Мануел Пуиг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мануел Пуиг
аржентински писател
Мануел Пуиг през май 1969 г.
Мануел Пуиг през май 1969 г.

Роден
Починал
22 юли 1990 г. (57 г.)
Литература
Жанрове роман
Течение постмодернизъм
Известни творби Целувката на жената-паяк (1976)

Подпис Firma Manuel Puig.png
Уебсайт Страница в IMDb
Мануел Пуиг в Общомедия

Мануел Пуиг (на испански: Manuel Puig) е аржентински писател постмодернист. Автор е романи, пиеси и киносценарии; негова запазена марка е диалогът (няколко от прозаичните му произведения са изградени изцяло от реплики, без разказваческа реч). Завършва философия в университета в Буенос Айрес, а през 1956 г. специализира кино в Центъра по експериментална кинематография в Рим. Живее извън Аржентина през по-голямата част от живота си, като Ню Йорк и Рио де Жанейро са градовете, които белязват най-осезаемо творчеството му.

Най-прочутият негов роман е Целувката на жената-паяк (1976), въпреки че далеч не е единственият, спечелил си световна известност (вж. Измяната на Рита Хейуърт от 1968 г. или Начервени устни от 1973-а, преведен и на български). През 1985 г. режисьорът Ектор Бабенко екранизира Целувката на жената-паяк (Kiss of the Spider Woman) с Уилям Хърт, Раул Хулия и Соня Брага в главните роли: независимо от недоволството си от крайния резултат, Пуиг признава, че посланието на книгата все пак е стигнало и до зрителите на филма.

"Творчеството на Пуиг е едно от най-оригиналните от края на 20 век. Неговата самобитност не е в темите, стила или дори структурата - въпреки че във всички тях личат огромната му вещина и фината му интелигентност, - а в материалите, с които си служи, за да разказва: булевардни романи, радио и телевизионен театър, жестоката мелодрама на болерото, тангото и ранчерите, клюкарските рубрики във вестниците и, преди всичко, псевдореалността, в която витаят филмовите персонажи и ситуации. Новото в прозата на Пуиг е, че изкуствената, карикатурна версия на живота елиминира и измества другите измерения, като се превръща в единствена истина." (Марио Варгас Льоса, Стреляйте по романиста, Ню Йорк Таймс, 2001 г.)

Фамилното му име, е често срещано в Каталония, където звучи като Пуч. Аржентинското произношение обаче е Пуиг и Мануел не понасял да го подменят с различно.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи
  • La traición de Rita Hayworth, 1968 (Измяната на Рита Хейуърт)
  • Boquitas Pintadas, 1973 (Начервени устни)
  • The Buenos Aires Affair, 1973 (Аферата Буенос Айрес)
  • El beso de la mujer araña, 1976 (Целувката на жената-паяк)
  • Pubis angelical, 1979 (Полът на ангелите)
  • Maldición eterna a quien lea estas páginas, 1980 (Проклет навеки читателят на тези страници)
  • Sangre de amor correspondido, 1982 (Кръв от споделена любов)
  • Cae la noche tropical, 1988 (Пада тропическата нощ)
Пиеси и сценарии
  • Bajo un manto de estrellas, 1983 (Под звезден покров)
  • El beso de la mujer araña, 1983 (Целувката на жената-паяк)
  • La cara del villano | Recuerdo de Tijuana, 1985 (Лицето на злодея | Спомен от Тихуана)
  • Vivaldi: A Screenplay, 1991 (Вивалди: киносценарий)
  • El misterio del ramo de rosas, 1997 (Загадката с букета рози)
  • La tajada; Gardel, uma lembranca, 1997 (Спомен за Гардел)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]