Газохидрат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Газохидратите (ГХ) или метановите хидрати/клатрати (МХ) съдържат над 95% метан (СН4). Хидратите се образуват самостоятелно или с метана и други разпространени газове – CO2, H2S, N2, СН4-хомолозите. Метанът е енергиен източник, а при попадане в атмосферата се окислява до СО2 и предизвиква парников ефект. Те са природни кристални образувания (кристализиращи в кубична сингония) приличащи на лед, но способен да гори.

Газохидратите в Световния океан[редактиране | редактиране на кода]

През 2006-2007 г. от страни като Канада, Норвегия, САЩ и Япония беше поставено началото на промишленото усвояване на принципно нов, нетрадиционен източник на метанов газ, считан за практически неизчерпаем – метанохидрати или газохдирати, съдържащи по някои оценки 113.1017 m3 метан и 53,55.1017 m3 подгазохидратен метанов газ. Газохидратите залягат в недрата на полярните области и в океанските утайки, които покриват 93 – 95% от дъното на Световния океан.

Газохидратите в Черно море[редактиране | редактиране на кода]

В Черно море средната дълбочина под дъното на зоната на стабилност (ЗС) на МХ в абисалната част е 300 m и изклинва на континенталния склон при дълбочини на водата 500-900 m.
Запасите на метанов газ в газохидратите по оценка на български и руски специалисти възлиза на 25 – 50.1012 m3 като 10% от тях се разполагат в изключителната икономическа зона на Р. България в Черно море.
Газохидратите и подгазохидратният газ в Черно море представляват важен потенциален енергиен източник, който в близко бъдеще може да реши много от проблемите на българската и европейската енергетика.
Пред българския бряг, в района на континенталния склон и абисалното дъно на дълбочини от 700 m до максималните дълбочини на морето и около 500 m под дъното се разкриват черни утайки (сапропели), които съдържат кристали от газохидрати. Известно е, че от 1 m3 газохидрат се отделят около 160 m3 метан, като проблемът за добива на метанов газ от газохидрати е чисто технологичен. В българската икономическа зона, която има площ приблизително от 33,800 km2 – около половината от нея е перспективна за разкриване на газохидрати и подгазохидратен газ. Само за сравнение – в перспективното за добив на въглищен газ Добруджанско въглищно находище в 1 m3 въглища се съдържат 27 m3 метанов газ, като запасите му възлизат на около 30.109 m3. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров Д., П. Димитров, В. Пейчев. 2012. Енергийно-суровинен потенциал на Черно море. Известия на съюза на учените - Варна, Серия "Морски науки". ISSN 1314-3379. 3 - 14.