Направо към съдържанието

Едуард Единбургски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Принц Едуард.
Едуард Единбургски
Prince Edward, Duke of Edinburgh
херцог на Единбург
28 април 2025 г.
Роден
Едуард Антъни Ричард Луи
10 март 1964 г. (62 г.)
РелигияЦърква на Англия
Управление
Период2023 – понастоящем
НаследяваЧарлз III
Други титлиграф на Форфар (2019 – понаст.)
Герб
Семейство
РодУиндзор
БащаФилип, херцог на Единбург
МайкаЕлизабет II
Братя/сестриЧарлз III
Принцеса Ан
Андрю Маунтбатън-Уиндзор
СъпругаСофи Единбургска (19 юни 1999)[1]
ДецаЛейди Луис Уиндзор
Джеймс (виконт Севърн)
Уебсайтwww.royal.uk/the-earl-of-wessex
Едуард Единбургски в Общомедия

Принц Едуард, херцог на Единбург (на английски: Prince Edward, Duke of Edinburgh),[2] с пълно име Едуард Антъни Ричард Луи[N 1] (на английски: Edward Antony Richard Louis; * 10 март 1964, Бъкингамски дворец, Уестминстър, Лондон)[3], е член на британското кралско семейство. Той е най-малкото дете на кралица Елизабет II и принц Филип, херцог на Единбург, както и най-малкият брат на крал Чарлз III. Към януари 2025 г. е 15-ти в линията за наследяване на британския трон.[4]

През 1999 г. Едуард получава титлата „граф на Уесекс“ и сключва брак със Софи Рис-Джоунс. През 2019 г. получава допълнителната титла „граф на Форфар“, предназначена за използване в Шотландия. На 59-ия му рожден ден през 2023 г., брат му Чарлз III му дава титлата „херцог на Единбург“ като доживотно перство – ​​херцогство, държано преди това от баща им, починал през 2021 г., а след това за кратко от самия Чарлз.

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]
Принц Едуард и принц Андрю с родителите си, кралица Елизабет II и принц Филип, херцог на Единбург, на откриването на Игрите на Британската общност през 1978 г. в Едмънтън, Канада.

Принц Едуард е роден на 10 март 1964 г. в Бъкингамския дворец, Лондон,[5] като трети син и четвърто, най-малко дете на кралица Елизабет II и принц Филип, херцог на Единбург. Това е единственото раждане на техен наследник, на което принц Филип присъства.[6] Кръщенето на Едуард се състои на 2 май 1964 г. в частния параклис на замъка Уиндзор.[7]

Както при по-големите му братя и сестра – принц Чарлз, принцеса Ан и принцс Андрю – за Едуард е назначена гувернантка, която се грижи за него и отговаря за ранното му образование в Бъкингамския дворец. По-късно започва обучение в колеж „Колингам“ в Кенсингтън (тогава известен като Училище „Гибс“), а през септември 1972 г. постъпва в училище „Хедъртаун“ близо до Аскът, Бъркшър.

Следвайки семейната традиция, Едуард продължава образованието си в училище „Гордънстаун“ в Северна Шотландия – същото учебно заведение, в което са учили баща му и братята му. В последната си година е избран за представител на класа. На матурите (A-levels) получава оценка „C“ по английски език и две оценки „D“ по история и политика.[8][9]

След завършване на средното си образование прекарва една година в чужбина, работейки като домашен учител и младши преподавател в продължение на два срока в колегиалното училище „Уангануи“ в град Уангануи, Нова Зеландия.[10][11]

След завръщането си във Великобритания Едуард постъпва в Джизъс Колидж, Кеймбридж, където изучава история. Приемането му в университета, въпреки скромните резултати от матурите, предизвиква известни обществени дискусии.[12] Завършва през 1986 г. с бакалавърска степен по история.[13]

След университета

[редактиране | редактиране на кода]

Кралска морска пехота

[редактиране | редактиране на кода]

След завършването на университета през 1986 г., принц Едуард се присъединява към Кралските морски пехотинци – институция, която според сведения е спонсорирала обучението му в Кеймбриджкия университет с условието той да постъпи на служба след дипломирането си.[14] Формално се записва през септември 1983 г.,[15] но започва активна подготовка след края на академичната си програма.

През януари 1987 г. Едуард напуска курса за командос, след като е преминал приблизително една трета от предвиденото 12-месечно обучение. Според медийни източници, баща му – принц Филип, който по това време е Генерален капитан на Кралските морски пехотинци – изразява известно недоволство от решението. Впоследствие обаче принц Едуард заявява, че не е бил подложен на натиск да промени решението си, а други източници твърдят, че принц Филип е бил сред най-разбиращите членове на семейството по отношение на отказа.

В официално изявление от Бъкингамския дворец се посочва, че решението на принц Едуард е взето след внимателно обмисляне и че той напуска службата с „голямо съжаление“, като заключава, че не желае да превърне военната кариера в свое дългосрочно поприще.[12][16][17]

Театър и телевизия

[редактиране | редактиране на кода]

След напускането на Кралските морски пехотинци, принц Едуард избира да се насочи към сферата на развлеченията. През 1986 г. той поръчва мюзикъла „Cricket“ от композиторите Андрю Лойд Уебър и Тим Райс по повод 60-ия рожден ден на майка си, кралица Елизабет II. Това сътрудничество води до предложение за работа в театралната компания „Really Useful Group“ на Лойд Уебър, където Едуард работи като асистент-продуцент по постановки като „Фантомът на Операта“, „Старлайт Експрес“ и „Котки“.[18] По време на този период се запознава с актрисата Рути Хеншал, с която има връзка в продължение на три години.

