Направо към съдържанието

Ан (кралска принцеса)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ан (принцеса))
Ан, кралска принцеса
Anne, Princess Royal
кралска принцеса на Обединеното кралство
Родена
Ан Елизабет Алис Луиз
15 август 1950 г. (75 г.)
РелигияЦърква на Англия
Герб
Семейство
РодУиндзор
БащаФилип, херцог на Единбург
МайкаЕлизабет II
Братя/сестриЧарлз III
Андрю Маунтбатън-Уиндзор
Принц Едуард
СъпругМарк Филипс
Тимъти Лорънс
ДецаПитър Филипс
Зара Тиндъл
Други родниниХокон Магнус
Подпис
Уебсайтwww.royal.uk/the-princess-royal
Ан, кралска принцеса в Общомедия

Ан, кралска принцеса (на английски: Anne, Princess Royal), с пълно име Ан Елизабет Алис Луиз (на английски: Anne Elizabeth Alice Louise; * 15 август 1950, Кларънс Хаус, Уестминстър, Великобритания), е член на британското кралско семейство. Тя е второ дете и единствена дъщеря на кралица Елизабет II и принц Филип, херцог на Единбург, и единствена сестра на крал Чарлз III. Носи титлата „кралска принцеса“ от 1987 г.[1][2] Към януари 2025 г. е 18-а поред в линията за наследяване на британския трон.[3][N 1]

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Примцеса Ан е родена на 15 август 1950 г. в Кларънс Хаус, Уестминстър, Лондон, по време на управлението на нейния дядо по майчина линия, крал Джордж VI.[4] Тя е второто дете и единствена дъщеря на принцеса Елизабет, херцогиня на Единбург (бъдеща кралица Елизабет II), и принц Филип, херцог на Единбург. Раждането ѝ е отбелязано с тържествен салют от 21 оръдия в Хайд Парк.[5]

Кръщението ѝ се състои на 21 октомври 1950 г. в Музикалната зала на Бъкингамския дворец, извършено от архиепископа на Йорк Сирил Гарбет. Има пет кръстници.[N 2] При раждането си е трета в линията за наследяване на британския трон, след майка си и по-големия брат Чарлз. След възкачването на майка ѝ на трона през февруари 1952 г., Ан се издига до второ място, а към септември 2022 г. е шестнадесета.[6]

Принцеса Ан с родителите си и брат си Чарлз, октомври 1957 г.
Принцеса Ан в Етиопия, 1973 г.

За ранното ѝ възпитание и образование в Бъкингамския дворец отговаря гувернантката Катрин Пийбълс, която се грижи и за братята ѝ – Чарлз, Андрю и Едуард.[7] През май 1959 г. е преформирана Първа момичешка група на Бъкингамския дворец (1st Buckingham Palace Company), създадена първоначално през 1937 г., за да осигури на Ан възможност за общуване с връстници, подобно на майка ѝ и леля ѝ Маргарет. Групата е активна до 1963 г., когато Ан отива в интернат[8] – частното девическо училище „Бененден“ в графство Кент, Англия. През 1968 г. тя завършва с шест O-степени[N 3] и две A-степени (матури).[7] На 18-годишна възраст, през 1969 г., започва да поема официални кралски ангажименти.[9]

През 1970 г. Ан има кратка връзка с Андрю Паркър-Боулс, който по-късно се жени за Камила Шанд – бъдещата съпруга на принц Чарлз.[10] В същия период принцесата е свързвана и с олимпийския състезател по конен спорт Ричард Мийд.[11]

Конен спорт

[редактиране | редактиране на кода]
Ан на спортно събитие в Нидерландия

Принцеса Ан започва активно да се състезава в конния триатлон в началото на 70-те години. През пролетта на 1971 г. завършва на четвърто място на Конните изпитания „Ръшол“.[12] Същата година, яздейки своя домашно отгледан кон Дублет – подарък от майка ѝ – тя печели индивидуалната титла на Европейското първенство по конен триатлон.[13] За това постижение е удостоена със званието „Спортна личност на годината“ на Би Би Си.[14][15]

Ан участва и в състезания по конни надбягвания, включително „Гранд Милитари Стийпълчейз“ на хиподрума „Сандаун Парк“ и „Даймън Стейкс“ на Роял Аскът.[16] В продължение на повече от пет години тя е част от Британския национален отбор по конен триатлон, състезавайки се с Дублет.

През пролетта на 1972 г. получава нараняване по време на Конните изпитания „Бадминтон“. Въпреки това, през 1975 г. печели два сребърни медала – в индивидуалната и отборната дисциплина – на Европейското първенство по конен триатлон.[17]

Принцеса Ан в Нидерландия през 1973 г.

През 1976 г. принцеса Ан участва в Летните олимпийски игри в Монреал като член на британския отбор, яздейки на триатлона коня на кралицата –Гудуил.[18] По средата на трасето тя получава мозъчно сътресение, но успява да се качи отново и да завърши състезанието, въпреки че по-късно признава, че не си спомня останалите скокове.[16] Британският отбор се оттегля от надпреварата след контузии на два коня.[19][20]

През 1979 г. Ан завършва шеста на Конните изпитания „Бадминтон“ в Глостършър,[21] а през 1985 г. участва в благотворително състезание, част от Епсом Дерби в град Епсом, Съри, където финишира четвърта.[16]

Между 1986 и 1994 г. принцесата е председател на Международната федерация по конен спорт.[22]

На 5 февруари 1987 г. става първият член на британското кралско семейство, участвал като състезател в телевизионна игра – панелното предаване „Въпрос на спорт“ (A Question of Sport) на Би Би Си.[23]

Ан е патрон на Асоциацията за езда на хората с увреждания от 1971 г. и поема президентството ѝ през 1985 г., длъжност, която продължава да заема и към 2022 г.[24]

През юни 2024 г. Ан е откарана в болница „Саутмийд“ в Бристъл с леки наранявания и мозъчно сътресение, за които се смята, че са причинени от удар с крак или с глава на кон.[25]

Бракове и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Брак с Марк Филипс

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Сватба на принцеса Ан и Марк Филипс

Ан се запознава с Марк Филипс, лейтенант от Първа драгунска гвардия на кралицата, през 1968 г. на парти за любителите на конната езда.[26] Годежът им е обявен на 29 май 1973 г.,[27][28] а сватбата се състои на 14 ноември същата година в Уестминстърското абатство. Церемонията е излъчена по телевизията и привлича приблизителна аудитория от 100 милиона зрители.[29]

След сватбата двойката се установява в Гаткомб Парк – провинциална резиденция в графство Глостършър. На Марк Филипс е предложена графска титла, която той отказва, поради което техните деца не получават благороднически титли. Ан и съпругът ѝ имат две деца: Питър Филипс (роден през 1977 г.) и Зара Тиндъл (родена през 1981 г.),[30] както и пет внука.

На 31 август 1989 г. двойката обявява намерението си да се раздели. В този период Ан и Филипс рядко се появяват заедно публично и са свързвани с други партньори.[26][31][32] Те запазват съвместно попечителство над децата си и първоначално заявяват, че не планират развод.[33][34] Въпреки това на 13 април 1992 г. Бъкингамският дворец съобщава, че принцесата е подала молба за развод, който е финализиран десет дни по-късно.[35]

Брак със сър Тимъти Лорънс

[редактиране | редактиране на кода]
Кралската принцеса с втория си съпруг, вицеадмирал сър Тимъти Лорънс (2014)

Ан се запознава с командир Тимъти Лорънс от Кралския флот, докато той служи на Кралската яхта „Британия“. Връзката им се развива в началото на 1989 г., три години след като назначението му за equerry –личен адютант на кралицата.[36] През същата година вестник „Сън“ разкрива съществуването на частна кореспонденция между Лорънс и принцесата.[37]

Двойката сключва брак на 12 декември 1992 г. в църквата Крати Кърк, разположена в село Кърк близо до замъка Балморал в Шотландия.[38] Церемонията е частна, с около 30 поканени гости. [39] За разлика от Църквата на Англия, която по онова време не разрешава повторен брак на разведени лица, Църквата на Шотландия възприема брака като религиозен ритуал, а не като тайнство, и допуска повторен брак при определени обстоятелства.[40][41][N 4]

С този брак Ан става първата разведена жена от британското кралско семейство, която се омъжва повторно след принцеса Виктория Мелита Сакс-Кобург-Готска – внучка на кралица Виктория. За церемонията Ан носи бяло сако върху скромна рокля, дълга до коленете, и бели цветя в косата.[42] Годежният ѝ пръстен е изработен от кабошон сапфир, обграден от три малки диаманта от всяка страна.[43] След службата двойката и гостите се отправят към замъка Балморал за частен прием.[44] Тимъти Лорънс не получаваперство след брака, макар че става рицар..[45][45]

Опит за отвличане

[редактиране | редактиране на кода]

На 20 март 1974 г. принцеса Ан и съпругът ѝ Марк Филипс се връщат в Бъкингамския дворец след благотворително събитие, когато автомобил „Форд Ескорт“ принуждава колата им „Принцеса Остин“ да спре на ул. „Мол“ в лондонското Сити.[46] Шофьорът на Ескорта, Иън Бол, изскача и открива стрелба с пистолет.

