Административно деление на Иран

Иран е разделен административно на 31 провинции. На персийски тази основна териториална единица се нарича остан (на персийски: استان). Останите се различават значително както по площ, така и по брой на население. Всеки остан се управлява от губернатор (на персийски: استاندار – остандар), назначен от министъра на вътрешните работи. Администрацията на остана се нарича остандарѝ. Останите имат административен център, който обикновено е най-големият и икономически най-развитият град.

Останите са разделени на шахрестани (на персийски: شهرستان), един от които се определя като централен за съответния остан. Управителят на шахрестана се назначава от остандар и се нарича фармандар (на персийски: فرماندار). Управителното тяло на шахрестан се нарича фармандарѝ и се намира в централния град на шахрестана. Наименованието на шахрестана съвпада с това на неговия централен град. Централният град на централния шахрестан е и административен център на съответния остан. Всеки шахрестан се дели на административно-териториални единици, наречени бахши. Един бахш (на персийски: بخش) включва градове и дехестани. Административният орган на управление, наречен бахшдари, се намира в централния град на бахш. Управителят на бахш се нарича бахшдар (на персийски: بخشدار) и е подчинен на фармандар. Дехестан е административно обединение на група села, които имат общо местно управление (дехдари) и управител дехдар (на персийски: دهدار).

Илюстрираща схема

Административното деление на провинциите е илюстрирано в таблицата. Като пример се разглежда провинция, която е разделена на два шахрестана. Шахрестан 1 е разделен на 3 бахша: централен, бахш 1 и бахш 2. Централният бахш включва два града и един дехестан (Дех 1). Единият от градовете е административният център на провинцията. Дехестанът на централния бахш обединява 4 села (С1, С2, С3, С4). Бахш 1 включва един град и един дехестан (Дех 2), който обединява две села (С5 и С6). Бахш 2 съдържа само един дехестан (Дех 3). Шахрестан 2 е пример за минимален шахрестан, който има само един град. Този град заедно с прилежащите му територии формира един бахш, който по естествен начин е централен.

Провинция (остан)	Шахрестан	Бахш	Град/ Дех	Села
Провинция	Шахрестан 1	Централен	Град 1(ц)
			Град 2
			Дех 1	С1, С2, С3, С4
		Бахш 1	Град 3
		Бахш 1	Дех 2	С5, С6
		Бахш 2	Дех 3	С7, С8, с9
	Шахрестан 2	Централен	Град 4

История

Административно деление на Иран през 1937 г.

Административното деление на Иран се променя значително през годините. През 1907 г. е приет закон за териториалното структуриране на страната, според който се създават 14 административно-териториални единици: 10 велайата и 4 големи области, наречени айалати – Азербайджан, Хорасан, Фарс, Керман и Белуджистан. През 1937 г. се въвежда ново административно деление на страната, според което Иран е разделен на 10 остана и 49 шахрестана. С времето броят на останите се променя. До 1950 г. те са 12, през периода 1950 – 1960 г. броят им намалява на 10, към средата на 1970-те те стават 23. След Ислямската революция в Иран се формират нови остани. През 1986 г. от остан Маркази се отделя остан Техеран, през 1993 г. от териториите в Източен Азербайджан се формира остан Ардебил, през 1994 г. градът Казвин преминава от остан Занджан към остан Техеран, но 2 години по-късно той се отделя и става ценътр на едноименен остан. През 1995 г. се формира остан Кум, бивш шахрестан на остан Техеран. През 1997 г. от Мазендаран се отделя Голестан, а през 2004 г. Хорасан се разделя на 3 остана: Северен Хорасан, Разави Хорасан и Южен Хорасан. Най-новият 31-вия остан Алборз се образува през 2010 г., като за целта се обособява част от територията на остан Техеран.^[1] През годините се променят не само разпределението и броят на останите, но и техните имена. Така остан Керманшах през 1979 г. се преименува в Бахтаран, но отново си връща името през 1995 г. През 1986 г. наименованието на остана Балучестан и Систан се променя на Систан и Балучестан. ^[1]

Списък на провинциите

Данните за площта и броя на населението са от националното преброяване през 2011 г., публикувани от Статистическия Център на Иран. ^[2]

	Провинция	Персийско наименование	Административен център	Площ (кв.км)	Брой шахрестани	Население	Плътност д./кв.км
1	Алборз	البرز	Карадж	5122	5	2 412 513	471
2	Ардабил	اردبیل	Ардабил	17 800	9	1 248 488	70
3	Бушер	بوشهر	Бушер	22 743	10	1 032 949	45
4	Чахар Махал и Бахтияри	چهارمحال و بختیاری	Шахрекорд	16 328	6	895 263	55
5	Източен Азербайджан	آذربایجان شرقی	Табриз	45 651	19	3 724 620	82
6	Исфахан	اصفهان	Исфахан	107 018	23	4 879 312	46
7	Фарс	فارس	Шираз	122 608	29	4 596 658	37
8	Гилян	گيلان	Рещ	14 042	16	2 480 874	177
9	Голестан	گلستان	Горган	20 367	14	1 777 014	87
10	Хамадан	همدان	Хамадан	19 368	8	1 758 268	91
11	Хормозган	هرمزگان	Бандар Абас	70 697	13	1 578 183	22
12	Илам	ایلام	Илам	20 133	8	557 599	28
13	Керман	کرمان	Керман	180 726	20	2 938 988	16
14	Керманшах	کرمانشاه	Керманшах	25 009	14	1 945 227	78
15	Хузестан	خوزستان	Ахваз	64 055	24	4 531 720	71
16	Кохгилюе и Бойер Ахмад	کهگیلویه و بویراحمد	Ясудж	15 504	7	658 629	42
17	Кюрдистан	کردستان	Санандадж	29 137	9	1 493 645	51
18	Лурестан	لرستان	Хорамабад	28 294	10	1 754 243	62
19	Маркази	مرکزی	Арак	29 127	10	1 413 959	49
20	Мазандаран	مازندران	Сари	23 842	19	3 073 943	129
21	Северен Хорасан	خراسان شمالی	Боджнурд	28 434	7	867 727	31
22	Казвин	قزوین	Казвин	15 567	5	1 201 565	77
23	Кум	قم	Кум	11 526	1	1 151 672	100
24	Разави Хорасан	خراسان رضوی	Машхад	118 851	28	5 994 402	50
25	Семнан	سمنان	Семнан	97 491	7	631 218	6
26	Систан и Балучестан	سیستان و بلوچستان	Захедан	181 785	14	2 534 327	14
27	Южен Хорасан	خراسان جنوبی	Бирджанд	95 385	8	662 534	7
28	Техеран	تهران	Техеран	13 692	14	12 183 391	890
29	Западен Азербайджан	آذربایجان غربی	Орумийе	37 411	14	3 080 576	82
30	Язд	یزد	Язд	129 285	12	1 074 428	8
31	Занджан	زنجان	Занджан	21 773	7	1 015 734	47
		Общо	Иран	1 628 771	390	75 149 669	46