Направо към съдържанието

Световна финансова криза (2007 – 2008)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Финансова криза след 2007)
Световна финансова криза
— Финансова криза —
TED-спредът (червената крива) се увеличава рязко по време на кризата, отразявайки нарасналото усещане за кредитен риск
Дата2007 – 2008 г.
Световна финансова криза в Общомедия

Световната финансова криза от 2007 – 2008 година е финансова криза с център в Съединените американски щати и ефекти в целия свят, част от Световната икономическа криза от 2007 – 2009 година.

Кризата започва с края на формиралия се през предходните няколко години балон в цените на жилищата в Съединените щати, при което за пръв път в американската история цените на жилищата започват да намаляват.[1] В резултат на това в началото на 2007 година започва Ипотечната криза – обезценяване на ипотеките върху американски недвижими имоти, на свързаните с тях ценни книжа и на сложна система от базирани на тях деривати, което в средата на 2007 година започва да се отразява на ликвидността на големи финансови институции в различни части на света. През 2008 година се налага няколко ключови финансови институции да бъдат рекапитализирани чрез изкупуването им от други банки или от правителството – през март „Джей Пи Морган Чейз“ поглъщат „Беър Стърнс“, а в началото на септември са национализирани ипотечните компании „Фани Мей“ и „Фреди Мак“.

Кулминация на кризата е фалита на четвъртата по големина американска инвестиционна банка „Лемън Брадърс“, обявен на 15 септември, който предизвиква паника на фондовите пазари в целия свят и банкова паника в няколко страни.[2] Американското правителство реагира с национализацията на още големи финансови институции и безпрецедентно по мащаб изкупуване на обезценени ипотеки. През следващите месеци правителствата по света развиват мащабни спасителни планове, като използват различни средства за парична и фискална политика, и успяват да предотвратят колапс на световната финансова система.

Финансовата криза изостря допълнително Световната икономическа криза. Мащабните държавни интервенции довеждат до скок в държавния дълг на Съединените щати и до дългова криза в някои страни, сред тях и 5 държави от еврозоната.[3][4]

Ипотечна криза (2007 – 2008)

[редактиране | редактиране на кода]

Предвестник на Световната финансова криза е започналото през 2006 година и продължило през следващите 6 години намаление на цените на жилищата в Съединените щати, в резултат на което средната им реална стойност намалява с около 1/3.[1] От 1890 година, когато започва систематично събиране на данни за цените на жилищата, цените на жилищата в страната нарастват без прекъсване, превръщайки ги в изключително надеждно обезпечение на кредитите, обикновено под формата на ипотеки.[1] Спадът идва след десетилетие на бързо нарастване на цените – ценови балон, частично насърчаван от правителството чрез държавно подпомагане на рискови ипотечни кредити, които да позволят на семейства с по-ниски доходи да придобият собствено жилище.

През 2007 година спадът в цените на жилищата предизвиква рязък спад в строителството и фалити на фирми за ипотечни кредити.[1] Скоро процесът засяга и финансовите пазари, като обезпечените с рискови ипотечни кредити ценни книжа рязко губят стойността си, а инвеститорите в тях търсят начини за бързо освобождаване от тях, намалявайки още повече цените им.[1] В средата на 2007 година започва да се отразява на ликвидността на големи финансови институции, включително извън Съединените щати – британското правителство е принудено да национализира изложената на банкова паника средноголяма банка „Нордърн Рок“.[1] През 2008 година се налага няколко ключови финансови институции да бъдат рекапитализирани чрез изкупуването им от намиращи се в по-добро състояние банки или от правителството – през март „Джей Пи Морган Чейз“ поглъщат „Беър Стърнс“, в началото на септември са национализирани ипотечните компании „Фани Мей“ и „Фреди Мак“, а в средата на месеца „Банк ъф Америка“ купуват „Мерил Линч“.[5]

Паника от септември 2008

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

В неделя, 14 септември, „Лемън Брадърс“ обявява банкрут, след като Федералният резерв отказва искането му за финансова помощ. В същия ден е обявена продажбата на Мерил Линч на Bank of America.[6] Началото на седмицата се характеризира с изключителна нестабилност на световните фондови пазари. Седмицата започва с рязък спад на цените на акциите с откриването на търговията на повечето борси в понеделник, 15 септември, спад, който се връща два дни по-късно, в сряда.