Личният полицай на принцесата, инспектор Джеймс Уолъс Бийтън, се опитва да я защити, но оръжието му засича и той е ранен. Ранени са също шофьорът Алекс Календър и журналистът Брайън Макконъл, който се намесва в опит да помогне.[47][48] Бол се приближава до колата и заявява намерение да отвлече принцесата срещу откуп от 2 или 3 милиона лири, като твърди, че средствата ще бъдат дарени на Националната здравна служба. На искането му да излезе от колата, Ан отговаря с „Малко вероятно!“, като по-късно признава, че е обмисляла да го удари.[49][46][50]

Принцесата и придворната ѝ дама успяват да излязат от другата страна на автомобила. Преминаващ пешеходец, бивш боксьор Рон Ръсел, удря нападателя и отвежда Ан на безопасно разстояние. Конетабъл Майкъл Хилс пристига на мястото, но също е прострелян. Детектив-конетабъл Питър Едмъндс успява да арестува Бол след кратко преследване.[47]

Всички ранени – Бийтън, Хилс, Календър и Макконъл – се възстановяват. За проявената храброст са отличени с държавни награди: Бийтън получава Кръст на Свети Георги от кралицата,[51] Хилс и Ръсел – Медал на Свети Георги, а Календър, Макконъл и Едмъндс – Медал за храброст на кралицата.[52] Ан лично посещава Бийтън в болницата, за да му благодари.

В телевизионно интервю през 1983 г. Ан коментира, че е била „изключително учтива“ с нападателя, тъй като смятала, че би било „глупаво да бъде твърде груба на този етап“.[51] След инцидента мерките за сигурност на кралското семейство са преразгледани — премахната е практиката да се използва само един охранител, а пистолетът Валтер ППК е заменен.[53]

Иън Бол се признава за виновен в опит за убийство и отвличане. Към септември 2022 г. той остава задържан съгласно Закона за психичното здраве в болница „Броадмур“, след като е диагностициран с шизофрения.[54]

Случаят вдъхновява документалната драма „Да отвлечеш принцеса“ (To Kidnap a Princess), излъчена от телевизия „Гранада“ през 2006 г., както и сюжетни линии в романа „Патриотични игри“ на Том Кланси.[55]

Визити

[редактиране | редактиране на кода]
Принцеса Ан посещава Британското училище в Нидерландия, 1984 г.

Принцеса Ан поема редица задължения и ангажименти от името на суверена, като е сред най-активните членове на британското кралско семейство.[56]

През декември 2017 г. е съобщено, че принцесата е изпълнила най-много официални ангажименти през годината от всичкии членове на кралското семейство.[57][58] Нейната дейност включва посещения, церемонии, откривания и срещи с представители на различни организации и общности.

В рамките на международните си ангажименти, принцеса Ан е осъществила официални посещения в редица страни, включително Норвегия,[59] Ямайка,[60] Германия,[61] Австрия,[62] Нова Зеландия и Австралия.[63]

На връчването на медалите на Игрите на Общността на нациите, 1974 г.

Принцеса Ан започва да изпълнява официални задължения от името на британската корона през 1969 г., когато открива образователен и обучителен център в графство Шропшър. След завършване на средното си образование същата година, тя придружава родителите си на държавна визита в Австрия[64] – първото ѝ задгранично посещение. Оттогава пътува в чужбина до три пъти годишно, представлявайки Обединеното кралство на различни церемонии и събития.

Първата ѝ официална обиколка на Австралия е през 1970 г., отново в компанията на родителите ѝ. Впоследствие тя многократно се завръща в страната, поемайки ангажименти като главнокомандващ на австралийски полк и участвайки в възпоменателни събития, включително Националната мемориална служба за жертвите на Горските пожари в Черната събота, проведена в Мелбърн на 22 февруари 2009 г.[65]

През 1990 г. принцеса Ан става първият член на британското кралско семейство, осъществил официално посещение в Съветския съюз, като гост на президента Михаил Горбачов и неговото правителство.[64][66]

През август 2016 г. принцеса Ан посещава град Архангелск в Русия по повод 75-годишнината от операция „Дервиш“ (1941) – първия арктически конвой от Втората световна война.[67] Малко по-късно, през септември същата година, тя е принудена да отмени официални ангажименти поради инфекция на гръдния кош.[68] В края на октомври 2016 г. осъществява учебно посещение в малайзийския щат Саравак.[69]

През април 2022 г. принцесата и съпругът ѝ Тимъти Лорънс пътуват до Австралия и Папуа Нова Гвинея като част от честванията на платинения юбилей на кралица Елизабет II.[70] На 12 септември същата година, в катедралата „Сейнт Джайлс“ в Единбург, Ан става първата жена, участвала в т.нар. „бдение на принцовете“, пазейки ковчега на майка си.[71] Церемонията е повторена на 16 септември в Уестминстър Хол в Лондон.[72]

Благотворителност

[редактиране | редактиране на кода]

Принцеса Ан е ангажирана с над 200 благотворителни и обществени организации, в които участва в официално качество като патрон, президент или представител на кралското семейство.[73] Нейната дейност обхваща широк спектър от области, включително образование, здравеопазване, спорт, наука и подкрепа за хора с увреждания.

Особено значима е ролята ѝ в организацията Save the Children, където е президент от 1970 до 2017 г., а оттогава – патрон. В рамките на тази дългогодишна ангажираност тя посещава проекти на организацията в Бангладеш, Сиера Леоне, Южна Африка, Мозамбик, Етиопия и Босна и Херцеговина.

През 1990 г., в знак на признание за нейния дългогодишен ангажимент към хуманитарни каузи, принцеса Ан е номинирана за Нобелова награда за мир от президента на Замбия Кенет Каунда.[74]

През 1991 г. тя инициира създаването на „Тръст на кралската принцеса за болногледачи“ (The Princess Royal Trust for Carers) – организация, която предоставя подкрепа на хора, грижещи се за близки с хронични заболявания или увреждания.[75] Принцесата е главнокомандващ на кадетите на линейка „Сейнт Джон“, като нейната ангажираност в тази роля допринася за развитието на много млади доброволци. Тя ежегодно присъства на церемонията по връчване на наградата „Великият приор“, която отличава изявени кадети.[76] [77] Ан е патрон на шотландската организация „Първа помощ Сейнт Андрю“, която предоставя услуги за линейна помощ и обучение по първа помощ.[78][79] През 2021 г. принцесата става патрон на Mercy Ships – международна благотворителна организация, която управлява най-големите неправителствени болнични кораби в света, предоставящи безплатна медицинска помощ в развиващи се страни.[80]

Кралската принцеса посещава болничния кораб USNS Comfort на 11 юли 2002 г., докато той е акостирал в Саутхамптън.

Тя е представител на Великобритания в Международния олимпийски комитет (МОК), където участва като администратор[81] и е била член на Лондонския организационен комитет за Олимпийските игри.[82] Тя е и президент на Британската олимпийска асоциация. Ан представлява Великобритания в МОК на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г.[83]

През 1985 г. принцесата поема президентството на Асоциацията за езда на хора с увреждания, след като преди това служи като патрон в продължение на четиринадесет години.[84] Тя поддържа връзка със студентския спорт и е патрон на спорта на британските университети и колежи.[85]

След пенсионирането на Кралицата майка през 1981 г., Ан е избрана от завършилите Лондонския университет за канцлер – длъжност, която заема от същата година.[86] През 2011 г. тя наследява баща си принц Филип като канцлер на Университета в Единбург.[87]

В периода 1973–2001 г. е президент на БАФТА (Британската академия за филмово и телевизионно изкуство),[88] а от 2011 г. поема президентството на Кралското дружество на изкуствата, също наследявайки баща си. Същата година приема и ролите на президент на Института за градски и гилдии на Лондон[89] и магистър на корпорацията „Тринити Хаус“ – историческа морска институция, отговаряща за фаровете и морската навигация във Великобритания.[90][91]

През май 1996 г. и отново през 2017 г. принцесата е назначена за върховен комисар на Нейно Величество в Общото събрание на Църквата на Шотландия[92] – представителна роля, която се възлага на членове на кралското семейство.

