Ябълка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ябълки)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за биологичния вид. За рода вижте Ябълка (род).

Ябълка
Общ вид
Листа
Цветове
Плодове




Cross section of Fuji, National Fruit Collection (acc. 1963-019).jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розоцветни
семейство: Rosaceae Розови
род: Malus Ябълка
вид: M. domestica Ябълка
Синоними
Malus pumila auct.[1]
Ябълка в Общомедия
Ябълка
Apples, raw, with skin
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 218 kJ (50 kcal)
Въглехидрати 13.81 g
      Нишесте 0.05 g
      Захари 10.39 g
      Сукроза 2.07 g
      Глюкоза 2.43 g
      Фруктоза 5.9 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0 g
      Галактоза 0 g
   Влакна 2.4 g
Мазнини 0.17 g
   Наситени 0.028 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.007 g
   Полиненаситени 0.051 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 0.26 g
Вода 85.56 g
Пепел 0.19 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 27 μg (3%)
Тиамин (B1) 0.017 mg (1%)
Рибофлавин (B2) 0.026 mg (2%)
Ниацин (B3) 0.091 mg (1%)
Пантотенова к-на (B5) 0.061 mg (1%)
Пиридоксин (B6) 0.041 mg (3%)
Фолиева к-на (B9) 3 μg (1%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 4.6 mg (5%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.18 mg (1%)
Витамин K 2.2 μg (2%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 6 mg (1%)
Желязо, Fe 0.12 mg (2%)
Магнезий, Mg 5 mg (1%)
Фосфор, P 11 mg (2%)
Калий, K 107 mg (2%)
Натрий, Na 1 mg (0%)
Цинк, Zn 0.04 mg (0%)
Мед, Cu 0.027 mg (3%)
Манган, Mn 0.035 mg (2%)
Селен, Se 0 μg (0%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[2]

Ябълката (Malus domestica) е дърво от рода Malus, принадлежащ към семейство Розови (Rosaceae), и е едно от най-широко култивираните дървета. Десертните ябълки са от вида Malus domestica или негов хибрид.

Видът произлиза от Западна Азия, където все още могат да се открият диворастящите предшественици. Ябълките са сред първите дървета, които са били култивирани от хората, а разнообразието от сортове достига до 7500 типа. Всеки сорт се отличава с различни размери, период на цъфтеж и характеристики на плода.

Годишната продукция на ябълки в световен мащаб надминава 64 милиона тона 2013 година), което съответства на брой от над 300 милиарда ябълки (1 средно голяма ябълка – е около 200 грама). Сред големите производители на ябълки са Китай, САЩ, Иран, Турция, Русия, Италия и Индия.[3]

Ботанически източници[редактиране | редактиране на кода]

Дивият предшественик на Malus domestica е Malus sieversii (който няма обикновено име), дърво, което все още може да се намери диво в планините на централна Азия в южен Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и китайската провинция Синдзян. Изследователите работят с M. sieversii, който е устойчив на много заболявания и вредители, за да създадат по устойчиви към заболяване домашни ябълки.

Друг вид, който беше предварително смятан за част от генома на домашните ябълките е Malus baccata и Malus sylvestris, но няма особени доказателства за това в по-старите култивирани видове. Тези и други видове Malus бяха използувани в някои скорошни програми за развъждане за да се създадат ябълки, подходящи за отглеждане в неподходящи за M. domestica климати, главно с увеличена толерантност към студ.

