Иранска революция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ислямска революция)
Направо към: навигация, търсене
Иранска революция
1979 Iranian Revolution.jpg
Протестиращи в Техеран, 1979 г.
Страна

State Flag of Iran (1964-1980).svg Иран

Дата

7 януари 1978 г. – 11 февруари 1979 г.

Причина

Недоволство от управлението на шаха

Основна цел

Сваляне на династия Пахлави

Резултати

Сваляне на шах Мохамед Реза Пахлави.
Създаване на ислямска република.
Аятолах Рухолах Хомейни става върховен водач на Иран.
Криза с американски заложници.
Начало на Ирано-иракската война.

Загинали

532 – 60 000

История на Иран

Persepolis The Persian Soldiers.jpg

Персийска империяПерсийски царе

Иранската революция, Ислямската революция или Революцията от 1979 г. (перс. انقلاب اسلامی — Enghelâb-e eslâmi) е събитие в историята на Иран, което довежда до свалянето от власт на шах Мохамед Реза Пахлави и премахването на монархията в Иран. Основна роля в нея изиграва аятолах Рухолах Хомейни, който с помощта на различни леви и ислямски организации[1] и студенти по ислямско богословие установява управление, организирано според традиционното ислямско право и нарича това правителство „представител на Али”. Религията става основа на целия политически и икономически живот. Революцията е подкрепена и извършена и с пряката помощ на СССР, който започва да играе роля на главен партньор на Иран в следващите години, като по този начин Съветската държава си връща загубените позиции в Иран, които губи, след като през 50-те години ЦРУ извършва преврат в Техеран, поставяйки шах Реза Пахлави и отстранявайки просъветски настроения ирански политик д-р Мохамед Мосадък.

Причини за избухването на революция[редактиране | редактиране на кода]

Изтъкнатите причини за избухването на революцията и нейният популистки, националистически и по-късно шиитско-ислямски характер, включват консервативната реакция срещу западните влияния, либералната реакция към социалната несправедливост, нарастване на очакванията, създадени от приходите на петролния басейн през 1973 г. и прекалено амбициозна икономическа програма, гняв срещу рязкото свиване на икономиката през 1977–78 и други недостатъци на стария режим. В международно отношение основна роля за извършването ѝ играе СССР, който отдавна иска да включи Иран в своята сфера на влияние в Азия и Близкия изток, но сега му се отдава удобен момент, тъй като религиозните водачи на революцията демонстрират лоялност при съветската подкрепа за революцията. Причината е Съветското ръководство - Генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев, Политбюро на ЦК на КПСС, Секретариата на ЦК на КПСС, Президиума на Върховния съвет на СССР и Министерски съвет на СССР, да вземат такова решение да подкрепят религиозно политическа, а не социалистическа революция се дължи на факта, че в Иран религиозните водачи имат огромно влияние върху масите докато светските идеологии не са толкова популярни, а за СССР е особено важно да включи Иран в списъка на своите съюзници в Близкия изток не само исторически, (царска Русия векове наред осъществява политика на икономическо присъствие и протеции над Персия), но и поради основния факт, че това е една от най-богатите страни на петрол, граничеща със Съветската държава, която вече има за съюзници повечето от останалите ислямски държави в региона, главно арабски - Ирак, Сирия, Египет, Палестина, Йеменската народна република, Либия, Алжир, Тунис и Мароко. В Москва е съставен план, с който трябва да се подпомогнат революционните сили в страната, защото е ясно че по друг начин може да претърпят провал. Съветското ръководство, чрез своите Въоръжени сили осъществява доставка на оръжие на революцията, която в крайна сметка успява.

Шахският режим става все по-потиснически, брутален, корумпиран и неразумен. Страда също и от основни функционални повреди, които донасят икономически затруднения, недостиг и инфлация. Когато американският президент Джими Картър приема политиката на човешките права, която гласи, че страни, които нарушават правата на човека ще бъдат лишени от американски оръжия и помощ, това помага на някои иранци да съберат смелостта да публикуват отворени писма и петиции с надеждата, че репресиите на правителството могат да бъдат разсеяни. Веднага след победата на ислямската революция в Техеран, новата власт променя съюзниците си и от американски става съветски съюзник и приятел, което влошава отношенията на Иран със САЩ в следващите години. Иранците дори организират взимане на заложници в американското посолство в Техеран, като знак на скъсване на отношенията си с американците. Президента на САЩ Картър контраатакува с дипломатическа офанзива и военна, в Израел е подписан договор от Кемп Дейвид, с който Президента на Египет Ануар Садат и Израел прекратяват конфликтите си и започват топли отношения, а в следващите години Израел атакува Ливан и Сирия, стигайки до Голанските възвишения, като отговор на 22 декември 1979 г. СССР взима решение и в следващите месеци на 1980 г. нахлува в Афганистан и поставя просъветски настроеният Мохамад Наджибула за Президент на Афганистан, с цел заздравяване на позициите си в средно азиатския регион, след успеха на революцията в Иран. За да предотврати възможен контрапреврат в Иран от ЦРУ, СССР подкрепя и едната и другата страна в избухналата война между Ирак, воден от Саддам Хюсеин и Иран от 1980 г. до края на войната през август 1988 г.

Американската пропаганда в следващите години разтръбява пред цял свят, че революцията заместила монархията на Мохамед Реза Пахлави с ислямизъм, вместо с друг лидер и идеология, е отчасти благодарение на разпространението на шиитския ислям, който се противопоставя на западните влияния и вижда аятолах Хомейни като последовател на имам Хусейн ибн Али и шаха – в ролята на врагът на Хусейн – омразният тиранин Язид I. Други фактори включват подценяването на ислямското движение от Хомейни, което се счита като малка заплаха, в сравнение с марксистите и ислямските социалисти. Съветската и тази на социалистическите страни в т. ч. Народна република България, точно обратно заявява, че с революцията Иран най-после се освобождава от империализма и колониализма. Но революцията в Иран се приема широко от народните маси, които вярват, че Иран е най-после освободен от оковите на шахския режим и колониалната политика на САЩ и западна Европа, като хиляди се кълнат, че с подкрепата на Аллах и братската помощ на СССР, Иран ще започне да води самостоятелна политика. В изминалите повече от 35 г. се доказва, че надеждите на иранците се оказват правилни. След разпадането на СССР през 1991 г., съюзническите и приятелски отношения с Иран продължава приемника на СССР Русия, като при президента Владимир Путин, Русия е основен доставчик на въоръжение за Иранската армия и помага от съветско време още за рaзвитие на иранската ядрена програма. Друг съюзник на Иран е и Китай - също социалистическа държава.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Goodarzi, J. M. (2013). Syria and Iran: Alliance Cooperation in a Changing Regional Environment. Middle Eastern Studies/Ortadogu Etütleri, 4(2), pp. 31-54.
  • СССР в Ирано иракская войне, Москва 2005
  • Politka Iran, Praha 1999