Хусейн ибн Али
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Хусейн ибн Али | |
| 3-тият имам на шиизма | |
 | |
| Наследил | Хасан ибн Али |
|---|---|
| Наследник | Али ал-Саджад |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Джамия на Имам Хусейн, Кербала |
| Семейство | |
| Баща | Али |
| Майка | Фатима |
| Бракове | Шахр Бану Лайла бинт Абу Мурах Ум Исхак бинт Талха |
| Потомци | Синове: Али Зайн ал-Абидин, Али ал-Асгар, Али ал-Акбар, Джафар Дъщери: Сакина, Кабир Фатима |
| Хусейн ибн Али в Общомедия | |
Хусе́йн ибн Али́ (на арабски: الحسين بن علي ) е третият шиитски имам и една от най-почитаните личности в ислямската история.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 8 януари 626 г. в Медина и умира мъченически на 10 октомври 680 г. при битката при Кербала. Той е внук на пророка Мохамед и син на Али и Фатима.
Хусейн израства в дома на пророка Мохамед, който често показвал любовта си към него и брат му Хасан. Според множество хадиси, признати както от сунити, така и от шиити, Пророка е казал: [1][1][2]
| „ | Хасан и Хусейн са господарите на младежите в Рая. | “ |
Още от ранна възраст Хусейн проявява дълбока преданост към исляма, благородство, щедрост и смелост. Известен факт е, че се е грижил за бедни, сираци и нуждаещи се, като никога не е отказвал помощ, независимо от статуса или вярата на човека.
През целия си живот имамът демонстрира баланс между търпение и решителност. След смъртта на баща си през 661 и по-късно на брат си Хасан през 670, той става духовен водач на шиитската общност. [2]
Събитията около Кербала
[редактиране | редактиране на кода]През 680, когато Омеядската династия е на власт, Хусейн отказва да признае легитимността на халиф Язид I, когото смята за деспотичен и морално компрометиран.[2][3] Получавайки покани от жителите на Куфа да оглави въстание срещу тиранията, Хусейн решава да замине натам с малка група роднини и последователи.
По пътя към Куфа обаче керванът му е спрян от армията на Умар ибн Саад и блокиран в пустинната местност край Кербала. След дни на жажда и напрежение, на 10 октомври 680 г., имам Хусейн и почти всички мъже от семейството му са убити в неравна битка.[4][5] Сред загиналите са и децата му, братята му, племенниците му и верни сподвижници. Само няколко души оцеляват — сред тях е синът му Али ал-Саджад (който по-късно става четвърти имам) и сестра му Зейнаб бинт Али, която изиграва ключова роля в оповестяването на случилото се.
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Имам Хусейн е погребан в Кербала, на мястото на гибелта си. По-късно над гроба му е издигната величествена светиня — Джамията "Имам ал-Хусейн", която и до днес е сред най-свещените места за шиитите. Неговата трагична смърт се възпоменава всяка година на Ашура — ден на траур, размисъл и духовна съпротива. През целия месец Мухаррам се провеждат траурни събирания, шествия и драматизации на събитията от Кербала, а вярващите почитат паметта му с пост, молитви и благотворителност.
За шиитите Хусейн не е просто религиозен водач, а въплъщение на съвестта на исляма — човек, който е предпочел смъртта с достойнство пред живота с подчинение. Думите му:
| „ | Никога няма да протегна ръка като унизен човек, нито ще избягам като роб... | “ |
се възприемат като манифест на свободата, вярата и борбата срещу тиранията. Мъченичеството му се счита за повратен момент в ислямската история и остава жив източник на вдъхновение за всички, които се борят срещу несправедливостта.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Veccia Vaglieri 1986.
- ↑ а б в Madelung 2004.
- ↑ Dakake 2008, с. 81 – 82.
- ↑ Donner 2010.
- ↑ Kennedy 1986.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Donner, Fred M. Muhammad and the Believers, at the Origins of Islam. — Cambridge, MA: Belknap Press: An imprint of Harvard University Press, 2010. — 280 p. — ISBN 978-0-674-05097-6.
- Madelung, Wilferd F. The Succession to Muhammad: a study of the early Caliphate (англ.). — Cambridge: Cambridge University Press, 1997. — XVIII, 413 p. — ISBN 0-521-56181-7. — ISBN 978-0-521-56181-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- English Literature on Imam Al-Hussain Архив на оригинала от 2008-10-05 в Wayback Machine.
- Hussein ibn 'Ali
- Hussein ibn 'Ali Архив на оригинала от 2009-01-29 в Wayback Machine.
- Hussein ibn 'Ali in popular Shiism Архив на оригинала от 2008-01-17 в Wayback Machine.
- Twelve Imams Архив на оригинала от 2016-05-29 в Wayback Machine.
- Imam Hussein in the eyes of non-Muslims
- The Third Imam Архив на оригинала от 2012-12-27 в Wayback Machine.
- Martyr Of Karbala
- An account of the martyrdom of the third Imam
- On Difference & Understanding: Al-Husayn: the Shiite Martyr, the Sunni Hero