Първият му опит в телевизионната продукция е свързан с програмата „The Grand Knockout Tournament“, излъчена на 15 юни 1987 г. Събитието, неофициално известно като „It's a Royal Knockout“, включва четири отбора, подкрепени от принц Едуард, принцеса Ан, херцога и херцогинята на Йорк (принц Андрю и Сара Фъргюсън), които се състезават за благотворителност. Макар програмата да събира над 1,5 милиона британски лири за избрани благотворителни организации[19], тя е критикувана от медиите и обществеността заради своя формат и представяне. По-късно се съобщава, че кралицата не е подкрепила инициативата, след като е била посъветвана от свои придворни да не го прави.[20]

Ардънт Пръдакшънс

[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. принц Едуард основава телевизионната продуцентска компания „Ardent Productions“,[21] която се специализира в създаването на документални филми и драматични продукции.[22] Компанията продуцира редица заглавия, включително исторически документални филми, но е обект на критики в медиите, че използва кралски връзки за комерсиални цели.[23] Някои представители на индустрията я определят като „тъжна шега“ поради предполагаема липса на професионализъм.[21]

Продукциите на Ардънт са по-добре приети в Съединените щати.[24] През 1996 г. принц Едуард заснема документален филм за своя прачичо – крал Едуард VIII (херцог на Уиндзор), който се разпространява успешно на международния пазар.[22][25]

Компанията отчита финансови загуби през повечето години от съществуването си, с изключение на една, когато принц Едуард не получава възнаграждение.[21] През септември 2001 г. екип от Ardent е обвинен, че е нарушил личното пространство на принц Уилям по време на обучението му в Университет „Сейнт Андрюс“, в противоречие с с договорените медийни насоки за защита на личния живот на членовете на кралското семейство.[26] Според съобщения в пресата, принц Чарлз е изразил недоволство от инцидента.[27]

През март 2002 г. принц Едуард обявява, че се оттегля от поста директор на продукцията и съвместен управляващ директор на Ardent,[21] за да се съсредоточи върху официалните си задължения като работещ член на кралското семейство, особено във връзка с златния юбилей на кралица Елизабет II. Компанията е доброволно прекратена през юни 2009 г., като към момента на закриването ѝ активите възлизат на 40 британски лири.[28]

Сватба

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Сватба на принц Едуард със Софи Рис-Джоунс
Графът и графинята на Уесекс в Стокхолм, Швеция през 2013 г.

Принц Едуард среща Софи Рис-Джоунс за първи път през 1987 г., когато излиза с нейна приятелка.[29] Двамата се срещат отново през 1993 г. по време на фотосесия за благотворителната инициатива „Лятно предизвикателство“, организирана от принц Едуард. Скоро след това започват романтична връзка.[6][30]

През декември 1993 г., нарастващи медийни спекулации относно евентуален годеж, принц Едуард изпраща писмо до редакторите на водещи британски вестници, в което отрича съществуването на сватбени планове и призовава медиите да уважават личния им живот.[31]

През декември 1998 г., по време на почивка на Бахамските острови, принц Едуард предлага брак на Софи Рис-Джоунс. Годежът им е официално обявен на 6 януари 1999 г.[6][32] Принцът подарява на годеницата си годежен пръстен „Asprey & Garrard“ на стойност приблизително 105 000 британски лири. Пръстенът включва двукаратов овален диамант, обграден от два скъпоценни камъка във формата на сърце, поставени в 18-каратово бяло злато.[33]

Сватбата се състои на 19 юни 1999 г. в параклиса „Сейнт Джордж" в замъка „Уиндзор“. За разлика от сватбите на неговите по-големи братя – принц Чарлз и принц Андрю – които са организирани като големи държавни церемонии в Уестминстърското абатство или в катедралата „Сейнт Пол“, събитието на принц Едуард е по-скромно и частно. И двете по-ранни сватби завършват с развод.

В деня на сватбата си принц Едуард получава титлата „граф на Уесекс“, както и допълнителната титла „виконт Севърн“, която отразява уелските корени на семейството на съпругата му.[34][35] Това представлява отклонение от традицията, според която синовете на монарха обикновено получават херцогски титли. По изричното желание на кралицата, децата на Едуард носят обръщенията, присъщи на деца на граф – без титлите „принц“ и „Кралско височество“.[3][36] През 2021 г., след смъртта на принц Филип, титлата „херцог на Единбург“ преминава към най-големия му син, тогава принц Чарлз. На 59-ия му рожден ден през 2023 г., брат му Чарлз III му дава титлата „херцог на Единбург“ като доживотно перство.

Принц Едуард и Софи имат две деца: лейди Луиз Маунтбатън-Уиндзор, родена недоносена на 8 ноември 2003 г.,[37] и Джеймс Маунтбатън-Уиндзор, виконт Севърн, роден на 17 декември 2007 г. Провинциалната резиденция на семейството е Багшот Парк близо до село Багшот, на 18 км от Уиндзорския замък. Техният офис и официална лондонска резиденция е в Бъкингамския дворец.[38]

Дейности

[редактиране | редактиране на кода]
Принц Едуард на посещение на Игрите на Общността на нациите през 2010 г., на които е патрон.

През 1999 г. графът и графинята на Уесекс основават фондацията „Младежки тръст Уесекс“, насочена към подпомагане и развитие на регистрирани благотворителни организации, които предоставят възможности за обучение, развитие и социална интеграция на деца и младежи.[39]

Принц Едуард Принц Едуард е патрон на редица културни, спортни и образователни институции, сред които: Британската параолимпийска асоциация,[40] Международната асоциация на истинските тенис професионалисти,[41] Федерацията на игрите на Общността на нациите,[42][43] Бадминтон Шотландия,[44] Асоциацията по тенис и ракети,[45] Симфоничният оркестър и хорът на град Бирмингам,[46][47] Лондонските моцартови изпълнители,[48] Хоровото и оперно общество „Хадоу Хаус“,[49] Северния балет (Лийдс),[50][51] Международния едингбургски фестивал,[52] Кралската консерватория в Бирмингам,[53] и Производствената гилдия.[54]