Ябълките са много важна храна във всички по-хладни климати, и вероятно е едно от първите култивирани дървета. В по-голяма степен от който и да е друг плод, вероятно с изключение на цитрусови плодове, ябълките се съхраняват с месеци и запазват голяма част от тяхната хранителна стойност. Зимни ябълки, набрани в късна есен и складирани точно над точката на замръзване са били важна храна в Азия и Европа за хилядолетия, и Северна Америка от заселването на европейци в Северна Америка.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ботаническа илюстрация

Центърът на развитието на разновидността на рода Malus е източната част на днешна Турция. Ябълковото дърво е може би едно от първите дървета които се отглеждат[4], като плодовете му са подобрявани в течение на хиляди години. Твърди се, че Александър Велики е открил дребни ябълки в Мала Азия през 300 г. пр.н.е.[5], като тези, които донася в Древна Македония се използват за присаждане. Зимните ябълки, брани през късната есен и съхранявани при температури близки до нулата, са важна храна в Азия и Европа в течение на хилядолетия, също така и в Аржентина и САЩ, след пристигането на европейците.[4] Ябълките са донесени в Северна Америка от колонизаторите през 17 век.[5] и се твърди, че първата ябълкова градина на континента е създадена близо до Бостън през 1625 година. През 20 век, в щата Вашингтон започват да се създават проекти за напояване, което поставя началото на развитието на индустрия си милиарди долари приходи от плодове, сред които ябълките имат водеща роля.[5]

До 20 век, земеделските производители съхраняват ябълки в незамръзващи изби през зимата, за собствено ползване или за продажба. Подобреното транспортиране на пресни ябълки с влак и пътни превозни средства заменя необходимостта от съхранение.[6][7]

Култивирани сортове[редактиране | редактиране на кода]

Има повече от 7500 известни култивирани видове ябълки. Различни видове са налични за умерен и субтропичен климат. Ябълките не цъфтят в тропически климат, защото се нуждаят от по-ниски температури.

Комерсиалните култивирани ябълки са меки, но крехки. Други желани качества в съвременното култивиране на търговска ябълка са пъстра външност, отсъствие на петна, леснота на експедирането, способност за продължително съхранение, високи добиви, съпротива към заболявания, типична на „червена вкусна“ ябълка, дълго стъбло (за да позволява на пестициди да проникнат във върха на дървото) и популярен вкус.

В България също се провежда научна дейност по създаване на нови сортове ябълки. Така например в Института по земеделие -Кюстендил към Селскостопанската академия са създадени сортовете „Бесапара“ (кръстоска между Флорина и Макфрии), „Горана“ (между Прима и Купър 4), „Елегия“, „Марлена“ и „Мартиника“.

Старите видове често са странно оформени, с петна и имат разнообразни текстури и цветове. Много от тях имат отличен аромат (често по-добър от най-съвременните видове), но могат да имат други проблеми, които ги правят комерсиално нежизнеспособни, като нисък добив, предразположеност към заболяване, или лоша толерантност за съхранение или транспорт. Малка част от старите видове все още се произвеждат в голям мащаб, но много са запазени живи от домашни градинари и фермери, които продават направо на местните пазари. Много необичайни и локално важни видове със собствен уникален вкус и външен вид са налични по света; възникнаха кампании на запазване на видовете ябълки, за да запазват такива местни наследства от изчезване.

Въпреки че повечето култивирани видове се отглеждати за да се ядат пресни (десертни ябълки), някои са култивирани специфично за готвене (кулинарни ябълки) или създаване на ябълково вино. Ябълките за ябълково вино обикновено са твърде тръпчиви и твърди за ядене, но те дават на питието богат вкус, който десертните ябълки не могат.

Едни от най-често отглежданите и съответно консумирани сортове са Златна превъзходна (Golden Delicious) и Гала (Gala).

Грижи за ябълковите градини[редактиране | редактиране на кода]

Като силно култивирана култура ябълката е зависима от редица обработки в продължение на целия перид на развитие. Така например резитбата през различните етапи на развитие са задължителни и трябва да се извършват при спазване на различни изисквания от началото на засаждането до етапа на застаряване. Опрашването на ябълката се извършва основно от домашната пчела. Задължително ев близост да има пчелин. За градина от 10 декара са необходими 1-2 пчелни семейства. Развитието на ябълката е силно зависимо от климата на мястото и тя може да се развива добре в умерения климатичен пояс между 35 и 50° северна ширина и 25 и 50° южна ширина.