През 2007 г. кралица Елизабет II назначава Ан за Велик магистър на Кралския викториански орден – длъжност, която преди това е заемала нейната баба.[93] Тя е кралски член на Кралското научно дружество[94] и първият кралски стипендиант на Академията на медицинските науки.[95][96][97]

Ан е президент на Конференцията за изследване на Британската общност, инициатива, основана от баща ѝ.[98][99] През 2023 г. тя наследява херцога на Кент като президент на Комисията за военни гробове на Британската общност.[100]

Кралската принцеса приема поздрава от войниците на Кралските хусари на техния парад с медали при завръщане от шест месеца в провинция Хелманд, Афганистан.

Ан е патрон на Transaid – благотворителна организация, основана от Save the Children и Chartered Institute of Logistics and Transport, която работи за осигуряване на безопасен и устойчив транспорт в развиващите се страни.[101] Тя е и кралски патрон на WISE, която насърчава младите жени да се развиват в областта на науката, инженерството и строителството.[102]

Ан е патрон на Кралската национална фондация за деца от 2002 г.[103][104] и на музея на индустриалното наследство Aerospace Bristol от 2016 г.[105] През 2022 г. е обявена за почетен председател на кампанията „Осветяване на бъдещите поколения“ на Националния музей на фаровете – инициатива за набиране на средства за галерийното пространство на музея.[106]

В областта на здравеопазването и социалната подкрепа, принцесата е патрон на Кралския колеж по ерготерапевти,[107] Кралския колеж по акушерство,[108] Кралския колеж по спешна медицина[109], Въздушна линейка Magpas[110] и Международния тръст за оцелели от киселини[111]. Тя подкрепя и Кралското училище по ветеринарни изследвания (Dick) към Единбургския университет.[112]

Кралската принцеса говори на 100-ата сесия на Комитета за морска безопасност през 2018 г.

В образователната сфера, Ан е патрон на Роял Холоуей, Лондонски университет,[113][114] както и на Домът за международни студенти в Лондон[115][116]. Тя е свързана с Грешам Колидж в Холт, Норфолк, където през 2017 г. е назначена за управител.[117]

Принцесата е патрон на Клуба на специалните сили (SFC) в Найтсбридж, Лондон, Гилдията на градските жени,[118] Гражданските съвети,[119] Кралската военна татуировка в Единбург,[120] Шотландския ръгби съюз[121] и Кралското дружество за изкуства, манифактури и търговия.[122]

В рамките на историческите ливрейни компании на Лондон, Ан е назначена за майстор на Почитаемата компания на Кармен (1986),[123] на фермерите (2001) и на рибарите (2017). През 2025 г. тя поема патронажа на организацията „Приятели на възрастните хора“, наследявайки ролята, заемана от кралица Елизабет II в продължение на над шест десетилетия.[124]

Публичен имидж и стил

[редактиране | редактиране на кода]
Кралската принцеса е една от малкото жени в кралското семейство, които редовно носят военна униформа.

Принцеса Ан е широко призната като един от най-активните и ангажирани членове на британското кралско семейство. От навършването на пълнолетие е изпълнила над 20 000 официални ангажимента, което ѝ носи прозвищата „най-надеждната котва“ на монархията и „фар на добрата, старомодна обществена служба“.[125]

Ан е възприемана от медиите като „кралски ренегат“ — особено заради решението си да откаже благороднически титли за своите деца, въпреки че е „резервната наследничка“.[126] Публичният ѝ образ в този период често е описван като дистанциран и надменен, а някои таблоиди ѝ приписват прозвището „Нейна кралска грубост“.[125] През 1982 г. предизвиква полемика, когато казва на фотографи да се „разкарат“ от Конното състезание в Бадминтон. Въпреки това с времето принцесата изгражда репутация на отдаден обществен служител с остър език и чувство за хумор, което често се сравнява с това на баща ѝ, принц Филип.[127]

Ан остава една от най-популярните кралски особи на Великобритания.[128][129] Журналистката Камила Томини от в. „Телеграф“ я нарича „национално съкровище“ и я описва като „един от големите английски ексцентрици“, чиято работна етика допринася за общественото уважение.[130] Според Томини публичната роля на Ан съчетава „протоколна строгост“ с „спонтанно нарушаване на правилата“.[125]

Принцесата е известна със своята независимост и практичност – сама се гримира и оформя прическата си, пътува без придружители до ангажименти и е призната за виновна за две глоби за превишена скорост, причинени от закъснение.[131] Тя отказва да се ръкува с публиката по време на разходки, обяснявайки: „Теорията беше, че не можеш да се ръкуваш с всички, така че не започвай.“

Ан е възприемана като земна и достъпна личност – членове на обществеността са я виждали да поправя огради в имението си Гаткомб и да се реди на опашка за тоалетна по време на конни състезания на дъщеря си. Нейната репутация се допълва от ангажимента ѝ към каузи извън мейнстрийма, като Фондация „Мокри колела“ (Wetwheels Foundation), която осигурява достъпно плаване, и Националния музей на фара.[125]

На 60-ия и 70-ия си рожден ден принцесата отхвърля възможността за пенсиониране, цитирайки примера на родителите си и своя ангажимент към кралските задължения. Публичната ѝ личност често е описвана като „не понася леко глупаците“, но същевременно поддържа „впечатляващо ниво на грация и учтивост“.[132][133]

Принцеса Ан е призната за икона на устойчивия стил, като редакторът на британския „Вог“ Едуард Енинфул я описва като „истинска икона на стила“, която е подкрепяла устойчивата мода още преди тя да стане масово разпознаваема. Нейният стил се отличава с вечност, практичност и вярност към британските модни марки, като туидът и костюмите по поръчка са сред характерните ѝ избори.[127]

Ан е известна с рециклирането на облекла — например роклята с флорални мотиви, която носи както на сватбата на принц Чарлз и лейди Даяна през 1981 г., така и на сватбата на лейди Роуз Уиндзор през 2008 г. [134] Тя е патрон на Асоциацията за мода и текстил в Обединеното кралство и активно подкрепя британския дизайн, включително чрез връчването на Наградата на кралица Елизабет II за британски дизайн на Седмицата на модата в Лондон през 2020 г.[135][136]

Нейният гардероб включва смели модели и живи цветове,[137] като стилът ѝ често отразява интереса към конния спорт и нуждата от функционалност в натоварения ѝ график.[127][138] През 70-те и 80-те години тя е снимана с модни тенденции като буфан ръкави, жилетки, ярки флорални мотиви и многоцветни райета.[137][136] Ан е и една от малкото жени в кралското семейство, които носят военна униформа, а според в. „Гардиън“ рядко се появява на кралски събития без брошка.

Принцесата се появява на три корици на британския „Вог“ – през септември 1971 г. на 21-годишна възраст, както и през май и ноември 1973 г. по повод годежа ѝ с Марк Филипс. [139][140][141]През май 2020 г. е представена и на корицата на списание „Венити Феър“.[142]

През ноември 2002 г. принцеса Ан става първият член на британското кралско семейство, осъден за престъпление.[143] Тя се признава за виновна по обвинение за държане на опасно куче извън контрол – нарушение съгласно Закона за опасните кучета от 1991 г. Инцидентът възниква, когато едно от нейните кучета, порода бултериер, напада двама деца в парка „Уиндзор Грейт“. В резултат на съдебното производство принцесата е глобена с 500 британски лири.[144][145]

Титли, обръщения, звания, гербове и щандарти

[редактиране | редактиране на кода]

Титли и обръщения

[редактиране | редактиране на кода]
  • 15 август 1950 – 6 февруари 1952: Нейно кралско височество принцеса Ан Единбургска[N 5]
  • 6 февруари 1952 – 14 ноември 1973: Нейно кралско височество принцеса Ан
  • 14 ноември 1973 – 13 юни 1987: Нейно кралско височество принцеса Ан, г-жа Марк Филипс[146]
  • 13 юни 1987 – понастоящем: Нейно кралско височество Кралската принцеса

Ан е седмата кралска принцеса[2] – наименование, давано само на най-голямата дъщеря на суверена. Предишната притежателка е дъщерята на крал Джордж V, Мери, графиня на Харууд.