С напредването на възрастта на принц Филип и неговото постепенно оттегляне от публични задължения, принц Едуард поема редица негови функции. През 2006 г. става заместник-патрон, а по-късно и президент на Федерацията на игрите на Общността на нациите. Участва в откриването на Игрите на Общността през 1990 г. в Нова Зеландия и през 1998 г. в Малайзия. Принц Едуард наследява и ролята на баща си в присъждането на Международната награда на херцога на Единбург – програма за личностно развитие на младежи, основана от принц Филип. През 1986 г. самият Едуард получава златен медал от наградата, след като извършва четиридневен преход от 60 мили в Шотландия, който сам планира.[55]

През септември 2007 г. посещава Израел в качеството си на председател на Международния съвет на Наградата на херцога на Единбург, за да участва в събития, организирани отместния филиал – Израелската младежка награда.[56] Самият Едуард е носител на златен медал на наградата през 1986 г. за 4-дневен преход от 60 мили от село Блеър Атол до село Томинтаул (Шотландия), който самият той е планирал.[57] По-късно той става председател на Международната асоциация за награди, която обединява DofE UK и 61 национални организации по света. През 1999 г. основава Международната група за специални проекти с цел създаване на капиталов фонд за разширяване на програмата.[58][59][60][61]

Принц Едуард е патрон на Международната асоциация за награди – организация, която обединява програмата „Награда на херцога на Единбург“ (DofE UK) и нейните 61 национални представителства по света.[62] Той е председател на международния ѝ съвет и през 1999 г. основава Международната група за специални проекти, чиято цел е да осигури капиталов фонд за разширяване на обхвата и достъпността на наградата в глобален мащаб.[63]

Графът на Уесекс на откриването на младежки център в Йейт през 2011 г.

През юни 2011 г. Едуард посещава Балтимор, САЩ, където се среща със студенти и персонала на фондация „Living Classrooms“, с цел да насърчи участието им в програмата „Награда на херцога на Единбург“.[64]

През декември същата година графът и графинята на Уесекс посещават британски войски в Афганистан. По време на същото пътуване те посещават и Бахрейн, където получават две бижута като подарък от кралското семейство и министър-председателя. Предвид международната загриженост относно състоянието на правата на човека в страната, подаръкът предизвиква обществена полемика, включително призиви бижутата да бъдат продадени, а средствата – дарени за благотворителност в полза на народа на Бахрейн.[65]

През февруари и март 2012 г. графската двойка посещава Карибите за Диамантения юбилей на кралицата . Маршрутът включва Сейнт Лусия, Барбадос, Сейнт Винсент и Гренадини, Гренада, Тринидад и Тобаго, Монсерат, Сейнт Китс и Невис, Ангуила и Антигуа и Барбуда. Сред акцентите на визитата са честванията на Деня на независимостта в Сейнт Лусия,[66] съвместно обръщение към Сената и Асамблеята на Барбадос[67], както и посещение на места, засегнати от вулканичните изригвания в Монсерат.

През 2013 г. двойката посещава Южноафриканската република.[68] Кралицата назначава Графа на Уесекс за върховен комисар на Общото събрание на Шотландската църква за 2014 г.[69][70]

През 2015 г., в знак на признание за приноса му към развитието на бадминтона, принц Едуард получава президентския медал от президента на Световната федерация по бадминтон, Пол-Ерик Хойер.[71]

През май 2016 г. графът на Уесекс посещава Гана, където, заедно с президента Джон Драмани Махама, връчва златни медали на участници в програмата „Награда на херцога на Единбург“.[72]

През септември 2016 г. принц Едуард посещава Чили като част от отбелязването на диамантената годишнина на програмата „Награда на херцога на Единбург“. По време на визитата си той посещава проекти на Британската пожарна и спасителна компания на Общността на нациите и Чилийско-британския културен университет, на които е съответно почетен член и патрон.[73]

През октомври 2017 г. графът и графинята на Уесекс представляват кралица Елизабет II на официалните чествания по повод 50-ата годишнина от възкачването на султан Хасанал Болкиах на трона на Бруней.[74]

През февруари 2018 г. графската двойка обиколя Шри Ланка, където участва в честванията на 70-ия Ден на независимостта в столицата Коломбо.[75][76] През април същата година принц Едуард пътува до Австралия, за да присъства на 21-вите Игри на Общността на нациите, както и на събития, свързани с набиране на средства за участниците в програмата „Награда на херцога на Единбург“.[77][78]

Принц Едуард на посещение на младежка театрална програма в Салисбъри, Австралия

Двадесет години след създаването на Младежкия тръст „Уесекс“, организацията променя името си на „Благотворителен тръст на графа и графинята на Уесекс“ (Earl and Countess of Wessex Charitable Trust). Тръстът се управлява от личния кабинет на графа и графинята на Уесекс и Форфар и продължава да развива устойчиви партньорства с избрани благотворителни организации, като разширява дейността си извън подкрепата на деца и младежи.[79]

През март 2019 г. кралица Елизабет II присъжда на принц Едуард допълнителната титла „граф на Форфар“, предназначена за използване в Шотландия. През юли същата година графът и графинята извършват първото си официално посещение в града.[80] По време на визитата принц Едуард е представен с официален тартан [N 2] „Граф на Форфар“, проектиран от вълнената компания „Strathmore of Forfar“. Дизайнът се основава на съществуващия тартан „Форфар“ от 2004 г., като геометрията е запазена, но цветовете са адаптирани – лазурно синьото е заменено със синьото на Свети Андрей от шотландското знаме, а белите нишки са заменени с кафяви, символизиращи земеделския характер на региона.[81][82]

През 2020 г. принц Едуард поема патронажа на Младежката организация на Лондон от баща си, принц Филип, който е заемал поста в продължение на 73 години.[83]

