Бандар Абас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бандар Абас
بندر عباس
— град —
Bandarabbas-sahel-2.jpg
Iran relief location map.jpg
27.2° с. ш. 56.25° и. д.
Бандар Абас
Страна Флаг на Иран Иран
Провинция Хормозган
Надм. височина 9 m
Население (2011) 435 751 души
Кмет Абас Аминизаде
Основаване 600 г. пр. Хр.
Пощенски код 79177
Телефонен код 076
Часова зона UTC+3:30
Официален сайт bandarabbas.ir
Бандар Абас в Общомедия

Бандар Абас (на персийски: بندر عباس) е град в Иран, столица на провинция Хормозган. При преброяването от 2011 г. има 435 751 жители.[1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Бандар Абас винаги е бил пристанищен град, и като такъв неговите имена адресират към тази му функция. Най-общото наименование с течение на времето идва от Персийското „gümrük“, но се спекулира, че е от „kamrūn“, скариди (което на португалски е camarão, подобно на бившото португалско име).[2] Настоящото име произлиза от това на Шах Абас I в двойка с „пристанище“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Антична[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните записки за Бандар Абас са по времето на Дарий Велики (между 522 и 486 г. пр.н.е.). Командирът на Дарий, Силаций, започва пътя до Индия и Червено море от Бандар Абас. По време на завладяването на Персийската империя от Александър Македонски градът е известен с името Хормирзад.

Местни жители, 1670 г.
Изглед към „Геймърун“, ок. 1740 г.

Португалско владичество[редактиране | редактиране на кода]

До 16 век Бандар Абас е известен като Гамрюн сред персите. През 1565 г. европейски мореплавател го нарича Бамдел Гомбрук, позовавайки се на това като персийско и турско име. Градът е завладян от португалците през 1514 г. и е важно място за защита на тяхната търговия в Персийския залив и Индия.[3][4] Нарекли града Коморао, поради наличието на омари и раци по бреговете му.

През 1614 г. Коморао е завзет от Аббас Велики и преименуван на Бандар-е Аббас („Пристанище на Аббас“). Подкрепен от английската флота, Аббас развива града като голямо пристанище. До 1622 г. португалските и английските имена са официално комбинирани, за да образуват Комбру или Комбу, въпреки че жителите все още го наричат ​​Бандар-е Абас. Сър Томас Хърбърт твърди, че официалното английско име е Гъмбраун, но го произнася Гомброон. До 70-те години на 17 век градът е известен като Геймърун.

През 1622 г. Шах Абас побеждава португалските войски с помощта на британските войници и иранския командир Имам Кули Хан. В чест на тази победа градът е преименуван на Бандар Абас.

Британски и холандски пазари, 1704 г.
Бандар Абас, 1862 г.

Оманско владичество[редактиране | редактиране на кода]

Между 1794 г. и 1868 г. Бандар Абас е под контрола на Султаната на Оман и Занзибар чрез договор за наем с Персия. Подробностите около този договор очевидно се различават между арабските и персийските версии. Оманците контролират крайбрежния участък от около 100 мили от Седидж до Хемир и вътрешноводния около 30 мили до Шамил. През 1823 г. персите се опитват да изтласкат оманците, но султанът успява да запази Бандар чрез подкупи и почит за управителя на Шираз. През 1845 – 46 г. армията на управителя на Фарс застрашава Бандар, докато тази на Керман обсажда Минаб.

Персите си връщат контрола върху града през 1854 г., когато султанът е в Занзибар. Под британски натиск след англо-персийската война през 1856 г. Персия подновява договора с Оман при благоприятни условия. Наемната цена е повишена. Отново по настояване на британците споразумението е подновено през 1868 г. при по-висока цена и за по-кратък срок. Два месеца след подновяването му договорът за наем е отменен от персийското правителство, позовавайки се на клауза, която разрешава прекратяването му, ако султанът на Оман бъде свален.