Отличия

[редактиране | редактиране на кода]
Общност на нациите
Чуждестранни

Звания

[редактиране | редактиране на кода]
Членства
Граждански
Академични

Почетни академични степени

Други

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Както при другите висши кралски особи принцеса Ан има редица назначения във въоръжените сили на кралствата на Общността на нациите:

Австралия Австралия

  • Австралия 1977 – : Главнокомандващ полковник на Кралския австралийски корпус за сигнализация[190]
  • Австралия 2011 – : Главнокомандващ полковник на Кралския австралийски транспортен корпус[191]

Канада Канада

Нова Зеландия Нова Зеландия

  • Нова Зеландия 1977 – : Главнокомандващ полковник на Корпуса за медицински сестри на Кралската армия на Нова Зеландия[200]
  • Нова Зеландия 1977 – : Главнокомандващ полковник на Кралския новозеландски корпус за сигнализация[200]

Великобритания Обединено кралство

  • Великобритания 1970 – 2007: Главнокомандващ полковник на Полка на лесничеите на Уорчестър и Шерууд (29-ти/45-ти пехотен)[201]
  • Великобритания 1977 – : Главнокомандващ полковник на Кралския корпус за сигнализация[202]
  • Великобритания 1981 – : Главнокомандващ полковник на Мед. сестри за бърза помощ на доброволческата кавалерия (Доброволчески корпуси на Кралската принцеса)[203]
  • Великобритания 1983 – 2006: Главнокомандващ полковник на Кралските шотландци (Кралски полк)[204]
  • Великобритания 1989 – : Кралски почетен полковник на Лондонския университет – Корпус за обучение на офицерите[204]
  • Великобритания 1992 – : Главнокомандващ полковник на Кралските хусари на краля[205]
  • Великобритания 1992 – : Главнокомандващ полковник на Кралските логистични корпуси[205]
  • Великобритания 1993 – : Асоцииран главен полковник на Гурките за сигнализация на кралицата[204]
  • Великобритания 1993 – : Асоцииран главен полковник на Собствения на кралицата логистически полк на гурките[204]
  • Великобритания 1998 – : Полковник на Блус и Роялс[204][206]
  • Великобритания 2003 – : Главнокомандващ полковник на Кралския армейски ветеринарен корпус[207]
  • Великобритания 2006 – : Кралски полковник на Шотландските кралски граничари, 1-ви батальон на Шотландския кралски полк[204]
  • Великобритания 2006 – : Кралски полковник на 52-ри доброволчески низинен батальон, 6-и батальон на Шотландския кралски полк[204]
  • Великобритания 2022 – : Главнокомандващ полковник на Разузнавателния корпус[208]
  • Великобритания 1977 – 2011: Почетен въздушен командир на база RAF Lyneham[204]
  • Великобритания 1993 – : Почетен въздушен командир на въздушната ескадрила на Лондонския университет[204]
  • Великобритания 2011 – : Почетен въздушен командир на База RAF Брайз Нортън[209]
  • Великобритания 1974 – 1993: Главнокомандващ на Женската кралска военноморска служба[210]
  • Великобритания 1993 – : Главен комендант на Жените в Кралските военноморски сили[211][212]
  • Великобритания 2006 – : Главен командир на HMNB Портсмут[213]
  • Великобритания 2021 – : Адмирал на Морския кадетски корпус[214]
  • Великобритания 1988 – : Дама спонсор на HMS Talent (S92)[215]
  • Великобритания 2001 – : Дама спонсор на HMS Albion (L14)[215][216]
Други
  • 1971 – 2014: Дама спонсор на TS Royalist[217]

Военни чинове

[редактиране | редактиране на кода]

Британска армия

Кралски военноморски сили

Кралски военновъздушни сили

Герб

[редактиране | редактиране на кода]

Личният герб на Кралската принцеса Ан, от 1962 г., е Кралският герб на Обединеното кралство, различаващ се по сребристата бризура с три върха: в централния има червено сърце, а в първия и третия – червен кръст на Свети Георги.

Надшлемникът е короната на дете на суверена.

Щитът е разделен на четири: първата и четвъртата четвърт са гербовете на Англия, втората на Шотландия, третата на Ирландия. Първата и четвъртата четвърт са в червено с три леопардоподобни лъва със светлосини нокти и език. Втората четвърт е в златисто с червен лъв, изправен на две лапи, със светлосини лапи и език, в двойна рамка с червени хералдически лилии. Третата четвърт е светлосиня с позлатена арфа със сребристи струни.

Десният щитодръжец[N 6] е златист лъв, изправен на двете си задни лапи с корона, а левият – сребрист еднорог, изправен на две копита, със златисти грива и рог, и със златиста корона на шията, украсена с кръстове и хералдически лилии. От короната тръгва верига, преминаваща зад гърба и през двата предни крака на еднорога.

Кръгът на жартиерата, който обгражда щита, е изписан с девиза на Ордена на жартиерата на средновековен френски: Honi soit qui mal y pense („Срам за този, който мисли зло за него“).


  • Пример за тривърхова бризура върху щит
    Пример за тривърхова бризура върху щит
  • Герб на Кралската принцеса Ан
    Герб на Кралската принцеса Ан

Транспаранти, знамена и щандарти

[редактиране | редактиране на кода]

Щандартът на Ан е Кралският щандарт на Обединеното кралство, различаващ се по тривърховата бризура с червено сърце в централния връх и с кръст на Свети Георги в първия и третия връх, подобно на тази в герба ѝ. Има и вариант на щандарта за употреба в Шотландия.

От 2013 г. кралската принцеса Ан има лично хералдическо знаме за използване в Канада. Това е Кралският герб на Канада под формата на щандарт, нарушен със син кръг, заобиколен от венец от златни кленови листа, в който има изобразено „А“, увенчано от корона. Над кръга има бяла бризура с три върха, с червено сърце в централния връх и с кръст на Свети Георги в първия и третия връх.[223][224]


  • Кралски щандарт на принцеса Ан, кралска принцеса
    Кралски щандарт на принцеса Ан, кралска принцеса
  • Кралски щандарт на принцеса Ан, кралска принцеса (Шотландия)
    Кралски щандарт на принцеса Ан, кралска принцеса (Шотландия)
  • Кралски щандарт на принцеса Ан, кралска принцеса (Канада, 2013 – понастоящем)
    Кралски щандарт на принцеса Ан, кралска принцеса (Канада, 2013 – понастоящем)

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Кралската принцеса Ан се омъжва два пъти:

∞ 1. 14 ноември 1973 в Уестминстърското абатство, Лондон за Марк Филипс (* 22 септември 1948 в Тетбъри, Англия), военен, син на майор Питър Уилям Гарсдайн Филипс и на съпругата му Патриша Таяркс. Развод 23 април 1992. Двамата има син и дъщеря:

  • Питър Филипс (* 15 ноември 1977 в Лондон), бизнесмен и мениджър; ∞ 17 май 2008 в параклиса „Сейнт Джордж на Уиндзорския замък за Отъмн Кели (* 3 май 1978 в Монреал), канадка, от която има две дъщери: Савана Ан Кейтлийн (* 29 декември 2010 в Глостър) и Айла Елизабет (* 29 март 2019 в Глостър). Развод 4 юни 2021.
  • Зара Филипс, по мъж Тиндъл (* 15 май 1981 в Лондон), спортистка (конен спорт); ∞ 30 юли 2011 в църква „Канонгейт кърк“ в Едингбург (Шотландия) за ръгбиста Майк Тиндъл (* 18 октомври 1978 в Отли, Западен Йоркшър, Англия), от когото има две дъщери и един син.

∞ 2. 12 декември 1992 в църквата „Крати Кърк“ (Шотландия) близо до замъка Балморал за Тимъти Джеймс Хамилтън Лорънс (* 1 март 1955 в Лондон), морски офицер, бъдещ вицеадмирал, син на Гай Стюарт Лорънс, командир, бизнесмен и съпругата му Барбара Алисън Саймънс, от когото няма деца.

