Ан (кралска принцеса)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ан (принцеса))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ан
Anne Elizabeth Alice Louise
Кралска принцеса
Princess Anne October 2015.jpg
Родена
принцеса Ан Елизабет Алис Луиз
15 август 1950 г. (72 г.)
ЕтносБританци
РелигияАнгликанство
НаградиОрден на жартиерата (23 април 1994)
Орден на усмивката (2006)
Управление
Период13 юни 1987 –
ПредшественикМери (кралска принцеса)
Coat of Arms of Anne, the Princess Royal.svg
Семейство
РодУиндзор
БащаФилип, херцог на Единбург
МайкаЕлизабет II
Братя/сестриЧарлз III
Принц Андрю
Принц Едуард
СъпругТимъти Лорънс (12 декември 1992)[1]
Марк Филипс (14 ноември 1973 – 23 април 1992)[2]
ДецаПитър Филипс
Зара Тиндал
УебсайтКралската принцеса на Официалния уебсайт на Кралското семейство
Ан в Общомедия

Кралската принцеса Ан (на английски: Anne, Princess Royal), пълно име Ан Елизабет Алис Луиз (Anne Elizabeth Alice Louise; * 15 август 1950, Лондон), е член на британското кралско семейство. Тя е второто дете и единствената дъщеря на кралица Елизабет II и принц Филип, херцог на Единбург, и единствената сестра на крал Чарлз III. Тя е кралска принцеса от 1987 г.[3][4] Към септември 2022 г. Ан е 16-та в линията за наследяване на британския трон.[5][N 1]

Родена в Кларънс Хаус, Ан получава образованието си в частното девическо училище „Бененден“ (Кент, Англия) и започва да поема кралски задължения, когато навършва 18 г. Тя става уважавана конна ездачка, печелейки един златен медал през 1971 г. и два сребърни медала през 1975 г. на Европейското първенство по конен триатлон.[6] През 1976 г. тя става първият член на британското кралско семейство, участвал в Олимпийските игри.[7]

Кралската принцеса изпълнява официални задължения и ангажименти от името на по-големия си брат Чарлз. Тя е патрон на над 300 организации, включително WISE, Ездачи за здраве и Тръст на болногледачите.[8] Нейната благотворителна дейност се върти около спорта, науката, хората с увреждания и здравето в развиващите се страни. Тя е свързана със Сейв дъ Чилдрен повече от петдесет години и е посетила редица техни проекти.

Ан се омъжва за капитан Марк Филипс през 1973 г.; те се разделят през 1989 г. и се развеждат през 1992 г. Двамата имат две деца: Зара и Питър Филипс, и петима внуци. Месеци след развода си Ан се омъжва за командир (по-късно вицеадмирал) сър Тимъти Лорънс, когото среща, докато той служи като конник на майка ѝ между 1986 и 1989 г.

През 1988 г. принцеса Ан става член на Международния олимпийски комитет (МОК).[9]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Ан е родена по време на управлението на нейния дядо по майчина линия, крал Джордж VI, в Кларънс Хаус, Уестминстър, Лондон на 15 август 1950 г. в 11:50 сутринта местно време[10] като второ дете и единствена дъщеря на принцеса Елизабет, херцогиня на Единбург (бъдеща кралица Елизабет II), и съпруга ѝ принц Филип, херцог на Единбург. Салют от 21 оръдия в Хайд Парк известява за раждането.[11] Тя е кръстена в Музикалната зала на Бъкингамския дворец на 21 октомври 1950 г. от архиепископа на Йорк Сирил Гарбет и има пет кръстници.[N 2] По време на раждането си е трета в линията за наследяване на британския трон след майка си (по това време принцеса Елизабет) и по-големия брат Чарлз. Тя се издига до второ място след възкачването на майка си на престола, а към септември 2022 г. е 16-та поред.[12]

Принцеса Ан с родителите си и брат си Чарлз, октомври 1957 г.

Катрин Пийбълс е назначена като гувернантка, за да се грижи за Ан и другите ѝ братя и сестри – Чарлз, Андрю и Едуард, и отговаря за ранното ѝ образование в Бъкингамския дворец.[13] След смъртта на дядо ѝ по майчина линия, крал Джордж VI, през февруари 1952 г. майката на Ан се възкачва на трона като кралица Елизабет II.

Първа момичешка група на Бъкингамския дворец (1st Buckingham Palace Company), съществуваща от 9 юни 1937 г., е преформирана през май 1959 г. , специално за да може Ан, подобно на майка ѝ и леля ѝ Маргарет като деца, да общува с момичета на нейната възраст. Групата е активна до 1963 г., когато Ан отива в интернат[14] – частното девическо училище Бененден (Кент, Англия). През 1968 г. тя завършва училище с шест O-степени[N 3] и две A-степени (матури).[13]

Тя започва да поема кралски ангажименти през 1969 г., на 18-годишна възраст.[8]

Принцеса Ан в Етиопия, 1973 г.

През 1970 г. тя за кратко има връзка с Андрю Паркър-Боулс, който по-късно се жени за Камила Шанд. Много по-късно Шанд се жени за брата на Ан, принц Чарлз, като негова втора съпруга.[15] Ан също е свързана за кратко с олимпийския конен състезател Ричард Мийд.[16]

  • Принц Филип (1921 – 2021), херцог на Единбург, баща

    Принц Филип (1921 – 2021), херцог на Единбург, баща

  • Кралица Елизабет II (1926 – 2022) – майка

    Кралица Елизабет II (1926 – 2022) – майка

  • Принц Андрю Гръцки и Датски (1991 – 1944) – дядо по бащина линия

    Принц Андрю Гръцки и Датски (1991 – 1944) – дядо по бащина линия

  • Принцеса Алис Батемберг (1885 – 1969) – баба по бащина линия

    Принцеса Алис Батемберг (1885 – 1969) – баба по бащина линия

  • Крал Джордж VI (1895 – 1952) – дядо по майчина линия

    Крал Джордж VI (1895 – 1952) – дядо по майчина линия

  • Кралица Елизабет (1900 – 2002) – баба по майчина линия

    Кралица Елизабет (1900 – 2002) – баба по майчина линия

  • Крал Чарлз III (1948) – брат

    Крал Чарлз III (1948) – брат

  • Принц Андрю, херцог на Йорк (1950) – брат

    Принц Андрю, херцог на Йорк (1950) – брат

  • Принц Едуард, граф на Уесекс (1964) – брат

    Принц Едуард, граф на Уесекс (1964) – брат

Конен спорт[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1971 г. принцеса Ан завършва на четвърто място на Конните изпитания „Ръшол“.[17] Със своя домашно отгледан кон Дублет (* 1963, † 1974), който е подарък от майка ѝ, през 1971 г. 21-годишната принцеса печели индивидуалната титла на Европейското първенство по конен триатлон[18] и е избрана за Спортна личност на годината на Би Би Си.[19][20] Тя също така язди победители в конни надбягвания, състезавайки се в „Гранд Милитари Стийпълчейз“ на Хиподрум „Сандаун Парк“ и в „Даймън Стейкс“ на Роял Аскът.[21] Повече от пет години Ан се състезава с Британския отбор по конен триатлон с коня си Дублет. Тя получава нараняване по време на Конните изпитания „Бадминтон“ през пролетта на 1972 г.[22] и печели сребърен медал както в индивидуалните, така и в отборните дисциплини през 1975 г. на Европейско първенство по конен триатлон.[23]

Принцеса An в Нидерландия през 1973 г.

През 1976 г. принцесата участва в Летните олимпийски игри в Монреал (Канада) като член на британския отбор, яздейки коня на кралицата, Гудуил, на триатлона.[7] Тя получава мозъчно сътресение по средата на трасето, но се качва отново и завършва събитието; заявява, че не може да си спомни да е направила останалите скокове.[21] Британският отбор се оттегля от състезанието, след като два коня са ранени.[24][25]

Тя завършва шеста на Конните изпитания Бадминтон в село Бадминтон (Глостършър) през 1979 г.[22] През 1985 г. язди в благотворително конно състезание, част от Епсом Дерби в град Епсом (Съри), завършвайки четвърта.[21]

Ан на спортно събитие в Нидерландия.

Ан поема председателството на Международната федерация по конен спорт от 1986 до 1994 г.[26]

На 5 февруари 1987 г. става първият член на кралското семейство, който се появява като състезател в телевизионна игра, когато се състезава в панелната игра на Би Би Си „Въпрос на спорт“ (A Question of Sport).[27]

Принцесата е патрон на Асоциацията за езда на хората с увреждания от 1971 г. и става неин президент през 1985 г. - позиция, която тя все още заема към 2022 г.[28]

Бракове и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Брак с Марк Филипс[редактиране | редактиране на кода]

 Вижте също: Сватба на принцеса Ан и Марк Филипс

Ан се запознава с Марк Филипс, лейтенант от Първа драгунска гвардия на кралицата, през 1968 г. на парти за любителите на ездата.[29] Техният годеж е обявен на 29 май 1973 г.[30][31] На 14 ноември 1973 г. двойката се жени в Уестминстърското абатство, Лондон на телевизионна церемония с приблизителна публика от 100 млн. души.[32] Впоследствие те се установяват в Гаткомб Парк – провинциална резиденция в Глостършър. Както е обичайно за нетитулованите мъже, които се женят за дами от кралското семейство, на Филипс е предложена графска титла, която той отказва и следователно техните деца са родени без титли. Ан и съпругът ѝ имат две деца: Питър (роден през 1977 г.) и Зара (родена през 1981 г.).[33] Ан и Филипс имат петима внуци.

