Икономически и паричен съюз на Европейския съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Икономически и паричен съюз (ИПС)   Членове на Еврозоната  Страни-членки с опция за неучастие в ERM-II (Дания)  Страни-членки с опция за неучастие в ERM-II (Обединено кралство)  Останалите страни-членки на ЕС

Икономическият и паричен съюз (ИПС) [1] е общо название за група политики, насочени към сближаване на икономиките на държавите-членки на Европейския съюз. ИПС е създаден през 1992 г. и включва координация на икономическите и фискалните политики, обща парична политика и обща валута – еврото. В рамките на ИПС единната парична политика се определя от Европейската централна банка и се допълва от хармонизирани фискални политики и координирани икономически политики[2], които обхващат 19-те държави от еврозоната, както и държавите от Европейския съюз извън еврозоната.

ИПС включва три етапа, като всеки етап се състои от прогресивно нарастваща икономическа интеграция. Едва когато държавата достигне третия етап, на нея и се разрешава да приеме еврото като официална валута. В този смисъл, третият етап на сближаване е до голяма степен синоним на участие в еврозоната. Наборът от изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да може една страна да се присъедини към еврозоната, се нарича „критерии за конвергенция“. Сред тях важно място заема изискването държавата-членка да е участвала минимум две години в Европейския валутен механизъм (ERM II), в който валутите на страните-кандидатки демонстрират икономическо сближаване, като поддържат отклонението от целевия си обменен курс спрямо еврото в определени граници[3] .

Деветнадесет държави-членки на ЕС, включително последната Литва, са в третия етап и са приели еврото като своя валута. Всички нови държави-членки на ЕС трябва да се ангажират да участват в третия етап в договорите си за присъединяване. Само Дания и Обединеното кралство, чието членство в ЕС предхожда въвеждането на еврото, имат юридически дефинирани опции за право за неучастие в Договорите на ЕС, които им предоставят освобождаване от това задължение. Останалите седем държави извън еврозоната са задължени да влязат в третия етап, след като изпълнят всички критерии за конвергенция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Икономически и паричен съюз. // Европейска централна банка. Посетен на 17 юни 2019.
  2. ЕС И ИКОНОМИЧЕСКИЯТ И ПАРИЧЕН СЪЮЗ. // Посетен на 17 юни 2019.
  3. Критерии за конвергенция (критерии за сближаване). // Европейска централна банка. Посетен на 17 юни 2019. спазване в нормални граници на отклонение, в съответствие с предвиденото от валутния механизъм на Европейската парична система
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Economic and Monetary Union of the European Union“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.