Еврозона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еврозоната

Еврозона се нарича групата от страни членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. Създадена е през 1999 г. Европейската централна банка определя монетарната политика на страните от еврозоната.

История[редактиране | редактиране на кода]

При създаването на еврозоната в нея влизат 11 страни от Европейския съюз.

Към 2023 г. еврозоната включва 20 страни: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия.

Още седем други държави ще бъдат приети, след като изпълнят условията за членство. Дания и Швеция са извън еврозоната по свое желание.

Някои от териториите на страните членки имат специален статус по отношение прилагането на правните норми на ЕС: едни използват еврото, други – не. (Вижте Специални територии на Европейския съюз)

АлбанияХърватияАрменияАзербайджанБосна и ХерцеговинаГрузияМолдавияЧерна гораСеверна МакедонияРусияСърбияУкрайнаСъвет на ЕвропаРепублика КипърИрландияАвстрияБелгияФинландияФранцияГерманияГърцияИталияЛюксембургМалтаПортугалияНидерландияСловакияСловенияИспанияЕврозонаБългарияРумънияВеликобританияЧехияДанияЕстонияУнгарияЛатвияЛитваПолшаШвецияМонакоЕвропейски съюзАндораТурцияСан МариноВатиканИсландияНорвегияШвейцарияЕвропейска ассоциация за свободна търговияШенгенско споразумениеЕврозона#С договореностЛихтенштейнЕвропейска икономическа зона
Участие на страните в европейски договори и организации.
Страна Приета
(1 януари)
Насе­ление С изключение на
Flag of Austria.svg Австрия 1999 8 316 487
Flag of Belgium (civil).svg Белгия 1999 10 584 534
Flag of Germany.svg Германия 1999 82 314 906
Flag of Greece.svg Гърция 2001 11 125 179
Flag of Ireland.svg Ирландия 1999 4 239 848
Flag of Spain.svg Испания 1999 47 021 031
Flag of Italy.svg Италия 1999 59 131 287 Кампионе д'Италия Кампионе д'Италия
Flag of Cyprus.svg Кипър 2008 766 400 Flag of the Turkish Republic of Northern Cyprus.svg Севернокипърска турска република[1]
Flag of Latvia.svg Латвия 2014 2 070 371
Flag of Lithuania.svg Литва 2015 3 575 439
Flag of Luxembourg.svg Люксембург 1999 476 200
Flag of Malta.svg Малта 2008 404 962
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 1999 16 372 715 Flag of Curaçao.svg Кюрасао[2]
Синт Мартен Синт Мартен[2]
Flag of the Netherlands.svg Карибска Нидерландия[3]
Flag of Portugal.svg Португалия 1999 10 599 095
Flag of Slovakia.svg Словакия 2009 5 431 363
Flag of Slovenia.svg Словения 2007 2 013 597
Flag of Finland.svg Финландия 1999 5 289 128
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция 1999 63 392 140 Flag of France.svg Нова Каледония
Flag of French Polynesia.svg Френска Полинезия
Flag of Wallis and Futuna.svg Уолис и Футуна
Flag of Croatia.svg Хърватия 2023 4 080 505
Flag of Estonia.svg Естония 2011 1 340 021
Flag of Europe.svg Еврозона 339 201 031

Критерии за присъединяване на нови държави[редактиране | редактиране на кода]

Нови държави могат да се присъединят към еврозоната, ако постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция, т.е. икономиките им да бъдат в състояние да не изостават от онези, които вече използват еврото. Икономическата конвергенция се измерва с напредъка по отношение на: ценовата динамика, т.е. инфлацията; бюджетното салдо и държавния дълг; обменните курсове; дългосрочните лихвени проценти. Изпълнението на критериите за конвергенция в даден момент не е достатъчно – те трябва да бъдат постигнати трайно. Важни са и правните изисквания – например националното законодателство да бъде съвместимо с Договорите и по-специално с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.[4]

Икономика на еврозоната[редактиране | редактиране на кода]

Криза в еврозоната[редактиране | редактиране на кода]

Кризата в еврозоната започна от Гърция през 2009 г. и обхвана целия блок. Последната засегната страна е Кипър. Кризата доведе до изливане на около половин трилион долара като спасителни заеми за закъсали страни и наложи безпрецедентни мерки за икономии. Резултатът бе рецесия и рекордна безработица.

БВП на страните от еврозоната се е понижил с 0,2% през първото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното тримесечие и с 1% на годишна база. Това е спад за шесто поредно тримесечие. С най-голям спад на годишна база са Гърция и Кипър, както и Португалия [5]

Годишната инфлация в еврозоната за 2012 година е 2,5%. През април 2013 г. тя падна до 1,2% на годишна база.

Безработицата през март 2013 г. достигна рекордното ниво от 12,1%. Тя е най-висока в Испания (26,7%), Португалия (17,5%), като данните за Гърция сочат ниво от 27%. [6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република не е призната от ЕС. Използва турската лира, както и еврото.
  2. а б Използва антилския гулден, като планира преход към карибския гулден на 1 януари 2012 г.
  3. На 1 януари 2011 г. преминава от антилския гулден към американския долар.
  4. Какво се изисква от една държава, за да се присъедини към еврозоната?. // Европейска централна банка. Посетен на 17 юни 2019.
  5. Слаб ръст на икономиката у нас, спадът в ЕС продължава, статия в Икономикс.БГ от 15 май 2013 г. г.
  6. Безработицата в ЕС. // Евростат, 20 май 2013.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]