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георгиос I
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Гръцки и Датски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Константиновна
 
 
 
 
 
 
 
Филип, херцог на Единбург
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лудвиг Александър фон Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
Алис Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Виктория фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
принцеса Ан
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Джордж V
 
 
 
 
 
 
 
Джордж VI
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мери Тек
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Клод Джордж Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сесилия Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Обяснителни бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пъртското споразумение (Perth Agreement) и Законът за наследяването на короната от 2013 г. (Succession to the Crown Act 2013) променят линията на наследяване на британския трон до абсолютно първородство. Това обаче се прилага само за родените след споразумението, така че нито Кралската принцеса, нито нейните потомци по това време са преместени напред в линията.
  2. ↑ Нейни кръстници са кралицата (по-късно кралица Елизабет, кралицата-майка; нейна баба по майчина линия); принцеса Маргарита Гръцка и Датска – наследствена принцеса на Хоенлое-Лангенбург (нейна леля по бащина линия); принцеса Алис Гръцка и Датска (нейната баба по бащина линия); Луис Маунтбатън, 1-ви граф Маунтбатън-Бирмански (неин прачичо по бащина линия) и Андрю Елфинстоун (неин първи братовчед).
  3. ↑ Степен O (на англ. O Level) или Обикновено ниво; официално наименование: Общ сертификат за образование: Обикновено ниво (на англ. General Certificate of Education: Ordinary Level), е квалификация по предмет, предоставена като част от Общото свидетелство за образование GCE (на англ. General Certificate of Education). Въведено е на мястото на училищния сертификат през 1951 г. като част от образователна реформа заедно с по-задълбоченото и академично строго Степен A (на англ. A-level), официално наименование на квалификацията: Общ сертификат за образование: Обикновено ниво (на англ. General Certificate of Education – Advanced Level) в Англия, Уелс и Северна Ирландия.
  4. ↑ През 2002 г. Църквата на Англия се съгласява разведените лица да могат да се оженят повторно в църквата при определени обстоятелства, като преценката е на енорийския свещеник.
  5. ↑ Като дете на дъщеря на монарха Ан обикновено не би получила титлата „принцеса“ или „кралско височество“. Въпреки това на 22 октомври 1948 г. са издадени патентни писма, които предоставят тези титли на всички деца на принцеса Елизабет и принц Филип.
  6. ↑ В хералдиката страните на щита се определят не от положението на зрителя, а от това на този, който го държи. Поради тази причина хералдично ляво е всъщност дясно за зрителя и т.н.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Supplement to the London Gazette of Friday, 12th June 1987 // London Gazette (50947). 13 юни 1987.
  2. ↑ а б Princess Anne's colourful royal career // BBC, 21 ноември 2002. Посетен на 22 септември 2022.
  3. ↑ Winsor, Morgan. Queen Elizabeth dies at 96: How the British royal line of succession changes // abcnews.go.com. ABC, 8 септември 2022. Посетен на 22 септ. 2022.
  4. ↑ "No. 38995". London Gazzette. 16 август 1950. Посетено на 22 септ. 2022
  5. ↑ 1950: Princess gives birth to second child // BBC, 15 август 1950. Архивиран от оригинала на 20 август 2018. Посетен на 22 септ. 2022.
  6. ↑ Winsor, Morgan. Queen Elizabeth dies at 96: How the British royal line of succession changes // abcnews.go.com. ABC, 8 септ. 2022. Посетен на 22 септ. 2022.
  7. ↑ а б HRH The Princess Royal> Early Life and Education // Buckingham Palace. Архивиран от оригинала на 22 октомври 2008. Посетен на 20 октомври 2008.
  8. ↑ Royal Support for the Scouting and Guiding Movements // Official Website of the British Monarchy. Архивиран от оригинала на 24 януари 2009. Посетен на 25 July 2008.
  9. ↑ The Princess Royal // The Royal Family. Посетен на 22 септ. 2022.
  10. ↑ Princess Anne comforts Andrew Parker Bowles at funeral of his wife Rosemary // Hello!. 19 януари 2010. Архивиран от оригинала на 6 June 2011. Посетен на 22 септ. 2022. Andrew is also a close friend of the Princess Anne, and dated her in 1970.
  11. ↑ MacKelden, Amy. The Crown Doesn't Do Justice to Princess Anne's Real-Life Relationships // Harper's Bazaar. 15 ноември 2020. Посетен на 22 септ. 2022.
  12. ↑ Princess Anne's Groundbreaking Equestrian Career // Biography. 12 юли 2020. Посетен на 22 септември 2022.
  13. ↑ Searcey, Ian. Olympic archive: equestrian Princess Anne (1972) // Channel 4, 22 юли 2012. Архивиран от оригинала на 15 март 2018. Посетен на 22 септември 2022.
  14. ↑ Peter Corrigan: Bravo for Jonny but Beeb need new act // 14 декември 2013. Посетен на 23 септември 2022.
  15. ↑ Sports Personality: HRH Princess Anne is first Royal winner // BBC. Посетен на 23 септември 2022.
  16. ↑ а б в Inside Princess Anne's lifelong love affair with horses // The Telegraph. 14 август 2020. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 23 септември 2022.
  17. ↑ "This day in sport: Princess Anne" // 5 ноември 2006. Архивиран от оригинала на 15 март 2018. Посетен на 14 март 2018.
  18. ↑ The Princess Royal and the Olympics // The Royal Family. Посетен на 22 септ. 2022.
  19. ↑ A family affair: The royal visit that wound up at the 1976 Olympics // CBC Radio Canada. 12 юли 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  20. ↑ Did Princess Anne Really Compete In The Olympics? // Grazia Daily. 16 ноември 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  21. ↑ Princess Anne's Groundbreaking Equestrian Career // Biography. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 9 January 2021.
  22. ↑ About FEI – History Архив на оригинала от 16 февруари 2010 в Wayback Machine., FEI official site; Посетен на 21 февруари 2010.
  23. ↑ "This day in sport: Princess Anne". The Times. 5 ноември 2006. Архивиран от оригинала на 15 март 2018. Посетен на 23 септември 2022.
  24. ↑ Ciara.Berry. The Princess Royal and Riding for the Disabled // The Royal Family. Посетен на 23 септември 2022. (на английски)
  25. ↑ Gilbody Dickerson, Claire. Princess Anne in hospital with minor injuries and concussion after incident // Sky News. Посетен на 24 June 2024.
  26. ↑ а б Longworth, R. C. (1 September 1989). "Princess Anne To Separate From Husband". Chicago Tribune. Архивирано от оригинала на 14 май 2018. Посетено на 13 май 2018.
  27. ↑ "Princess Anne's wedding". BBC News. Архивирано на 5 юни 2017. Посетено на 13 май 2017.
  28. ↑ Iconic weddings: Princess Anne and Mark Phillips // Hello!. Архивиран от оригинала на 15 май 2018. Посетен на 14 May 2018.
  29. ↑ Princess Anne's Marriage – Events of 1973 // UPI.com. Посетен на 31 March 2016.
  30. ↑ The Princess Royal // royal.uk. 2 октомври 2015. Архивиран от оригинала на 14 юли 2017.
  31. ↑ "But No Divorce Is Planned : Princess Anne, Husband Split". Los Angeles Times. 31 August 1989. Архивирано от оригинала на 19 август 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  32. ↑ Kaufman, Joanne; Cooper, Jonathan (24 April 1989). "A Crisis Rocks a Royal Marriage". People. Архивирано от оригинала на 7 март 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  33. ↑ "1989: Royal couple to separate". BBC. 31 August 1989. Архивирано от оригинала на 20 август 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  34. ↑ Rule, Sheila (1 September 1989). "Princess Anne and Husband Agree to Separate". The New York Times. Архивирано на 15 май 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  35. ↑ Princess Anne's Divorce Final // Deseret News. 23 април 1992. Посетен на 23 септември 2022.
