Разави Хорасан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Разави Хорасан
خراسان رضوی
Разави Хорасан, Иран
Страна Иран
Регион 5
Столица Машхад
Площ 118 851 km²
Население (2011) 5 994 402 души
50,4 души/km²
Шахрестани 28
Часова зона UTC+3.30
Телефонен код (+98) 51
Официален сайт http://www.ostandari.khorasan.ir/
Разави Хорасан в Общомедия

Разави Хорасан (на персийски: خراسان رضوی Хорасан-е Разави) един от останите (провинции) в Иран. Намира се в североизточната част на страната и заема площ 118 851 km2. Населението наброява около 6 000 000 души, 72% от които живеят в градовете на остана. Етническото мнозинство са персийци, малцинствените групи са тюрки и туркмени. Административният център на провинцията е град Машхад.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Провинция Разави Хорасан е най-голямата от трите самостоятелни административни единици, учредени след разделянето на остан Хорасан през 2004 г.

Разави Хорасан се намира на територията на историческата област Велик Хорасан, част от империята на Сасанидите. Подобно на другите територии на древна Персия провинцията е завладяна през 7 век от араби, за кратко през 9 и 10 век е под управление на ирански династии, през 11 век е завоювана от Селджуките. Територията на Хорасан претърпява нашествия на ордите на Чингис хан, на узбекските и афганските племена. През епохата на Каджарите (1820 век) се установяват границите на иранския остан Хорасан. Останалата част на Велик Хорасан се намира на територията на сегашни Афганистан и Туркменистан.[3]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Разави Хорасан е разделен на 20 шахрестана. Административният център на провинцията е град Машхад.

Храм на Имам Реза в град Машхад
  1. Машхад
  2. Гучан
  3. Даргаз
  4. Ченаран
  5. Сарахс
  6. Фариман
  7. Торбате Джам
  8. Тайбат
  9. Торбате Хейдарие
  10. Фердос
  11. Хваф
  12. Рощкар
  13. Кашмар
  14. Бардаскан
  15. Нишапур
  16. Сабзевар
  17. Гонабад
  18. Калат
  19. Махвелат
  20. Халилабад
  21. Бахарз
  22. Баджестан
  23. Торгабе и Шандиз
  24. Фирузе
  25. Джогатай
  26. Джовейн
  27. Хошаб
  28. Заве

География[редактиране | редактиране на кода]

Разави Хорасан е разположен в североизточен Иран и заема площ 118 851 km2. На север граничи с Туркменистан, на северозапад с остан Северен Хорасан, на запад с остан Семнан, на юг и югозапад с остан Южен Хорасан, на изток с Афганистан.

Над 49% от територията е заета от планини, разположени в северната и южната части на остана. Между тях се намират обширни долини, някои от които са с размери, стигащи в определени направления 200 km. Провинцията включва и крайните райони на голямата пустиня Деще Кевир. Най-високата точка е връх Биналуд с надморско равнище 3211 m. Най-ниската точка на остана е с надморско равнище 299 m. През остана минава река Атрак. Плодородните земи се намират в шахрестаните Машхад, Ченаран, Гучан.[4]

Климатът на остана се определя от разнообразието на географския релеф и по отношение на неговите характеристики останът се дели на 3 области. Най-плодородната и плътно заселената северната част е с планински климат – умерен и хладен. Източните и някои централни райони са с умерен, полусух климат. Най-южния шахрестан Гонабад е с горещ и сух климат.[4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно националното преброяване през 2011 г. населението на провинцията е 5 994 402 души, от които 4 311 210 души живеят в градовете, 68.5% са на възраст между 15 и 64 години, 5.7% са над 65 години и 25.7% са под 15 години. Средният годишен прираст на населението между 2006 и 2011 г. е 1.40%, плътността е 50 души/km2.[2] Над 86% от населението на Разави Хорасан е грамотно (възрастова група над 6 г.).[5]

Основната етническа група са персийци. В остана живеят също тюрки и туркмени. Преброяването през 2011 установи присъствието на значителен брой беженци от Афганистан (205 859 души). Общо около 3.6% от жителите на остан Хорасан са с чуждестранно гражданство.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Събирачи на шафран, Торбате Хейдарие

В Разави Хорасан религиозният туризъм, център на който е храмът на Имам Реза в Машхад, е стимулиращ фактор за интензивното развитие на търговия, строителство, хранително-вкусова промишленост.

Разнообразието на климатичните условия е благоприятно за производство на селскостопанската продукция. Земеделието е концентрирано върху производството на пшеница, берберис, ябълки, орехи, бадеми, фурми, цитрусови плодове и др. Тук се отглежда основната част от иранския шафран. Регионът е известен в страната и в съседните страни с качеството на сушените плодове – стафиди, кайсии, смокини, сливи. Животновъдство е представено с овцевъдство, отглеждане на крави, кози, биволи и камили.

Предприятията на леката промишленост произвеждат текстил, обувки, кожи и кожени изделия. Сред традиционните занаяти на региона са ръчното килимарство и обработка на тюркоаз.

Провинцията е богата на желязо, манган, мед, черни въглища, цинк, каолин, строителни камъни (мрамор, травертин). Освен миннодобивните предприятия тук се намира металургичната и автомобилната индустрия на Иран.[6]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Кервансарай Робате Шараф

Провинцията притежава много исторически, архитектурни и природни забележителности.

  • Тус – древен град близо до Машхад
  • Гробница на Фирдоуси в Тус
  • Гробница на Омар Хаям в Нишапур
  • Мавзолей на Атар в Нишапур
  • Храм на Имам Реза в Машхад
  • Джамия Гохаршад в Машхад
  • Гробница на Надер Шах в Машхад
  • Кервансарай Робате Шараф в Сарахс
  • Ганат в Гонабад
  • Пещерите Зари, Хенделабад, Ноздуран, Моган, Карде
  • Езеро Базанган в Сарахс

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „استان خراسان رضوی‏“ в Уикипедия на персийски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.