Финансова криза в Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атинската кула 1 със своите 103 m височина е била най-високия „небостъргач“ на Балканите и е от 1971 г.

Финансовата криза в Гърция, или както е по-известна Гръцката финансова криза, е фискална и дългова криза в Гърция, настъпила през 2010 г. Финансовата криза е дългосрочна.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Причините за възможността Гърция да обяви държавен банкрут са комплексни. От една страна, различните гръцки правителства в предходни периоди от момента на приемането на еврото в страната, редовно са подправяли статистиките и данните за икономическото и финансово състояние на Гърция. От друга страна, Гърция е зависима и обвързана със световната финансова и икономическа система и финансовата криза след 2007 г. се отразява значително върху икономиката на страната, голяма част от която се формира в туристическия сектор.

От друга страна, гръцкият държавен бюджет е зле структуриран и балансиран, с висок годишен дефицит, като въпреки това в приходната си част е редовно неизпълним. За финансиране на този дефицит, Гърция е принудена редовно да поема нов държавен дълг, и по този начин непрекъснато се увеличава нетната задлъжнялост на страната.

Кризата с държавния дълг от своя страна сваля кредитния рейтинг на страната, и тя е лишена от достъп до евтин капиталов ресурс на свободния финансов пазар, което от своя страна допълнително утежнява ситуацията и Гърция изпада в невъзможност да финансира бюджетния си дефицит. От друга страна, тъй като страната не разполага със собствена валута, а е част от Еврозоната, тя не може да емитира на пазара нови пари, с които да покрива старите си задължения. Пряко засегнати от гръцката финансова криза са гръцките банки, които са притежатели на голяма част от гръцките държавни ценни книжа с които се финансира държавния дълг. [1]

На 23 април 2010 г. Гърция официално е принудена да търси финансовата подкрепа на ЕС, с цел да се избегне държавен банкрут. Получава заем от 240 милиарда евро от ЕС, ЕЦБ и МВФ (т.нар „тройка“). Макар че през 2012 г. някои от кредиторите отписват част от дълга, към февруари 2015 г. Гърция дължи 315 милиарда евро, което представлява 175% от БВП. От тях 60% са към държави от Еврозоната, 10% към МВФ и 6% към ЕЦБ, като остатъкът е разпределен към други финансови институции. [2]

Преговори на правителството на Алексис Ципрас с кредиторите[редактиране | редактиране на кода]

След поредица от опити за постигане на съгласие относно гръцкия правителствен дълг, които се оказват неуспешни, гръцкото правителство обявява провеждането на референдум, на който гръцкият народ трябва да посочи дали е съгласен, или не с условията, предложени от кредиторите. Гръцкият народ гласува с близо 60% против предложението на кредиторите. След провеждането на референдума преговорите продължават, като са изненада предложенията, направени от гръцкото правителство, които в голяма степен съвпадат с исканията на кредиторите.

  • Пропуснати плащания от Атина:
  1. 30 юни 2015 г. – 1.5 млрд. евро.
  2. 14 юли 2015 г. – 450 млн. долара към МВФ [3]
  • Предстоящи плащания на Атина:
  1. 20 юли 2015 – 3.5 млрд. евро към ЕЦБ [4]

Споразумение от 13 юли 2015 г.[редактиране | редактиране на кода]

След 17-часова среща на правителствените и държавните ръководители на страните членки на Еврозоната (ЕЗ) на 13 юли 2015 г. е оповестено постигането на съгласие относно съдбата на Гърция и членството ѝ в Еврозоната. Споразумението предвижда Гърция да получи нов спасителен заем срещу изпълняване на редица условия, поставени от ръководителите на 18-те страни членки на ЕЗ (с Гърция те са 19):

  1. Скоростно приемане на законодателни промени в срок от три дни за следното: (1) увеличаване на ДДС за редица дейности и разширяване на данъчната основа, (2) първи стъпки в пенсионната реформа, свързани с увеличаване възрастта за пенсиониране и намаляване размера на получаваните помощи от пенсионерите, и (3) промени във връзка с приватизацията.

Едва когато бъдат направени тези промени, се предвижда започването на същински преговори за спасителния заем за Гърция.

Други поставени условия са:

  1. Създаването на фонд от гръцки държавни активи на стойност 50 млрд. евро, приходите от чиято продажба или управление с цел печалба да послужат за (1) рекапитализиране на гръцките банки, които са сериозно пострадали след въведената т.нар. банкова ваканция, и (2) инвестиции в гръцкото стопанство. [5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]