През февруари 2022 г. Едуард е назначен за президент на Кралското конно шоу „Уиндзор“, длъжност, която преди това е заемана от принц Филип.[84] През март същата година графът посещава Кения, за да наблюдава развитието на програмата „Награда на херцога на Единбург“ в страната.[85]

През април 2022 г. графът и графинята на Уесекс и Форфар извършват официална обиколка на Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, както и Антигуа и Барбуда, като част от честванията на Платинения юбилей на кралица Елизабет II.[86]

През 2022 г., в знак на признание за ролята му като патрон на Продуцентската гилдия, е учредена наградата „Граф на Уесекс“ като част от първото издание на инициативата „Таланти на Гилдията“. Отличието има за цел да почете британски филмови и телевизионни организации, които са създали „успешен начин за вдъхновяване на местни таланти или умения, разширяване на достъпа или по-голямо приобщаване“.[87]

На 59-ия си рожден ден принц Едуард е удостоен с титлата херцог на Единбург, наследявайки титлата, носена от баща му, принц Филип. Веднага след това графът и графинята на Единбург посещават града, за да се срещнат с представители на украинската и източноевропейската общност, включително с разселени лица вследствие на руското нападение над Украйна.[88]

След издигането си в херцог, принц Едуард официално става патрон на програмата „Награда на херцога на Единбург“, продължавайки ангажимента си към младежкото развитие и международното ѝ разширяване.

През 2024 г. Едуард е назначен за лорд-върховен комисар на Общото събрание на Шотландската църква, длъжност, която представлява личния представител на монарха в събранието.[89] Остава на поста за една година.

Титли, обръщения, звания, гербове и щандарти

[редактиране | редактиране на кода]

Титли и обръщения

[редактиране | редактиране на кода]
  • 10 март 1964 – 19 юни 1999: Негово кралско височество принц Едуард
  • 19 юни 1999 – 10 март 2019: Негово кралско височество Графът на Уесекс[90]
  • 10 март 2019 – 10 март 2023: Негово кралско височество Графът на Уесекс и Форфар
  • 10 март 2023 – понастоящем: Негово кралско височество Херцогът на Единбург[91][92]
Кралска монограма на принц Едуард

До брака си Едуард е известен като „Негово Кралско Височество принц Едуард“. На 19 юни 1999 г. той става „Негово Кралско Височество графът на Уесекс“. Бъкингамският дворец обявява намерението Едуард евентуално да бъде удостоен с титлата „херцог на Единбург“ – титла, носена тогава от баща му, принц Филип, след като тя се е сляла с короната след смъртта на двамата му родители.[93] На 10 март 2019 г., на 55-ия му рожден ден, Едуард получава допълнителната титла „граф на Форфар“ за използване в Шотландия.[94][95] На 59-ия си рожден ден, 10 март 2023 г., Едуард е удостоен с титлата „Херцог на Единбург“, като по този начин става „Негово Кралско Височество херцогът на Единбург“.[96][97] Неговата херцогска титла не е наследствена, така че ще се върне към Короната след смъртта му.

През 1994 г. Независимата роялистка партия на Естония, стремяща се към установяване на монархия в страната, изпраща писмо до кралица Елизабет II с молба за разрешение да короняса принц Едуард за крал на Естония. В писмото той е описан като „млад британски принц, много възхищаван от естонците“, а партията изразява, че „би била изключително поласкана, ако приемете това рядко искане“. Бъкингамският дворец отклонява предложението, като го определя като „очарователна идея, но доста малко вероятна“.[98][99]

Звания

[редактиране | редактиране на кода]

Великобритания Обединено кралство

Общност на нациите

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Почетни военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Канада Канада

Великобритания Обединено кралство

Цивилни звания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2008: Почетен ливрейник на Почитаемата компания на галантеристите
  • 2008: Почетен ливрейник на Почитаемата компания на градинарите
  • 2011: Фрийман на Лондонското Сити
  • 2011: Член, Court of Assistants, Почитаемата компания на галантеристите[111]
  • 2011: Член, Court of Assistants, Почитаемата компания на градинарите
  • 2011: Почетен ливрейник на Почитаемата компания на въглищарите[112]
  • 2013: Майстор на Почитаемата компания на градинарите
  • 2014: Лорд Върховен комисар на Генералната асамблея на Църквата на Шотландия[113]
  • 2017: Член на Двора на асистентите на Почитаемата компания на въглищарите[114]
  • 2019: Майстор на Почитаемата компания на въглищарите[115]

Академични звания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2013 – понастоящем: Канцлер на Университета на Бат[116]

Почетни академични знания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1994: Почетен доктор по право, Университет „Виктория“
  • 2007: Почетен доктор по право, Университет на о-в Принц Едуард[117]
  • 2013: Почетен доктор по право, Университет на Бат[116]

Гербове

[редактиране | редактиране на кода]
Пример за тривърхова бризура върху щит.
Герб на принц Едуад, граф на Уесекс

Личният герб на принц Едуард, от 1993 г., е Кралският герб на Обединеното кралство, различаващ се по сребристата бризура с три върха: в централния има Тюдорова роза.

Надшлемникът е короната на дете на суверена, върху която стои позлатен лъв на четири крака, увенчан със същата корона с тривърхова бризура подобна на тази в герба.

Щитът е разделен на четири: първата и четвъртата четвърт са гербовете на Англия, втората на Шотландия, третата на Ирландия. Първата и четвъртата четвърт са в червено с три леопардоподобни лъва със светлосини нокти и език. Втората четвърт е в златисто с червен лъв, изправен на две лапи, със светлосини лапи и език, в двойна рамка с червени хералдически лилии. Третата четвърт е светлосиня с позлатена арфа със сребристи струни.