  36. ↑ "In Quiet Scottish Ceremony, Anne Marries Naval Officer". The New York Times. 13 December 1992. Архивирано от оригинала на 14 май 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  37. ↑ Kaufman, Joanne; Cooper, Jonathan (24 April 1989). "A Crisis Rocks a Royal Marriage". People. Архивирано от оригинала на 7 март 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  38. ↑ 1992: Princess Royal remarries // BBC. Архивиран от оригинала на 16 May 2018. Посетен на 17 May 2018.
  39. ↑ Tuohy, William (13 December 1992). "Britain's Princess Anne Remarries : Wedding: Scottish ceremony brings a tiny bit of joy to a year that saw more than one royal marriage fail". Los Angeles Times. Архивирано от оригинала на 19 август 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  40. ↑ Worship on the Web // Church of Scotland. Архивиран от оригинала на 4 април 2016. Посетен на 1 April 2013.
  41. ↑ Divorce // The Church of England. Архивиран от оригинала на 5 февруари 2011. Посетен на 14 March 2018.
  42. ↑ "Royal wedding dresses through the years". The Daily Telegraph. 7 August 2015. Архивирано от оригинала на 14 май 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  43. ↑ Chang, Mahalia (27 November 2017). "A Very Thorough History Of British Royal Engagement Rings". Harper's Bazaar Australia. Архивирано от оригинала на 16 май 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  44. ↑ "1992: Princess Royal remarries". BBC. Архивирано от оригинала на 16 май 2018. Посетено на 23 септември 2022.
  45. ↑ а б "No. 59841". The London Gazette. 5 July 2011
  46. ↑ а б Daily Express, 21 август 2006
  47. ↑ а б "On This Day > 20 March > 1974: Kidnap attempt on Princess Anne". BBC. 20 March 1974. Архивирано от оригинала на 17 декември 2008. Посетено на 22 октомври 2008.
  48. ↑ Roy Greenslade (17 July 2004). "Obituary: Brian McConnell". The Guardian. UK. Архивирано от оригинала на 5 ноември 2013. Посетено на 30 април 2011.
  49. ↑ "Princess foiled 1974 kidnap plot". BBC. 1 January 2005. Архивирано от оригинала на 3 януари 2009. Посетено на 23 септември 2022.
  50. ↑ Agence France-Presse (2 January 2005). "Kidnap the Princess? Not bloody likely!". The Age. Архивирано от оригинала на 25 март 2016. Посетено на 23 септември 2022.
  51. ↑ а б "Royal Rewind – kidnap attempt on Princess Anne". The Crown Chronicles. 20 March 2017. Архивирано от оригинала на 12 февруари 2018. Посетено на 23 септември 2022
  52. ↑ "No. 46354". The London Gazette (Supplement). 26 September 1974. pp. 8013–8014.
  53. ↑ Coke, Hope (17 January 2022). "Princess Anne's former bodyguard recalls dramatic kidnap attempt". Tatler. Посетено на 23 септември 2022.
  54. ↑ Easton, Kaitlin. Iconic moment Queen's daughter Princess Anne snapped back at crazed gunman // Daily Record. 12 September 2022.
  55. ↑ Dunn, Emma. Swindon Speedway boss Ronnie Russell recalls the night he saved Princess Anne // The Swindon Advertiser. Архивиран от оригинала на 21 януари 2018. Посетен на 21 January 2018.
  56. ↑ Davison, Janet (7 November 2014). "Princess Anne's Ottawa tour will honour 'everyday heroes'". Canadian Broadcasting Corporation. Архивирано от оригинала на 4 септември 2015. Посетено на 23 септември 2022.
  57. ↑ Bannerman, Lucy. Princess Anne crowned busiest royal // The Times. 29 декември 2017. Архивиран от оригинала на 5 април 2018. Посетен на 23 септември 2022.
  58. ↑ Princess Anne Was the Hardest Working Member of the Royal Family This Year // Town & Country. 29 декември 2017. Архивиран от оригинала на 5 април 2018. Посетен на 23 септември 2022.
  59. ↑ HM The Queen is greeted by King Olav of Norway. [Royal visit to Norway, 1969] Aug 1969 // Royal Collection Trust. Посетен на 23 септември 2022.
  60. ↑ Princess Anne's Life In Photos // Elle Magazine. Посетен на 23 септември 2022.
  61. ↑ Princess Anne's Life In Photos – 1969 // Elle Magazine. Посетен на 23 септември 2022.
  62. ↑ Princess Anne's Life In Photos – May 7, 1969 // Elle Magazine. Посетен на 23 септември 2022.
  63. ↑ Princess Anne's Life In Photos – March 16, 1970 // Elle Magazine. Посетен на 23 септември 2022.
  64. ↑ а б HRH The Princess Royal> Public Role // Buckingham Palace. Архивиран от оригинала на 22 октомври 2008. Посетен на 22 October 2008.
  65. ↑ "Bushfire memorial echoes grief and hope". 9News. 22 February 2009. Архивирано от оригинала на 24 февруари 2009. Посетено на 22 февруари 2009.
  66. ↑ Princess Anne visits Soviets // UPI. 24 май 1990. Архивиран от оригинала на 28 юни 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  67. ↑ Britain's Princess Anne To Visit Arkhangelsk For WWII Commemoration
  68. ↑ Princess Anne has tests in hospital after feeling unwell
  69. ↑ Britain’s Princess Anne arrives for two-day study tour
  70. ↑ Princess Anne starts Australian tour by opening 200th Sydney Royal Easter Show
  71. ↑ Queen's children perform Vigil of the Princes
  72. ↑ Queen's children hold sombre watch over Queen's coffin
  73. ↑ Princess Anne: Military titles and patronages // Forces.net. 12 август 2022. Посетен на 23 септември 2022.
  74. ↑ Our Patron Princess Anne // Save the Children UK. Посетен на 14 March 2018.
  75. ↑ The Princess Royal marks 25 years of the Carers Trust // The Royal Family. Посетен на 14 March 2018.
  76. ↑ The Princess Royal visits St John Ambulance's new HQ // BBC, 1 April 2010. Архивиран от оригинала на 15 March 2018. Посетен на 14 March 2018.
  77. ↑ Pilmoor, Ellie. St John Ambulance volunteer from Gosport meets royal // Portsmouth News. Посетен на 14 March 2018.
  78. ↑ Trustees and Senior Staff // St Andrew's First Aid. Архивиран от оригинала на 19 август 2018. Посетен на 14 March 2018.
  79. ↑ Royal seal for bin-lorry crash responders // Evening Times. 7 November 2015. Архивиран от оригинала на 15 March 2018. Посетен на 14 March 2018.
  80. ↑ Kalosh, Anne. New patron Princess Anne salutes Mercy Ships volunteers // Seatrade Cruise News. Посетен на 5 March 2022.
  81. ↑ HRH the Princess Royal // Olympic. Посетен на 14 March 2018.
  82. ↑ LOCOG Board // London2012.com. Архивиран от оригинала на 29 ноември 2011. Посетен на 22 септември 2022.
  83. ↑ The Princess Royal heads to Sochi Games // 3 February 2014. Архивиран от оригинала на 16 April 2014. Посетен на 15 April 2014.
  84. ↑ Calfee, Joel. The Royal Family Just Shared Photos of Princess Anne Over the Last 5 Decades // PureWow. Посетен на 6 November 2021.
  85. ↑ Court Circular February 17 // The Times. 18 February 2017. Архивиран от оригинала на 16 March 2018. Посетен на 15 March 2018.
  86. ↑ Chancellor // University of London. Посетен на 14 March 2018.
  87. ↑ New Chancellor Elected // ed.ac.uk. Посетен на 25 March 2016.
  88. ↑ President and Vice Presidents // BAFTA. Посетен на 15 March 2018. HRH Princess Anne, The Princess Royal, was named president from 1973, and remained in the post until 2000.
  89. ↑ Princess Royal presents awards at Buckingham Palace // City Guilds. Посетен на 15 March 2018.
  90. ↑ Moran, Olivia. Princess Anne visits Trinity House, RAF Benson and attends Equestrian Awards // The Crown Chronicles. Посетен на 15 March 2018.
  91. ↑ Princess Anne: Master of Trinity House // Trinity Village. Посетен на 15 March 2018.
  92. ↑ HRH the Princess Royal appointed High Commissioner to the General Assembly 2017 // The Church of Scotland. Посетен на 14 March 2018.
  93. ↑ "Orders of Chivalry", College of St George. Archived from the original at the Internet Archive on 19 February 2010. Retrieved 9 December 2017.
  94. ↑ Her Royal Highness The Princess Royal Princess Anne KG KT GCVO GCStJ QSO GCL FRS Royal Fellow // Royal Society.
  95. ↑ Royal Fellows // The Academy of Medical Sciences. Посетен на 15 March 2018.
  96. ↑ Fellows of the Royal Society // The Royal Society.
  97. ↑ Кралските членове са членове на кралското семейство, които се препоръчват и избират от Съвета на дружеството. Кралското дружество as of 2022 има четирима кралски стипендианти: Ан; Уилям, принц на Уелс; Едуард, херцог на Кент; и крал Чарлз.
  98. ↑ Anne opens Commonwealth conference // The Sydney Morning Herald. Посетен на 2 April 2022.
  99. ↑ The Duke of Edinburgh's Commonwealth Study Conferences – Our History // Commonwealth Leaders Dialogue Canada. Архивиран от оригинала на 26 май 2022. Посетен на 2 April 2022.