Във вторник, 16 септември, най-голямата застрахователна компания в света AIG, която заема значителен дял на пазара на ипотечни кредити в САЩ, е засегната от криза на ликвидност, след като кредитният ѝ рейтинг е бил намален. По искане на AIG, Федералният резерв ги подпомага, след като AIG показва, че не е в състояние да привлече допълнителен кредит на свободния пазар. В тази ситуация правителството на Съединените щати чрез Федералния резерв закупува 79,9% от застрахователната компания за 85 милиарда долара, както и правото да предотврати разпределението на дивиденти на акционерите преди сделката.[7]

На 16 септември Reserve Primary Fund, голям фонд на паричния пазар, понижава цената на дяла под един долар, тъй като е изложен на обезпечение на дълга на Lehman Brothers. Тази стъпка довежда до увеличаване на търсенето от страна на инвеститорите за обратно изкупуване на средствата им във фонда.[8] До този момент този фонд и подобни фондове се смятаха за един от най-сигурните инвестиционни канали в Съединените щати. Сутринта на 18 септември поръчките за продажба на институционалните инвеститори на паричния пазар достигат половин трилион долара с обща пазарна стойност от 4 трилиона долара, но притокът от Федералния резерв от 105 милиарда долара предотвратява тотален срив на средствата. На 19 септември Министерството на финансите на САЩ предлага временна застраховка на финансовите фондове (подобно на FDIC застраховка за банки).[9] В края на седмицата Органът за финансови услуги в Обединеното кралство обяви спиране на късите продажби на акции във Великобритания, както направи и Комисията за ценни книжа и борси в САЩ (SEC).[10] Тези мерки доведоха до временно отпускане и известно възстановяване на фондовата борса в петък, 19 септември, последният ден на търговия през тази седмица.[11]

Кризата в Европа

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Дългова криза в еврозоната

Макар кризата да засяга отделни европейски банки още от лятото на 2007 година, първият голям шок в Европа идва малко след борсовия срив в Съединените щати с Финансовата криза в Исландия. В предходните години главните банки в страната се разрастват агресивно, привличайки огромни за размерите на страната депозити на вложители от Великобритания и Нидерландия. Непосредствено след фалита на „Лемън Брадърс“ те изпадат в ликвидна криза, която надхвърля възможностите на исландското правителство да ги подпомогне, и трите най-големи банки в страната фалират,[12] валутният курс се срива с 50% и правителството налага ограничения върху движението на капитали и взима спешен заем от 5,1 милиарда долара от Международния валутен фонд (МВФ).[13] Заради намалелите възможности за пазарно финансиране на публичните дългове в следващите месеци до спасителни заеми от 50 милиарда евро от МВФ или Европейския съюз прибягват Унгария, Латвия и Румъния, а Полша получава кредитна линия от МВФ, която не се налага да използва.[13]

За да предотвратят дестабилизация на финансовия сектор в Европа много европейски държави приемат програми за подпомагането му чрез различни средства (държавни гаранции за вземания, рекапитализация, включително чрез пълна национализация, отделяне на лоши активи от банките, временна ликвидна подкрепа), одобреният размер на които достига 3,3 трилиона евро или 44% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз. Едва една четвърт от одобрените интервенции са приложени на практика, но и така много банки получават помощ, а някои големи институции са национализирани – „Комерцбанк“, „Хипо Риъл Естейт“, „Фортис“, „Дексия“, „Роял Банк ъф Скотланд“, „Лойдс Банк“. С най-голям относителен размер е помощта за банките в Ирландия (227% от БВП), Белгия (35% от БВП), Великобритания (31% от БВП), Нидерландия (24% от БВП) и Люксембург (19% от БВП).[14]

Макар в Европейския съюз да не се стига до големи банкови фалити, държавните интеревенции във финансовия сектор и намалелите възможности за финансиране предизвикват нарастване на цената за рефинансиране на публичните дългове в най-уязвимите страни и от края на 2009 година няколко страни от еврозоната изпадат в дългова криза. Най-тежка и продължителна е кризата в Гърция, която още преди Световната криза има голям публичен дълг и системно високи бюджетни дефицити и се налага на три пъти – през 2010, 2012 и 2015 година – да получи финансиране от МВФ или различни институции на Европейския съюз. Също през 2010 година международно финансиране получава Ирландия, която преди това решава да даде държавни гаранции на огромна стойност за всички депозити в банките в страната. През следващите няколко години спасителни заеми получават също Португалия (2011), Испания (2012) и Кипър (2013). Кризата е преодоляна в рамките на няколко години, като през 2013 година общият бюджетен дефицит на еврозоната е намален под 3%, а към 2015 година са приключени предсрочно спасителните програми на всички страни с изключение на Гърция.[15]

