Европейски валутен механизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
  Страни, членки на Европейския валутен механизъм
  Страни, членки на Европейския валутен механизъм, които не са задължени да приемат еврото
  Страни, приели еврото своеволно, без членство в Европейския Съюз
  Страни, които не отговарят на изискванията за приемане на еврото

Европейският валутен механизъм (на английски: European Exchange Rate Mechanism (ERM) II) е система, създадена от Европейската общност на 1 януари 1999 г. заедно с въвеждането на еврото, чиято цел е да намаляването на променливостта на валутните курсове и постигането на парична стабилност.

След приемането на еврото, политиката се променя – целта е да се подобри стабилността на настоящите членове, както и да се създаде механизъм за оценяване на потенциални бъдещи членове в еврозоната. Съществуват 3 валути, които са обвързани с еврото и са част от валутния механизъм: датската крона, хърватската куна и българският лев.

Страните, които се присъединяват към еврозоната, са задължени да са част от валутния механизъм поне 2 години.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]