Циановодород

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Циановодород
Hydrogen-cyanide-2D.svg
Обща информация
Систематично име Циановодород
Други имена циановодородна киселина
синилна киселина
Молекулна формула HCN
SMILES
Моларна маса
Външен вид безцветна течност
CAS номер 74-90-8[1]
Свойства
Плътност и фаза 0.687 g mL−1
Разтворимост във вода
Разтворимост
Точка на топене
Точка на кипене
Киселинност (pKa)
Вискозитет
Диполен момент
Опасности

Hazard O.svg Hazard C.svg

Основни опасности
Точка на възпламеняване
Допълнителни данни
Структура и
свойства
n, εr, и др.
Термодинамични
данни
Фазово поведение
Твърдо състояние, течност, газ
Спектрални данни УВ, ИЧ, ЯМР, МС
Сродни съединения
Сродни съединения
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Циановодородът (или още циановодородна или синилна киселина) е неорганично химично съединение[2] с химична формула HCN. Представлява безцветна, силно летлива, лесноподвижна течност с характерен мирис на бадем. Кипи малко над стайна температура – при 25,6 °С. Силна отрова. Произвежда се в промишлен мащаб и е ценна суровина за производството на много химични съединения – от полимери до фармацевтични продукти.

Циановодородната киселина се съдържа в някои растения, коксовия газ, цигарения дим, отделя се по време на термично разлагане на найлон и полиуретан. Смесва се във всякакви съотношения с вода, етанол, етилов етер. Молекулата му е силно полярна.

Структура и общи свойства[редактиране | редактиране на кода]

Циановодородът има линейна молекула, с тройна връзка между въглерод и азот. Съществува в две таутомерни форми:

При стайна температура равновесието на превръщане на циановодорода в изоциановодород е изместено вляво. Доказано е, че по-нестабилният изоциановодород е по-токсичен.

Циановодородът е много слаба киселина с pKa от 9,2. Той частично се йонизира във воден разтвор, като се получава цианиден анион, CN-. Разтворът на циановодород във вода, означаван с HCN, се нарича циановодородна киселина. Солите на цианидния анион са известни като цианиди.

HCN има слаб мирис на горчив бадем, който някои хора не са в състояние да усетят поради генетична особеност[3]. Летливото съединение се използва като отрова за вдишване от гризачи, като бойно отровно вещество, както и за убийство на китове[4]. Цианидните йони взаимодействат с желязо-съдържащите дихателни ензими, което води до спиране на дишането.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. CAS Registry Number: 74-90-8. // Посетен на 24 ноември 2016.
  2. Gail, E.; Gos, S.; Kulzer, R.; Lorösch, J.; Rubo, A.; Sauer, M., „Cyano Compounds, Inorganic“, doi:10.1002/14356007.a08_159.pub2 
  3. Cyanide, inability to smell. // Online Mendelian Inheritance in Man. Посетен на 2010-03-31.
  4. Lytle, Thomas. Poison Harpoons. // Посетен на 28 October 2013.