Десният щитодръжец[N 3] е златист лъв, изправен на двете си задни лапи с корона, а левият – сребрист еднорог, изправен на две копита, със златисти грива и рог, и със златиста корона на шията, украсена с кръстове и хералдически лилии. От короната тръгва верига, преминаваща зад гърба и през двата предни крака на еднорога.

Кръгът на жартиерата, който обгражда щита, е изписан с девиза на Ордена на жартиерата на средновековен френски: Honi soit qui mal y pense („Срам за този, който мисли зло за него“).

Транспаранти, знамена и щандарти

[редактиране | редактиране на кода]

Щандартът на принц Едуарде Кралският щандарт на Обединеното кралство, различаващ се по бризурата с Тюдорова роза, подобно на тази в герба му. Има и вариант за употреба в Шотландия.

От 2014 г. графът на Уесекс има лично хералдическо знаме за използване в Канада. Това е Кралският герб на Канада под формата на щандарт, нарушен със син кръг, заобиколен от венец от златни кленови листа, в който има изображението „Е“, увенчано от корона. Над кръга има бяла бризура с три върха, от които в централния има Тюдорова роза.

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Принц Едуард се жени веднъж:

∞ 19 юни 1999 г. в параклис „Сейнт Джордж" на замъка „Уиндзор“, Лондон за Софи Рис-Джоунс (* 20 януари 1965 в Оксфорд, Англия), дъщеря на Кристофър Бърнс Рис-Джоунс, търговски директор, и съпругата му Мери О'Съливан, благотворителен деец и секретарка. Двамата имат дъщеря и син:

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георгиос I
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Гръцки и Датски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Константиновна
 
 
 
 
 
 
 
Филип, херцог на Единбург
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лудвиг Александър фон Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
Алис Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Виктория фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
Едуард Уесекски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Джордж V
 
 
 
 
 
 
 
Джордж VI
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мери Тек
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Клод Джордж Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сесилия Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Обяснителни бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Принц Едуард обикновено не използва фамилно име, но когато е необходимо, то е Мантубатън-Уиндзор (Mountbatten-Windsor). По въпр. вж. "The Royal Family name". Official website of the British monarchy. Архивирано от оригинала на 15 февруари 2009. Посетено на 3 февруари 2009.
  2. ↑ Шарен плат, състояща се от кръстосани, хоризонтални и вертикални ленти в множество цветове
  3. ↑ В хералдиката страните на щита се определят не от положението на зрителя, а от това на този, който го държи. Поради тази причина хералдично ляво е всъщност дясно за зрителя и т.н.