На 31 август 1989 г. Ан и Филипс обявяват намерението си да се разделят; двойката рядко е виждана на публично място заедно и двамата са романтично свързани с други хора.[29][34][35] Те споделят попечителството над децата и първоначално обявяват, че нямат планове за развод“.[36][37] Въпреки това на 13 април 1992 г. Дворецът обявява, че Ан е подала молба за развод, който е финализиран десет дни по-късно.[38]

Брак със сър Тимъти Лорънс[редактиране | редактиране на кода]

Кралската принцеса с втория си съпруг, вицеадмирал сър Тимъти Лорънс (2014)

Ан се запознава с Тимъти Лорънс, командир на Кралския флот, докато той служи на Кралска яхта Британия. Връзката им се развива в началото на 1989 г., три години след като той е назначен за equerry, т.е за личен стюард на кралицата.[39] През 1989 г. съществуването на частни писма от Лорънс до принцесата е разкрито от в. „Сън“.[40] Двойката се жени в църквата Крати Кърк в село Кърк близо до замъка Балморал в Шотландия на 12 декември 1992 г.[41] Почти 30 гости са поканени на частната брачна служба.[42] За разлика от Църквата на Англия по онова време, Църквата на Шотландия смята брака за религиозна наредба, а не за тайнство и разрешава повторния брак на разведени лица при определени обстоятелства.[43][44][N 4] Ан става първата разведена жена от кралското семейстов, която се омъжва повторно след принцеса Виктория Мелита Сакс-Кобург-Готска, внучка на кралица Виктория. За сватбената си церемония Ан носи бяло сако върху „скромна, изрязана до коленете рокля“ и бели цветя в косата.[45] Нейният годежен пръстен е направен от „кабошон сапфир, ограден от три малки диаманта от всяка страна".[46] След брачната служба двойката и гостите се отправят към замъка Балморал за частен прием.[47] Лорънс не получава перство.

Опит за отвличане[редактиране | редактиране на кода]

На 20 март 1974 г. принцеса Ан и съпругът ѝ Марк Филипс се връщат в Бъкингамския дворец от благотворително събитие, когато Форд Ескорт принуждава колата им Принцеса Остин да спре на ул. „Мол“ в Лондонското Сити.[48] Шофьорът на Ескорта, Иън Бол, изскача и започва да стреля с пистолет. Инспектор Джеймс Уолъс Бийтън, личният полицай на Ан, излиза от колата, за да я предпази и да се опита да обезоръжи Бол, но огнестрелното му оръжие, Валтер ППК, засяда и той е уцелен от Бол. Уцелен е и шофьорът на Ан, Алекс Календър, когато се опитва да обезоръжи нападателя.[49] Брайън Макконъл, намиращ се наблизо таблоиден журналист, също се намесва и е прострелян в гърдите.[50] Бол се приближава до колата на Ан и ѝ казва, че възнамерява да я отвлече и да я задържи за откуп, като сумата, дадена от различни източници, е 2[51] или 3 млн. лири, които той твърди, че възнамерява да даде на Националната здравна служба.[48] Бол казва на Ан да излезе от колата, на което тя отговаря с „Малко вероятно!“ Съобщава се, че тя за кратко обмисля да го удари.[52] В крайна сметка принцесата излиза от другата страна на лимузината, както и нейната придворна дама. Преминаващ пешеходец, бивш боксьор на име Рон Ръсел, удря Бол и отвежда принцесата настрана. В този момент на местопрестъплението се появява конетабъл Майкъл Хилс, но и той е прострелян от Бол. Полицаят обаче вече е извикал полицейско подкрепление. Детектив-конетабъл Питър Едмъндс отговаря на повикването, преследва престъпника и го арестува.[49]

Бийтън, Хилс, Календър и Макконъл са хоспитализирани и се възстановяват от раните си. За защитата си на принцеса Ан Бийтън е награден с Кръст на Свети Георги от кралицата, която е на посещение в Индонезия по време на инцидента.[53] Хилс и Ръсел са наградени с Медал на Свети Георги, а Календър, Макконъл и Едмъндс – с Медал за храброст на кралицата.[54] Широко е разпространена информацията, че кралицата е изплатила ипотеката на Ръсел, но това не е вярно: Ръсел казва през 2020 г., че един полицай е предположил, че това може да се случи, така че той е спрял да плаща ипотеката си в очакване и е рискувал да му изземат къщата след четири месеца.[55] Ан посещава Бийтън в болницата и му благодари за помощта. През 1983 г. тя говори за събитието в телевизионната програма „Паркинсон“, като казва, че е била „изключително учтива“ с Бол, тъй като смятала, че е щяло да бъде „глупаво да бъде твърде груба на този етап“.[53]

Бийтън, който е единственият бодигард на Ан, по-късно казва за кралската сигурност: „Нямах нищо… Нямаше резервно превозно средство. Обучението не съществуваше; но от друга страна [мислехме], че нищо няма да се случи. Сега те са високо специализирани, високо обучени." Веднага след нападението е спряно използването само на един охранител, а пистолетът Валтер ППK е заменен.[56]

Бол се признава за виновен в опита за убийство и отвличане. Към септември 2022 г. той все още е задържан съгласно Закона за психичното здраве в болница Броадмур в село Кроуторн (Бъркшър), след като е диагностициран с шизофрения.[57]

Опитът за отвличане на принцеса Ан е във фокуса на продуцираната от Телевизия „Гранада“ документална драма „Да отвлечеш принцеса“ (To Kidnap a Princess) от 2006 г. и вдъхновява сюжетни линии в романа на Том Кланси „Патриотични игри“.[58]

Дейности[редактиране | редактиране на кода]

Принцеса Ан посещава Британското училище в Нидерландия, 1984 г.

Ан поема редица задължения и ангажименти от името на суверена. Кевин С. Маклауд, тогавашният канадски секретар на кралицата, казва за Ан през 2014 г.: „Нейното кредо е „Дръж ме зает“. Тук съм, за да работя. Тук съм, за да правя добри неща. Тук съм, за да се срещна с възможно най-много хора".[59] През декември 2017 г. е съобщено, че кралската принцеса е поела най-много официални ангажименти през тази година от цялото кралско семейство.[60][61] Сред кралските си посещения принцесата е обиколила Норвегия,[62] Ямайка,[63] Германия,[64] Австрия,[65] Нова Зеландия и Австралия.[66]

На връчването на медалите на Игрите на Общността на нациите, 1974 г.

Първият ѝ публичен ангажимент е при откриването на образователен и обучителен център в Шропшър през 1969 г. Ан пътува в чужбина от името на Обединеното кралство до три пъти годишно. Тя започва да предприема задгранични посещения след завършване на средното училище[13] и придружава родителите си на държавна визита в Австрия през същата година.[67] Първата ѝ обиколка на Австралия е с родителите й през 1970 г., след което се връща много пъти, за да поеме официални ангажименти като главнокомандващ австралийски полк или да присъства на мемориали и служби като Националната мемориална служба за жертвите на Горските пожари в Черната събота в Мелбърн на 22 февруари 2009 г.[68] През 1990 г. тя е първият член на кралското семейство, който прави официално посещение в Съветския съюз, когато отива там като гост на президента Михаил Горбачов и неговото правителство.[67] [69]

Принцеса Ан участва в над 300 благотворителни организации и организации в официално качество.[70] Тя работи широко за Сейв дъ Чилдрен, като е негов президент от 1970 до 2017 г. и патрон повече от 50 години. Тя посещава проекти на организацията в Бангладеш, Сиера Леоне, Южна Африка, Мозамбик, Етиопия и Босна и Херцеговина. В резултат на своята работа е номинирана за Нобелова награда за мир през 1990 г. от Кенет Каунда, президент на Замбия.[71]

Кралската принцеса посещава болничния кораб USNS Comfort на 11 юли 2002 г., докато той е акостирал в Саутхамптън.

Тя инициира Тръста на Кралската принцеса за болногледачите (The Princess Royal Trust for Carers) през 1991 г.[72] Ан е патрон на Трансейд (Transaid) – благотворителна организация, основана от Сейв дъ Чилдрен, и Квалифицирания институт по магистрали и транспорт, чиято цел е да осигури безопасен и устойчив транспорт в развиващите се страни.[73] Тя също така е кралски патрон на WISE – организация, която насърчава младите жени да преследват кариера в науката, инженерството и строителството.[74] Нейната обширна работа за Линейка „Сейнт Джон“ (свързани организации в различни страни, които обучават и предоставят първа помощ и спешни медицински услуги) като главнокомандващ Кадетите на Линейка „Сейнт Джон“ помага за развитието на много млади хора, тъй като тя ежегодно присъства на приема за наградите Гранд Прайър.[75][76] Тя е патрон на Първа помощ на Сейнт Андрю[77][78] – шотландска благотворителна организация за предоставяне на услуги за превоз с линейка.

Принцесата е британски представител в Международния олимпийски комитет като администратор[79] и е била член на Организационния комитет на Лондон за Олимпийските игри.[80] Тя също е президент на Британската олимпийска асоциация. Тя е президент на БАФТА от 1973 до 2001 г.[81] През 1985 г. Ан става президент на Асоциацията за езда на хората с увреждания, след като служи като техен патрон в продължение на 14 години.[82] През 1986 г. е назначена за майстор на Почитаемата компания на кочияшите[83] – една от 101-те стари професионални организации (ливрейни компании) и гилдии в Лондон.

Кралската принцеса приема поздрава от войниците на Кралските хусари на техния парад с медали при завръщане от шест месеца в провинция Хелманд, Афганистан.

Принцесата поддържа връзка със студентския спорт и е патрон на Британски спорт в университетите и колежите[84] – ръководният орган за спорт във висшето образование в Обединеното кралство. Тя е патрон на Кралската национална фондация на децата от 2002 г.,[85][86] а от 2016 г. – на Музея на индустриалното наследство „Ероуспейс Бристъл“.[87]

След пенсионирането на Кралицата-майка през 1981 г. принцеса Ан е избрана от възпитаниците на Лондонския университет за канцлер и е на тази позиция от тогава.[88] През май 1996 г. Ан служи като Лорд Върховен комисар на Нейно Величество към Общото събрание на Шотландската църква и отново заема поста през 2017 г.[89] През 2007 г. е номинирана от кралицата за Велик магистър на Кралския викториански орден – позиция, която е заемала и нейната баба.[90] Тя е кралски член на Кралското дружество[91] и на Академията на медицинските науки.[92] Кралските членове са членове на кралското семейство, които се препоръчват и избират от Съвета на дружеството. Кралското дружество към 2022 г. има четири кралски членове: Ан, племенникът ѝ Уилям, принц на Уелс, братята ѝ Едуард, херцог на Кент, и крал Чарлз III.[93] Тя е първият кралски член на Академията на медицинските науки.[92]

Тя е избрана за канцлер на Едингбургския университет на 31 март 2011 г., наследявайки баща си, който се оттегля от ролята през 2010 г.[94] Канцлерът е титулярният ръководител на университета и сред задълженията му са присъждане на степени, популяризиране на имиджа на университета по света и насърчаване на неговите интереси, както в Шотландия, така и извън нея. По същия начин през 2011 г. принцеса Ан приема ролите на президент на Института за Сити и гилдиите на Лондон (City and Guilds of London Institute)[95] – образователна организация в Обединеното кралство, основана на 11 ноември 1878 г. от Лондонското Сити и 16 ливрейни компании, магистър на Корпорация „Тринити Хаус“ (Trinity House)[96][97] – официалният орган за фарове в Англия, Уелс, Нормандските острови и Гибралтар, и официален орган за дълбоководен пилотаж, осигуряващ експертни навигатори за кораби, търгуващи във водите на Северна Европа, както и ролята на президент на Кралското дружество на изкуствата, също наследница на баща си. Ан е била президент на Конференцията за изследване на Общността на нациите (Commonwealth Study Conference) – инициатива, основана от нейния баща,[98][99] проведена в Оксфорд през 1956 г. за изучаване на човешките аспекти на индустриалните въпроси в страните от Общността на нациите.

Тя също така е патрон на Кралския колеж за професионални терапевти,[100] Кралския колеж на акушерките,[101] Въздушната линейка Магпас,[102] Кралската школа по ветеринарни науки (Дик Вет) на Единбургския университет,[103] Кралския Холоуей на Лондонския университет[104][105] – държавен изследователски университет и съставен колеж на федералния Лондонски университет, чийто кампус е западно от град Егъм, Съри, Международния студентски дом Лондон – набор от квартири за международни и британски студенти в града,[106][107] Международния тръст на оцелелите от сярна киселина[108] – базирана в Обединеното кралство международна НПО, целяща да сложи край на насилието с киселина и изгаряния на глобално ниво, Гилдията на гражданките (Townswomen's Guild)[109] – втората по големина организация на британските жени, Граждански съвети (Citizens' Advice)[110] – независима организация, специализирана в поверителна информация и съвети за подпомагане на хора с правни, дългови, потребителски, жилищни и други проблеми в Обединеното кралство, и Кралската едингбурска военна татуировка (Royal Edinburgh Military Tattoo)[111] – ежегодна поредица от военни татуировки, изпълнявани през август в Едингбург от Британските въоръжени сили, Британската общност и международните военни оркестри и екипи за художествени изпълнения.

Кралската принцеса говори на 100-ата сесия на Комитета за морска безопасност през 2018 г.

Тя представлява Великобритания в Международния олимпийски комитет на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г.[112] През август 2016 г. Ан се завръща в Русия, за да посети руския град Архангелск за 75-ата годишнина от Операция „Дервиш“[113], която е първият арктически конвой от Втората световна война, с който западните Съюзници доставят материали на Съветския съюз срещу нацистка Германия. В края на октомври 2016 г. Кралската принцеса посещава малайзийския щат Саравак за двудневна учебна обиколка.[114] През 2017 г. става Главен настоятел на Почитаемата компания на търговците на риба, както и ръководител на Училище „Гришам“ в град Холт, Норфолк.[115] През 2021 г. тя става патрон на Мърси Шипс[116] – международна благотворителна организация, която управлява най-големите неправителствени болнични кораби в света.

През април 2022 г. Ан и съпругът ѝ са на обиколка в Австралия и Папуа Нова Гвинея, за да отбележат Платинения юбилей на кралицата.[117][118]

На 12 септември 2022 г. в Катедрала „Сейнт Джайлс“ в Единбург Ан става първата жена, участвала в Бдението на принцовете, пазейки ковчега на майка си.[119] Това се повтаря в Уестминстър Хол на 16 септември.[120]

Публичен имидж и стил[редактиране | редактиране на кода]

Кралската принцеса е една от малкото жени в кралското семейство, които редовно носят военна униформа.

Ан е наричана „най-надеждната котва" на кралското семейство и „фар на добрата, старомодна обществена служба", като е изпълнила над 20 000 ангажимента от 18-ия си рожден ден.[121] В ранната си зряла възраст тя е споменавана като „кралски ренегат“, тъй като избира да се откаже от титлите за децата си, въпреки че е „резервната на наследничка“.[122] Медиите често наричат младата Ан отчуждена и надменна, давайки ѝ прозвището „Нейна кралска грубост“.[121] Тя предизвиква полемика, когато казва на фотографите да се „разкарат“ от Конното състезание в Бадминтон през 1982 г. Сп. „Венити Феър“ пише, че Ан „има репутацията, че е наследила прословутия остър език и остроумието на баща си". За ранната си публична роля тя казва: „Не става въпрос само за „мога ли да получа отметка в квадратчето, за да направя това?“ Не, става дума за служене… Отне ми вероятно 10 години, преди наистина да се почувствам достатъчно уверена, за да допринеса за публичните дебати на Сейв дъ Чилдрен, защото трябваше да разберете как работи на място и това изискваше много широко покритие. Така че ранните ми пътувания бяха наистина важни."[123]

Ан остава една от най-популярните кралски особи на Великобритания.[124][125] Редакторът на в. „Телеграф“ Камила Томини я нарича „национално съкровище“, като пише, че е „приветствана като един от големите английски ексцентрици“, чиято работна етика допринася за уважението й.[126] Томини пише, че публичната роля на Ан е „противоречие както на ръководителя на протокола, така и на случаен нарушител на правилата“.[121] Съобщава се, че Ан настоява сама да се гримира и си прави прическа, и сама да ходи на ангажименти, като се признава за виновна за две отделни глоби за превишена скорост поради закъснение.[127] Тя не се ръкува с публиката по време на разходки, казвайки: „Теорията беше, че не можеш да се ръкуваш с всички, така че не започвай“. Членове на обществеността са я виждали как поправя огради в имението си Гаткомб и се реди на опашка за тоалетна на конните състезания на дъщеря си. Нейната репутация е съчетана и със застъпничеството ѝ за каузи извън мейнстрийма, като ангажимента за Фондация „Мокри колела“ (Wetwheels Foundation) за достъпно плаване и за Националния музей на фара.[121] На 60-ия и 70-ия ѝ рожден ден Би Би Си и сп. „Венити Феър“ я питат дали ще се пенсионира и тя отрича и двата пъти, цитирайки примера на родителите си, както и ангажимента си към кралските си задължения.[123] Публичната личност на Ан е описана като „не понася леко глупаците", като същевременно поддържа „все още впечатляващо ниво на грация и учтивост“.[128][129]

Редакторът на британския „Вог“ Едуард Енинфул казва, че „принцеса Ан е истинска икона на стила и е била изцяло за устойчива мода, преди останалите да разберем какво значи това“. Нейният стил е известен със своята вечност; тя разчита почти единствено на британските модни марки, като нейни отличителни белези са туидът и костюмите по поръчка.[123] Тя е известна с рециклирането на тоалети, като роклята ѝ с флорални щампи, носена както на сватбата на Чарлз и Даяна през 1981 г., така и на сватбата на лейди Роуз Уиндзор през 2008 г.[130] Ан е патрон на Асоциацията за мода и текстил в Обединеното кралство.[131] Тя е известна с това, че носи смели модели и живи цветове.[132] Изборът ѝ на стил често отразява нейния интерес към конния спорт, както и практичността на нейния забързан график.[123][133] През 70-те и 80-те години тя често е снимана да носи тенденции като буфан ръкави, жилетки, ярки флорални мотиви и многоцветни райета.[132][134] Ан е и една от малкото жени в кралското семейство, които носят военна униформа.[132] Според в. „Гардиън“ тя рядко е виждана без брошка по време на кралски събития. Нейните модни стилове включват жокейски шапки и шапки в различни цветове и смели шарки. Тя връчва Наградата на кралица Елизабет II за британски дизайн на Седмицата на модата в Лондон през 2020 г.[134] Ан се появява на три корици на британския „Вог“: след като се появява за първи път в септемврийския брой от 1971 г. на 21-годишна възраст, тя се появява и в изданията от май и ноември 1973 г. в чест на годежа ѝ с Марк Филипс.[135][136][137] Тя е представена на корицата на броя на сп. „Венити Феър“ от май 2020 г.[138]

Ан е първият член на кралското семейство, осъден за престъпление.[139] През ноември 2002 г. тя се признава за виновна по обвинение за държане на опасно куче извън контрол – престъпление съгласно Закона за опасните кучета от 1991 г., и е глобена с 500 лири.[140][141]

Титли, обръщения, звания, гербове и щандарти[редактиране | редактиране на кода]

Титли и обръщения[редактиране | редактиране на кода]

  • 15 август 1950 г. – 6 февруари 1952 г.: Нейно кралско височество принцеса Ан Единбургска[N 5]
  • 6 февруари 1952 г. – 14 ноември 1973 г.: Нейно кралско височество принцеса Ан
  • 14 ноември 1973 г. – 13 юни 1987 г.: Нейно кралско височество принцеса Ан, г-жа Марк Филипс[142]
  • 13 юни 1987 г. – настояще: Нейно кралско височество Кралската принцеса

Ан е седмата кралска принцеса[4] – наименование, давано само на най-голямата дъщеря на суверена. Предишната притежателка е дъщерята на крал Джордж V, Мери, графиня на Харууд.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Общност на нациите
Чуждестранни

Звания[редактиране | редактиране на кода]

Членства
Граждански
Академични

Почетни академични степени

Други

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Както при другите висши кралски особи принцеса Ан има редица назначения във въоръжените сили на кралствата на Общността на нациите:

Австралия Австралия

  • Австралия 1977 – : Главнокомандващ полковник на Кралския австралийски корпус за сигнализация[185]
  • Австралия 2011 – : Главнокомандващ полковник на Кралския австралийски транспортен корпус[186]

Канада Канада

Нова Зеландия Нова Зеландия

  • Нова Зеландия 1977 – : Главнокомандващ полковник на Корпуса за медицински сестри на Кралската армия на Нова Зеландия[195]
  • Нова Зеландия 1977 – : Главнокомандващ полковник на Кралския новозеландски корпус за сигнализация[195]

Великобритания Обединено кралство

  • Великобритания 1970 – 2007: Главнокомандващ полковник на Полка на лесничеите на Уорчестър и Шерууд (29-ти/45-ти пехотен)[196]
  • Великобритания 1977 – : Главнокомандващ полковник на Кралския корпус за сигнализация[197]
  • Великобритания 1981 – : Главнокомандващ полковник на Мед. сестри за бърза помощ на доброволческата кавалерия (Доброволчески корпуси на Кралската принцеса)[198]
  • Великобритания 1983 – 2006: Главнокомандващ полковник на Кралските шотландци (Кралски полк)[199]
  • Великобритания 1989 – : Кралски почетен полковник на Лондонския университет - Корпус за обучение на офицерите[199]
  • Великобритания 1992 – : Главнокомандващ полковник на Кралските хусари на краля[200]
  • Великобритания 1992 – : Главнокомандващ полковник на Кралските логистични корпуси[200]
  • Великобритания 1993 – : Асоцииран главен полковник на Гурките за сигнализация на кралицата[199]
  • Великобритания 1993 – : Асоцииран главен полковник на Собствения на кралицата логистически полк на гурките[199]
  • Великобритания 1998 – : Полковник на Блус и Роялс[199][201]
  • Великобритания 2003 – : Главнокомандващ полковник на Кралския армейски ветеринарен корпус[202]
  • Великобритания 2006 – : Кралски полковник на Шотландските кралски граничари, 1-ви батальон на Шотландския кралски полк[199]
  • Великобритания 2006 – : Кралски полковник на 52-ри доброволчески низинен батальон, 6-и батальон на Шотландския кралски полк[199]
  • Великобритания 2022 – : Главнокомандващ полковник на Разузнавателния корпус[203]
  • Великобритания 1977 – 2011: Почетен въздушен командир на база RAF Lyneham[199]
  • Великобритания 1993 – : Почетен въздушен командир на въздушната ескадрила на Лондонския университет[199]
  • Великобритания 2011 – : Почетен въздушен командир на База RAF Брайз Нортън[204]
  • Великобритания 1974 – 1993: Главнокомандващ на Женската кралска военноморска служба[205]
  • Великобритания 1993 – : Главен комендант на Жените в Кралските военноморски сили[206][207]
  • Великобритания 2006 – : Главен командир на HMNB Портсмут[208]
  • Великобритания 2021 – : Адмирал на Морския кадетски корпус[209]
  • Великобритания 1988 – : Дама спонсор на HMS Talent (S92)[210]
  • Великобритания 2001 – : Дама спонсор на HMS Albion (L14)[210][211]
Други
  • 1971–2014: Дама спонсор на TS Royalist[212]

Военни чинове[редактиране | редактиране на кода]

Британска армия

Кралски военноморски сили

Кралски военновъздушни сили

Герб[редактиране | редактиране на кода]

Пример за тривърхова бризура върху щит.
Герб на Кралската принцеса Ан

Личният герб на Кралската принцеса Ан, от 1962 г., е Кралският герб на Обединеното кралство, различаващ се по сребристата бризура с три върха: в централния има червено сърце, а в първия и третия – червен кръст на Свети Георги.

Надшлемникът е короната на дете на суверена.

Щитът е разделен на четири: първата и четвъртата четвърт са гербовете на Англия, втората на Шотландия, третата на Ирландия. Първата и четвъртата четвърт са в червено с три леопардоподобни лъва със светлосини нокти и език. Втората четвърт е в златисто с червен лъв, изправен на две лапи, със светлосини лапи и език, в двойна рамка с червени хералдически лилии. Третата четвърт е светлосиня с позлатена арфа със сребристи струни.

Десният щитодръжец[N 6] е златист лъв, изправен на двете си задни лапи с корона, а левият – сребрист еднорог, изправен на две копита, със златисти грива и рог, и със златиста корона на шията, украсена с кръстове и хералдически лилии. От короната тръгва верига, преминаваща зад гърба и през двата предни крака на еднорога.

Кръгът на жартиерата, който обгражда щита, е изписан с девиза на Ордена на жартиерата на средновековен френски: Honi soit qui mal y pense („Срам за този, който мисли зло за него“).

Транспаранти, знамена и щандарти[редактиране | редактиране на кода]

Щандартът на Ан е Кралският щандарт на Обединеното кралство, различаващ се по тривърховата бризура с червено сърце в централния връх и с кръст на Свети Георги в първия и третия връх, подобно на тази в герба ѝ. Има и вариант на щандарта за употреба в Шотландия.

От 2013 г. кралската принцеса Ан има лично хералдическо знаме за използване в Канада. Това е Кралският герб на Канада под формата на щандарт, нарушен със син кръг, заобиколен от венец от златни кленови листа, в който има изобразено "А", увенчано от корона. Над кръга има бяла бризура с три върха, с червено сърце в централния връх и с кръст на Свети Георги в първия и третия връх.[218][219]

  • Кралски щандарт на принцеса Ан, кралска принцеса

    Кралски щандарт на принцеса Ан, кралска принцеса

  • Кралски щандарт на принцеса Ан, кралска принцеса (Шотландия)

    Кралски щандарт на принцеса Ан, кралска принцеса (Шотландия)

  • Кралски щандарт на принцеса Ан, кралска принцеса (Канада, 2013 – понастоящем)

    Кралски щандарт на принцеса Ан, кралска принцеса (Канада, 2013 – понастоящем)

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Кралската принцеса Ан се омъжва два пъти:

∞ 1. 14 ноември 1973 в Уестминстърското абатство, Лондон за Марк Филипс (* 22 септември 1948 в Тетбъри, Англия), военен, син на майор Питър Уилям Гарсдайн Филипс и съпругата му Патриша Таяркс. Развод 23 април 1992. Двамата има син и дъщеря:

