Силогизъм
 | Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
Силогизмът (на гръцки: συλλογισμός) е дедуктивно умозаключение с две предпоставки, свързани със среден термин, наречен медиатор, при което се прави извод.[1][2] Предпоставките се делят на голяма предпоставка и малка предпоставака. Силогизмите са обект на изучаване от науката логика.
Произход на термина[редактиране | редактиране на кода]
Въведен е от Аристотел, на старогръцки означава „извеждане“, „доказателство“.[3]
Използване[редактиране | редактиране на кода]
Силогизмите позволяват правилното движение на логичната мисъл и стигането до дадено умозаключение, имайки предвид дадени факти за обект или явление. Пример за силогизъм е следната схема:
- Всички хора са смъртни. (голяма предпоставка)
- Всички гърци са хора. (малка предпоставка)
- ——————————————————————
- Всички гърци са смъртни. (извод)
Символното записване на тази схема е следното:
- М-Р
- S-M
- ——————
- S-P
| 1 |  Barbara |
 Barbari |
 Darii |
 Ferio |
 Celaront |
 Celarent |
||||||||
| 2 |  Festino |
 Cesaro |
 Cesare |
 Camestres |
 Camestros |
 Baroco |
||||||||
| 3 |  Darapti |
 Datisi |
 Disamis |
 Felapton |
 Ferison |
 Bocardo | ||||||||
| 4 |  Bamalip |
 Dimatis |
 Fesapo |
 Fresison |
 Calemes |
 Calemos |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ РБЕ
- ↑ Пашова, Галина и др. Речник на чуждите думи в българския език. Първо издание. Пловдив, ИК „Хермес“, 2001. ISBN 954-459-841-6. с. 565.
- ↑ Варджийска, Евелина и др. Философия за десети клас. Първо издание/тираж 2021. София, „Просвета – София“ АД, 2019. ISBN 978-954-01-3876-3. с. 64. Посетен на 24.09.2022.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия, свързана с философия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.