Херман Вайл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херман Вайл
Hermann Weyl
германски математик, физик и философ

Роден
Починал
Научна дейност
Област Теория на числата, теоретична физика
Образование Гьотингенски университет
Учил при Давид Хилберт
Работил в Гьотингенски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Подпис Hermann Weyl signature.jpg
Херман Вайл в Общомедия

Херман Клаус Уго Вайл (на немски: Hermann Klaus Hugo Weyl) е германски математик, физик и философ. Безспорната му компетентност в тези три области прави забележителни и неговите работи, които се ситуират на границите между тях.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 ноември 1885 г. в Елмсхорн. Посещава гимназия в Алтона. По препоръка на директора, братовчед на Давид Хилберт, Вайл е приет през 1904 г. в Гьотинген. Там Вайл изучава математика под ръководството на Хилберт, а също така и физика. Допълнително той посещава и курсове по философия при Едмунд Хусерл, където среща бъдещата си съпруга Елена. През 1908 г. Вайл защитава дисертация с научен ръководител Хилберт и през 1910 се хабилитира.

През 1913 г. се жени за Елена Йосиф от Рибниц, от която има двама сина. През същата година става професор в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Там среща Алберт Айнщайн, който по това време (1916-1918) развива общата теория на относителността. Вайл работи над математическите основи на тази теория и възможните й обобщения, най-вече в аспекта на диференциалната геометрия. През 1918 г. публикува един от първите учебници по обща теория на относителността „Пространство, време и материя“.

През 20-те години, за кратко изпада под силно влияние от идеите на Брауер. В 1930 г. заема пост в Гьотинген, на мястото на Хилберт. През 1933 г. напуска поради политическата радикализация и възхода на германския националсоциализъм (съпругата му Елена е от еврейски произход). С посредничеството на Алберт Айнщайн приема позиция в Института за академични изследвания в Принстън, където работи до 1951 г. През 1948 г. овдовява и през 1950 г. се жени отново - за скулпторката Елън Бер в Цюрих. Последните му години са прекарани най-вече в Цюрих. На 17 ноември 1955 г. получава почетно гражданство в родния си град Елмсхорн; скоро след това умира неочаквано в Цюрих на 8 декември 1955 г.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на наградата „Лобачевски“ по геометрия, връчвана от Казанския университет, 1927.

Лауреат е на наградата „Арнолд Реймонд“, 1954.

Почетен доктор на Техническия университет в Цюрих (1945), Университета на Осло (1929), Пенсилванския университет (1940), Сорбоната (1952), Колумбийския университет в Ню Йорк (1954) и на Техническия университет в Щутгарт (1929).

Почетен гражданин на Елмсхорн (1955).

На негово име са наречени кратер на Луната и астероид.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hermann_Weyl“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.