Поливане[редактиране | редактиране на кода]

Напояването на ябълките е от решаващо значение за редовни, качествени и високи добиви. Особено важно за България това да се извършва през къснопролетния и летния сезон, когато засушаването е най-голямо. Съгласно някои изследвания общото количество вода необходимо за производството на 1 кг. ябълки е 822 литра вода.[8]

Болести по ябълковите дървета[редактиране | редактиране на кода]

  • Струпясване
  • Брашнеста мана
  • Късно кафяво гниене
  • Рак по ябълката
  • Огнен пригор

Неприятели по ябълката[редактиране | редактиране на кода]

  • Калифорнийска щитоносна въшка
  • Кръвна въшка
  • Ябълков цветопробивач
  • Листозавивачки
  • Златист хоботник
  • Плодов червей
  • Акари

Производство и консумация в световен мащаб[редактиране | редактиране на кода]

Производство на ябълки – 2014 г.
Държава Производство (милиона тона)
Флаг на Китай Китай 40,9
Флаг на САЩ САЩ 5,2
Флаг на Полша Полша 3,2
Флаг на Турция Турция 2,5
Флаг на Италия Италия 2,5
Световно 84,6
Източник: ООН, FAOSTAT[9]
Световна продукция на ябълки

Счита се, че поне 84,6 милиона тона ябълки са произведени в световен мащаб през 2014 година. Китай произвежда около 48% от световната продукция ябълки, а на второ място е САЩ с около 5,2%.[9]

В САЩ повече от 60% от търговията на ябълки е на територията на щата Вашингтон [10]. Повечето от продукцията на ябълки в Австралия е насочена към местния пазар, а импортът от съседна Нова Зеландия е забранен от 1921 година [11].

Най-големите износители на ябълки през 2007 година са Китай, Чили, Италия, Франция и САЩ, докато най-големите вносители за същата година са Русия, Германия, Великобритания и Нидерландия [12].

Производство в България[редактиране | редактиране на кода]

През 2016 г. производството на ябълки по официална информация е 44755 тона [13]. Това количество е многократно намалено в сравнение с например 1967 г., когато производството е 413124 тона. [14] Рекордна е 1986 г., когато производството е 543256 тона. Съгласно доклад на БАН [15] в България се произвеждат през 2013- 2015 г. само 7% от необходимото количество ябълки и основните количества са внос. Причините са в политиката на заплащане на единица площ, водеща единствено да производство на зърнени храни, стимулиране на големите фирми, нарушената работа на системите за поливане и липсата на политика за стимулиране на българските производители на селскостопанска продукция.

Съхранение[редактиране | редактиране на кода]

Едно от предимствата на ябълката освен полезните хранителни вещества е възможността да бъде съхранявана в складове продължително време и използвана през периода, когато например през зимата липсват други подходящи плодове. Съхранението на ябълките на първо място зависи от доброто състояние на реколтата при прибирането, а именно да са прибрани навреме: не трябва да се обират по-рано като още зелени, но не и да бъдат презрели. Определянето на този момент при любителски условия става и се определя по лесното отделяне на дръжката на ябълката и потъмняване на семената на ябълката, които придобиват светло до тъмнокафяв цвят. Намаляването на скорбялата и нейното разпределение също се използва, тъй като узрелите плодове при проба с калиев йодид оцветяват повече около семенните кутийки. След прибирането на реколтата и отделянето на здравите плодове, съхранението трябва да се осъществява като се има предвид, че интензивното „дишане“ на плодовете води до по-бързото им остаряване. Затова при условията на съхранение трябва да се осигурят ниска температура: от 0° до 4 °C, висока атмосферна влажност: 80 – 90% влажност и липсата на светлина. Намаляването на кислорода също води до по-продължително съхранение: това при домашни условия става като ябълките поставени в тънки найлонови торби и херметично затворени, дишайки, намаляват съдържанието на кислород.[16] За да могат да се съхраняват продължително време с еднакво качество, на ябълките трябва да се осигурят специални условия в складовете. Трябва да се знае, че ябълките продължават да зреят, като отделят сами така наречен газ на зреенето етилен (етен). Чрез принудителното отстраняване на етилена и създаването на контролирана атмосфера се постига по-дълго време на съхранение. В модерните складове се създава специално контролирана атмосфера включително и с добавки като например 1-Метилциклопропен, който блокира рецепторите за етилен.

