Хормозган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хормозган
هرمزگان
Hormozgan in Iran.svg
Страна Иран
Регион 2
Административен център Бандар Абас
Площ 70 697 km²
Население 1 578 183 души (2011)
22,3 души/km²
Шахрестани 13
Бахши 37
Часова зона UTC+3.30
Телефонен код (+98) 76
Официален сайт www.hormozgan.ir
Хормозган в Общомедия

Хормозган (на персийски: هرمزگان) е един от 31 остани (провинции) на Иран. Разположен е в южната част на страната и е с площ 70 697 km2. Населението наброява над 1.5 млн. души, 50% от които живеят в градовете на остана.[1][2] Административният център на провинцията е град Бандар Абас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Хормозган е с площ 70 697 km2, намира се в южната част на Иран и има около 1000 км брегова ивица, излизаща на Персийски залив, Ормузки проток и Омански залив. Територията на остана включва 14 острова [3], сухопътната граница е с останите Систан и Балучестан, Керман, Фарс и Бушер.

По-голямата част на провинцията е заета от планините на южното продължение на масива Загрос и само крайбрежните територии са равнинни и ниски.

Климатът е сух и горещ в планинските райони, влажен и горещ в равнинните. Не се различават четирите годишни сезона, а са характерни само два: топъл, чиято продължителност е около 9 месеца, и хладен. Топлият сезон започва в края на март. През месеците юли и август максималните дневни температури стигат до стойности над 45 °C. Хладният сезон започва към края на ноември. Минималните температури през този период рядко стигат до 0 °C, обичайните дневни температури са около 10 °C. Валежите са през хладния сезон. Те са редки, но обилни и често причиняват щети.[3][4]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Всеки остан в Иран административно се дели на шахрестани. Шахрестан се състои от по-малки административни единици – бахши. Бахшите включват градове и дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Броят на шахрестаните в Хормозган е 13. Административният център на остана е град Бандар Абас.

Шахрестани, градове и дехестани[5]
Карта на Хормозган Шахрестан Население Градове Бахш/Дехестан
Map of Hormozgan Province.png
Абумуса 5263 1 2/2
Бастак 65 716 2 3/8
Бандар Абас 498 644 2 4/10
Бандар Ленге 113 625 - 3/8
Джаск 44 534 1 2/5
Хаджиабад 62 442 2 3/6
Рудан 104 222 3 4/10
Гешм 103 881 4 3/8
Парсиан 37 369 1 2/4
Минаб 254 304 4 4/11
Хамир 47 545 2 2/5
Башагард - 1 3/6
Сирик - 2 2/4

Башагард е бивш бахш на Джаск, получава статут на шахрестан през 2006 г. Сирик е отделен от Минаб и става шахрестан през 2007 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно националното преброяване през 2011 г. населението на провинцията е 1 578 183 души, от които 788 471 души живеят в градовете, 67,1% са на възраст между 15 и 64 години, 3,9% са над 65 години и 29% са под 15 години. Средният годишен приръст на населението между 2006 и 2011 г. е 2,37%, плътността е 22 души/km2.[2] 83,67% от населението на Хормозган е грамотно (възрастова група над 6 г.).[6]

Основните етнически групи са персийци, белуджи и араби и се говори на местните диалекти на съответните езици.[4]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Палмови насаждения

В градовете Бандар Абас и Парсиан и на островите Киш и Гешм се намират свободни икономически зони. Развити са произвеждащите отрасли, търговията, туризмът и традиционните ръчни занаяти.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Земеделският отрасъл произвежда зеленчуци, тиквови и бобови, от плодовете голям дял заемат цитрусовите. Климатичните условия в някои шахрестани са благоприятни за отглеждането на фурми. Около 40 000 ha са заети с над 4 млн. финикови палми и провинцията е известна в Иран с разнообразието и качеството на местните сортове. Животновъдството е концентрирано върху отглеждането на местна порода кози.[7]

Бандар Абас


Индустрия[редактиране | редактиране на кода]

Крайморското разположение и наличието на големи залежи газ, петрол, хромити, гипс, желязна руда и др. са в основата на риболовната, миннодобивната, нефтопреработвателната промишлености. В остана има корабостроителници, предприятия за производство на рибни продукти, металургични заводи. Газ и петрол се добиват на няколко места в остана. В Бандар Абас и на островите Киш и Лаван има нефтени терминали.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Пристанища с търговско-икономическо значение се намират в градовете Бандар Абас, Бандар Ленге, Джаск, Чарак, Хамир и на островите Гешм и Киш.[3]

Провинцията Бандар Абас е включена в пътната мрежа на страната чрез свързващия с Техеран първокласен автомобилен път. Останалите пътища са второкласни, част от тях са без настилка.

Железопътните комуникации на остана осигуряват превоз на товари и пътници от юг до северните райони на Иран, а също така и техен транзит в страните от Централна Азия.[7]

Бандар Абас е свързан с няколко столици на остани и гранични градове посредством железопътната линия, минаваща през Техеран:

  • град Сарахс в провинцията Разави Хорасан. Дължината на тази линия е 2540 km, годишен капацитет за превоз на товарите е 3 млн.тона.
  • пристанищните градове Амирабад (провинция Мазандаран) и Торкаман (провинция Голестан) на Каспийско море. Дължините на линиите са съответно 1878 и 1947 km, годишен капацитет за превоз на товарите по всяка от тях е 1 млн.тона.
  • град Табриз, административен център на провинция западен Азербайджан, с последващо разклонение към Джулфа в Нахичеван или град Рази (провинция Разави Хорасан) на границата с Турция. Двете линии са дълги около 2500 km и имат годишен капацитет 2 млн.тона.
  • Машхад, административен център на провинция на провинция Разави Хорасан, град Лотфабад на границата с Туркмения. Линията е дълга 1665 km и има годишен капацитет 3 млн.тона.

В провинцията има летища в градовете Бандар Абас, Кищ, Гешм, Бандар Ленге.[3][7]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Исламски свободен университет на остров Гешм

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В националния списък на културното наследство на Иран са включени над 200 архитектурни и исторически обекти и природни забележителности на Хормозган. Сред тях са старинни джамии, крепости от различни епохи, паметници на португалското и холандското присъствие, традиционни водни резервоари Аб анбар, топли минерални извори и др. Два биосферни резервата са включени в програмата „Човекът и биосфера“ на ЮНЕСКО [8]мангровите гори Хара и районът Гено, границата между южния край на Загрос и региона на Персийския залив.[9][10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]