Авероес
|
Авероес ابن رشد |
|
|---|---|
| арабски философ | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Религия | Ислям[1] |
| Философия | |
| Регион | Източна философия |
| Епоха | Развито Средновековие |
| Школа | Авероизъм |
| Интереси | Ислямска теология, медицина, физика, философия, астрономия |
| Повлиян | Аристотел, Александър Афродизийски, Йоан Филопон, Фараби, Ибн Баджа, Ибн Зухр, |
| Повлиял | Сигер Брабантски, Боеций Дакийски, Тома Аквински, Маймонид[2], Барух Спиноза[3][4] |
| Авероес в Общомедия | |
Авероес е името, с което е известен в Европа Абдул Уалид Мохамед ибн Ахмед ибн Мохамед ибн Ахмед ибн Ахмед (на арабски: أبو الوليد محمد بن احمد بن محمد بن احمد بن احمد بن رشد), наричан още ибн Рушд, арабски философ, лекар, юрист и математик. Неговите философски възгледи оказват силно влияние върху европейската философия (вижте авероизъм).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Авероес е роден на 14 април 1126 година в Кордоба, Алморавидски емират (днес Испания). Произлиза от семейство на юристи от школата Маликия. Дядо му Абдул Валид Мохамед е главен съдия на Кордоба при Алморавидите, а баща му Абдул Касим Ахмед заема същия пост до идването на власт на Алмохадите през 1146 г.
Авероес е представен в двора от философа Ибн Туфайл (Абубацер), везир на Абу Якуб Юсуф. Там той се сприятелява с известния лекар Авензор. През 1160 г. е назначен за кадия в Севиля и през цялата си кариера заема различни съдебни постове в Андалусия и Мароко. Впоследствие става кралски лекар на мястото на Ибн Туфайл.
Със засилването на религиозния фанатизъм в Андалусия в края на 12 век Авероес е отстранен от постовете си и е заточен и поставен под наблюдение в околностите на Кордоба. През следващите години много негови трудове в областта на логиката и метафизиката са унищожени от цензурата.
Умира на 10 декември 1198 година в Маракеш на 72-годишна възраст.
Философия[редактиране | редактиране на кода]
Най-важният философски труд на Авероес е „Тахафут ат-Тахафут“ („Опровержение на опровержението“), в който защитава философията на Аристотел срещу твърденията на ал-Газали, че тя е вътрешно противоречива и несъответстваща на учението на исляма. Според него няма конфликт между религия и философия, това са само два различни пътя за достигане до истината.
Авероес е автор на обширна медицинска енциклопедия, както и на коментари на Аристотел, чиито преводи преоткриват забравената в Западна Европа аристотелова философия. Той пише своите изследвания в продължение на почти три десетилетия и коментира всички трудове на Аристотел, с изключение на „Политика“, до която няма достъп. Идеите на Авероес са включени в християнската схоластична традиция от автори като Сигер Брабантски и Тома Аквински.
Авторитетът на Авероес в Западна Европа е такъв, че Тома Аквински го нарича просто Коментатора, така, както нарича Аристотел Философа. Освен Аристотел, Авероес прави коментари и на „Държавата“ на Платон. В своето произведение „Решителният трактат“ Авероес защитава философията, като твърди, че тя не противоречи на предписанията в Корана и може да разсъждава върху Божия промисъл.[5]
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Nouveau Dictionnaire des auteurs de tous les temps et de tous les pays, Страница: 188, Том: 1.
- ↑ H-Net Reviews. // H-net.org. Посетен на 13 октомври 2012.
- ↑ Spinoza on Philosophy and Religion: The Averroistic Sources. // Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine.
- ↑ Ауди 2009, с. 12.
- ↑ Ауди 2009, с. 11.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Averroes“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |