Макс Мюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Макс Мюлер
Max Müller
германско-британски филолог
1883 г.

Роден
Починал

Учил вЛайпцигски университет
Научна дейност
ОбластФилология, лингвистика, индология
Работил вОксфордски университет
Семейство
СъпругаДжорджина Аделаид Гренфъл
ДецаВилхелм Макс Мюлер

ПодписSignature of Friedrich Max Müller.jpg
Макс Мюлер в Общомедия

Фридрих Максимилиан Мюлер (на немски: Max Müller) е немски и английски филолог, специалист по обща лингвистика, сравнително езикознание, индология и митология.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на германския поет Вилхелм Мюлер.[2]

През 1841 г. Макс Мюлер постъпва в университета в Лайпциг, където изучава класически езици, психология и антропология.[2] През 1843 г. получава докторска степен по философия, но предпочита да продължи образованието си. Изучава филология, философия, санскрит и източни религии в Берлин и Париж.[3] През 1868 г. става професор по сравнително езикознание в Оксфордския университет, където преподава санскрит.[4]

Макс Мюлер се отказва от преподавателска дейност през 1875 г., посвещавайки се изцяло на изучаването на свещените книги на Древния Изток.[4] В това му начинание много му помагат неговите доскорошни ученици и големи фигури на японския будизъм и академичното общество – японските санкстритолози – Нандзо Буньо, Касахара Кендзю и Такакузу Дзюндзиро, както и един от водещите будолози на Русия Сергей Олденбург.

Макс Мюлер умира в Оксфорд на 76 години.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Макс Мюлер е значим изследовател в три области – индийска филология, история на религията и лингвистика. Неговият монументален труд Риг-Веди е изключително научно постижение на XIX век, спомогнало неимоверно за излизането на „Златната клонка“.[5]

Макс Мюлер се смята за един от основателите на съвременното религиознание.[4] Той умело използва в проучванията си вече разработени методи на сравнителната филология в изучаването на митологията и религията. Макс Мюлер е на мнение, че знанията на древните езици дават възможност на изследователя да проникне в недрата на човешката душа и да откриете истинското значение на религиозните вярвания на древните хора, докосвайки се неподправено до тяхната психология – чувства и преживявания, които са свързани в съзнанието им с имената на богове, митове и легенди.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сравнителна митология“ (1856),
  • „Стружки от немския семинар“ (1867 – 1875),
  • „Въведение в науката за религията“ (1873),
  • „Естествена религия“ (1889),
  • „Физическа религия“ (1891),
  • „Антропологическа религия“ (1892),
  • „Теософия, или психологическа религия“ (1897),
  • „Шест системи на индийската философия“ (1899).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всеобщая история религий мира. М.: Эксмо, 2006, 736 стр.
  2. а б A. A. Macdonell. Max Müller, Friedrich. // Dictionary of National Biography, 1901 supplement. с. 151. Посетен на 11 февруари 2016. ((en))
  3. A. A. Macdonell. Max Müller, Friedrich. // Dictionary of National Biography, 1901 supplement. с. 152. Посетен на 11 февруари 2016. ((en))
  4. а б в A. A. Macdonell. Max Müller, Friedrich. // Dictionary of National Biography, 1901 supplement. с. 153. Посетен на 11 февруари 2016. ((en))
  5. A. A. Macdonell. Max Müller, Friedrich. // Dictionary of National Biography, 1901 supplement. с. 154. Посетен на 11 февруари 2016. ((en))
  6. Макс Мюллер „У истоков компаративистики в религиоведении“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.. // Введение в науку о религии: Четыре лекции, прочитанные в Лондонском Королевском институте в феврале – марте 1870 года. / Пер. с англ., предисловие и комментарии Е. С. Элбакян. Под общей редакцией А. Н. Красникова. М.: Книжный дом „Университет“: Высшая школа, 2002, 264 с. ((ru))

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]