Консумация и видове продукти[редактиране | редактиране на кода]

Целият плод с изключение на семената е подходящ за консумация от човек. Вътрешната част, включваща дръжката и семената обикновено се изхвърля. Ябълките се консумират основно сурови, но се преработват в различни форми като сокове, печени в различни блюда, сушени, както и преработвани в различни алкохолни напитка. За съхранението на ябълките се използват различни технологии като консервация, сушене, замразяване и съхранение в специални складови помещения с контролирани температура, влажност и газова среда.

  • Ябълков сок: Ябълките се смилат или пресоват за производството на ябълков сок, който се консумира филтриран или нефилтриран.
  • Ябълково вино: След ферментация се получава ябълково вино. Обикновено се използват по кисели и по-тръпчиви видове ябълки за производството му. Обикновено е с алкохолно съдържание 5 до 7 Vol.-%.
  • Ябълков оцет: Чрез използването на оцетна ферментация на ябълковото вино се получава ябълков оцет.
  • Сайдер: ябълково вино, което е слабо – алкохолна напитка, леко газирана. В България се предлага и сайдера „Крадецът на ябълки“ с алкохолно съдържание 4,5 % vol.
  • Чрез дестилация се произвеждат различни силно-алкохолни напитки като например Калвадос
  • Мармалад от ябълки: В България традиционна рецепта е с използването на ябълки и захар, сварени до определена гъстота и прецедени.
  • Сушени ябълкови резенки. Приготвянето на сушени плодове с цел съхранение и по-късно използване е традиция в България. Използва се думата ошав за продукта, получен при изсушаването, както и за компота, който се прави от него. Сушенето става на открито или в специализирано оборудване. Отрязаните парчета от ябълка потъмняват при престой на въздуха. Причина за това е превръщането на естествената фенолна съставка в меланин под въздействието на кислорода. Различните сортове потъмняват по различен начин. Американска фирма създава по генетичен път Arctic Apples, които не потъмняват. Целта е да са произведе ябълков чипс за директна консумация с по-добър търговски вид. При ябълки, които не са генетично модифицирани, може да се забави процеса на потъмняване чрез обработка с окиселена вода, получена при добавяне на лимонена киселина или оцет във водата.

Съществува поговорка на английски език „Който изяжда по една ябълка на ден, държи доктора надалеч” (An apple a day keeps the doctor away). По данни на някои учени, редовната употреба на ябълки намалява опасността от заболявания на червата, простатата и белите дробове. Причините за това са, че те съдържат антиоксиданти и баластни вещества като пектин, които подобряват перисталтиката и намаляват нивото на холестерола.

Ефекти върху здравето[редактиране | редактиране на кода]

Още от времето на древен Вавилон има писмени данни, че ябълките са използвани като лечебно растение. Съвременните изследвания показват, че използването на ябълките за храна води до намаляване на опасността от ракови заболявания при хората. Подобни са изследванията и при животни.[17] Широкото разпространение на ябълките се дължи на ценните хранителни вещества в тях. Те имат богато съдържание на захари, органични киселини, минерални и дъбилни вещества, витамини, пектин, ензими и други. Общото количество на минерали като калий, калций, магнезий, желязо, фосфори и други е от 0,2 до 0,4 %. Пектиновите вещества действат благоприятно при хранителни разстройства и срещу натрупването на холестерол в кръвоносните съдове. При свързването на пектина с холестерола, той се изхвърля от организма и по този начин се подобрява кръвното налягане. Пектинът поема натрупаните в стомаха хранителни токсини и помага за отстраняването им. Действа бактерицидно и успокоява лигавицата на стомаха. Ябълките действат добре срещу натрупването на камъни в бъбреците и жлъчката, като предотвратяват образуването на оксалова киселина, а танинът спира образуването на пикочна киселина.[18] Едно от предимствата на ябълките е възможността да бъдат съхранявани и консумирани през продължителен период от време, както и на големите разстояния от мястото на отглеждане на които се транспортират.

