Манасаровар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Манасаровар
(Манамцо, Мапамюмцо)
— сладководно, отточно —
Lake Manasarovar.jpg
China Tibet Autonomous Region rel location map.svg
30.6667° с. ш. 81.5° и. д.
Местоположение в Китай Тибетски автономен регион
Местоположение Flag of the People's Republic of China.svg Китай
Тибетски автономен регион
Притоци Само, Таг Цангпо
Отток Ганга Чху → ез. Ракшастал
Дължина 26 km
Ширина 21 km
Площ 412 km2
Дълбочина 81,8 m
Надм. височина 4588 m
Манасаровар
(Манамцо, Мапамюмцо)
в Общомедия
Сателитна снимка на езерата Ракшастал (вляво) и Манасаровар (вдясно)

Манасаровар (Манамцо, Мапамюмцо) (на санскрит: मानस सरोवर; на тибетски:མ་ཕམ་གཡུ་མཚོ།; на китайски: 瑪旁雍錯; алтернативно Мапам Юм Ко) е сладководно, отточно езеро в Югозападен Китай, в Тибетски автономен регион. Площ 412 km², максимална дълбочина 81,8 m.

Географско описание[редактиране | редактиране на кода]

Езерото Манасаровар е разположено в безотточна котловина (заедно с езерото Ракшастал), в югозападната част на Тибетската планинска земя, между веригата на Хималаите на юг и хребета Кайлаш на Трансхималаите (Гандисишан) на север, на 4588 m н.в. Има овална форма с дължина 26 km от север на юг, ширина до 21 km и дължина на бреговата линия около 88 km. В него се вливат реките Само, Таг Цангпо, а от северозападния му ъгъл изтича река Ганга Чху, която след 10 km се влива в разположеното на 4 km на запад езеро Ракшастал. На около 20 km на запад от езерото Ракшастал са изворите на река Сатледж (от басейна на Инд, на около 15 km на изток от Манасаровар – изворите на река Брахмапутра, а югозападно от него – изворите на река Гхагхара (Карнали, ляв приток на Ганг).[1]

Религиозно значение[редактиране | редактиране на кода]

В индуизма[редактиране | редактиране на кода]

Според индуистката митология Манасаровар е олицетворение на чистотата и който пие вода от него ще отиде в дома на бог Шива след смъртта. Вярва се, че той се пречиства от всичките си грехове, извършени за сто живота.[2]

Подобно на връх Кайлаш, езерото Манасаровар е място за поклонничество, привличайки религиозни хора от Индия, Непал, Тибет и съседните страни. Къпането в Манасаровар и пиенето на водата му се счита, че очиства от всички грехове. Редовно се организират поклонически турове, особено от Индия. Туровете се наричат Кайлаш Манасаровар ятра. Поклонниците вземат церемониални бани в очистващите води на езерото.

Езерото Манасаровар е най-близката точка до източниците на четири от голмите реки в Азия, а именно Брахмапутра, Гхагхара (Карнали), Инд и Сутледж. То е осовата точка, която е посещавана от поклонници с хилядолетия. Регионът първоначално е затворен за поклнноци от вън; не е позволено на чужденци да го посещават между 1949 и 1980. След 80-те години отново е част от индийския поклоннически маршрут.[2]

Според индуистката религия, езерото първо е създадено в ума на бог Брахма, след което то се проявява на земята.[3] Затова на санскрит се нарича „Манас саровара“, което е комбинация от думите манас (ум) и саровара (езеро). Езерото също се счита за лятното обитание на птицата хамса (лебед). Считана за свещена, хамса е важен елемент в символогията на субконтинента, представлявайки мъдрост и красота.[4]

В будизма[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от манастира Чиу Гомпа

Будистите също свързват езерото с легендарното езеро, известно като Анаватапта на санскрит или Анотата на пали, където се вярва, че кралица Мая е заченала Буда. Езерото има няколко манастира по бреговете си, най-видния от които е древният манастир Чиу Гомпа, построен на стръмен хълм, изглеждайки сякаш и бил издялан от скалата. Езерото е много популярно в будистката литература и се свързва с много учения и истории. Според преданието Буда на няколко пъти остава и медитира до езерото.

Езерото Манасаровар е предмет на медитативната тибетска традиция „Скъпоценен камък на Тибет“. Съвременен разказ и описание на медитацията е популяризирана от Робърт Турман.[5]

В джайнизма[редактиране | редактиране на кода]

Според джайнизма езерото Манасаровар е свързано с първия тиртханкар Шри Ришабхадева. Планината Аштапада (Кайлаш) е мястото, където Шри Ришабхадева е постигнал нирвана с мнозина от последователите си.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) «Болшая советская энциклопедия» –Манасаровар, т. 15, стр. 314
  2. а б In Search of Myths & Heroes By Michael Wood
  3. Charles Allen. (1999). The Search for Shangri-la: A Journey into Tibetan History, p. 10. Little, Brown and Company. Reprint: Abacus, London. 2000. ISBN 0-349-11142-1.
  4. ((de)) Eckard Schleberger, Die Indische Götterwelt. Eugen Diederich Verlag. 1997
  5. www.soundstrue.com, архив на оригинала от 27 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111127180037/http://www.soundstrue.com/shop/420.productdetails?couponCode=NOVAA, посетен на 2012-06-28 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]