Хормозган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хормозган
هرمزگان
Hormozgan in Iran.svg
Страна Иран
Регион 2
Административен център Бандар Абас
Площ 70 697 km²
Население (2011) 1 578 183 души
22,3 души/km²
Шахрестани 13
Бахши 37
Часова зона UTC+3.30
Телефонен код (+98) 76
Официален сайт www.hormozgan.ir
Хормозган в Общомедия

Хормозган (на персийски: هرمزگان) е един от 31 остани (провинции) на Иран. Разположен е в южната част на страната и е с площ 70 697 km2. Населението наброява над 1.5 млн. души, 50% от които живеят в градовете на остана.[1][2] Административният център на провинцията е град Бандар Абас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Хормозган е със площ 70 697 km2, намира се в южната част на Иран и има около 1000 км брегова ивица, излизаща на Персийски залив, Ормузки проток и Омански залив. Територията на остана включва 14 острова [3], сухопътната граница е с останите Систан и Балучестан, Керман, Фарс и Бушер.

По-голямата част на провинцията е заета от планините на южното продължение на масива Загрос и само крайбрежните територии са равнинни и ниски.

Климатът е сух и горещ в планинските райони, влажен и горещ в равнинните. Не се различават четирите годишни сезона, а са характерни само два: топъл, чиято продължителност е около 9 месеца, и хладен. Топлият сезон започва в края на март. През месеците юли и август максималните дневни температури стигат до стойности над 45оС. Хладният сезон започва към края на ноември. Минималните температури през този период рядко стигат до 0оС, обичайните дневни температури са около 10оС. Валежите са през хладния сезон. Те са редки, но обилни и често причиняват щети.[3][4]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Всеки остан в Иран административно се дели на шахрестани. Шахрестан се състои от по-малки административни единици – бахши. Бахшите включват градове и дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Броят на шахрестаните в Хормозган е 13. Административният център на остана е град Бандар Абас.

Шахрестани, градове и дехестани[5]
Карта на Хормозган Шахрестан Население Градове Бахш/Дехестан
Map of Hormozgan Province.png
Абумуса 5 263 1 2/2
Бастак 65 716 2 3/8
Бандар Абас 498 644 2 4/10
Бандар Ленге 113 625 - 3/8
Джаск 44 534 1 2/5
Хаджиабад 62 442 2 3/6
Рудан 104 222 3 4/10
Гешм 103 881 4 3/8
Парсиан 37 369 1 2/4
Минаб 254 304 4 4/11
Хамир 47,545 2 2/5
Башагард - 1 3/6
Сирик - 2 2/4

Башагард е бивш бахш на Джаск, получава статут на шахрестан през 2006 г. Сирик е отделен от Минаб и става шахрестан през 2007 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно националното преброяване през 2011 г. населението на провинцията е 1 578 183 души, от които 788 471 души живеят в градовете, 67,1% са на възраст между 15 и 64 години, 3,9% са над 65 години и 29% са под 15 години. Средният годишен приръст на населението между 2006 и 2011 г. е 2,37%, плътността е 22 души/km2.[2] 83,67% от населението на Хормозган е грамотно (възрастова група над 6 г.).[6]

Основните етнически групи са персийци, белуджи и араби и се говори на местните диалекти на съответните езици.[4]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Палмови насаждения

В градовете Бандар Абас и Парсиан и на островите Киш и Гешм се намират свободни икономически зони. Развити са произвеждащите отрасли, търговията, туризмът и традиционните ръчни занаяти.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Земеделският отрасъл произвежда зеленчуци, тиквови и бобови, от плодовете голям дял заемат цитрусовите. Климатичните условия в някои шахрестани са благоприятни за отглеждането на фурми. Около 40 000 ha са заети с над 4 млн. финикови палми и провинцията е известна в Иран с разнообразието и качеството на местните сортове. Животновъдството е концентрирано върху отглеждането на местна порода кози.[7]

Бандар Абас
Железопътна мрежа на Иран, 2014 г.

Индустрия[редактиране | редактиране на кода]

Крайморското разположение и наличието на големи залежи газ, петрол, хромити, гипс, желязна руда и др. са в основата на риболовната, миннодобивната, нефтопреработвателната промишлености. В остана има корабостроителници, предприятия за производство на рибни продукти, металургични заводи. Газ и петрол се добиват на няколко места в остана. В Бандар Абас и на островите Киш и Лаван има нефтени терминали.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Пристанища с търговско-икономическо значение се намират в градовете Бандар Абас, Бандар Ленге, Джаск, Чарак, Хамир и на островите Гешм и Киш.[3]

Провинцията Бандар Абас е включена в пътната мрежа на страната чрез свързващия с Техеран първокласен автомобилен път. Останалите пътища са второкласни, част от тях са без настилка.

Железопътните комуникации на остана осигуряват превоз на товари и пътници от юг до северните райони на Иран, а също така и техен транзит в страните от Централна Азия.[7]

Бандар Абас е свързан с няколко столици на остани и гранични градове посредством железопътната линия, минаваща през Техеран:

  • град Сарахс в провинцията Разави Хорасан. Дължината на тази линия е 2540 km, годишен капацитет за превоз на товарите е 3 млн.тона.
  • пристанищните градове Амирабад (провинция Мазандаран) и Торкаман (провинция Голестан) на Каспийско море. Дължините на линиите са съответно 1878 и 1947 km, годишен капацитет за превоз на товарите по всяка от тях е 1 млн.тона.
  • град Табриз, административен център на провинция западен Азербайджан, с последващо разклонение към Джулфа в Нахичеван или град Рази (провинция Разави Хорасан) на границата с Турция. Двете линии са дълги около 2500 km и имат годишен капацитет 2 млн.тона.
  • Машхад, административен център на провинция на провинция Разави Хорасан, град Лотфабад на границата с Туркмения. Линията е дълга 1665 km и има годишен капацитет 3 млн.тона.

В провинцията има летища в градовете Бандар Абас, Кищ, Гешм, Бандар Ленге.[3][7]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Исламски свободен университет на остров Гешм

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В националния списък на културното наследство на Иран са включени над 200 архитектурни и исторически обекти и природни забележителности на Хормозган. Сред тях са старинни джамии, крепости от различни епохи, паметници на португалското и холандското присъствие, традиционни водни резервоари Аб анбар, топли минерални извори и др. Два биосферни резервата са включени в програмата „Човекът и биосфера“ на ЮНЕСКО [8]мангровите гори Хара и районът Гено, границата между южния край на Загрос и региона на Персийския залив.[9][10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]