Газали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ал-Газали)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Газали
أبو حامد محمد بن محمد الغزالي
ирански философ
Предполагаемата гробница на Газали
Предполагаемата гробница на Газали

Роден
Починал
Погребан Мешхед, Иран

Религия Ислям
Сунизъм
Суфизъм
Философия
Регион Ислямска философия
Епоха Средновековна философия
Газали в Общомедия

Абу Хамид Мухаммад ал-Газали (на арабски: ‏أبو حامد محمد بن محمد الغزالي‎, DMG Abū Ḥāmid Muḥammad bin Muḥammad al-Ġazālī; също al-Gazzali, на латински: Algazel; Abu Hamid Muhammad ibn Muhammad al-Ghazali; * 1058 в Тус при Мешхед, провинция Разави Хорасан, днес Иран; † 19 декември 1111) е ирански философ, теолог и суфийски мистик, известен с критиката си на рационалната философия. Брат е на Ахмад Газали, проповедник и суфийски мистик[1].

Ал-Газали е един от най-значимите мислители на сунитския ислям. Той живее по времето, когато синутската теология се е консолидирала и навлиза в период на противопоставяне с шиитската исмаилитска теология и с арабската традиция в аристотелевата философия (falsafa). Ал-Газали разбира значението на последната и развива задълбочено учение, което оборва някои от нейните положения, докато други приема и прилага. Той въвежда аристотеловата логика и силогистика в ислямската юриспруденция и ислямската теология[1].

В Западна Европа Газали става известен под името Алгазел, след частичен превод на книгата му „Макасид ал-фалсафа“ (на арабски: مقاصد الفلاسفة „Намеренията на философите“). В нея той излага систематично основните положения по логика, физика и метафизика на източните перипатетици (източен аристотелизъм) с цел да ги опровергае, но в латинския превод не са включени уводната и заключителната част, което създава погрешна представа в Европа за неговите възгледи. Друго негово съчинение е Тахафут ал-фалсафа (на арабски: تهافت الفلاسفة – Самоопровержението на философите), което критикува аристотелевата наука. Неговият подход към разрешаването на очевидните противоречия между разума и божественото просветление се възприема от почти всички по-късни ислямски теолози и оказва значително влияние върху средновековната латинска мисъл чрез произведенията на Авероес и еврейски мислители[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Абу Хамид ал-Газали е роден в Газалех, село край град Тус в Хорасан. Баща му умира, когато той е още дете, и възпитанието му е поверено на негов приятел суфи. След това Газали продължава образованието си в Горган и Нишапур при ашаритския учен ал-Харамайн.

След смъртта на ал-Харамайн през 1085, Абу Хамид Газали е приет в двора на Низам ал-Мулк, везир на селджукските султани. През 1091 е назначен за професор в основаната от Низам ал-Мулк сунитска школа мадраса низамия в Багдад. Сред отговорностите му на тази длъжност, наред с преподаването на ислямско право, е издаването на тълкувания по теологични и правни въпроси. Той е също и търсен политически съветник.

След убийството на Низам ал-Мулк ал-Газали се отдава на търсене на мистично просветление. Газали напуска службата и семейството си, подарява собствеността си на бедните и през 1095 г. напуска Багдад. Близо десет години пътува из Палестина, Сирия и Египет, извършва поклонение в Мека, след което се завръща в Тус. През последните години от живота си преподава известно време в мадраса низамия в Нишапур (1106), след което се оттегля и е суфиски учител до смъртта си.

През 1094 г. Ал-Газали пише произведението Maqasid al-falasifa (Намеренията на философите), което през първата половина на 12 век е преведено на латински в Толедо от Dominicus Gundisalvi под заглавието Liber Algazelis de summa theoricae philosophiae.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Теология[редактиране | редактиране на кода]

  • ок. 1108 – al-Munqi_d min a.d-.dal¯al, Abd-El.samad Abd-El.ham¯id Elschazl¯i, Meiner, Hamburg 1988, ISBN 3-7873-0681-1
  • 1095 – al-Iqtisad fi'I-i`tiqad
  • 1097 – ar-Risala al-Qudsiyya (Писмото от Йерусалим)
  • Kitab al-arba`in fi usul al-din (40 капитела за принципите на религията)
  • 1095 – Miz¯an al-amal, Abd-El.samad Abd-El.ham¯id Elschazl¯i, Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2006, ISBN 978-3-534-19039-3
  • ad-Durra al-f¯a_hira f¯i kasf ul¯um al-¯a_hira, Mohamed Brugsch, Lafaire, Hannover 1924, Nachdruck GMSG, Köln 2002, ISBN 3-937297-06-5; Spohr Verlag, Kandern 2003, ISBN 3-927606-47-2
  • Ayyuh¯a 'l-walad – О дете!, Muhammad Harun Riedinger, Edition Minarett, Braunschweig 2002, ISBN 3-9808396-0-5
  • Fay.sal at-tafriqa bayn al-Isl¯am wa-z-zandaqa, Frank Griffel, Spur Verlag, Zürich 1998, ISBN 3-9520127-8-5
  • Kit¯ab al-Musta.zhir¯i f¯i fa.d¯a' i.h al-B¯a.tinijja, Ignaz Goldziher, Brill, Leiden 1956 (De Goeje-Stiftung, 3)
  • вероятно: ar-Radd al-jamil 'ala sarih al-Injil, Franz Elmar Wilms, Brill, Leiden 1966

Суфизъм[редактиране | редактиране на кода]

  • 1096 – 97 – I.hy¯a' ‘ul¯um ad-d¯in,ten, Hans Bauer, Salim Spohr, Spohr Verlag, Kandern 2005, ISBN 3-927606-48-0; Richard Gramlich, Steiner, Wiesbaden / Stuttgart 1984 (= Freiburger Islamstudien, 10), ISBN 3-515-03765-9 (Digitalisat bei MENAdoc, UB Halle)
  • Kimiya`-yi sa`adat, Hellmut Ritter, München 1998 (= Diederichs Gelbe Reihe, 23), ISBN 3-424-01456-7; Hugendubel-Verlag, Kreuzlingen/München 2004, ISBN 3-9808396-1-3
  • Misk¯at al-anw¯ar, Abd-El.samad Abd-El.ham¯id Elschazl¯i, Meiner, Hamburg 1987 (= Philosophische Bibliothek, 390), ISBN 3-7873-0683-8
  • Minh¯ag al¯abid¯in, Ernst Bannerth, Verlag O. Müller, Salzburg 1964

Философия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1094 – Maqasid al-falasifa (Намеренията на философите)
  • 1095 – Tahafut al-falasifa, лат. Destructio philosophorum, Tahafut al-tahafut, лат. Destructio destructionum

Право (Фикх)[редактиране | редактиране на кода]

  • 1109 – al-Mustasfa fi 'ilm al-isul (The Clarified in Legal Theory)
  • I.hy¯a' ul¯um ad-d¯in, Hans Bauer, Niemeyer, Halle 1916, 2. Nachdr. Olms, Hildesheim 2000, ISBN 3-487-05956-8
  • Fatawy al-Ghazali (Verdicts of al-Ghazali)
  • Al-wasit fi al-mathab (The medium [digest] in the Jurisprudential school)
  • Kitab tahzib al-Isul (Prunning on Legal Theory)
  • Asas al-Qiyas (Foundation of Analogical reasoning)

Логика[редактиране | редактиране на кода]

  • 1095 – Miyar al-ilm (The Standard Measure of Knowledge)
  • 1096 – 96 – al-Qistas al-mustaqim (The Just Balance)
  • 1095 Mihakk al-nazar f'l-mantiq (The Touchstone of Proof in Logic)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Abu Ridah Muhammad 'Abd-al-Hadi: Al-Ghazali und seine Widerlegung der griechischen Philosophie (Tahafut al-Falasifah). Madrid 1952.
  • Miguel Asín Palacios: La espiritualidad de Algazel y su sentido Cristiano. Estanislao Maestre, Madrid / Granada 1935 – 1940 (= Publicaciones de las escuelas de estudios árabes de Madrid y Granada, serie A, num. 2), 4 Bde.
  • Osman Bakar: Classification of knowledge in Islam: a study in Islamic philosophies of science. Islamic Texts Society, Cambridge 1998, ISBN 0-946621-71-3
  • Maurice Bouyges: Essai de chronologie des oeuvres de al-Ghazālī (Algazel), édité et mis à jour par Michel Allard. Imprimerie Catholique, Beirut 1959 (= Recherches publiées sous la direction de l'Institut de Lettres Orientales de Beyrouth, 14)
  • Massimo Campanini: Al-Ghazzâlî In: Seyyed H. Nasr, Oliver Leaman: History of Islamic Philosophy, Roudledge, London 1996 (= Routledge History of Philosophies, 1), S. 258 – 274 (Online-Version)
  • Bernard Carra de Vaux: Gazali. A. H. 450 – 505/A. D. 1058 – 1111 – Algazel-. Étude sur la vie et l'oeuvre mystique, philosophique et théologique D'Abou Hamid Mohammed Al-Gazali. Paris 1974, Repr. Philo, Amsterdam 1974, ISBN 90-6022-522-8
  • Frank Griffel: Al-Ghazālī's philosophical theology, Oxford University Press 2009, ISBN 0-19-533162-1.
  • Frank Griffel: Apostasie und Toleranz im Islam: Die Entwicklung zu al-Gazalis Urteil gegen die Philosophie und die Reaktionen der Philosophen, Brill, Leiden 2000 (= Islamic Philosophy, Theology and Science, 40), ISBN 90-04-11566-8. (Einleitung und Schluss als PDF).
  • Farid Jabre: Essai sur le lexique du Ghazali – contribution a l'étude de la terminologie de Ghazali dans ses principaux ouvrages à l'exception du Tah¯afut, Publications de L'Universite Libanaise, Beirut 1985
  • Henri Laoust: La politique de Gazali. Geuthner, Paris 1970 (= Bibliothèque d'études islamiques, 1)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Frank Griffel. Al-Ghazali. // Stanford Encyclopedia of Philosophy. winter 2016. Посетен на 26 септември 2019. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Al-Ghazali“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.