Направо към съдържанието

Неджметин Ербакан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Неджметин Ербакан
Necmettin Erbakan
Неджметин Ербакан през 2006 г.
Неджметин Ербакан през 2006 г.

Роден
29 октомври 1926 г.(1926-10-29)
Починал
27 февруари 2011 г. (на 84 г.)
Анкара, Турция
ПогребанИстанбул, Турция

Религиясунитски ислям
Учил вЛондонски университет
Политика
Професияполитик, инженер, академик
ПартияПартия на националния ред
(1970 – 1971);
Национално спасение
(1972 – 1981);
Партия на благоденствието (1987 – 1998);
Партия на добродетелта
(1998 – 2001);
Партия на щастието
(2003 – 2011)
36-и министър-председател на Турция
28 юни 1996 – 30 юни 1997
Семейство
СъпругаНермин Ербакан (1943 – 2005)
ДецаЗейнеп, Елиф, Фатих

Подпис
Неджметин Ербакан в Общомедия

Неджметин Ербакан (на турски: Necmettin Erbakan) е турски политик, инженер и академик. В периода 28 юни 1996 – 30 юни 1997 г. е министър-председател на Турция. По-късно е подтикнат от военните да се оттегли като премиер, а по-късно и от Конституционния съд на Турция, за нарушение в разделението между религия и държава.[1][2]

Политическата идеология и движение – Национално мнение, основано от Ербакан, призовава за укрепване на ислямските ценности в Турция и премахване на това, което Ербакан възприема като негативно светско влияние на западния свят в полза на по-близки отношения с мюсюлманските страни. Политическите възгледи на Ербакан са в противоречие с основния принцип на секуларизма в Турция, завършващ с отстраняването му от длъжност. С тази си идеология, той е основател и лидер на няколко значими ислямски политически партии в Турция от 1960-те до 2010–те: Партия на националния ред, Национално спасение, Партия на благоденствието, Партия на добродетелта и Партия на щастието.

Завършва машинно инженерство в Истанбулския университет през 1948 г. Продължава научните си занимания във Висшето техническо училище в Аахен, Западна Германия. По-късно работи за фирмата Deutz.

През 1965 г. става професор в Истанбулския технически университет. От 28 юни 1996 г. до 30 юни 1997 г. е министър-председател на Република Турция. Женен, баща на три деца.

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

През 1970 г. основава „Партията на националния ред“, която година по-късно е забранена. През 1973 г. основава Националната партия на благото, от името на която участва в три коалиции в периода до 1978 г.

След военния преврат от 12 септември 1980 г. е арестуван, две години по-късно му е наложена 10-годишна забрана за политическа дейност. През 1987 г. е избран за председател на „Партията на благоденствието“, от чието име застава и начело на правителството от 28 юни 1996 г. Политиката на воденото от него коалиционно правителство влиза в явно противоречие с обявената от Мустафа Кемал Ататюрк светска държавна доктрина в Турция. На 30 юни 1997 г. Ербакан е принуден под силния натиск на турските военни да напусне премиерското място, партията му е забранена, а самият той получава нова 5-годишна забрана за политическа дейност.

Ербакан участва дейно в основаването на „Партията на добродетелта“, която е забранена от турския конституционен съд. Ербакан счита, че в исторически и икономически аспект ислямът е единственото спасение за човечеството.

Неговата външна политика има два основни стълба: панислямизъм и борба срещу ционизма. Той създава D-8 или Развиващата се осморка, за да постигне икономическо и политическо единство между мюсюлманските страни. Той има осем членове, включително Турция, Иран, Малайзия, Индонезия, Египет, Бангладеш, Пакистан и Нигерия.

Ербакан има приятелство с Жан-Мари Льо Пен, поради споделеното им убеждение, че християнската и ислямската цивилизация са несъвместими и сходните им десни националистически идеологии.[3]

  1. [1] BBC. Ex-Turkish PM sentenced, March 2000
  2. [2] BBC. Turkey Bans Islamists, January 1998
  3. [3]