Макс Мюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макс Мюлер
германско-британски филолог

Роден
Починал
Научна дейност
Област Филология, лингвистика, индология
Образование Лайпцигски университет
Работил в Оксфордски университет
Семейство
Съпруга Джорджина Аделаид Гренфъл
Деца Вилхелм Макс Мюлер

Подпис Signature of Friedrich Max Müller.jpg
Макс Мюлер в Общомедия

Фридрих Максимилиан Мюлер (на немски: Max Müller) е немски и английски филолог, специалист по обща лингвистика, сравнително езикознание, индология и митология.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на германския поет Вилхелм Мюлер.[2]

През 1841 г. Макс Мюлер постъпва в университета в Лайпциг, където изучава класически езици, психология и антропология.[2] През 1843 г. получава докторска степен по философия, но предпочита да продължи образованието си. Изучава филология, философия, санскрит и източни религии в Берлин и Париж.[3] През 1868 г. става професор по сравнително езикознание в Оксфордския университет, където преподава санскрит.[4]

Макс Мюлер се отказва от преподавателска дейност през 1875 г., посвещавайки се изцяло на изучаването на свещените книги на Древния Изток.[4] В това му начинание много му помагат неговите доскорошни ученици и големи фигури на японския будизъм и академичното общество - японските санкстритолози - Нандзо Буньо, Касахара Кендзю и Такакузу Дзюндзиро, както и един от водещите будолози на Русия Сергей Олденбург.

Макс Мюлер умира в Оксфорд на 76 години.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Макс Мюлер е значим изследовател в три области - индийска филология, история на религията и лингвистика. Неговият монументален труд Риг-Веди се явява изключително научно постижение на XIX век, спомогнало неимоверно за излизането на „Златната клонка“.[5]

Макс Мюлер се смята за един от основателите на съвременното религиознание.[4] Той умело използва в проучванията си вече разработени методи на сравнителната филология в изучаването на митологията и религията. Макс Мюлер е на мнение, че знанията на древните езици дават възможност на изследователя да проникне в недрата на човешката душа и да откриете истинското значение на религиозните вярвания на древните хора, докосвайки се неподправено до тяхната психология - чувства и преживявания, които са свързани в съзнанието им с имената на богове, митове и легенди.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сравнителна митология“ (1856),
  • „Стружки от немския семинар“ (1867—1875),
  • „Въведение в науката за религията“ (1873),
  • „Естествена религия“ (1889),
  • „Физическа религия“ (1891),
  • „Антропологическа религия“ (1892),
  • „Теософия, или психологическа религия“ (1897),
  • „Шест системи на индийската философия“ (1899).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всеобщая история религий мира. М.: Эксмо, 2006, 736 стр.
  2. а б A. A. Macdonell. Max Müller, Friedrich. // Dictionary of National Biography, 1901 supplement. с. 151. Посетен на 2016-02-11. ((en))
  3. A. A. Macdonell. Max Müller, Friedrich. // Dictionary of National Biography, 1901 supplement. с. 152. Посетен на 2016-02-11. ((en))
  4. а б в A. A. Macdonell. Max Müller, Friedrich. // Dictionary of National Biography, 1901 supplement. с. 153. Посетен на 2016-02-11. ((en))
  5. A. A. Macdonell. Max Müller, Friedrich. // Dictionary of National Biography, 1901 supplement. с. 154. Посетен на 2016-02-11. ((en))
  6. Макс Мюллер „У истоков компаративистики в религиоведении“. // Введение в науку о религии: Четыре лекции, прочитанные в Лондонском Королевском институте в феврале — марте 1870 года. / Пер. с англ., предисловие и комментарии Е. С. Элбакян. Под общей редакцией А. Н. Красникова. М.: Книжный дом «Университет»: Высшая школа, 2002, 264 с. ((ru))

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]