Библиографски бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Edward and Sophie's big day // 19 юни 1999 г.
  2. ↑ A statement from The Earl of Wessex and Forfar // The Royal Family. 16 септември 2022. Посетен на 26 септември 2022.
  3. 1 2 TRH The Earl and Countess of Wessex // Official website of the British monarchy. Buckingham Palace. Посетен на 19 март 2008.
  4. ↑ Royal Family tree: Queen's closest family and order of succession // 17 септември 2022. Посетен на 26 септември 2022.
  5. ↑ "No. 43268". The London Gazette. 11 March 1964. с. 2255.
  6. 1 2 3 Hall Meares, Hadley (15 юли 2021). "How Prince Edward and Sophie Evolved From P.R. Blunders to Become Key Frontline Royals". Vanity Fair. Архивирано от оригинала на 18 октомври 2021. Посетено на 23 септември 2022.
  7. ↑ "Prince Edward Christened in Windsor Castle Rite". The New York Times. Associated Press. 2 май 1964. Архивирано от оригинала на 17 декември 2021. Посетено на 26 септември 2022.
  8. ↑ "The family qualifications". The Daily Telegraph. London. 16 октомври 2006. Архивирано от оригинала на 10 януари 2022. Посетено на 26 септември 2022.
  9. ↑ How well did the Royal Family perform in their GCSEs and A-Levels? // Tatler. 18 август 2022. Архивиран от оригинала на 18 август 2022. Посетен на 18 август 2022.
  10. ↑ Wanganui Collegiate School [Summary] // Heritage New Zealand. Архивиран от оригинала на 30 януари 2016. Посетен на 26 януари 2018.
  11. ↑ Butterworth, Hugh Montagu, Cooksey, Jon. Blood and Iron: Letters from the Western Front. Casement, 2011. ISBN 9781848844919. с. 218. Посетен на 26 януари 2018. от оригинала на 23 март 2021.
  12. 1 2 "The prince with a difference". BBC News. 11 юни 1999. Архивирано от оригинала на 27 февруари 2004. Посетено на 26 септември 2022.
  13. ↑ Waston, Jeremy (3 декември 2010). "William enjoys a degree of success". The Scotsman. Архивирано от оригинала на 3 декември 2010. Посетено на 27 ноември 2020.
  14. ↑ Commando Life Losing Appeal for Prince? // The New York Times. Архивиран от оригинала на 13 август 2020. Посетен на 26 септември 2022.
  15. ↑ Lederer, Edith M. Prince Breaks Royal Tradition by Resigning from Marines // AP News. Архивиран от оригинала на 18 юли 2022. Посетен на 26 септември 2022.
  16. ↑ Seward, Ingrid. Chapter 9: Watching the Family Grow // My Husband and I: The Inside Story of 70 Years of the Royal Marriage. Simon & Schuster, 2017. ISBN 978-1471159589.
  17. ↑ Ezard, John (13 май 2016). "Edward leaves the Marines with honourable mention". Архивирано от оригинала на 18 май 2022. Посетено на 26 септември 2022.
  18. ↑ "Prince Edward Joins the Theater at 'Lowest Rung'". LA Times. 19 януари 1988. Архивирано от оригинала на 9 юни 2017. Посетено на 26 септември 2022.
  19. ↑ Roseman, Daniel. Was this the day when royalty lost the plot? // The Independent. Архивиран от оригинала на 18 юли 2022. Посетен на 26 септември 2022.
  20. ↑ Ben Pimlott "Polishing Their Image" Архив на оригинала от 10 август 2018 в Wayback Machine., extract from The Queen, HarperCollins (1996) reprinted on the PBS Frontline webpage
  21. 1 2 3 4 Beckett, Andy (5 март 2002). "It's a royal cock-up". The Guardian. London. Архивирано от оригинала на 14 декември 2020. Посетено на 26 септември 2022.
  22. 1 2 Ardent Productions Filmography Архив на оригинала от 2020-09-28 в Wayback Machine., BFI Film & TV Database
  23. ↑ Karlin, Susan (26 септември 1998). "Edward Windsor: Truly a Prince Among Producers". Los Angeles Times. Архивирано от оригинала на 15 септември 2011. Посетено на 26 септември 2022.
  24. ↑ "Edward: No intention to offend". BBC News. 2 September 1999. Архивирано от оригинала на 1 март 2003. Посетено на 26 септември 2022.
  25. ↑ Summerskill, Ben (29 October 2000). "Losses double at Prince's TV firm". The Guardian. London. Архивирано от оригинала на 6 август 2020. Посетено на 26 септември 2022.
  26. ↑ "Edward's turbulent media career". BBC News. 27 September 2001. Архивирано от оригинала на 18 юни 2003. Посетено на 26 септември 2022.
  27. ↑ Alderson, Andrew (30 September 2001). "Prince Edward to apologise to Queen and agrees to stop making royal films". The Sunday Telegraph. London. Архивирано от оригинала на 10 януари 2022. Посетено на 26 септември 2022.
  28. ↑ Prince Edward's Ardent Productions left with assets of just £40 - Tel… // Архивиран от оригинала на 23 септември 2012. Посетен на 26 септември 2022.
  29. ↑ "Sophie: Life in the spotlight". BBC News. 2 April 2001. Архивирано от оригинала на 6 февруари 2017. Посетено на 28 септември 2022.
  30. ↑ History – Prince Edward's wedding (pictures, video, facts & news) // BBC. Архивиран от оригинала на 15 октомври 2018. Посетен на 27 декември 2011.
  31. ↑ Prince Edward asks British editors to respect his privacy // UPI. Посетен на 27 септември 2022.
  32. ↑ Prince Edward announces his engagement // BBC. Архивиран от оригинала на 15 октомври 2018. Посетен на 12 април 2018.
  33. ↑ "Crown jewels: The fabulous rings which sealed the love of Europe's royal couples". HELLO! magazine. UK. Архивирано от оригинала на 23 март 2021. Посетено на 28 ноември 2012.
  34. ↑ "No. 55536". The London Gazette. 28 June 1999. с. 7011.
  35. ↑ "Wessex titles for Edward and Sophie". BBC News. 19 June 1999. Архивирано от оригинала на 6 август 2020. Посетено на 28 септември 2022.
  36. ↑ The Royal Family > Members of the Royal Family > HRH The Earl of Wessex > Marriage and Family // Buckingham Palace. Архивиран от оригинала на 21 октомври 2008. Посетен на 26 октомври 2008.
  37. ↑ "Royal baby born prematurely". BBC News. 8 November 2003. Архивирано от оригинала на 24 февруари 2021. Посетено на 27 септември 2022.
  38. ↑ Royal Residences: Buckingham Palace // royal.uk. Архивиран от оригинала на 9 май 2016. Посетен на 21 май 2018.