Кризата в Азия

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Мерки за преодоляване на кризата

[редактиране | редактиране на кода]

На 3 октомври 2008 година американското правителство приема Програма за облекчаване на проблемни активи и започва да закупуване токсични активи и акции от финансови институции. Целта на програмата е да предотврати срив на банковата система и разпространение на кризата към нефинансовия сектор, като оторизира финансовото министерство да използва до 700 милиарда долара за изкупуване от банките на токсични активи и инжектиране на капитал в банки и други финансови институции.[16][17] При изпълнението на програмата държавата придобива значителни дялове във всички основни банки в страната, както и в автомобилните компании „Дженеръл Мотърс“ и „Крайслер“, като общия размер на използваните средства е 426 милиарда долара.[18] Успоредно с това Федералният резерв сваля основната лихва до практически нулеви нива и в рамките на няколко месеца инжектира във финансовата система над 1,3 трилиона долара, а правителството увеличава бюджетния дефицит, за да ограничи рецесията.[19] Тези мерки, наред с различни временни гаранции за различни финансови активи, довеждат, макар и за кратък период, държавния ангажимент за преодоляване на кризата до експозиция от 23,7 трилиона долара (над 160% от брутния вътрешен продукт).[20]

Подобни мерки за преодоляване на кризата, макар и в по-малък мащаб, са предприети и в Европейския съюз. В поредица от стъпки от октомври 2008 до средата на 2009 година са утвърдени мерки за подкрепа на финансовия сектор в размер до 3,3 трилиона евро, планирано е временно увеличение на бюджетните дефицити с до 5%, а Европейската централна банка намалява основната си лихва до 1% и рязко увеличава баланса си до 2 трилиона евро.[21]

Последствия

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е Ангелов 2015, с. 24.
  2. ↑ Williams, Mark. Uncontrolled Risk. McGraw-Hill Education, 2010. ISBN 978-0-07-163829-6. (на английски)
  3. ↑ Brookings-Financial Crisis (PDF) // Посетен на 1 май 2010.
  4. ↑ Williams, Carol J. Euro crisis imperils recovering global economy, OECD warns // Los Angeles Times, 22 май 2012. Посетен на 23 май 2012.
  5. ↑ Ангелов 2015, с. 24 – 25.
  6. ↑ Lehman Files for Bankruptcy; Merrill Is Sold, The New York Times, September 14, 2008
  7. ↑ Fed’s $85 Billion Loan Rescues Insurer, The New York Times, September 16, 2008.
  8. ↑ Money Market Funds Enter a World of Risk, The New York Times, September 17, 2008.
  9. ↑ Treasury Announces Guaranty Program for Money Market Funds, U.S. Department of the Treasury, September 29, 2008.
  10. ↑ S.E.C. Temporarily Blocks Short Sales of Financial Stocks, The New York Times, September 19, 2008.
  11. ↑ Dow Rises 370 Points as U.S. Plans Financial Rescue Package, The New York Times, September 19, 2008.
  12. ↑ Cracks in the crust // The Economist, 11 December 2008. Посетен на 4 February 2013.
  13. ↑ а б Ангелов 2015, с. 26.
  14. ↑ Ангелов 2015, с. 28 – 29.
  15. ↑ Ангелов 2015, с. 30 – 35.
  16. ↑ Andrew Clark. Paulson abandons plans to buy up America's toxic mortgage assets // The Guardian. London, November 13, 2008. Посетен на November 15, 2008.
  17. ↑ David Lawder. U.S. backs away from plan to buy bad assets // Reuters. November 12, 2008. Посетен на November 15, 2008.
  18. ↑ U.S. ends TARP with $15.3 billion profit
  19. ↑ Ангелов 2015, с. 25.
  20. ↑ Ангелов 2015, с. 25 – 26.
  21. ↑ Ангелов 2015, с. 28.
Цитирани източници
  • Ангелов, Георги. Европейският профил на кризата // Ганев, Петър и др. Анатомия на кризата. София, Институт за пазарна икономика, 2015. ISBN 978-954-8624-45-9.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Световна_финансова_криза_(2007_–_2008)&oldid=12799983“.