Направо към съдържанието

Еврозона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Участие в Еврозоната (не включва специалните територии на ЕС)
0Членки на Европейския съюз
  21 страни в Еврозоната
  1 страна членка на ЕВМ, която не е в Еврозоната и не желае да участва (Дания)
  5 страни членки на ЕВМ, които не отговарят на условията за присъединяване към Еврозоната, но желаят да са част от нея (Полша, Чехия, Румъния, Унгария и Швеция)
0Страни извън Европейския съюз
  4 страни, използващи еврото с парично споразумение (Ватикана, Андора, Сан Марино и Монако)
  2 страни, приели еврото по свое желание (Косово и Черна гора)

Еврозона се нарича групата от страни членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. Европейската централна банка определя монетарната политика на страните от еврозоната. Създадена е през 1999 г. България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г., ставайки 21-вата страна членка.

При създаването на еврозоната в нея влизат 11 страни от Европейския съюз.

Към 1 януари 2026 г. еврозоната включва 21 страни: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия.

Някои от териториите на страните членки имат специален статус по отношение прилагането на правните норми на ЕС: едни използват еврото, други – не. (Вижте Специални територии на Европейския съюз)

Шесте членки на ЕС извън еврозоната са Дания, Полша, Румъния, Унгария, Чехия и Швеция. Те продължават да използват собствените си национални валути, въпреки че всички с изключение на Дания са задължени да се присъединят, след като изпълнят критериите за конвергенция на еврото.

Андора, Ватикана, Монако и Сан Марино, които не са членки на Евросъюза, имат официални споразумения с ЕС за използване на еврото като тяхна официална валута и емитиране на собствени монети. Освен това Косово и Черна гора приеха еврото едностранно, вместо да използват собствени валути. Тези шест държави обаче нямат представителство в нито една институция на еврозоната.

Страна Приета
(1 януари)
Насе­ление
2024 г.
С изключение на
Австрия 1999 9 158 750
Белгия 1999 11 832 049
България 2026 6 437 360
Германия 1999 83 445 000
Гърция 2001 10 397 193
Естония 2011 1 374 687
Ирландия 1999 5 343 805
Испания 1999 48 610 458
Италия 1999 58 989 749 Кампионе д'Италия Кампионе д'Италия
Кипър 2008 933 505 Севернокипърска турска република[1]
Латвия 2014 1 871 882
Литва 2015 2 885 891
Люксембург 1999 672 050
Малта 2008 563 443
Нидерландия 1999 17 942 942 Кюрасао[2]
Синт Мартен Синт Мартен[2]
Карибска Нидерландия[3]
Португалия 1999 10 639 726
Словакия 2009 5 459 781
Словения 2007 2 123 949
Финландия 1999 5 603 851
Франция 1999 68 401 997 Нова Каледония
Френска Полинезия
Уолис и Футуна
Хърватия 2023 3 861 967
Еврозона 356 550 035

Критерии за присъединяване на нови държави

[редактиране | редактиране на кода]

Нови държави могат да се присъединят към еврозоната, ако постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция, т.е. икономиките им да бъдат в състояние да не изостават от онези, които вече използват еврото. Икономическата конвергенция се измерва с напредъка по отношение на: ценовата динамика, т.е. инфлацията; бюджетното салдо и държавния дълг; обменните курсове; дългосрочните лихвени проценти. Изпълнението на критериите за конвергенция в даден момент не е достатъчно – те трябва да бъдат постигнати трайно.

Важни са и правните изисквания – например националното законодателство да бъде съвместимо с Договорите и по-специално с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.[4]

Икономика на еврозоната

[редактиране | редактиране на кода]
АлбанияХърватияАрменияАзербайджанБосна и ХерцеговинаГрузияМолдавияЧерна гораСеверна МакедонияРусияСърбияУкрайнаСъвет на ЕвропаРепублика КипърИрландияАвстрияБелгияФинландияФранцияГерманияГърцияИталияЛюксембургМалтаПортугалияНидерландияСловакияСловенияИспанияЕврозонаБългарияРумънияВеликобританияЧехияДанияЕстонияУнгарияЛатвияЛитваПолшаШвецияМонакоЕвропейски съюзАндораТурцияСан МариноВатиканИсландияНорвегияШвейцарияЕвропейска ассоциация за свободна търговияШенгенско споразумениеЕврозона#С договореностЛихтенштейнЕвропейска икономическа зона
Участие на страните в европейски договори и организации.

Криза в еврозоната

[редактиране | редактиране на кода]

Кризата в еврозоната започна от Гърция през 2009 г. и обхвана целия блок. Последната засегната страна е Кипър. Кризата доведе до изливане на около половин трилион долара като спасителни заеми за закъсали страни и наложи безпрецедентни мерки за икономии. Резултатът бе рецесия и рекордна безработица.

БВП на страните от еврозоната се е понижил с 0,2% през първото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното тримесечие и с 1% на годишна база. Това е спад за шесто поредно тримесечие. С най-голям спад на годишна база са Гърция и Кипър, както и Португалия[5]

Годишната инфлация в еврозоната за 2012 година е 2,5%. През април 2013 г. тя падна до 1,2% на годишна база.

Безработицата през март 2013 г. достигна рекордното ниво от 12,1%. Тя е най-висока в Испания (26,7%), Португалия (17,5%), като данните за Гърция сочат ниво от 27%.[6]

  1. Самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република не е призната от ЕС. Използва турската лира, както и еврото.
  2. а б Използва антилския гулден, като планира преход към карибския гулден на 1 януари 2012 г.
  3. На 1 януари 2011 г. преминава от антилския гулден към американския долар.
  4. Какво се изисква от една държава, за да се присъедини към еврозоната? // Европейска централна банка. Посетен на 17 юни 2019.
  5. Слаб ръст на икономиката у нас, спадът в ЕС продължава, статия в Икономикс.БГ от 15 май 2013 г. г.
  6. Безработицата в ЕС // Евростат, 20 май 2013.