Циановодород
| Циановодород | ||
|---|---|---|
 | ||
| Обща информация | ||
| Систематично име | Циановодород | |
| Други имена | циановодородна киселина синилна киселина | |
| Молекулна формула | HCN | |
| SMILES | ||
| Моларна маса | ||
| Външен вид | безцветна течност | |
| CAS номер | 74-90-8[1] | |
| Свойства | ||
| Плътност и фаза | 0.687 g mL−1 | |
| Разтворимост във вода | ||
| Разтворимост | ||
| Точка на топене | ||
| Точка на кипене | ||
| Киселинност (pKa) | ||
| Вискозитет | ||
| Диполен момент | ||
| Опасности
| ||
| Основни опасности | ||
| Точка на възпламеняване | ||
| Допълнителни данни | ||
| Структура и свойства |
n, εr, и др. | |
| Термодинамични данни |
Фазово поведение Твърдо състояние, течност, газ | |
| Спектрални данни | УВ, ИЧ, ЯМР, МС | |
| Сродни съединения | ||
| Сродни съединения | ||
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки | ||
Циановодородът (или още циановодородна или синилна киселина) е неорганично химично съединение[2] с химична формула HCN. Представлява безцветна, силно летлива, лесноподвижна течност с характерен мирис на бадем.[3] Кипи малко над стайна температура – при 25,6 °С. Силна отрова. Произвежда се в промишлен мащаб и е ценна суровина за производството на много химични съединения – от полимери до фармацевтични продукти.
Циановодородната киселина се съдържа в някои растения, коксовия газ, цигарения дим, отделя се по време на термично разлагане на найлон и полиуретан. Смесва се във всякакви съотношения с вода, етанол, етилов етер. Молекулата му е силно полярна.
Структура и общи свойства[редактиране | редактиране на кода]
Циановодородът има линейна молекула, с тройна връзка между въглерод и азот. Съществува в две тавтомерни форми:
При стайна температура равновесието на превръщане на циановодорода в изоциановодород е изместено вляво. Доказано е, че по-нестабилният изоциановодород е по-токсичен.
Циановодородът е много слаба киселина с pKa от 9,2. Той частично се йонизира във воден разтвор, като се получава цианиден анион, CN−. Разтворът на циановодород във вода, означаван с HCN, се нарича циановодородна киселина. Солите на цианидния анион са известни като цианиди.
HCN има слаб мирис на горчив бадем, който някои хора не са в състояние да усетят поради генетична особеност.[4] Летливото съединение се използва като отрова за вдишване от гризачи, като бойно отровно вещество, както и за убийство на китове.[5] Цианидните йони взаимодействат с желязо-съдържащите дихателни ензими, което води до спиране на дишането.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ CAS Registry Number: 74-90-8. // Посетен на 24 ноември 2016.
- ↑ Gail, E.; Gos, S.; Kulzer, R.; Lorösch, J.; Rubo, A.; Sauer, M.. Cyano Compounds, Inorganic. DOI:10.1002/14356007.a08_159.pub2.
- ↑ Милков Л.Е., Точилкив А.И., Хижнякова К.И. Циановодород (Синильная кислота). // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 23. Захароза – Съдовия тон (Сахароза – Сосудистый тонус). Москва, Издателство [„Съветска енциклопедия“, 1984. с. 544. Посетен на 14 юли 2018. (на руски) ((ru))
- ↑ Cyanide, inability to smell. // Online Mendelian Inheritance in Man. Посетен на 31 март 2010.
- ↑ Lytle, Thomas. Poison Harpoons. // Посетен на 28 октомври 2013. Архив на оригинала от 2016-04-15 в Wayback Machine.
