Чакавско наречие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чакавско наречие
čakavski
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Западни южнославянски
....-Сърбохърватски
.....→Чакавски
Croatia Dialects Cakavian.svg

Чакавското наречие (на хърватски: čakavsko narječje) е диалектна група в сърбохърватския език, разпространена в западните части на Хърватия.

То е една от трите основни диалектни групи в сърбохърватския – наред с кайкавската и щокавската, – които имат ограничена взаимна разбираемост и понякога са определяни като три самостоятелни езика. Трите форми дължат наименованията си на произношението на думата „какво“ (съответно като „ча“, „кай“ и „що“), но се различават и по много други характеристики.[1]

Разпространение на наречието преди миграцията от 16 век към военната граница, в синьо

Традиционно чакавските диалекти се говорят в Истрия, северната и централна част на Далмация, включително повечето острови в Адриатическо море, както и в някои съседни области. Смята се, че до XVI век те са разпространени в по-обширни области във вътрешността, достигащи до западните части на днешна Босна и Херцеговина. В началото на 20 век на това наречие са говорили 23% от хърватите, докато в началото на 21 век говорят едва 12%.

В миналото чакавските диалекти имат собствена книжовна норма – най-ранната за сърбохърватския език, известна още от XIII век, – която е преобладаваща в Далмация (с изключение на Дубровник) през XVI-XVII век.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Алекзандър, Ронел. Език и идентичност: съдбата на сърбохърватския език. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 350 – 352.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]