Ябълките и зъбите[редактиране | редактиране на кода]

Независимо от някои забележки по отношение на захарите и киселината, съдържаща се в ябълките като цяло изяждането на няколко резена от ябълка след храна подпомага почистването на зъбите и венците преди възможността да се измият с четка за зъби и паста. Тя подпомага почистването от остатъци на храна и бактерии.

Ябълките и сърцето[редактиране | редактиране на кода]

Калиевите соли действат благоприятно на сърцето и киселинно-алкалното равновесие на организма.

Семена[редактиране | редактиране на кода]

Семената на ябълката съдържат отровния гликозид амигдалин, който при разграждането си се превръща в цианово съединение. Поради малкото количество, съдържащо се в семената, твърдата обвивка на самите семена, която не позволява достъпа до вътрешността, както и необходимостта от време за разграждането, няма регистриран случай на отравяне със семена от ябълки.

Ябълките в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Пол Сезан: „Натюрморт с ябълки и портокали“ (ок. 1899)

Ябълките са любима тема на художниците и писателите като форма и символ. Ябълката е използвана в българските приказки и приказките на европейските народи.

  • В приказката на Ангел Каралийчев "Тримата братя и златната ябълка" са включени различни мотиви от различни приказки, като основният мотив е, че ламята краде златната ябълка и най-малкият брат е този, който преминава през различни приключения за да изпълни волята на баща си.
  • В приказката на братя Грим Снежанка, лошата мащеха трови Снежанка с обработена наполовина с отрова ябълка.
  • Легендата за Вилхелм Тел, национален герой на Швейцария, включва ключовия момент, в който той по заповед на диктатора трябва да стреля с арбалета си по ябълка, поставена на главата на малкия му син. Тази легенда е въплътена от Фридрих Шилер и Джоакино Росини в едноименната пиеса и опера.

Ябълката като символ[редактиране | редактиране на кода]

Ябълката на раздора[редактиране | редактиране на кода]

Херкулес със златната ябълка от Хесперидите
Решението на Парис, Петер Паул Рубенс, Национална галерия, Лондон

Това понятие идва от гръцката митология. Ябълката на раздора е златна ябълка от древногръцката легенда, която е в основата на завръзката в Илиадата на Омир. По време на сватбата на Пелей и нереидата Тетида, богинята Ерида, която поради опасения да не създаде конфликти, единствена от боговете не е била поканена на сватбата. За отмъщение тя подхвърлила между гостите златна ябълка, откъсната от градините на Хесперидите, с надпис: „За най-красивата“. При възникналия спор между Хера, Атина и Афродита за кого е предназначена златната ябълка, Зевс отказва да се намеси и по волята на боговете Парис е този, който трябва да реши. Афродита, която обещава на Парис за жена най-красивата сред земните жени – Елена, която вече е женена за Менелай печели златната ябълка. След отвличането на Елена започва и Троянската война, довела в крайна сметка до унищожаването на Троя. В Троянската война участват от двете страни голяма част от боговете на Олимп и стотици герои от гръцката митология.

Ябълката на познанието[редактиране | редактиране на кода]

Микеланджело. Грехопадението на Адама и Ева. Фрагмент от стенописите на Сикстинската капела, 15081512 год.

Според библейският разказ, Бог забранява на Адам да яде от плодовете на Дървото за познаване добро и зло и нарушаването на тази забрана става причина за изгонването на Адам и Ева от Едем. Темата за този първороден грях заема централно място в християнската теология. Има различни предположения за вида на този плод, но най-често се приема, че това е ябълка.