  • Питър Филипс (* 15 ноември 1977 в Лондон), бизнесмен и мениджър; ∞ 17 май 2008 в параклиса „Сейнт Джордж на Уиндзорския замък за Отъмн Кели (* 3 май 1978 в Монреал), канадка, от която има две дъщери: Савана Ан (* 2 декември 2010 в Глостър) и Исла Елизабет (* 29 март 2019 в Глостър). Развод 4 юни 2021.
  • Зара Филипс, по мъж Тиндал (* 15 май 1981 в Лондон), спортистка (конен спорт); ∞ 30 юли 2011 в църква „Канонгейт кърк“ в Едингбург (Шотландия) за ръгбиста Майк Тиндал (* 18 октомври 1978 в Отли, Западен Йоркшър, Англия), от когото има две дъщери: Мia (* 17 януари 2014 в Глостър) и Лейна Елизабет (* 18 юни 2018 в Глостър), и един син: Лукас Филип (* 21 март 2021 в резиденция Гаткомб Парк)

∞ 2. 12 декември 1992 в църквата „Крати Кърк“ (Шотландия) близо до замъка Балморал за Тимъти Джеймс Хамилтън Лорънс (* 1 март 1955 в Лондон), морски офицер, бъдещ вицеадмирал, син на Гай Стюарт Лорънс, командир, бизнесмен и съпругата му Барбара Алисън Саймънс, от когото няма деца.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георгиос I
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Гръцки и Датски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Константиновна
 
 
 
 
 
 
 
Филип, херцог на Единбург
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лудвиг Александър фон Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
Алис Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Виктория фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
принцеса Ан
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Джордж V
 
 
 
 
 
 
 
Джордж VI
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мери Тек
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Клод Джордж Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сесилия Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Обяснителни бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Пъртското споразумение (Perth Agreement) и Законът за наследяването на короната от 2013 г. (Succession to the Crown Act 2013) променят линията на наследяване на британския трон до абсолютно първородство. Това обаче се прилага само за родените след споразумението, така че нито Кралската принцеса, нито нейните потомци по това време са били преместени напред в линията.
  2. ↑ Нейни кръстници са кралицата (по-късно кралица Елизабет, кралицата-майка; нейна баба по майчина линия); принцеса Маргарита Гръцка и Датска – наследствена принцеса на Хоенлое-Лангенбург (нейна леля по бащина линия); принцеса Алис Гръцка и Датска (нейната баба по бащина линия); Луис Маунтбатън, 1-ви граф Маунтбатън-Бирмански (неин прачичо по бащина линия) и Андрю Елфинстоун (неин първи братовчед).
  3. ↑ Степен O (на англ. O Level) или Обикновено ниво; официално наименование: Общ сертификат за образование: Обикновено ниво (на англ. General Certificate of Education: Ordinary Level), е квалификация по предмет, предоставена като част от Общото свидетелство за образование GCE (на англ. General Certificate of Education). Въведено е на мястото на училищния сертификат през 1951 г. като част от образователна реформа заедно с по-задълбоченото и академично строго Степен A (на англ. A-level), официално наименование на квалификацията: Общ сертификат за образование: Обикновено ниво (на англ. General Certificate of Education – Advanced Level) в Англия, Уелс и Северна Ирландия.
  4. ↑ През 2002 г. Църквата на Англия се съгласява разведените лица да могат да се оженят повторно в църквата при определени обстоятелства, но въпросът е оставен на преценката на енорийския свещеник.
  5. ↑ Като дете на дъщеря на монарха Ан обикновено не би получила титлата „принцеса“ или „кралско височество“. Въпреки това на 22 октомври 1948 г. са издадени патентни писма, които предоставят тези титли на всички деца на принцеса Елизабет и принц Филип.
  6. ↑ В хералдиката страните на щита се определят не от положението на зрителя, а от това на този, който го държи. Поради тази причина хералдично ляво е всъщност дясно за зрителя и т.н.

