Гай Юлий Александър Беренициан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гай Юлий Александър Беренициан (на латински: Gaius Julius Alexander Berenicianus; на гръцки: ο Γαίος Ιούλιος Αλέξανδρος Βερενικιανός, 75 – 150 г.) e принц на Киликия.

Той е второроденият син на Гай Юлий Александър от династията Иродиади, праправнук на Ирод Велики. Майка му е царица Юлия Йотапа (* 45) е на Cetis, дъщеря на Антиох IV Комагенски. Неговият по-стар брат е Гай Юлий Агрипа, а сестра му е Юлия, която се омъжва за Гай Юлий Квадрат Бас (суфектконсул 105 г.).

Беренициан е роден в Cetis, малка държава в Киликия, клиент на Римската империя. Родителите му се женят през 58 г. в Рим и император Нерон ги оставя да царуват на тази територия.

През 94 г. Беренициан и Агрипа са приети в Римския Сенат. През 116 г. той е суфектконсул заедно с Луций Стаций Аквилия.[1] Между 132 – 133 г. той е проконсул на провинция Азия.

Беренициан се жени за Касия Лепида (* 80 г.), дъщеря на Касий Лепид (* 55 г.), по бащина линия внучка на Гней Домиций Корбулон и Юния Лепида. Двамата имат дъщеря Юлия Касия Александрия, (* 105 г.), която се омъжва за Гай Авидий Хелиодор (* 100 г.) и има син Авидий Касий (* 130 г., узурпатор през 175 г.).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Burrell, Barbara (2004). Neokoroi: Greek Cities and Roman Emperors. Cincinnati classical studies, new ser.. 9. Leiden, Boston: Brill. ISBN 9004125787. OCLC 53013513.
  • Grainger, John D. (2003). Nerva and the Roman succession Crisis AD 96 – 99. London, New York: Routledge. pp. xvi. ISBN 0415289173. OCLC 52012210. [1]
  • Meckler, Michael L.; Christian Körner (1999-06-07). „De Imperatoribus Romanis: An Online Encyclopedia of Roman Emperors“. [2] Retrieved 2008-08-17.
  • Schwartz, Seth (1990). Josephus and Judaean politics. Columbia studies in the classical tradition. Leiden, New York: Brill. pp. 137. ISBN 9004092307. OCLC 21595783. [3]
  • Christian Settipani, Continuite Gentilice et Continuite Familiale Dans Les Familles Senatoriales Romaines, A L'Epoque Imperiale, Mythe et Realite. Linacre, UK: Prosopographica et Genealogica, 2000. ILL. NYPL ASY (Rome) 03 – 983.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]