Гнили ябълки[редактиране | редактиране на кода]

Сайтът „Биволъ“ публикува репортажи на тема състоянието на Българската банкова система. Понятието "Гнили Ябълки" идва от доклад на посланика на САЩ в България Джон Байърли. Докладът е част от Изтичане на информация от дипломатическия канал на САЩ. В него посланик Байърли нарича няколко български банки "Гнили Ябълки" заради практикуване на порочни практики. Разследващият журналист Стоян Георгиев използва понятието „гнилите ябълки“ във връзка със свои разследвания в съдебната система.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Логото на компютърната фирма Епъл почти от началото на създаването си е нахапана ябълка. Според Стив Джобс името на компанията е избрано, защото той самият е израснал на ферма с ябълкови насаждения и освен това е привърженик на веганството (и по-точно на плодовата диета). Въпреки че той и и Стив Возняк са фенове на Beatles, тяхната компания води дългогодишни съдебни дела за името и логото с ябълката с мултимедийната английска компания Apple Corps, създадена през 1967 г. от членовете на Beatles и чието лого е също ябълка, но зелена.
  • Заради изобилието от ябълки Тасмания е известна като Островът на ябълките.
  • Голямата ябълка (Big Apple) е прякорът на американския град Ню Йорк. За произхода на това наименование има различни теории.
  • Във физиката червеевите дупки са хипотетични образувания в пространство-времето, които свързват две точки от пространството и времето. Възможността за съществуването на такива обекти се споменава в Общата теория на относителността на Айнщайн. Идеята за тяхното съществуване е дошла на германския математик Херман Вейл през 1921 г. Според учените, ако червеевата дупка може да се използва като средство за пътуване, тя значително би скъсила пътя между обектите в Космоса. Името идва от приликата с червей, който прегризва ябълка. Това име е измислено от учения Джон Арчибалд Уилър през 1957 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ябълка: информация на сайта GRIN
  2. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
  3. Ferree, David Curtis и др. Apples: Botany, Production and Uses. CABI Publishing, 1999. ISBN 0851993575. OCLC 182530169.
  4. а б An apple a day keeps the doctor away. // vegparadise.com. Посетен на 27 January 2008.
  5. а б в Origin, History of cultivation. // University of Georgia. Архив на оригинала от 21 January 2008. Посетен на 22 January 2008.
  6. James M. Van Valen. History of Bergen county, New Jersey. Nabu Press, 2010. ISBN 1177725894. с. 744. Посетен на 2010-10-08.
  7. Five Thousand Days Like This One: An... – Google Books. // Books.google.com, 2000-01-25. Посетен на 2010-11-07.
  8. http://waterfootprint.org/en/resources/interactive-tools/product-gallery/
  9. а б Production/Crops, Apple, Area by World. // FAOSTAT, UN Food & Agriculture Organization, Statistics Division, 2014. Посетен на 10 февруари 2017.
  10. Desmond, Andrew. The World Apple Market. Haworth Press, 1994. ISBN 1560220414. OCLC 243470452. с. 144 – 149.
  11. Gavin Evans. Fruit ban rankles New Zealand – Australian apple growers say risk of disease justifies barriers. // International Herald Tribune. Tuesday, August 9, 2005. Архив на оригинала от 19 January 2008. Посетен на 9 August 2005.
  12. FAO. // Faostat.fao.org, 2009-08-12. Посетен на 2010-11-07.
  13. http://www.fao.org/faostat/en/#data/QC
  14. Кратка Българска енциклопедия София 1969 г., Издателство на БАН том 5, стр.540
  15. http://www.iki.bas.bg/files/Doklad_2016_0.pdf
  16. „Ябълката“ от проф. д-р Цоло Иванов изд. „Матком“ 2006 г. стр.65
  17. M. Fix: „An Apple A Day“ – warum Äpfel nie Krebs bekommen. (PDF; 3,6 MB) In: Einblick. 1, 2009, S. 22–23.
  18. „Ябълката“ от проф. д-р Цоло Иванов изд. „Матком“ 2006 г. стр.7