Ракшастал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ракшастал
(Лангак, Ланга Цо, Ракас)
— сладководно, безотточно —
Rakshas Tal 06.jpg
China Tibet Autonomous Region rel location map.svg
30.6833° с. ш. 81.2333° и. д.
Местоположение в Китай Тибетски автономен регион
МестоположениеFlag of the People's Republic of China.svg Китай
Тибетски автономен регион
ПритоциЗанг, Ганга Чху
Дължина28,6 km
Ширина18,9 km
Площ268,5 km2
Надм. височина4572 m
Ракшастал
(Лангак, Ланга Цо, Ракас)
в Общомедия
Сателитна снимка на езерата Ракшастал (вляво) и Манасаровар (вдясно)

Ракшастал (Лангак, Ланга Цо, Ракас) (на китайски: 拉昂错; на пинин: Lā'áng Cuò; на тибетски: ལག་ངར་མཚོ, lag ngar mtsho) е сладководно, безотточно езеро в Югозападен Китай, в Тибетски автономен регион. Площ 268,5 km².

Географско описание[редактиране | редактиране на кода]

Езерото Ракшастал е разположено в безотточна котловина, в югозападната част на Тибетската планинска земя, между веригата на Хималаите на юг и хребета Кайлаш на Трансхималаите (Гандисишан) на север, на 4572 m н.в. Има форма на колба с тясна северна и тумбеста южна част, с дължина 28,6 km от север на юг и ширина 18,9 km, в южната част. Подхранва се основно от реките Занг (влива се в него от север) и Ганга Чху, изтичаща от разположеното на 4 km на изток езеро Манасаровар и вливаща се в него от североизток. На около 20 km на запад от него са изворите на река Сатледж (от басейна на Инд, на около 15 km на изток от езерото Манасаровар – изворите на река Брахмапутра, а южно от него – изворите на река Гхагхара (Карнали, ляв приток на Ганг).[1]

Религиозно значение[редактиране | редактиране на кода]

Името на езерото буквално означава „езеро на демона“ (от санскритски: राक्षस ताल). В индуизма го наричат Ракшастал – езерото на демоните, тъй като било населявано от хищни индуистки духове. Неговият полумесец се смята за по-тъмен и мрачен от свещеното езеро Манасаровар наблизо, чийто кръг отразява слънцето. Твърди се, че е измъчвано от ветрове и плаващи ледове и че почива над потънали планини. Някога водите му били тъмна отрова. Само че златна риба, която по случайност напуснала Манасаровар, издълбала канала Ганга–Чу до Ракшастал и по него слънчевото езеро нахлуло в черното и изкупило греховете му. За това, за посветения, лунните води на Ракшастал се превръщат в тъмното допълнение и духовното осъществяване на Манасаровар. Поклонниците избягват езерото.[2]

Един-единствен манастир, разрушен по времето на Културната революция в Китай от 1959 г., се е намирал на брега му[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) «Болшая советская энциклопедия» –Лангак, т. 14, стр. 138
  2. а б Колин Таброн, „Към една планина в Тибет“, издателство Вакон 2012 г.