Библиографски бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ news.bbc.co.uk, Посетен на 4 април 2020 г..
  2. ↑ web.archive.org, Посетен на 4 април 2020 г..
  3. ↑ Supplement to the London Gazette of Friday, 12th June 1987. // London Gazette (50947). 1987-06-13.
  4. ↑ а б Princess Anne's colourful royal career. // BBC, 21 ноември 2002. Посетен на 22 септември 2022.
  5. ↑ Winsor, Morgan. Queen Elizabeth dies at 96: How the British royal line of succession changes. // abcnews.go.com. ABC, 8 септември 2022. Посетен на 22 септ. 2022.
  6. ↑ Senior European Championship Results. // British Eventing Governing Body. Посетен на 15 септ. 2012.
  7. ↑ а б The Princess Royal and the Olympics. // The Royal Family. Посетен на 22 септ. 2022.
  8. ↑ а б The Princess Royal. // The Royal Family. Посетен на 22 септ. 2022.
  9. ↑ Llewely, Abbie. Boris Johnson's frank assessment of Princess Anne exposed. // Express. 29 септ. 2020. Посетен на 22 септ. 2022.
  10. ↑ "No. 38995". London Gazzette. 16 август 1950. Посетено на 22 септ. 2022
  11. ↑ 1950: Princess gives birth to second child. // BBC, 15 август 1950. Посетен на 22 септ. 2022.
  12. ↑ Winsor, Morgan. Queen Elizabeth dies at 96: How the British royal line of succession changes. // abcnews.go.com. ABC, 8 септ. 2022. Посетен на 22 септ. 2022.
  13. ↑ а б в HRH The Princess Royal> Early Life and Education. // Buckingham Palace. Архивиран от оригинала на 22 октомври 2008. Посетен на 20 октомври 2008.
  14. ↑ Royal Support for the Scouting and Guiding Movements. // Official Website of the British Monarchy. Архивиран от оригинала на 24 януари 2009. Посетен на 25 July 2008.
  15. ↑ Princess Anne comforts Andrew Parker Bowles at funeral of his wife Rosemary. // Hello!. 19 януари 2010. Посетен на 22 септ. 2022. Andrew is also a close friend of the Princess Anne, and dated her in 1970.
  16. ↑ MacKelden, Amy. The Crown Doesn't Do Justice to Princess Anne's Real-Life Relationships. // Harper's Bazaar. 15 ноември 2020. Посетен на 22 септ. 2022.
  17. ↑ Princess Anne's Groundbreaking Equestrian Career. // Biography. 12 юли 2020. Посетен на 22 септември 2022.
  18. ↑ Searcey, Ian. Olympic archive: equestrian Princess Anne (1972). // Channel 4, 22 юли 2012. Архивиран от оригинала на 15 март 2018. Посетен на 22 септември 2022.
  19. ↑ Peter Corrigan: Bravo for Jonny but Beeb need new act. // 14 декември 2013. Посетен на 23 септември 2022.
  20. ↑ Sports Personality: HRH Princess Anne is first Royal winner. // BBC. Посетен на 23 септември 2022.
  21. ↑ а б в Inside Princess Anne's lifelong love affair with horses. // The Telegraph. 14 август 2020. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 23 септември 2022.
  22. ↑ а б Princess Anne's Groundbreaking Equestrian Career. // Biography. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 9 January 2021.
  23. ↑ "This day in sport: Princess Anne". // 5 ноември 2006. Архивиран от оригинала на 15 март 2018. Посетен на 14 март 2018.
  24. ↑ A family affair: The royal visit that wound up at the 1976 Olympics. // CBC Radio Canada. 12 юли 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  25. ↑ Did Princess Anne Really Compete In The Olympics?. // Grazia Daily. 16 ноември 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  26. ↑ About FEI – History Архив на оригинала от 16 февруари 2010 в Wayback Machine., FEI official site; Посетен на 21 февруари 2010.
  27. ↑ "This day in sport: Princess Anne". The Times. 5 ноември 2006. Архивиран от оригинала на 15 март 2018. Посетен на 23 септември 2022.
  28. ↑ Ciara.Berry. The Princess Royal and Riding for the Disabled. // The Royal Family. Посетен на 23 септември 2022. (на английски)
  29. ↑ а б Longworth, R. C. (1 September 1989). "Princess Anne To Separate From Husband". Chicago Tribune. Архивирано от оригинала на 14 май 2018. Посетено на 13 май 2018.
  30. ↑ "Princess Anne's wedding". BBC News. Архивирано на 5 юни 2017. Посетено на 13 май 2017.
  31. ↑ Iconic weddings: Princess Anne and Mark Phillips. // Hello!. Архивиран от оригинала на 15 май 2018. Посетен на 14 May 2018.
  32. ↑ Princess Anne's Marriage – Events of 1973. // UPI.com. Посетен на 31 March 2016.
  33. ↑ The Princess Royal. // royal.uk. 2 октомври 2015. Архивиран от оригинала на 14 юли 2017.
  34. ↑ "But No Divorce Is Planned : Princess Anne, Husband Split". Los Angeles Times. 31 August 1989. Архивирано от оригинала на 19 август 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  35. ↑ Kaufman, Joanne; Cooper, Jonathan (24 April 1989). "A Crisis Rocks a Royal Marriage". People. Архивирано от оригинала на 7 март 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  36. ↑ "1989: Royal couple to separate". BBC. 31 August 1989. Архивирано от оригинала на 20 август 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  37. ↑ Rule, Sheila (1 September 1989). "Princess Anne and Husband Agree to Separate". The New York Times. Архивирано на 15 май 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  38. ↑ Princess Anne's Divorce Final. // Deseret News. 23 април 1992. Посетен на 23 септември 2022.
  39. ↑ "In Quiet Scottish Ceremony, Anne Marries Naval Officer". The New York Times. 13 December 1992. Архивирано от оригинала на 14 май 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  40. ↑ Kaufman, Joanne; Cooper, Jonathan (24 April 1989). "A Crisis Rocks a Royal Marriage". People. Архивирано от оригинала на 7 март 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  41. ↑ 1992: Princess Royal remarries. // BBC. Посетен на 17 May 2018.
  42. ↑ Tuohy, William (13 December 1992). "Britain's Princess Anne Remarries : Wedding: Scottish ceremony brings a tiny bit of joy to a year that saw more than one royal marriage fail". Los Angeles Times. Архивирано от оригинала на 19 август 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  43. ↑ Worship on the Web. // Church of Scotland. Архивиран от оригинала на 4 април 2016. Посетен на 1 April 2013.
  44. ↑ Divorce. // The Church of England. Архивиран от оригинала на 5 февруари 2011. Посетен на 14 March 2018.
  45. ↑ "Royal wedding dresses through the years". The Daily Telegraph. 7 August 2015. Архивирано от оригинала на 14 май 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  46. ↑ Chang, Mahalia (27 November 2017). "A Very Thorough History Of British Royal Engagement Rings". Harper's Bazaar Australia. Архивирано от оригинала на 16 май 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  47. ↑ "1992: Princess Royal remarries". BBC. Архивирано от оригинала на 16 май 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  48. ↑ а б Daily Express, 21 август 2006
  49. ↑ а б "On This Day > 20 March > 1974: Kidnap attempt on Princess Anne". BBC. 20 March 1974. Архивирано от оригинала на 17 декември 2008. Посетено на 22 октомври 2008.
  50. ↑ Roy Greenslade (17 July 2004). "Obituary: Brian McConnell". The Guardian. UK. Архивирано от оригинала на 5 ноември 2013. Посетено на 30 април 2011.
  51. ↑ "Princess foiled 1974 kidnap plot". BBC. 1 January 2005. Архивирано от оригинала на 3 януари 2009. Посетено на 23 септември 2022.
  52. ↑ Agence France-Presse (2 January 2005). "Kidnap the Princess? Not bloody likely!". The Age. Архивирано от оригинала на 25 март 2016. Посетено на 23 септември 2022.
  53. ↑ а б "Royal Rewind – kidnap attempt on Princess Anne". The Crown Chronicles. 20 March 2017. Архивирано от оригинала на 12 февруари 2018. Посетено на 23 септември 2022
  54. ↑ "No. 46354". The London Gazette (Supplement). 26 September 1974. pp. 8013–8014.
  55. ↑ "Man Who Thwarted Princess Anne's Kidnapping did not have his mortgage paid by the Queen". 3 March 2020. Посетено на 23 септември 2022.
  56. ↑ Coke, Hope (17 January 2022). "Princess Anne's former bodyguard recalls dramatic kidnap attempt". Tatler. Посетено на 23 септември 2022.
  57. ↑ Easton, Kaitlin. Iconic moment Queen's daughter Princess Anne snapped back at crazed gunman. // Daily Record. 12 September 2022.
  58. ↑ Dunn, Emma. Swindon Speedway boss Ronnie Russell recalls the night he saved Princess Anne. // The Swindon Advertiser. Архивиран от оригинала на 21 януари 2018. Посетен на 21 January 2018.
  59. ↑ Davison, Janet (7 November 2014). "Princess Anne's Ottawa tour will honour 'everyday heroes'". Canadian Broadcasting Corporation. Архивирано от оригинала на 4 септември 2015. Посетено на 23 септември 2022.
  60. ↑ Bannerman, Lucy. Princess Anne crowned busiest royal. // The Times. 29 декември 2017. Посетен на 23 септември 2022.
  61. ↑ Princess Anne Was the Hardest Working Member of the Royal Family This Year. // Town & Country. 29 декември 2017. Посетен на 23 септември 2022.
  62. ↑ HM The Queen is greeted by King Olav of Norway. [Royal visit to Norway, 1969 Aug 1969]. // Royal Collection Trust. Посетен на 23 септември 2022.
  63. ↑ Princess Anne's Life In Photos. // Elle Magazine. Посетен на 23 септември 2022.
  64. ↑ Princess Anne's Life In Photos – 1969. // Elle Magazine. Посетен на 23 септември 2022.
  65. ↑ Princess Anne's Life In Photos – May 7, 1969. // Elle Magazine. Посетен на 23 септември 2022.
  66. ↑ Princess Anne's Life In Photos – March 16, 1970. // Elle Magazine. Посетен на 23 септември 2022.
  67. ↑ а б HRH The Princess Royal> Public Role. // Buckingham Palace. Архивиран от оригинала на 22 октомври 2008. Посетен на 22 October 2008.
  68. ↑ "Bushfire memorial echoes grief and hope". 9News. 22 February 2009. Архивирано от оригинала на 24 февруари 2009. Посетено на 22 февруари 2009.
  69. ↑ Princess Anne visits Soviets. // UPI. 24 май 1990. Архивиран от оригинала на 28 юни 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  70. ↑ Princess Anne: Military titles and patronages. // Forces.net. 12 август 2022. Посетен на 23 септември 2022.
  71. ↑ HRH The Princess Royal became the Patron of Save the Children in 2017 after serving as our President since 1970.. // Посетен на 23 септември 2022.
