Джигме Синге Вангчук
| Джигме Синге Вангчук འཇིགས་མེད་སེང་གེ་དབང་ཕྱུག | |
| бутански крал | |
.jpg) 12 ноември 2025 г. | |
| Роден |
11 ноември 1955 г.
|
|---|---|
| Религия | Будизъм |
| Управление | |
| Период | 24 юли 1972 – 9 декември 2006 |
| Коронация | 2 юни 1974 г. |
| Наследява | Джигме Дорджи Вангчук |
| Наследник | Джигме Хесар Намгиал Вангчук |
| Титла | Крал на Бутан |
| Семейство | |
| Род | Вангчук |
| Баща | Джигме Дорджи Вангчук |
| Майка | Кесанг Чоден |
| Съпруга | Дорджи Вангмо Церинг Пем Церинг Янгдон Сангай Чоден |
| Деца | 10 (вкл. Джигме) |
| Джигме Синге Вангчук в Общомедия | |
Джигме Синге Вангчук (роден на 11 ноември 1955 г.) е четвъртият крал на Бутан.
Качва се на престола през 1972 г. след смъртта на баща си, третия крал Джигме Дорджи Вангчук. На 14 декември 2006 г. се оттегля от престола в полза на сина си Джигме Хесар Намгиал Вангчук.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Политика
[редактиране | редактиране на кода]Четвъртият крал на Бутан продължава политиката на баща си – постепенна модернизация с максимално съхранение на бутанските традиции. През 1988 г. въвежда реда „Дриглам Намжа“ (Поведение и Етикет), съгласно който всичките жители на страната са задължени да носят традиционно облекло и церемониални шалове, както и да изучават в училище националния език – дзонгкха. В същото време той отменя или опростява много обичаи на средновековния етикет, например, серията поклони, които гражданите е трябвало да правят, когато в полезрението им се покаже кралския дворец. През 1998 г. със собствено решение ограничава абсолютната си власт и управлява страната съвместно с правителство. В края на 2003 г. той провежда първата в 21 век военна операция на Бутан срещу асамските сепаратисти, които използват бутанската територия за нападания в други части на Индия. Проведени са, също така, операции срещу непалските сепаратисти в южните части на страната.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Джигме Синге Вангчук води прост начин на живот, предпочитайки да работи в малък дървен дом над столицата Тхимпху, вместо обширната резиденция в двореца си, която се използва от четирите му жени-кралици и Народното събрание на Бутан. Кралят добива известност на запад, след като формулира целта си за увеличение на брутното национално щастие, вместо увеличение на брутния национален продукт.
Кралят има 10 деца – петима синове и пет дъщери, като някои от тях са получили образование извън Бутан. На 17 декември 2005 г. кралят заявява, че ще се оттегли от престола си през 2008 г. в полза на сина си Джигме Кхесар Намгьел Вангчук. Той предава властта на сина си 2 години по-рано.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Национални
[редактиране | редактиране на кода]
Бутан:
Глава на Кралския орден на Бутан (1972)[1]
Глава на Ордена на Великата победа на Гръмотевичния дракон (1985)[1]
Бутански медал в чест на коронацията на Джигме Кхесар Намгьял Вангчук (2008)
Чуждестранни
[редактиране | редактиране на кода]
Япония: Висш орден на хризантемата (1987)[1]
Непал: Орден на Оясви Раяня (1988)
Кувейт: Орден на Мубарак Великия (1990)
Бахрейн: Орден на Халифа, 1 клас (1990)
Швеция: Кралски орден на Серафима (1994)
През 2005 г. крал Джигме Синге Вангчук е удостоен с наградата на ООН за екология „Champions of Earth Award“.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в ((en)) The Wangchuk Dynasty
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Джигме Сингье Вангчук“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |