Систан и Балучестан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Систан и Балучестан
سيستان و بلوچستان
Sistan and Baluchistan in Iran.svg
Страна Иран
Регион 5
Административен център Захедан
Площ 181 785 km²
Население (2011) 2 534 327 души
13,9 души/km²
Шахрестани 19
Часова зона UTC+3.30
Телефонен код (+98) 54
Официален сайт www.sbportal.ir/en/home
Систан и Балучестан в Общомедия

Систан и Балучестан (на персийски: سيستان و بلوچستان) е един от 31 остани (провинции) на Иран. Разположен е в югоизточната част на страната. С площ от 181 785 km2 е един от големите остани на Иран. Населението наброява около 2.5 млн. души, 49% от които живеят в градовете на остана.[1][2] Административният център на провинцията е град Захедан.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провинцията е съставена от две области, всяка от които има своя история.

Систан е част от историко-географски регион Систан, разпростирал се на териториите на днешните Иран, Афганистан и Пакистан. Част от него, разположена около езерото Хамун и руслото на реката Хемланд в сегашния Систан и наричана в древността Дрангиана (или Зарангиана), се споменава в надписите в Бехистун и Персеполис от времето на Дарий I като една от източните територии на Ахеменидската империя. Дрангиана е завладяна от Александър Македонски през 4 век пр.н.е., около средата на 2 век пр.н.е. става част от Партското царство на Аршакидите.[3] Названието Систан е производно от Сакастан, страна на арийските племена Сака, завладели територията през 128 пр.н.е.[4]

Систан процъфтява през епохата на Сасанидите до нашествието на арабите през 7 век. Последните два века от арабския период територията минава през управление на няколко относително независими ирански династии. През 11 век територията се превзема от тюркската династия на Селджуките. През 13 век Систан претърпява разрушително монголското нашествие. В началото на 16 век управлението на Систан се поема от династията на Сефевидите, през 18 век на власт идват Афшаридите.

Ирански Балучестан е част от историко-географската област Белуджистан, която днес е разделена между Иран, Афганистан и Пакистан. В древността територията на Балучестан е известна като Мока (Мака), а с течение на време като Мокран (Макран). Сегашното си име, означаващо страна на балучи (белуджи), тя придобива през средните векове, когато тези племена стават доминиращи в региона. В надписите в Бехистун и Персеполис Мока се споменава като южна крайморска територия на Ахеменидската империя. Като част от Персия Мокран се владее от династиите на Селевкидите, Аршакидите, Сасанидите и преминава през арабското владичество. Мокран остава относително автономен, когато в останалата част на Иран управляват Селджуките и монголските ханове. През 13 век Марко Поло описва региона като проспериращ с процъфтяваща търговия. [4][5]

Географското положение на Мокран, който служи като граница между тогавашните Индия и Иран и мост между иранското плато и арабския полуостров, е от значение за политиката на местните владетели, които при вътрешните си конфликти търсят външна подкрепа от различни държави. За влияние над тях се борят Оман, Иран и Индия, а в началото на 19 век със своите политически и икономически интереси се намесва и Великобритания. Сегашните граници на иранския Балучестан се очертават в края на 19 век, по време на Каджарската династия. Етническият елит на балучите обаче не приема иранския суверенитет над своите територии и се съпротивлява, като организира редица бунтове и размирици през 19 и 20 век.[5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Вулкан Тафтан

Провинцията е със площ 181 785 km2, намира се в югоизточната част на Иран. На север граничи с Афганистан и остан Южен Хорасан, на изток с Пакистан, на запад с останите Керман и Хормозган, на юг има 300 km морска граница на Оманския залив.

Регионът е основно планински. На 45 km от град Хаш се намира вулкан Тафтан. Двата му върха Наркух и Матеркух са съответно с височини 4100 m и 3950 m.[6] На границата с Афганистан се намира блатисто-езерната територия Хамун. В Иран тя има статут на защитена природна територия съгласно Рамсарската конвенция.

Климатът на по-голямата част от територията е сух и пустинен. Максималните летни температури стигат до над 40оС. Минималните зимни температури рядко стигат нулата, средните са около 12 оС. Най-студеният град на провинцията е Захедан, а най-горещият е Ираншахр. Валежите са основно през зимните месеци. Те са нерегулярни и неравномерно разпределени по територията на остана и намаляват от запад на изток. Средните количества годишни валежи са около 70 mm. В шахрестаните Хаш и Захедан те са около 120 mm. Най-малко валежи, около 50 mm, са в шахрестан Забол.[7]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Чабахар, крайбрежие

Останът е обединение на две области – северната е на територия, исторически известна като Систан; южната Балучестан е част от разделената между Иран, Афганистан и Пакистан историко-географска област Белуджистан.

Всеки остан в Иран административно се дели на шахрестани. Всеки шахрестан се състои от по-малки административни единици – бахши. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Общият брой на шахрестаните е 19, като Систан се състои от 5 шахрестана, а Балучестан от 14. Административният център на остана е град Захедан.

Шахрестани на остан Систан и Балучестан [8]
Шахрестан Площ (km2) Население Град/Бахш
Захедан 31250 622855 2/3
Фанудж 7730 45637 1/2
Ираншахр 18475 119978 3/3
Забол 344 171940 2/1
Сараван 16096 175728 3/3
Сиб и Суран 6780 73189 2/2
Никшахр 12280 263963 3/4
Чабахар 9739 291910 2/3
Гаср-е Ганд 6110 59504 1/3
Далган 11780 75813 1/2
Хаш 23105 155625 2/3
Сарбаз 8594 148259 3/4
Мехрестан 6101 62765 1/1
Конарак 11567 82001 1/2
Мирджаве 6054 39873 1/3
Зехак 945 75419 1/2
Нимруз 8175 45466 1/2
Хамун 4987 41520 1/1
Хирманд 1100 68000 1/2

Население[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно националното преброяване през 2011 г. населението на провинцията е 2 534 327 души, от които 1 243 079 души живеят в градовете, 59,1% са на възраст между 15 и 64 години, 3,2% са над 65 години и 37,6% са под 15 години. Средният годишен приръст на населението между 2006 и 2011 г. е 1,05 %, плътността е 14 души/km2.[2] 71,56% от населението на Систан и Балучестан е грамотно (възрастова група над 6 г.).[9]

Населението на остана се състои от перси и балучи. Мнозинството на населението са мюсюлмани, като персийците са основно шиити, а балучите са сунити. Освен персийския език в южните райони на остана е широко разпространен белуджки език. Говори се също на местните диалекти – систански, хорасански и др.[10]

Всяка от двете области на остана има своя самобитна култура, чиито традиции широко се спазват в ежедневието. Голяма част от населението, особено в Балучестан, са племена, които водят номадски начин на живот.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Систан и Балучестан е една от най-бедните и икономически слабо развити провинции на Иран.

Провинцията има благоприятни условия за селскостопански дейности през всички сезони. В шахрестан Сараван растат около 60 сорта фурми и районът се смята за център на производство на известния сорт Мазафати. В градините на шахрестан Чабахар се отглеждат банани, манго, гуава, папая. В остана се произвеждат също така зърнени култури, бобови, голямо разнообразие плодове и зеленчуци. На територията на остана растат популярните заради техните хранителни и лечебни свойства алое вера и моринга.[11][12]

Промишлеността е представена с два отрасъла: лека промишленост с шивашки, текстилни, химически предприятия и ръчни занаяти; добивна промишленост, разработваща мините за мед, хромити, манган, мрамор и др.[13] За стимулиране на икономиката се изграждат специални промишлени зони из цялата провинцията.[14]

Разположението на някои от районите на Балучестан на море е предпоставка за развитие на рибовъдство и риболов.[15]

В пристанищния град Чабахар се намира свободна търговска зона.

В градовете Захедан, Забол, Ираншахр и Чабахар има летища. От Захедан до Пакистан има железопътната линия.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Университет на Систан и Балучестан

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В провинцията се намират много исторически забележителности, археологически обекти, древни руини и паметници на архитектурата.

Сред природните забележителности е Хамун-е Пузак, блатисто езеро в пустинна област на границата с Афганистан.

Крепостта на Рустам от епохата на Сефевиди в шахрестан Забол
Крепостта на Рустам от епохата на Сефевиди в шахрестан Забол

Източници[редактиране | редактиране на кода]