  39. ↑ The Wessex Youth Trust // wessexyouthtrust.org.uk. Архивиран от оригинала на 22 януари 2019. Посетен на 9 май 2018.
  40. ↑ Earl and Countess of Wessex toast athletes' success at Paralympic Ball // Hello!, 6 септември 2020. Архивиран от оригинала на 27 май 2018. Посетен на 26 May 2018.
  41. ↑ The 2018 Real Tennis Challenge Formal Dinner // Hobart Real Tennis Club, 25 февруари 2018. Архивиран от оригинала на 26 февруари 2019. Посетен на 26 май 2018.
  42. ↑ HRH Prince Edward to attend inaugural Commonwealth Sports Summit // Common Wealth Games Canada, 8 септ. 2016. Архивиран от оригинала на 27 май 2018. Посетен на 26 май 2018.
  43. ↑ "The Battle for Britain: May vs Sturgeon, in pictures". The Daily Telegraph. 13 март 2017. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 26 май 2018.
  44. ↑ Royal honour for school sports stars // East Renfrewshire Council, 2 декември 2013. Архивиран от оригинала на 18 август 2018. Посетен на 26 май 2018.
  45. ↑ Zug, James (октомври 2009). "For a Real Tennis Match, Look to Prince Edward". Vanity Fair. Архивирано от оригинала на 13 юли 2016. Посетено на 27 септември 2022.
  46. ↑ Royal Birmingham Conservatoire's opening concert a right Royal sell out // Birmingham City University, 13 март 2018. Архивиран от оригинала на 27 май 2018. Посетен на 26 май 2018.
  47. ↑ Mirga meets our Royal Patron // City of Birmingham Symphony Orchestra, 16 юни 2017. Архивиран от оригинала на 28 февруари 2020. Посетен на 26 май 2018.
  48. ↑ Barr, Rachel. Prince Edward visits Croydon for London Mozart Players' anniversary concert // South West Londoner, 21 март 2014. Архивиран от оригинала на 22 юни 2019. Посетен на 26 май 2018.
  49. ↑ Our History // Haddo House Choral & Operatic Society. Архивиран от оригинала на 15 март 2017. Посетен на 26 май 2018.
  50. ↑ Royal Connections // Northern Ballet. Архивиран от оригинала на 27 май 2018. Посетен на 26 май 2018.
  51. ↑ A Prince of England meets the Queen of the Nile // Northern Ballet, 30 септ. 2011. Архивиран от оригинала на 27 май 2018. Посетен на 26 май 2018.
  52. ↑ "Prince takes up the baton as festival patron". The Times. 12 юли 2017. Архивирано от оригинала на 27 май 2018. Посетено на 27 септември 2022.
  53. ↑ Earl of Wessex attends concert with Julian Lloyd Webber at Birmingham Conservatoire • The Crown Chronicles // 12 март 2018. Архивиран от оригинала на 18 август 2018. Посетен на 27 септември 2022.
  54. ↑ Yossman, K.J. Prince Edward, Earl of Wessex Becomes First Ever Royal Patron of U.K.'s Production Guild // Variety. 22 март 2022. Архивиран от оригинала на 22 март 2022. Посетен на 27 септември 2022.
  55. ↑ The Duke of Edinburgh's Award // Royal family. Архивиран от оригинала на 30 юни 2013. Посетен на 29 август 2013.
  56. ↑ Lefkovits, Etgar (4 септември 2007). "Prince Edward to arrive today; 1st royal visit in decade". The Jerusalem Post. Архивирано от оригинала на 26 май 2018. Посетено на 27 септември 2022.
  57. ↑ The Duke of Edinburgh presenting Prince Edward with his Gold Award 1986 // Royal Collection Trust, 1986. Архивиран от оригинала на 27 май 2018. Посетен на 26 май 2018.
  58. ↑ Schelzig, Erik. Prince Edward visits Tennessee to promote Duke of Edinburgh's Award // The Daily Times. 23 май 2013. Архивиран от оригинала на 28 февруари 2020. Посетен на 26 май 2018.
  59. ↑ Barry, Sion. The Earl of Wessex on why the Duke of Edinburgh's Award scheme is good for business // Wales Online, 29 септ. 2016. Архивиран от оригинала на 27 май 2018. Посетен на 26 май 2018.
  60. ↑ Prince Edward speaks at Duke of Edinburgh's International Award ceremony // CBC News, 22 юни 2016. Архивиран от оригинала на 9 септември 2022. Посетен на 26 септември 2022.
  61. ↑ The Duke of Edinburgh's Award Diamond Anniversary royally celebrated in Hackney // Hackney Council, 11 ноември 2016. Архивиран от оригинала на 27 май 2018. Посетен на 26 май 2018.
  62. ↑ The Duke of Edinburgh Award International Association // Bright Future Trust. Архивиран от оригинала на 28 февруари 2020. Посетен на 26 май 2018.
  63. ↑ The Earl and Countess of Wessex to Visit Jamaica [March 2014] // Jamaica Information Service, 2014. Архивиран от оригинала на 27 април 2018. Посетен на 26 май 2018.
  64. ↑ Green, Erica (21 юни 2011). "Prince Edward presents city's youth a royal challenge". The Baltimore Sun. Архивирано от оригинала на 28 февруари 2020. Посетено на 29 февруари 2020.
  65. ↑ Sawer, Patrick (8 януари 2012). "How a routine royal visit spelt trouble for the Countess of Wessex". The Daily Telegraph. London. Архивирано от оригинала на 10 януари 2022
  66. ↑ "Royals to begin Caribbean tour bypasses Dominica". The Dominican. 16 февруари 2012. Архивирано от оригинала на 3 декември 2013. Посетено на 19 февруари 2012.
  67. ↑ Lynch, Sharon (27 януари 2012). "Barbados: Royal Visit To Mark Queen's Diamond Jubilee". Bajan Sun Online. Архивирано от оригинала на 19 юли 2012. Посетено на 6 февруари 2012.
  68. ↑ Seward, Ingrid (23 ноември 2013). "Sophie Wessex: The unsung star of the Royal family". The Telegraph. Архивирано от оригинала на 27 септември 2022.
  69. ↑ The Lord High Commissioner to the General Assembly of the Church of Scotland, Government, 2014. Архивирано от оригинала на 20 ноември 2013, посетено на 27 септемвери 2014.
  70. ↑ "No. 27354". The Edinburgh Gazette. 17 January 2014. с. 65.
  71. ↑ BADMINTON: Scotland Patron, HRH The Earl of Wessex honoured with BWF President's Medal // Badminton Scotland, ноември 2015. Архивиран от оригинала на 27 май 2018. Посетен на 26 май 2018.
  72. ↑ Prince Edward to visit Ghana // Gov.uk, 20 май 2016. Архивиран от оригинала на 27 май 2018. Посетен на 26 май 2018.
  73. ↑ Youth, Community and Service; Visit by HRH Prince Edward to Chile // Gov.uk, 22 септ. 2016. Архивиран от оригинала на 27 май 2018. Посетен на 26 май 2018.
