Капуас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Капуас
Kapuas River.jpg
Река Капуас при Понтианак
Indonesia relief location map.jpg
1.4149° с. ш. 114.1968° и. д.
-0.1997° с. ш. 109.0919° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Западен Калимантан, Индонезия
Дължина 1143 km km
Водосб. басейн 98 749 km2 km²
Отток 6000 m3/s m³/s
Начало
Координати 1°24′53.64″ с. ш. 114°11′48.48″ и. д. / 1.4149° с. ш. 114.1968° и. д.
Надм. височина 2278 m m
Устие
Място Южнокитайско море
Координати 0°11′58.92″ ю. ш. 109°05′30.84″ и. д. / 0.1997° ю. ш. 109.0919° и. д.
Надм. височина 0 m m
Капуас в Общомедия
Карта на реката.

Капуас (на индонезийски: Sungai Kapuas) е река в Индонезия, протичаща на територията на остров Борнео. Дълга е 1143 km, което я прави най-дългата река в Индонезия[1][2] и една от най-дългите островни реки в света.[3] Извира от планинския хребет Мюлер в централната част на острова и се влива в Южнокитайско море посредством широка и блатиста делта близо до град Понтианак (столицата на провинция Западен Калимантан).[4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Реката е с дължина 1143 km, а при делтата си е широка 700 m.[3] Водосборният ѝ басейн покрива 98 749 km2 или 67% от Западен Калимантан.[2][5] Оттокът ѝ варира през годината, като средногодишно е 6000 – 7000 m3/s при делтата и 2000 m3/s по горното течение. Той е най-голям през дъждовния сезон от април до ноември, когато нивото на водата може да се покачи с 10 – 12 метра за една нощ, заливайки и наводнявайки околните райони.[2][6][7]

Реката извира от централната част на Борнео, южно от границата с Малайзия, между западния склон на хребета Мюлер и южния склон на хребета Горен Капуас. В продължение на около 165 km тя тече през планински терен, след което слиза към блатиста равнина.[6] Там надморската ѝ височина намалява само с 50 m в продължение на 900 km от Путусибау до делтата ѝ.[8] На около 350 km от извора на реката, близо до северния ѝ бряг, се намира система от езера, която е свързана с реката чрез многобройни канали.[9] Когато месечните валежи надвишат 300 mm, реката прелива и пренасочва голяма част от водите си към езерата. Напълването им предотвратява създаването на големи наводнения по долното течение на реката и спомага за миграцията на рибите от реката към езерата, където хвърлят хайвера си.[7]

Реката се влива в Южнокитайско море посредством широка и блатиста делта, която се разпростира както към вътрешността на острова, така и към морето, като отлаганията на тиня могат да се разпростират на 50 – 60 km от брега.[8] Делтата се намира на югозапад от град Понтианак, който е столица на провинция Западен Калимантан.[10] Делтата има пет основни ръкава, от които северният е най-широк. Най-големият приток е река Мелауи, която се влива отляво близо до град Синтанг, на около 465 km от устието. Други големи притоци са Ландак, Кубу, Пунгур и Секаям.[10]

Реката тече през два национални парка: Бетунг Керихун (8000 km2) и Денау Сантарум (1320 km2).

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Горното и средното течения на реката преминават през гъсти тропически гори, чиито богати флора и фауна са обект на международни изследвания.[5] Често се откриват нови видове, като например змията Enhydris gyii през 2005 г.[11]

Видрите и крокодилите са често срещани около реката, но жаби почти липсват.[12] В дърветата над реката живеят черноръки гибони, борнейски гибони, катерици на Превост и тупайоподобни.[13]

Идентифицирани са около 300 вида риба във водосборния басейн на реката, като 234 от тях имат висока икономическа стойност.[1] Разнообразието на рибите тук е по-високо отколкото където и да е другаде в Индонезия.[14] Рибите принадлежат на 120 рода и 40 семейства. Над 30% от видовете са дошли от морето и живеят предимно в района на делтата.[15] Сред икономически по-важните риби са: пангасиуси, Osphronemus goramy и Helostoma temminkii, които се ядат, и малайзийски склеропагес и Rasbora, които се търгуват като аквариумни.[14] Поради прекомерния улов, няколко вида са застрашени от изчезване, сред които Himantura signifer и Wallago attu.[14]

Благодарение на топлия климат и изобилието от храна, повечето риби се размножават през цялата година. Освен риби, в реката се срещат много раци, скариди и различни водни насекоми.[16] Богатото биоразнообразие е създало много сложна хранителна верига.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Капуас е голяма водна артерия, свързваща центъра на острова със западния му бряг. Ширината и дълбочината ѝ предоставят условия за интензивен превоз на товари и пътници по протежение на по-голямата част от течението ѝ. Корабите с газене до 3 метра, могат да плават от Синтанг (465 km от устието), а тези с газене до 2 метра могат да достигнат град Путусибау (902 km от устието). Мостът Таян, намиращ се на 130 km от устието, преминава над реката и е най-дългият мост на остров Борнео. Построен е през 2016 г.[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Friedhelm Göltenboth (2006) Ecology of insular Southeast Asia: the Indonesian Archipelago, Elsevier, ISBN 0-444-52739-7 p. 157
  2. а б в MacKinnon, p. 133
  3. а б Noni Arnee. Pesona di Bawah Garis Katulistiwa. // Suara Merdeka, 21 август 2009. Архивиран от оригинала на 8 март 2012. Посетен на 22 March 2010.
  4. Kapuas River, Encyclopædia Britannica on-line
  5. а б Betung Kerihun National Park (Transborder Rainforest Heritage of Borneo). // UNESCO World Heritage Centre, 2 февруари 2004.
  6. а б Значение слова „Капуас“ в Большой Советской Энциклопедии
  7. а б MacKinnon, p. 160
  8. а б MacKinnon, p. 131
  9. MacKinnon, pp. 152, 159
  10. а б South Kalimantan
  11. Snake displays changing colours. // BBC News, 26 юни 2006. Посетен на 9 януари 2007.
  12. MacKinnon, p. 162
  13. MacKinnon, pp. 52 – 53
  14. а б в Roberts, T.R.. The freshwater fishes of Western Borneo (Kalimantan Barat, Indonesia). // Memoirs of the California Academy of Sciences 14. 1989. с. 1 – 210.
  15. MacKinnon, p. 143
  16. MacKinnon, p. 132
  17. Jembatan Terpanjang di Kalimantan Ini Tahan 100 Tahun. // Tempo. 23 март 2016. Посетен на 4 юли 2017.

Литература[редактиране | редактиране на кода]