  100. ↑ Blythe Haynes, William. King Charles, Princess Anne team up after aging royal passes over role // Geo News. Посетен на 11 November 2023.
  101. ↑ Who we are // Transaid. Посетен на 26 May 2018.
  102. ↑ WISE Patrons Архив на оригинала от 31 декември 2008 в Wayback Machine., wisecampaign.org.uk; accessed 25 March 2016.
  103. ↑ Bassom, David. Our Royal Patron attends merger event // Royal National Children's Foundation. Архивиран от оригинала на 19 август 2018. Посетен на 15 March 2018.
  104. ↑ HRH Princess Anne // Boarding School Partnerships. Посетен на 15 March 2018.
  105. ↑ Royal Patron // Aerospace Bristol. Посетен на 14 March 2018.
  106. ↑ McArdle, Tommy. Princess Anne Makes Surprise Visit to New York City — and Rides the Staten Island Ferry! // People. Посетен на 6 October 2022.
  107. ↑ Our History // Royal College of Occupational Therapists. Посетен на 14 March 2018.
  108. ↑ Speare-Cole, Rebecca. Princess Anne sends letter of 'profound admiration' to midwives // Evening Standard. Посетен на 19 April 2022.
  109. ↑ HRH The Princess Royal underlines the need for more doctors during speech at the Emergency Medicine Trainee Association (EMTA) Conference // Royal College of Emergency Medicine. Посетен на 3 March 2024.
  110. ↑ Bradford, Timothy. A royal launch for Magpas Air Ambulances' appeal for a new airbase // East Anglian Daily Times. Посетен на 6 September 2022.
  111. ↑ Mahmood, Asif (17 March 2011). "Princess Anne hails Pak efforts against acid violence". The Nation.
  112. ↑ The Chancellor // The University of Edinburgh. Посетен на 15 March 2018.
  113. ↑ Governance // Royal Holloway, University of London. Посетен на 15 March 2018.
  114. ↑ HRH The Princess Royal opens the new Emily Wilding Davison Building at Royal Holloway // Royal Holloway, University of London. Посетен на 15 March 2018.
  115. ↑ London: International Students House // Foreign Students. Архивиран от оригинала на 16 март 2018. Посетен на 15 March 2018. Our current patron is HRH The Princess Royal.
  116. ↑ Howard, Victoria. Royal diary: latest engagements 26th June – 1st July // The Crown Chronicles. Посетен на 15 March 2018. Princess Anne will attend a Reception at 229 Great Portland Street, as patron of International Students House.
  117. ↑ Princess Anne Visits Holt As She is Announced as Gresham's Governor // 4 July 2017. Архивиран от оригинала на 27 November 2017. Посетен на 5 July 2017.
  118. ↑ HRH The Princess Royal visits Chichester Cathedral for the Townwomen's Guilds Carol Service // The Official Chichester Cathedral. Архивиран от оригинала на 19 август 2018. Посетен на 15 March 2018.
  119. ↑ Our Patron // www.citizensadvice.org.uk. Архивиран от оригинала на 27 октомври 2019. Посетен на 10 January 2020.
  120. ↑ Anne 'hugely grateful' to performers as Tattoo returns after three years // ITV. Посетен на 5 August 2022.
  121. ↑ Preskey, Natasha. Princess Anne: A rare glimpse inside the royal's 'surprisingly normal' home // The Independent. Посетен на 9 February 2023.
  122. ↑ Royal Charter and Bye-laws // The RSA. Посетен на 17 February 2025. (на британски английски)
  123. ↑ Worshipful Company of Carmen :: Fellowship :: Tradition and Custom // www.thecarmen.co.uk. Архивиран от оригинала на 3 декември 2019. Посетен на 3 December 2019.
  124. ↑ Her Royal Highness The Princess Royal Announced As Patron Of Friends Of The Elderly // The Carer. 20 February 2025. Посетен на 20 February 2025.
  125. ↑ а б в г "How Princess Anne became the shining light of the beleaguered monarchy". The Telegraph. Архивирано от оригинала на 10 януари 2022. Посетено на 23 септември 2022.
  126. ↑ Miller, Frederica. Princess Anne transformation: Anne's journey from 'haughty' royal to 'national treasure' // Express. 31 юли 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  127. ↑ а б в Nicholl, Katie (15 April 2020). "Princess Anne Opens Up About Her Lifetime as a Royal". Vanity Fair. Посетено на 23 септември 2022.
  128. ↑ On her 70th birthday, this is why Princess Anne is still as popular as ever // Metro. 15 август 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  129. ↑ Jean-Philippe, McKenzie. 10 Fascinating Facts About Princess Anne, Queen Elizabeth II's Daughter // Oprah Magazine. 9 декември 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  130. ↑ Miller, Frederica. Princess Anne transformation: Anne's journey from 'haughty' royal to 'national treasure' // Express. 31 юли 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  131. ↑ Princess Anne fined for speeding // BBC, 13 март 2001. Посетен на 28 August 2021.
  132. ↑ Hard work and horses: why Princess Anne is having a moment // The Guardian. 4 декември 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  133. ↑ Finn, Natalie. Inside the Unique Royal World of the Unflappable Princess Anne // E! Online. 15 август 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  134. ↑ Taylor, Elise. Is Princess Anne Actually the Coolest Royal? // Vogue. 20 октомври 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  135. ↑ Princess Anne sends message of solidarity to UK fashion firms // Fashion Network UK. 14 август 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  136. ↑ а б Seamons, Helena. Princess Anne at 70: a life of style – in pictures // The Guardian. 15 август 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  137. ↑ а б Coleman, Nancy. 'The Crown': Who Is Princess Anne? // The New York Times. 18 ноември 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  138. ↑ Pike, Naomi. ARTS & LIFESTYLE The Young Princess Anne's Most Noteworthy Royal Ensembles // Vogue. 13 ноември 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  139. ↑ Royal COVERGIRLS: All the Royals who have starred on Vogue cover – and why Meghan WON'T // Express. 14 юни 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  140. ↑ Maitland, Hayley. Princess Anne Will Speak About Her Vogue Covers (And Near Kidnapping) In A Landmark Documentary // British Vogue. 2 юли 2020. Посетен на 23 септември 2022.
  141. ↑ Berrington, Kate. Royal Portraits In Vogue // British Vogue. 11 октомври 2018. Посетен на 23 септември 2022.
  142. ↑ Nicholl, Katie (15 April 2020). "Princess Anne Opens Up About Her Lifetime as a Royal". Vanity Fair. Посетен на 23 септември 2022.
  143. ↑ agencies, Staff and. Princess Anne guilty over dog attack // the Guardian. 21 ноември 2002. Посетен на 23 септември 2022. (на английски)
  144. ↑ Princess Royal fined over dog attack // 21 ноември 2002. Посетен на 23 септември 2022.
  145. ↑ Hoge, Warren. Princess Anne, in Courtly Fashion, Is Convicted in Dog Attack // The New York Times. 21 ноември 2002. Посетен на 23 септември 2022.
  146. ↑ Davies, Nicholas. Elizabeth II: Behind Palace Doors. Random House, 2013. ISBN 9781780578279. Until Elizabeth gave her the title, Anne's correct form of address had been a mouthful, 'Her Royal Highness The Princess Anne, Mrs Mark Phillips'.
  147. ↑ Vickers, Hugo (1994), Royal Orders, Boxtree, с. 147, ISBN 9781852835101.
  148. ↑ The London Gazette, Publication date: 11 октомври 1974, Issue: 46371, Page: 8809
  149. ↑ а б Orders of Chivalry // St George's Chapel. Архивиран от оригинала на 19 февруари 2010. Посетен на 31 декември 2010.
  150. ↑ "No. 58306". The London Gazette. 20 април 2007
  151. ↑ Anne Mark Guildhall // Getty Images. Посетен на 23 септември 2022.
  152. ↑ Knights of the Orders of Chivalry // Debretts. Архивиран от оригинала на 17 декември 2011. Посетен на 5 март 2012. Although HRH The Princess Royal and HRH Princess Alexandra are both female they are actually included with the Royal Knights Companions, and they bear the post-nominal letters KG (not LG).
  153. ↑ The Princess Royal: Honours // Royal Household. Архивиран от оригинала на 11 януари 2012. Посетен на 19 януари 2012.
  154. ↑ Brian, Hoey. At home with the Queen: life through the keyhole of the Royal household. London, HarperCollins, 2003. ISBN 0007126190. OCLC 52395779. с. 172.