  72. ↑ The Princess Royal marks 25 years of the Carers Trust. // The Royal Family, 10 февруари 2016. Архивиран от оригинала на 15 март 2018. Посетен на 23 септември 2022.
  73. ↑ Who we are. // Transaid. Архивиран от оригинала на 19 август 2019. Посетен на 26 май 2018.
  74. ↑ WISE Patrons Архив на оригинала от 2008-12-31 в Wayback Machine., wisecampaign.org.uk; Посетен на 25 март 2016.
  75. ↑ The Princess Royal visits St John Ambulance's new HQ. // BBC, 1 април 2010. Архивиран от оригинала на 15 март 2018. Посетен на 14 март 2018.
  76. ↑ Pilmoor, Ellie. St John Ambulance volunteer from Gosport meets royal. // Portsmouth News, 23 януари 2018. Архивиран от оригинала на 15 март 2018. Посетен на 14 март 2018.
  77. ↑ Trustees and Senior Staff. // St Andrew's First Aid. Архивиран от оригинала на 19 август 2018. Посетен на 23 септември 2022.
  78. ↑ "Royal seal for bin-lorry crash responders". Evening Times. 7 November 2015. Архивирано от оригинала на 15март 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  79. ↑ HRH the Princess Royal. // Olympic. Архивиран от оригинала на 19 август 2018. Посетен на 14 март 2018.
  80. ↑ LOCOG Board. // London2012.com. Архивиран от оригинала на 29 ноември 2011.
  81. ↑ President and Vice Presidents. // BAFTA, 30 април 2013. Архивиран от оригинала на 16 март 2018. Посетен на 15 март 2018. HRH Princess Anne, The Princess Royal, was named president from 1973, and remained in the post until 2000.
  82. ↑ Calfee, Joel. The Royal Family Just Shared Photos of Princess Anne Over the Last 5 Decades. // PureWow. 6 ноември 2021. Посетен на 23 септември 2022.
  83. ↑ Worshipful Company of Carmen :: Fellowship :: Tradition and Custom. // www.thecarmen.co.uk. Архивиран от оригинала на 3 декември 2012. Посетен на 3 December 2019.
  84. ↑ "Court Circular February 17". The Times. 18 February 2017. Архивирано от оригинала на 16 март 2018. Посетено на 15 март 2018.
  85. ↑ Bassom, David. Our Royal Patron attends merger event. // Royal National Children's Foundation, 18 май 2017. Архивиран от оригинала на 19 август 2018. Посетен на 15 март 2018.
  86. ↑ HRH Princess Anne. // Boarding School Partnerships. Архивиран от оригинала на 16 март 2018. Посетен на 15 март 2018.
  87. ↑ Royal Patron. // Aerospace Bristol. Архивиран от оригинала на 18 февруари 2017. Посетен на 14 март 2018.
  88. ↑ Chancellor. // University of London. Архивиран от оригинала на 15 март 2018. Посетен на 14 март 2018.
  89. ↑ HRH the Princess Royal appointed High Commissioner to the General Assembly 2017. // The Church of Scotland. Архивиран от оригинала на 15 март 2018. Посетен на 14 март 2018.
  90. ↑ "Orders of Chivalry", College of St George. Архивирано от оригинала на 19 февруари 2010. Посетено на 9 декември 2017
  91. ↑ а б Her Royal Highness The Princess Royal Princess Anne KG KT GCVO GCStJ QSO GCL FRS Royal Fellow. // Royal Society. Архивиран от оригинала на 17 ноември 2015.
  92. ↑ а б Royal Fellows. // The Academy of Medical Sciences. Архивиран от оригинала на 19 август 2018. Посетен на 15 март 2018.
  93. ↑ Fellows of the Royal Society. // The Royal Society. Архивиран от оригинала на 24 април 2014.
  94. ↑ New Chancellor Elected. // ed.ac.uk. Архивиран от оригинала на 23 септември 2015. Посетен на 25 март 2016.
  95. ↑ Princess Royal presents awards at Buckingham Palace. // City Guilds. Архивиран от оригинала на 16 март 2018. Посетен на 15 март 2018.
  96. ↑ Princess Anne: Master of Trinity House. // Trinity Village. Архивиран от оригинала на 16 март 2018. Посетен на 15 март 2018.
  97. ↑ Moran, Olivia. Princess Anne visits Trinity House, RAF Benson and attends Equestrian Awards. // The Crown Chronicles, 1 ноември 2017. Архивиран от оригинала на 16 март 2018. Посетен на 15 март 2018.
  98. ↑ Anne opens Commonwealth conference. // The Sydney Morning Herald. 17 октомври 2003. Посетен на 23 септември 2022.
  99. ↑ The Duke of Edinburgh's Commonwealth Study Conferences – Our History. // Commonwealth Leaders Dialogue Canada. Посетен на 23 септември 2022.
  100. ↑ Our History. // Royal College of Occupational Therapists. Архивиран от оригинала на 30 август 2017. Посетен на 14 март 2018.
  101. ↑ Speare-Cole, Rebecca. Princess Anne sends letter of 'profound admiration' to midwives. // Evening Standard. Посетен на 23 септември 2022.
  102. ↑ Bradford, Timothy. A royal launch for Magpas Air Ambulances' appeal for a new airbase. // East Anglian Daily Times. 23 септември 2021. Посетен на 23 септември 2022.
  103. ↑ The Chancellor. // The University of Edinburgh. Архивиран от оригинала на 2 декември 2017. Посетен на 15 март 2018.
  104. ↑ Governance. // Royal Holloway, University of London. Архивиран от оригинала на 21 януари 2018. Посетен на 15 март 2018.
  105. ↑ HRH The Princess Royal opens the new Emily Wilding Davison Building at Royal Holloway. // Royal Holloway, University of London, 18 октомври 2017. Архивиран от оригинала на 16 март 2018. Посетен на 15 март 2018.
  106. ↑ London: International Students House. // Foreign Students. Архивиран от оригинала на 16 март 2018. Посетен на 15 март 2018. Our current patron is HRH The Princess Royal.
  107. ↑ Howard, Victoria. Royal diary: latest engagements 26th June – 1st July. // The Crown Chronicles, 26 юни 2017. Архивиран от оригинала на 16 март 2018. Посетен на 15 март 2018. Princess Anne will attend a Reception at 229 Great Portland Street, as patron of International Students House.
  108. ↑ Mahmood, Asif (17 March 2011). "Princess Anne hails Pak efforts against acid violence". The Nation. Архивирано от оригинала на 19 август 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  109. ↑ HRH The Princess Royal visits Chichester Cathedral for the Townwomen's Guilds Carol Service. // The Official Chichester Cathedral, 6 декември 2016. Архивиран от оригинала на 19 август 2018. Посетен на 15 март 2018.
  110. ↑ Our Patron. // www.citizensadvice.org.uk. Архивиран от оригинала на 27 октомври 2019. Посетен на 10 януари 2020.
  111. ↑ Anne ‘hugely grateful’ to performers as Tattoo returns after three years. // ITV. 5 август 2022. Посетен на 23 септември 2022.
  112. ↑ "The Princess Royal heads to Sochi Games". 3 February 2014. Архивирано от оригинала на 16 април 2014. Посетено на 15 април 2014.
  113. ↑ Britain's Princess Anne To Visit Arkhangelsk For WWII Commemoration. // www.rferl.org. Архивиран от оригинала на 28 юни 2019. Посетен на 28 юни 2019.
  114. ↑ Britain's Princess Anne arrives for two-day study tour. // Bernama. The Borneo Post, 30 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 17 ноември 2016. Посетен на 17 ноември 2016.
  115. ↑ "Princess Anne Visits Holt As She is Announced as Gresham's Governor". 4 July 2017. Архивирано от оригинала на 27 ноември 2017. Посетено на 5 юли 2017.
  116. ↑ Kalosh, Anne. New patron Princess Anne salutes Mercy Ships volunteers. // Seatrade Cruise News. 4 март 2022. Посетен на 23 септември 2022.
  117. ↑ Princess Anne starts Australian tour by opening 200th Sydney Royal Easter Show. // The Telegraph. 9 април 2022. Посетен на 23 септември 2022.
  118. ↑ Princess Anne welcomed with traditional dancing at Papua New Guinea school during royal tour marking Queen's Platinum Jubilee. // Sky News. 12 април 2022. Посетен на 23 септември 2022.
  119. ↑ Queen's children perform Vigil of the Princes. // BBC News. 12 септември 2022. Посетен на 23 септември 2022. (на английски)
  120. ↑ Queen’s children unite once more for Vigil of the Princes. // Metro. 16 септември 2022. Посетен на 23 септември 2022. (на английски)
  121. ↑ а б в г "How Princess Anne became the shining light of the beleaguered monarchy". The Telegraph. Архивирано от оригинала на 10 януари 2022. Посетено на 23 септември 2022.
  122. ↑ Miller, Frederica. Princess Anne transformation: Anne's journey from 'haughty' royal to 'national treasure'. // Express. 31 юли 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  123. ↑ а б в г Nicholl, Katie (15 April 2020). "Princess Anne Opens Up About Her Lifetime as a Royal". Vanity Fair. Посетено на 23 септември 2022.
  124. ↑ On her 70th birthday, this is why Princess Anne is still as popular as ever. // Metro. 15 август 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  125. ↑ Jean-Philippe, McKenzie. 10 Fascinating Facts About Princess Anne, Queen Elizabeth II's Daughter. // Oprah Magazine. 9 декември 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  126. ↑ Miller, Frederica. Princess Anne transformation: Anne's journey from 'haughty' royal to 'national treasure'. // Express. 31 юли 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  127. ↑ Princess Anne fined for speeding. // BBC, 13 март 2001. Посетен на 28 August 2021.
  128. ↑ Hard work and horses: why Princess Anne is having a moment. // The Guardian. 4 декември 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  129. ↑ Finn, Natalie. Inside the Unique Royal World of the Unflappable Princess Anne. // E! Online. 15 август 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  130. ↑ Taylor, Elise. Is Princess Anne Actually the Coolest Royal?. // Vogue. 20 октомври 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  131. ↑ Princess Anne sends message of solidarity to UK fashion firms. // Fashion Network UK. 14 август 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  132. ↑ а б в Coleman, Nancy. 'The Crown': Who Is Princess Anne?. // The New York Times. 18 ноември 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  133. ↑ Pike, Naomi. ARTS & LIFESTYLE The Young Princess Anne's Most Noteworthy Royal Ensembles. // Vogue. 13 ноември 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  134. ↑ а б Seamons, Helena. Princess Anne at 70: a life of style – in pictures. // The Guardian. 15 август 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  135. ↑ Royal COVERGIRLS: All the Royals who have starred on Vogue cover – and why Meghan WON'T. // Express. 14 юни 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  136. ↑ Maitland, Hayley. Princess Anne Will Speak About Her Vogue Covers (And Near Kidnapping) In A Landmark Documentary. // British Vogue. 2 юли 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  137. ↑ Berrington, Kate. Royal Portraits In Vogue. // British Vogue. 11 октомври 2018. Посетен на 23 септември 2022.
