Макс Мюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макс Мюлер
германско-британски филолог

Роден
Починал
Научна дейност
Област Филология, лингвистика, индология
Образование Лайпцигски университет
Работил в Оксфордски университет
Макс Мюлер в Общомедия

Фридрих Максимилиан Мюлер (на немски: Max Müller) е немски и английски филолог, специалист по обща лингвистика, сравнително езикознание, индология и митология.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на германския поет Вилхелм Мюлер. През 1841 г. Макс Мюлер постъпва в университета в Лайпциг, където изучава класически езици, психология и антропология. През 1848 г. получава докторска степен по философия, но предпочита да продължи образованието си. Изучава филология, философия, санскрит и източни религии в Берлин и Париж. През 1868 г. става професор по сравнително езикознание в Оксфордския университет, където преподава санскрит.[източник? (Поискан преди 19 дни)]

Макс Мюлер се отказва от преподавателска дейност през 1875 г., посвещавайки се изцяло на изучаването на свещените книги на Древния Изток. В това му начинание много му помагат неговите доскорошни ученици и големи фигури на японския будизъм и академичното общество - японските санкстритолози - Нандзо Буньо, Касахара Кендзю и Такакузу Дзюндзиро, както и един от водещите будолози на Русия Сергей Олденбург.[източник? (Поискан преди 19 дни)]

Макс Мюлер умира в Оксфорд на 76 години.[източник? (Поискан преди 19 дни)]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сравнителна митология“ (1856),
  • „Стружки от немския семинар“ (1867—1875),
  • „Въведение в науката за религията“ (1873),
  • „Естествена религия“ (1889),
  • „Физическа религия“ (1891),
  • „Антропологическа религия“ (1892),
  • „Теософия, или психологическа религия“ (1897),
  • „Шест системи на индийската философия“ (1899).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всеобщая история религий мира. М.: Эксмо, 2006, 736 стр.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]