Бирка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Birka Karta 2008a.jpg
Кръст на Ансгар
Реконструкции на къщи на викинги
Реконструкции на лодки от Викингската епоха
Разкопки на „гарнизона“ от 2004 г.
Сребърни кръстове от женски гробове в Бирка

Бирка е селище от Викингската епоха, съществувало между края на VIII и края на X век и наричано „първия шведски град“[1][2], въпреки че в Швеция има и по-стари населени места, приличащи на градове, например Юпокра в Сконе. Бирка е важен търговски център на остров Бьоркьо в езерото Меларен.

Най-ранният шведски закон Bjärköarätt, регламентиращ търговски взаимоотношения, вероятно произлиза от името на града. Днес Бирка е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на Викингската епоха Бирка е важен търговски център в кралството на свеите и бива считан за първия шведски град. [3] Първото писмено упоменаване на града е от 870 година, в книгата Vita sancti Ansgarii на архиепископ Римберт, описваща живота на предшественика му Ансгар. Ансгар посещава Бирка два пъти и записва името на града като Birca, което е латинизирана форма на Björkö. Сведения за острова и населението му се намират и в Дела на епископите от Хамбургската църква (лат. Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum, ок. 1075 г.) от Адам фон Бремен, споменаващи Бирка наред с други градове в Балтика като принадлежащ на народа на свеите.

Не е известно кой крал решава да бъде създаден Бирка около 790 година и колко силна е властта му. [4] В разцвета си, градът има 700 – 1000 жители и в него най-напред търгуват търговци от арабските страни, [5] а след това и от южна и западна Европа. Местните търговци продават желязо, кожи, рогове и кехлибар и получават в замяна сребърни монети и редки луксозни стоки като коприна, стъкло и подправки.

През 829 година в града пристига християнският мисионер Ансгар и създава енория. През 832 година е построена и църква. [6]. Два часовника за църквата са изпратени от игумена на немския град Фулда, но не е ясно дали са използвани някога. [7][8]

По неясни причини Бирка престава да съществува в края на X век, когато се заменя от Сигтуна в политически, религиозен, икономически и културен аспект.

Археология[редактиране | редактиране на кода]

Традицията на изследванията на Бирка е дълготрайна. Най-ранните известни разкопки са от средата на XVII в., а най-интензивни са водените от Йелмар Столпе през XIX в. Днес на Бьоркьо е разкрит некропол с 3000 гроба[9], който е един от най-големите на Скандинавския полуостров. Богатствата, намерени в някои от гробовете, показват, че градът е бил организиран на силно йерархичен принцип. Погребенията с трупополагане съдържат запазени вещи от облекло и снаряжение, вносни накити, стъклени и бронзови съдове, оръжия и др. находки, които говорят за хронологията и културата на викингската епоха. Археологическите останки от Бирка се състоят предимно от територията на самия укрепен град, днес покриваща 13 хектара и съдържаща до 2 м културни пластове. Площта на градската територия е наричана Черната земя поради голямото количество сажди и въглерод в почвата. Обградена е от полукръгъл насип от камък и пръст, който среща крайбрежната линия на север.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера” 2012, ISBN 978-954-516-984-7
  2. Birka och Hovgården
  3. Birka, Bente Magnus, RAÄ, 1999, sida 4
  4. Birka, Bente Magnus, RAÄ, 1999, sida 11
  5. Финдайзен, Йорг-Петер. Швеция. От наченките до наши дни. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201761. с. 40 – 47.
  6. Birka, Bente Magnus, RAÄ, 1999, sida 21
  7. Eric Larsson, Gustavi domkyrkas klockor, En historisk återblick, 197, s. 5.
  8. Fornvännen, s. 71 – 73.
  9. Riksantikvarieämbetet: Birka och Hovgårdens historia
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Birka“ в Уикипедия на шведски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.