  138. ↑ Nicholl, Katie (15 April 2020). "Princess Anne Opens Up About Her Lifetime as a Royal". Vanity Fair. Посетен на 23 септември 2022.
  139. ↑ agencies, Staff and. Princess Anne guilty over dog attack. // the Guardian. 21 ноември 2002. Посетен на 23 септември 2022. (на английски)
  140. ↑ Princess Royal fined over dog attack. // 21 ноември 2002. Посетен на 23 септември 2022.
  141. ↑ Hoge, Warren. Princess Anne, in Courtly Fashion, Is Convicted in Dog Attack. // The New York Times. 21 ноември 2002. Посетен на 23 септември 2022.
  142. ↑ Davies, Nicholas. Elizabeth II: Behind Palace Doors. Random House, 2013. ISBN 9781780578279. Until Elizabeth gave her the title, Anne's correct form of address had been a mouthful, 'Her Royal Highness The Princess Anne, Mrs Mark Phillips'.
  143. ↑ Vickers, Hugo (1994), Royal Orders, Boxtree, с. 147, ISBN 9781852835101.
  144. ↑ The London Gazette, Publication date: 11 октомври 1974, Issue: 46371, Page: 8809
  145. ↑ а б Orders of Chivalry. // St George's Chapel. Архивиран от оригинала на 19 февруари 2010. Посетен на 31 декември 2010.
  146. ↑ "No. 58306". The London Gazette. 20 април 2007
  147. ↑ Anne Mark Guildhall. // Getty Images. Посетен на 23 септември 2022.
  148. ↑ Knights of the Orders of Chivalry. // Debretts. Архивиран от оригинала на 17 декември 2011. Посетен на 5 март 2012. Although HRH The Princess Royal and HRH Princess Alexandra are both female they are actually included with the Royal Knights Companions, and they bear the post-nominal letters KG (not LG).
  149. ↑ The Princess Royal: Honours. // Royal Household. Архивиран от оригинала на 11 януари 2012. Посетен на 19 януари 2012.
  150. ↑ Brian, Hoey. At home with the Queen: life through the keyhole of the Royal household. London, HarperCollins, 2003. ISBN 0007126190. OCLC 52395779. с. 172.
  151. ↑ New appointments to the Order of the Thistle. // Royal.gov.uk. Архивиран от оригинала на 6 юни 2012. Посетен на 5 юни 2012.
  152. ↑ New appointments to the Order of the Thistle. // The Royal Family. Архивиран от оригинала на 23 август 2017. Посетен на 23 август 2017.
  153. ↑ Jackson, Michael. Honours of the Crown. The Monarchist League of Canada, 2007. Архивирано от оригинала на 21 декември 2007
  154. ↑ Papua New Guinea visit. //
  155. ↑ "No. 59053". The London Gazette. 5 May 2009. с. 7604.
  156. ↑ "No. 45290". The London Gazette. 28 януари 1971. p. 967.
  157. ↑ Medal Yearbook 2021. Honiton, Devon, Token Publishing, 2021. ISBN 978-1-908828-53-8. с. 295.
  158. ↑ Reply to a parliamentary question. // Посетен на 19 октомври 2012. (на немски)
  159. ↑ Grand State Banquet. // Посетен на 30 март 2016.
  160. ↑ Sosyal İçerik Platformu. // Sosyola.
  161. ↑ El Rey reconoce que Isabel II ha hecho posible la visita de Estado a Reino Unido. // lavanguardia.com. La Vanguardia. Посетен на 19 януари 2018. (на испански)
  162. ↑ Grand-Croix de Deuxième Classe de L'Ordre Nationale Malgache. // presidence.gov.mg. Présidence de la République de Madagascar. Архивиран от оригинала на 13 април 2018. Посетен на 12 април 2018. (на френски)
  163. ↑ Charities and Patronages. // The Royal Family. Посетен на 23 септември 2022. (на английски)
  164. ↑ H R H Anne The Princess Royal. // The Royal Society of Edinburgh. Посетен на 8 януари 2018.
  165. ↑ Princess Anne becomes a Royal Fellow. // RAEng Newsletter Autumn 2010 p3. Архивиран от оригинала на 27 октомври 2019. Посетен на 8 октомври 2019.
  166. ↑ Dinner with the new RSA president. // Royal Society of Arts. 30 юли 2012. Посетен на 15 април 2021.
  167. ↑ Honorary Fellowship for Royal marks Faculty of Dental Surgery's 70th Anniversary. // Royal College of Surgeons. Архивиран от оригинала на 19 август 2018. Посетен на 14 март 2018.
  168. ↑ Wilson, Harry. Princess Anne made an Honorary Fellow of the RCGS. // Canadian Geographic. 16 май 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  169. ↑ Smeatonian Society Presidents. // Посетен на 4 януари 2021.
  170. ↑ Keeping up with Anne: the Princess Royal's week. // Посетен на 3 декември 2019.
  171. ↑ Worshipful Company of Carmen: Fellowship: Tradition and Custom. // www.thecarmen.co.uk. Посетен на 3 декември 2019.
  172. ↑ History. // Worshipful Company of Woolmen. Посетен на 23 юли 2018.
  173. ↑ General Assembly 2017. // The Church of Scotland. Посетен на 25 януари 2020.
  174. ↑ Masters of the Worshipful Company of Farmers. // The Worshipful Company of Farmers. Посетен на 21 януари 2022.
  175. ↑ Princess Anne Visits Holt As She is Announced as Gresham's Governor. // 4 юли 2017. Посетен на 5 юли 2017.
  176. ↑ University of London. News. // Посетен на 19 януари 2021.
  177. ↑ University of Edinburgh. News and Events. // Архивиран от оригинала на 23 септември 2015. Посетен на 17 април 2011.
  178. ↑ UHI. About UHI. // Посетен на 28 януари 2013.
  179. ↑ Harper Adams University. News. // Посетен на 23 ноември 2013.
  180. ↑ Undergraduate Calendar: History and Government – Honorary Degree Recipients. // University of Regina. Архивиран от оригинала на 5 юни 2011. Посетен на 30 април 2011.
  181. ↑ Princess Anne arrives in St. John's. // CBC, 23 април 2010. Посетен на 25 април 2010.
  182. ↑ Cranfield's 2011 Honorary Graduates. // Cranfield University. Посетен на 18 август 2011.
  183. ↑ Princess Anne handed honorary degree from Camilla in Aberdeen. // BBC. Посетен на 14 януари 2020.
  184. ↑ Princess Royal among first women to join St Andrews. // BBC Sport. Архивиран от оригинала на 29 септември 2015. Посетен на 13 февруари 2018.
  185. ↑ Royal Military roles. // Посетен на 19 януари 2021.
  186. ↑ History of Royal Australian Corps of Transport. // Посетен на 19 януари 2021.
  187. ↑ 8th Canadian Hussars Association. // Посетен на 19 януари 2021.
  188. ↑ а б "No. 47235". The London Gazette (Supplement). 11 June 1977. с. 7119.
  189. ↑ а б Royal Military roles. // Посетен на 19 януари 2021.
  190. ↑ Normandy: D-Day June 6 – Regina. // Veterans Affairs Canada. Посетен на 30 април 2011.
  191. ↑ Bulletin November 2003 Архив на оригинала от 2005-03-18 в Wayback Machine., Canadian Forces Health Services Group
  192. ↑ Princess Anne's Ottawa tour will honour 'everyday heroes'. // CBC News. Посетен на 13 ноември 2014.
  193. ↑ Government of Canada. Minister Kenney announces Royal appointments to the Royal Canadian Navy. // Queen's Printer for Canada. Посетен на 4 май 2015.
  194. ↑ [1]
  195. ↑ а б Royal Military roles. // Посетен на 19 януари 2021.
  196. ↑ "No. 45051". The London Gazette (Supplement). 3 March 1970. с. 2551.
  197. ↑ "No. 47234". The London Gazette (Supplement). 11 June 1977. с. 7079.
  198. ↑ "History | FANY (PRVC) – Princess Royal's Volunteer Corps". FANY (PRVC) – Princess Royal's Volunteer Corps. Архивиран от оригинала на 28 август 2017. Посетен на 22 май 2017.
  199. ↑ а б в г д е ж з и Royal Military roles. // Посетен на 19 януари 2021.
  200. ↑ а б "No. 52834". The London Gazette (Supplement). 14 February 1992. с. 2581.
  201. ↑ "No. 55240". The London Gazette (Supplement). 1 September 1998. с. 9457.
  202. ↑ "No. 57032". The London Gazette (Supplement). 19 August 2003. с. 10318.
  203. ↑ Princess Anne appointed Colonel-in-Chief of Army's Intelligence Corps. // British Forces Broadcasting Service. Посетен на 30 април 2022.
  204. ↑ "No. 59847". The London Gazette (Supplement). 12 July 2011. с. 13226.
  205. ↑ Royal Military roles. // Посетен на 19 януари 2021.
  206. ↑ "No. 60271". The London Gazette (Supplement). 18 September 2012. с. 17883.
  207. ↑ HRH Princess Royal Celebrates the WRNS at Service of Thanksgiving. // royalnavy.mod.uk. Royal Navy. Посетен на 1 дукември 2020.
  208. ↑ New Royal Navy Patrons Revealed by Queen. // Посетен на 19 януари 2021.
  209. ↑ New Admiral of the Sea Cadets appointed. // Посетен на 19 януари 2021.
  210. ↑ а б Ilse, Jess. What is a royal ship sponsor?. // Royal Central. Посетен на 30 юни 2021.
  211. ↑ Princess Royal visits HMS Albion. // Посетен на 19 януари 2021.
  212. ↑ Princess Anne Names TS Royalist. // AP Archive. Посетен на 27 септември 2021.
  213. ↑ а б Princess Anne gets military promotion as she celebrates 70th birthday. // BBC News. Архивиран от оригинала на 17 август 2020. Посетен на 17 август 2020.
  214. ↑ "No. 63103". The London Gazette (Supplement). 8 September 2020. с. 15107.
  215. ↑ "No. 60271". The London Gazette (Supplement). 18 септември 2012. с. 17883.
  216. ↑ RAF Senior Appointments 15 August 2020. // raf.mod.uk. Royal Air Force. Посетен на 22 август 2020. Her Royal Highness The Princess Royal KG KT GCVO to be promoted Air Chief Marshal with effect from 15 August 2020.
  217. ↑ "No. 63103". The London Gazette (Supplement). 8 септември 2020. д. 15103.
  218. ↑ "Canadian Flags of the Royal Family". Canadian Crown. Government of Canada. Архивирано от оригинала на 2 януари 2016. Посетено на 4 януари 2016.
  219. ↑ "The Princess Anne, Princess Royal". Public Register of Arms, Flags and Badges. Office of the Governor General of Canada: Canadian Heraldic Authority. Архивирано от оригинала на 4 март 2016. Посетено на 4 януари 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Ан (кралска принцеса)
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Anne, Princess Royal.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anne,Princess Royal“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ан_(кралска_принцеса)&oldid=11538928“.