Гуава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ягодова гуава
Гуава
Guavas, common, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
Витамин A0 μg (0%)
   α-каротин0 μg
   β-каротин374 μg (42%)
Тиамин (B1)0.067 mg (6%)
Рибофлавин (B2)0.04 mg (3%)
Ниацин (B3)1.084 mg (7%)
Пантотенова к-на (B5)0.451 mg (9%)
Пиридоксин (B6)0.11 mg (8%)
Фолиева к-на (B9)49 μg (12%)
Кобаламин (B12)0 μg (0%)
Витамин C228.3 mg (254%)
Витамин D0 μg (0%)
Витамин Е0.73 mg (5%)
Витамин K2.6 μg (2%)
Ликопен5204 μg
Гуава в Общомедия
Калций, Ca18 mg (2%)
Желязо, Fe0.26 mg (3%)
Магнезий, Mg22 mg (6%)
Фосфор, P40 mg (6%)
Калий, K417 mg (9%)
Натрий, Na2 mg (0%)
Цинк, Zn0.23 mg (2%)
Мед, Cu0.23 mg (26%)
Манган, Mn0.15 mg (7%)
Селен, Se0.6 μg (1%)
Гуава в Общомедия
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Гуава са растения, в които се включват около 100 вида тропически храсти и малки дървета. Родината им е Мексико, Централна Америка и северната част на Южна Америка, но днес те се отглеждат и в Африка, югоизточна Азия, субтропичните райони на Северна Америка, както и Австралия.

Най-често срещаният вид е ябълковата гуава (Psidium guajava). Съществуват и крушова, ягодова и други видове. Височината на дърветата е от 3 – 4 метра до 10 метра. Плодът на гуавата е от 4 до 12 сантиметра, като цветът варира в зависимост от вида. Употребява се предимно за направата на сокове и нектари, а понякога и на алкохолни напитки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]