Джигме Синге Вангчук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джигме Синге Вангчук
Крал на Бутан
Jigme Singye Wangchuck.jpg
Джигме Синге Вангчук, 29 април 2010 г.
Лични данни
Управление 24 юли 1972 г. – 9 декември 2006 г.
Коронация 2 юни 1974 г.
Роден
Предшественик Джигме Дорджи Вангчук
Наследник Джигме Хесар Намгиал Вангчук
Семейство
Династия Вангчук
Баща Джигме Дорджи Вангчук
Майка Кесанг Чоден
Бракове Дорджи Вангмо
Церинг Пем
Церинг Янгдон
Сангай Чоден
Потомци Чими Янгзом Вангчук,
Джигме Хесар Намгиал Вангчук,
Сонам Дечан Вангчук,
Дечен Янгзом Вангчук,
Кесанг Чоден Вангчук,
Жигел Уген Вангчук,
Кхамсум Синге Вангчук,
Джигме Дорджи Вангчук,
Еуфелма Чоден Вангчук,
Уген Джигме Вангчук
Джигме Синге Вангчук в Общомедия

Джигме Синге Вангчук (роден на 11 ноември 1955 г.) е четвъртият крал на Бутан.

Качва се на престола през 1972 г. след смъртта на баща си, третия крал Джигме Дорджи Вангчук. На 14 декември 2006 г. се оттегля от престола в полза на сина си Джигме Хесар Намгиал Вангчук.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Четвъртият крал на Бутан продължава политиката на баща си – постепенна модернизация с максимално съхранение на бутанските традиции. През 1988 г. въвежда реда „Дриглам Намжа“ (Поведение и Етикет), съгласно който всичките жители на страната са задължени да носят традиционно облекло и церемониални шалове, както и да изучават в училище националния език – дзонгкха. В същото време той отменя или опростява много обичаи на средновековния етикет, например, серията поклони, които гражданите е трябвало да правят, когато в полезрението им се покаже кралския дворец. През 1998 г. със собствено решение ограничава абсолютната си власт и управлява страната съвместно с правителство. В края на 2003 г. той провежда първата в 21 век военна операция на Бутан срещу асамските сепаратисти, които използват бутанската територия за нападания в други части на Индия. Проведени са, също така, операции срещу непалските сепаратисти в южните части на страната.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Джигме Синге Вангчук води прост начин на живот, предпочитайки да работи в малък дървен дом над столицата Тхимпху, вместо обширната резиденция в двореца си, която се използва от четирите му жени-кралици и Народното събрание на Бутан. Кралят добива известност на запад, след като формулира целта си за увеличение на брутното национално щастие, вместо увеличение на брутния национален продукт.

Кралят има 10 деца – 5 сина и 5 дъщери, като някои от тях са получили образование извън Бутан. На 17 декември 2005 г. кралят заявява, че ще се оттегли от престола си през 2008 г. в полза на сина си Джигме Кхесар Намгьел Вангчук. Той предава властта на сина си 2 години по-рано.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Национални[редактиране | редактиране на кода]

Чуждестранни[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. крал Джигме Синге Вангчук е удостоен с наградата на ООН за екология „Champions of Earth Award“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Джигме Сингье Вангчук“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.