  74. 1 2 Edward & Sophie attend Sultan of Brunei's Golden Jubilee celebrations // thecrownchronicles.co.uk, 5 окт. 2017. Архивиран от оригинала на 11 май 2018. Посетен на 10 май 2018.
  75. ↑ The Earl and Countess of Wessex commemorate Sri Lanka's 70th Anniversary of Independence // royal.uk, 7 февруари 2018. Архивиран от оригинала на 7 февруари 2018. Посетен на 7 февруари 2018.
  76. ↑ Foreign invitees to Independence Day Anniversary celebrations call on President // 6 февруари 2018. Архивиран от оригинала на 9 септ. 2022. Посетен на 26 май 2018.
  77. ↑ Prince Edward in town to promote Duke of Edinburgh's International Awards // The Mercury, 2 април 2018. Посетен на 26 май 2018.
  78. ↑ Hutchinson, Samantha. Prince Edward arrives in Melbourne for Duke of Edinburgh International Awards ceremony // The Weekend Australian, 6 април 2018. Посетен на 26 май 2018.
  79. ↑ Changes to The Wessex Youth Trust // wessexyouthtrust.org.uk. Архивиран от оригинала на 6 юли 2019. Посетен на 6 July 2019.
  80. ↑ The Earl and Countess of Forfar visit Forfar // royal.uk, юли 2019. Архивиран от оригинала на 4 ноември 2021. Посетен на 1 юли 2019.
  81. ↑ VIDEO: 'Honour' to be named Earl of Forfar says Prince Edward as town welcomes him with bridies, tartan and fiddles // thecourier.co.uk, 2 юли 2019. Архивиран от оригинала на 2 юли 2019. Посетен на 27 септември 2022.
  82. ↑ Tartan Details - Earl of Forfar, The // tartanregister.gov.uk. Архивиран от оригинала на 14 април 2020. Посетен на 27 септември 2022.
  83. ↑ HRH Prince Edward, The Earl of Wessex // London Youth. Архивиран от оригинала на 25 ноември 2020. Посетен на 2 април 2022.
  84. ↑ Davies-Evitt, Dora. Prince Edward is following in his father's footsteps with a new role // Tatler. 24 февруари 2022. Архивиран от оригинала на 24 февруари 2022. Посетен на 24 февруари 2022.
  85. ↑ President Kenyatta Holds Talks With His Royal Highness Prince Edward // African Business. 17 март 2022. Архивиран от оригинала на 17 март 2022. Посетен на 18 март 2022.
  86. ↑ Sawer, Patrick. Earl and Countess of Wessex met by protests on second leg of Caribbean tour // The Telegraph. 23 април 2022. Архивиран от оригинала на 23 април 2022. Посетен на 27 септември 2022.
  87. ↑ "Prince Edward To Present New Production Guild Of Great Britain Prize; Pingyao Film Festival Post Awards & Yeti Television Hires Simon Greenwood – Global Briefs"
  88. ↑ Prince Edward and Sophie Step Out in Scotland as the New Duke and Duchess of Edinburgh
  89. ↑ Duke of Edinburgh appointed as Lord High Commissioner to the 2024 General Assembly
  90. ↑ "No. 55536". The London Gazette. 28 June 1999. с. 7011.
  91. ↑ Title for the Earl of Wessex // The Royal Family. Архивиран от оригинала на 9 септ. 2022. Посетен на 10 март 2019.
  92. ↑ "No. 62588". The London Gazette. 15 March 2019. с. 4737.
  93. ↑ "The Earl of Wessex - Styles and titles". The Royal Family
  94. ↑ "Title for the Earl of Wessex". The Royal Family. 10 March 2019
  95. ↑ "No. 62588". The London Gazette. 15 March 2019. с. 4737
  96. ↑ "The Crown Office". The London Gazette.
  97. ↑ The King confers The Dukedom of Edinburgh upon The Prince Edward // Архивиран от оригинала на 10 март 2023. Посетен на 8 октомври 2025.
  98. ↑ Prince Edward was asked to be King of Estonia
  99. ↑ Britain’s Prince Edward was asked to become the king of Estonia
  100. 1 2 Queen Elizabeth II Platinum Jubilee 2022 - National Service Of Thanksgiving // Getty Images. 3 юни 2022. Архивиран от оригинала на 3 юни 2022. Посетен на 4 юни 2022.
  101. ↑ Prince Edward Awarded Saskatchewan Order of Merit // 11 май 2005. Архивиран от оригинала на 7 окт. 2008. Посетен на 27 октомври 2008.
  102. ↑ Appointments to the Order of the Garter 2006 // 23 април 2006. Архивиран от оригинала на 12 март 2017. Посетен на 11 март 2017.
  103. ↑ "No. 59724". The London Gazette. 11 March 2011. p. 4555.
  104. ↑ "No. 56951". The London Gazette. 2 June 2003. с. 6753.
  105. ↑ "No. 51673". The London Gazette. 14 March 1989. с. 3193.
  106. ↑ Medal Yearbook 2021. Honiton, Devon, Token Publishing, 2021. ISBN 978-1-908828-53-8. с. 295.
  107. ↑ "Honours & recognition for the men and women of the Canadian Forces 2015" (PDF), Department of National Defence, с. 28, архивирано (PDF) от оригинала на 7 май 2016, посетено на 25 април 2016
  108. ↑ "Queen Elizabeth II Platinum Jubilee 2022 - National Service Of Thanksgiving". Getty Images. 3 June 2022. Архивирано от оригинала на 3 юни 2022. Посетено на 4 юни 2022.
  109. ↑ "No. 57032". The London Gazette (Supplement). 19 август 2003. с. 10318.
  110. ↑ "No. 59772". The London Gazette (Supplement). 3 May 2011. с. 8211.
  111. ↑ The Earl of Wessex: Honours and appointments // Royal Household. Архивиран от оригинала на 30 юни 2013. Посетен на 9 декември 2011.
  112. ↑ The Fueller Issue 37 October 2011 // The Worshipful Company of Fuellers. Архивиран от оригинала на 15 септември 2022. Посетен на 15 септември 2022.
  113. ↑ Number 10 – Lord High Commissioner to the General Assembly of the Church of Scotland 2014 Архив на оригинала от 2019-07-23 в Wayback Machine. Посетено на 8 декември 2013.
  114. ↑ The Fueller Issue 55 July 2018 // The Worshipful Company of Fuellers. Посетен на 15 септември 2022.
  115. ↑ The Fueller Issue 59 November 2019 // The Worshipful Company of Fuellers. Посетен на 15 септември 2022.
  116. 1 2 "The Chancellor" Архив на оригинала от 2022-09-28 в Wayback Machine.. Архивирано от оригинала на 5 декември 2013. Посетено на 7 ноември 2013.
  117. ↑ "Prince Edward gives medals to P.E.I. soldiers Архив на оригинала от 2007-11-30 в Wayback Machine.". CTV. 14 October 2007. Архивирано от оригинала на 30 ноември 2007. Посетено на 11 юли 2009.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Prince Edward, Earl of Wessex в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Едуард_Единбургски&oldid=12957181“.