Съвременна история[редактиране | редактиране на кода]

Земетресение през юли 1902 г. разрушава част на града, включително къщата на управителя и митническото учреждение, както и близкия остров Кешм.

Мохамед Реза Пахлави обръща специално внимание на Бандар Абас като стратегическо пристанище и по време на своето правителство инвестира огромни суми в инфраструктурата.

Бандар Абас служи като основна точка за корабоплаването, най-вече по отношение на вноса, и има дълга история на търговията с Индия, особено в пристанището на Сурат. Хиляди туристи посещават града и близките острови Кешм и Ормуз всяка година.

Градът е малко рибарско пристанище с около 17 000 души през 1955 г., преди първоначалните планове да го развият като основно пристанище. До 2001 г. той се превръща в голям град. Населението му през 2011 г. е 435 751 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на равен терен със средна височина от 9 метра над морското равнище. Най-близката река до Бандар Абас е река Шор, която се влива в Персийския залив на 10 км източно от града. На юг от града е остров Кешм.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Има горещ пустинен климат. Максималната температура през лятото достига до 49 оC, докато в зимни условия минималната температура може да падне до 5 оC. Годишната сума на валежите е около 170 mm, а средната относителна влажност на въздуха е 65%.

Високата влажност причинява летните дневни температурни амплитуди да бъдат по-ниски, за разлика от типичния пустинен климат, и е в резултат на въздушния поток от топлите води на Персийския залив.

Бандар Абас
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 32,0 33,0 39,0 42,0 47,0 51,0 48,0 46,0 45,0 42,0 38,0 32,0
Средни максимални температури (°C) 23,5 24,4 27,7 31,6 36,3 38,4 38,2 37,7 36,8 35 30,4 25,5 32,13
Средни температури (°C) 18,1 19,4 23,1 26,8 31,2 33,7 34,4 34,0 32,5 29,6 24,3 19,7
Средни минимални температури (°C) 12,1 14 17,5 20,9 24,7 28 30,3 30,1 27,7 23,5 18 13,5 21,69
Абсолютни минимални температури (°C) 3,0 5,4 7,6 11,5 17,0 20,0 25,2 25,0 21,0 12,0 6,0 2,0
Средни месечни валежи (mm) 39,7 47,5 34,8 10,7 4,8 0,0 0,6 2,2 0,8 1,3 5,0 24,0
Източник: NOAA (1961 – 1990)[5]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Бандар Абас, 2007 г.

Въздушен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Международното летище на Бандар Абас има капацитет и съоръжения за разтоварване на големи транспортни самолети.

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

Бандар Абас е достъпен от следните магистрали:

  • Road71.png Бандар Абас-Сирджан, 300 км на североизток.
  • Бандар Абас-Керман, 484 км на североизток.
  • Бандар Абас-Шираз, 650 км (400 мили) на север.
  • Бандар Абас-Захедан, 722 км на изток.

Железопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

От 1993 г. града е южен край на Ислямската република за главния северно-южен коридор, който го свързва с Язд, Кум, Техеран и Казвин на север.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Местните жители говорят на Бандари (بندری), диалектна форма на персийския. Той има заемки от различни европейски езици (например tawāl, „кърпа“ от английски) и някои арабски (например atā [اتى], „да дойде“), персийски и белуджки език.

Износ[редактиране | редактиране на кода]

Нощен пазар.

Осъществява се транзитът на стоки, цитрусови плодове, тютюн, продукти на риболова. Бандар Абас в началото на 20 век бе известен с износа на иранската керамика за Англия. По-късно е тя е заменена от порцелановите съдове, внасяни от Китай.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Алуминиум Хормозган е основният футболен клуб в града. Отборът е основан през 2006 г. През 2012 г. участва в Иранската премиер лига, но след първия си сезон там, изпада в Азадеган лига.

Бандер Абас има втори по-малко поддържан отбор, Шардари, който е основан през 2005 г. и е на общинска издръжка. Също се състезава в Азадеган лига.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bandar Abbas“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.