Икономически и паричен съюз на Европейския съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Икономически и паричен съюз (ИПС)
  Членове на Еврозоната
  Страни-членки с опция за неучастие в ERM-II (Дания)
  Останалите страни-членки на ЕС

Икономическият и паричен съюз (ИПС)[1] е общо название за група политики, насочени към сближаване на икономиките на държавите членки на Европейския съюз. ИПС е създаден през 1992 г. и включва координация на икономическите и фискалните политики, обща парична политика и обща валута – еврото. В рамките на ИПС единната парична политика се определя от Европейската централна банка и се допълва от хармонизирани фискални политики и координирани икономически политики,[2] които обхващат 19-те държави от еврозоната, както и държавите от Европейския съюз извън еврозоната.

ИПС включва три етапа, като всеки етап се състои от прогресивно нарастваща икономическа интеграция. Едва когато държавата достигне третия етап, на нея и се разрешава да приеме еврото като официална валута. В този смисъл, третият етап на сближаване е до голяма степен синоним на участие в еврозоната. Наборът от изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да може една страна да се присъедини към еврозоната, се нарича „критерии за конвергенция“. Сред тях важно място заема изискването държавата членка да е участвала минимум две години в Европейския валутен механизъм (ERM II), в който валутите на страните-кандидатки демонстрират икономическо сближаване, като поддържат отклонението от целевия си обменен курс спрямо еврото в определени граници[3] .

Деветнадесет държави членки на ЕС, включително последната Литва, са в третия етап и са приели еврото като своя валута. Всички нови държави членки на ЕС трябва да се ангажират да участват в третия етап в договорите си за присъединяване. Само Дания и Обединеното кралство, чието членство в ЕС предхожда въвеждането на еврото, имат юридически дефинирани опции за право за неучастие в Договорите на ЕС, които им предоставят освобождаване от това задължение. Останалите седем държави извън еврозоната са задължени да влязат в третия етап, след като изпълнят всички критерии за конвергенция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Икономически и паричен съюз. // Европейска централна банка. Посетен на 17 юни 2019.
  2. ЕС И ИКОНОМИЧЕСКИЯТ И ПАРИЧЕН СЪЮЗ. // Посетен на 17 юни 2019.[неработеща препратка]
  3. Критерии за конвергенция (критерии за сближаване). // Европейска централна банка. Посетен на 17 юни 2019. спазване в нормални граници на отклонение, в съответствие с предвиденото от валутния механизъм на Европейската парична система
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Economic and Monetary Union of the European Union“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​