Договор от Кемп Дейвид
| Договор от Кемп Дейвид | |||
 Бегин, Картър и Садат при подписването на договора | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Подписване | 26 март 1979 г. | ||
| Място | Вашингтин, Окръг Колумбия, САЩ  | ||
| Подписан между | |||
| |||
| Делегати | |||
| |||
| Договор от Кемп Дейвид в Общомедия | |||
Договорът от Кемп Дейвид (на английски: Camp David Accords) са две рамкови споразумения между Египет и Израел, договорени от Ануар Садат и Менахем Бегин на 17 септември 1978, след дванадесетдневни тайни преговори в Кемп Дейвид.[1] Договоърт е считан за най-голямото постижени от президентството на Джими Картът.[2] Подписването на споразуменията става в Белия дом в присъствието на президента на САЩ Джими Картър, който има заслуга за постигането на съгласие. Второто от тези споразумения (A Framework for the Conclusion of a Peace Treaty between Egypt and Israel) води до подписване на мирен договор през март 1979 г. За сключването на Кемпдейвидските споразумения Садат и Бегин са удостоени с Нобелова награда за мир за 1978 г. Първото споразумение (A Framework for Peace in the Middle East) засяга палестинските територии, тогава под израелска окупация, но тъй като палестници не са поканени на преговорите, ООН осъжда сключеното споразумение.
Ход
[редактиране | редактиране на кода]През 1977 г. президентът на Египет приема поканата на министър-председателят на Израел и в Тел Авив обявява готовността на Египет да приизнае Израел като пълноправна суверена държава и сила в региона. Когато преговорите между двете страни навлизат в застой, Джими Картър кани представителите на разговори на високо равнияе през септември 1978 г. в планинската президентска резиденция Кемп Дейвид в щата Мериленд. Садат и Бегин остават тамза две седмици и на 17 септември същата година в Белия дом обявяват подписването на рамков мирен договор между двте страни.
Картър се намесва отново няколко месеца по-късно за да помогне с решаването на въпроса за палестинските бежанци. Официално мирният договор е подписан от Египет и Израел в Белия дом на 26 март 1979 г., с което Египет става първата държава, която формално признава Израел.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бринкли, Алън. История на американския народ: Незавършената нация. София, Рива, 1999. ISBN 954-8440-06-7.
- Джонсън, Пол. История на американския народ. София, Рива, 2002. ISBN 954-8440-76-8.