Авероес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Авероес
ابن رشد
арабски философ

Роден
Починал
Философия
Регион Източна философия
Епоха Развито Средновековие
Школа Авероизъм
Интереси Ислямска теология, медицина, физика, философия, астрономия
Повлиян Аристотел, Александър Афродизийски, Йоан Филопон, Ал Фараби, Ибн Баджа, Ибн Зухр,
Повлиял Сигер Брабантски, Боеций Дакийски, Тома Аквински, Маймонид[1],Барух Спиноза[2][3]
Авероес в Общомедия
Colliget

Авероес е името, с което е известен в Европа Абдул Валид Мохамед ибн Ахмед ибн Мохамед ибн Ахмед ибн Ахмед (на арабски أبو الوليد محمد بن احمد بن محمد بن احمد بن احمد بن رشد), наричан още ибн Рушд, арабски философ, лекар, юрист и математик. Неговите философски възгледи оказват силно влияние върху европейската философия (вижте авероизъм).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Авероес е роден в Кордоба и произлиза от семейство на юристи от школата маликия. Дядо му Абдул Валид Мохамед е главен съдия на Кордоба при Алморавидите, а баща му Абдул Касим Ахмед заема същия пост до идването на власт на Алмохадите през 1146.

Авероес е представен в двора от философа Ибн Туфайл (Абубацер), везир на Абу Якуб Юсуф. Там той се сприятелява с известния лекар Авензор. През 1160 е назначен за кадия в Севиля и през цялата си кариера заема различни съдебни постове в Андалусия и Мароко. Впоследствие става кралски лекар на мястото на Ибн Туфайл.

Най-важният философски труд на Авероес е Тахафут ат-Тахафут (Опровержение на опровержението), в който защититава философията на Аристотел срещу твърденията на ал-Газали, че тя е вътрешно противоречива и несъответстваща на учението на исляма. Според него няма конфликт между религия и философия, това са само два различни пътя за достигане до истината.

Авероес е автор на обширна медицинска енциклопедия, както и на коментари на Аристотел, чиито преводи преоткриват забравената в Западна Европа аристотелова философия. Той пише своите изследвания в продължение на почти три десетилетия и коментира всички трудове на Аристотел, с изключение на Политика, до която няма достъп. Идеите на Авероес са включени в християнската схоластична традиция от автори като Сигер Брабантски и Тома Аквински. Авторитетът на Авероес в Западна Европа е такъв, че Тома Аквински го нарича просто Коментатора, така, както нарича Аристотел Философа. Освен Аристотел, Авероес прави коментари и на „Държавата“ на Платон. В своето произведение „Решителният трактат“ Авероес защитава философията, като твърди, че тя не противоречи на предписанията в Корана и може да разсъждава върху Божия промисъл[4].

Със засилването на религиозния фанатизъм в Андалусия в края на 12 век Авероес е отстранен от постовете си и е заточен и поставен под наблюдение в околностите на Кордова. През следващите години много негови трудове в областта на логиката и метафизиката са унищожени от цензурата.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. H-Net Reviews. // H-net.org. Посетен на 2012-10-13.
  2. Spinoza on Philosophy and Religion: The Averroistic Sources. //
  3. Ауди 2009, с. 12.
  4. Ауди 2009, с. 11.
  • en:Averroes, статия в Уикипедия на английски [22 април 2005]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]