  155. ↑ New appointments to the Order of the Thistle // Royal.gov.uk. Архивиран от оригинала на 6 юни 2012. Посетен на 5 юни 2012.
  156. ↑ New appointments to the Order of the Thistle // The Royal Family. Архивиран от оригинала на 23 август 2017. Посетен на 23 август 2017.
  157. ↑ Jackson, Michael. Honours of the Crown. The Monarchist League of Canada, 2007. Архив на оригинала от 2007-12-21 в Wayback Machine. от оригинала на 21 декември 2007
  158. ↑ Papua New Guinea visit // Архивиран от оригинала на 24 декември 2007. Посетен на 23 септември 2022.
  159. ↑ "No. 59053". The London Gazette. 5 May 2009. с. 7604.
  160. ↑ "No. 45290". The London Gazette. 28 януари 1971. p. 967.
  161. ↑ Medal Yearbook 2021. Honiton, Devon, Token Publishing, 2021. ISBN 978-1-908828-53-8. с. 295.
  162. ↑ Reply to a parliamentary question // Посетен на 19 октомври 2012. (на немски)
  163. ↑ Grand State Banquet // Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 30 март 2016.
  164. ↑ Sosyal İçerik Platformu // Sosyola.
  165. ↑ El Rey reconoce que Isabel II ha hecho posible la visita de Estado a Reino Unido // lavanguardia.com. La Vanguardia. Посетен на 19 януари 2018. (на испански)
  166. ↑ Grand-Croix de Deuxième Classe de L'Ordre Nationale Malgache // presidence.gov.mg. Présidence de la République de Madagascar. Архивиран от оригинала на 13 април 2018. Посетен на 12 април 2018. (на френски)
  167. ↑ Her Royal Highness The Princess Royal Princess Anne KG KT GCVO GCStJ QSO GCL FRS Royal Fellow // Royal Society. Архивиран от оригинала на 17 ноември 2015.
  168. ↑ Charities and Patronages // The Royal Family. Посетен на 23 септември 2022. (на английски)
  169. ↑ H R H Anne The Princess Royal // The Royal Society of Edinburgh. Архивиран от оригинала на 5 август 2017. Посетен на 8 януари 2018.
  170. ↑ Princess Anne becomes a Royal Fellow // RAEng Newsletter Autumn 2010 p3. Архивиран от оригинала на 27 октомври 2019. Посетен на 8 октомври 2019.
  171. ↑ Dinner with the new RSA president // Royal Society of Arts. 30 юли 2012. Посетен на 15 април 2021.
  172. ↑ Honorary Fellowship for Royal marks Faculty of Dental Surgery's 70th Anniversary // Royal College of Surgeons. Архивиран от оригинала на 19 август 2018. Посетен на 14 март 2018.
  173. ↑ Wilson, Harry. Princess Anne made an Honorary Fellow of the RCGS // Canadian Geographic. 16 май 2019. Посетен на 23 септември 2022.
  174. ↑ Smeatonian Society Presidents // Посетен на 4 януари 2021.
  175. ↑ Keeping up with Anne: the Princess Royal's week // Посетен на 3 декември 2019.
  176. ↑ Worshipful Company of Carmen: Fellowship: Tradition and Custom // www.thecarmen.co.uk. Архивиран от оригинала на 3 декември 2019. Посетен на 3 декември 2019.
  177. ↑ History // Worshipful Company of Woolmen. Посетен на 23 юли 2018.
  178. ↑ General Assembly 2017 // The Church of Scotland. Архивиран от оригинала на 25 януари 2020. Посетен на 25 януари 2020.
  179. ↑ Masters of the Worshipful Company of Farmers // The Worshipful Company of Farmers. Архивиран от оригинала на 17 март 2022. Посетен на 21 януари 2022.
  180. ↑ Princess Anne Visits Holt As She is Announced as Gresham's Governor // 4 юли 2017. Архивиран от оригинала на 27 ноември 2017. Посетен на 5 юли 2017.
  181. ↑ University of London. News // Архивиран от оригинала на 23 септември 2022. Посетен на 19 януари 2021.
  182. ↑ University of Edinburgh. News and Events // Архивиран от оригинала на 23 септември 2015. Посетен на 17 април 2011.
  183. ↑ UHI. About UHI // Посетен на 28 януари 2013.
  184. ↑ Harper Adams University. News // Посетен на 23 ноември 2013.
  185. ↑ Undergraduate Calendar: History and Government – Honorary Degree Recipients // University of Regina. Архивиран от оригинала на 5 юни 2011. Посетен на 30 април 2011.
  186. ↑ Princess Anne arrives in St. John's // CBC, 23 април 2010. Архивиран от оригинала на 27 април 2010. Посетен на 25 април 2010.
  187. ↑ Cranfield's 2011 Honorary Graduates // Cranfield University. Посетен на 18 август 2011.
  188. ↑ Princess Anne handed honorary degree from Camilla in Aberdeen // BBC. Посетен на 14 януари 2020.
  189. ↑ Princess Royal among first women to join St Andrews // BBC Sport. Архивиран от оригинала на 29 септември 2015. Посетен на 13 февруари 2018.
  190. ↑ Royal Military roles // Архивиран от оригинала на 15 май 2006. Посетен на 19 януари 2021.
  191. ↑ History of Royal Australian Corps of Transport // Архивиран от оригинала на 23 септември 2022. Посетен на 19 януари 2021.
  192. ↑ 8th Canadian Hussars Association // Посетен на 19 януари 2021.
  193. ↑ а б "No. 47235". The London Gazette (Supplement). 11 June 1977. с. 7119.
  194. ↑ а б Royal Military roles // Архивиран от оригинала на 15 май 2006. Посетен на 19 януари 2021.
  195. ↑ Normandy: D-Day June 6 – Regina // Veterans Affairs Canada. Архивиран от оригинала на 26 януари 2009. Посетен на 30 април 2011.
  196. ↑ Bulletin November 2003 Архив на оригинала от 2005-03-18 в Wayback Machine., Canadian Forces Health Services Group
  197. ↑ Princess Anne's Ottawa tour will honour 'everyday heroes' // CBC News. Архивиран от оригинала на 13 ноември 2014. Посетен на 13 ноември 2014.
  198. ↑ Government of Canada. Minister Kenney announces Royal appointments to the Royal Canadian Navy // Queen's Printer for Canada. Архивиран от оригинала на 5 май 2015. Посетен на 4 май 2015.
  199. ↑ [1]
  200. ↑ а б Royal Military roles // Архивиран от оригинала на 15 май 2006. Посетен на 19 януари 2021.
  201. ↑ "No. 45051". The London Gazette (Supplement). 3 March 1970. с. 2551.
  202. ↑ "No. 47234". The London Gazette (Supplement). 11 June 1977. с. 7079.
  203. ↑ "History | FANY (PRVC) – Princess Royal's Volunteer Corps". FANY (PRVC) – Princess Royal's Volunteer Corps. Архивиран от оригинала на 28 август 2017. Посетен на 22 май 2017.
  204. ↑ а б в г д е ж з и Royal Military roles // Архивиран от оригинала на 15 май 2006. Посетен на 19 януари 2021.
  205. ↑ а б "No. 52834". The London Gazette (Supplement). 14 February 1992. с. 2581.
  206. ↑ "No. 55240". The London Gazette (Supplement). 1 September 1998. с. 9457.
  207. ↑ "No. 57032". The London Gazette (Supplement). 19 August 2003. с. 10318.
  208. ↑ Princess Anne appointed Colonel-in-Chief of Army's Intelligence Corps // British Forces Broadcasting Service. Посетен на 30 април 2022.
  209. ↑ "No. 59847". The London Gazette (Supplement). 12 July 2011. с. 13226.
  210. ↑ Royal Military roles // Архивиран от оригинала на 15 май 2006. Посетен на 19 януари 2021.
  211. ↑ "No. 60271". The London Gazette (Supplement). 18 September 2012. с. 17883.
  212. ↑ HRH Princess Royal Celebrates the WRNS at Service of Thanksgiving // royalnavy.mod.uk. Royal Navy. Посетен на 1 дукември 2020.
  213. ↑ New Royal Navy Patrons Revealed by Queen // Архивиран от оригинала на 10 август 2006. Посетен на 19 януари 2021.
  214. ↑ New Admiral of the Sea Cadets appointed // Посетен на 19 януари 2021.
  215. ↑ а б Ilse, Jess. What is a royal ship sponsor? // Royal Central. Посетен на 30 юни 2021.
  216. ↑ Princess Royal visits HMS Albion // Посетен на 19 януари 2021.
  217. ↑ Princess Anne Names TS Royalist // AP Archive. Посетен на 27 септември 2021.
  218. ↑ а б Princess Anne gets military promotion as she celebrates 70th birthday // BBC News. Архивиран от оригинала на 17 август 2020. Посетен на 17 август 2020.
  219. ↑ "No. 63103". The London Gazette (Supplement). 8 September 2020. с. 15107.
  220. ↑ "No. 60271". The London Gazette (Supplement). 18 септември 2012. с. 17883.
  221. ↑ RAF Senior Appointments 15 August 2020 // raf.mod.uk. Royal Air Force. Посетен на 22 август 2020. Her Royal Highness The Princess Royal KG KT GCVO to be promoted Air Chief Marshal with effect from 15 August 2020.
  222. ↑ "No. 63103". The London Gazette (Supplement). 8 септември 2020. д. 15103.
  223. ↑ "Canadian Flags of the Royal Family". Canadian Crown. Government of Canada. Архивирано от оригинала на 2 януари 2016. Посетено на 4 януари 2016.
  224. ↑ "The Princess Anne, Princess Royal". Public Register of Arms, Flags and Badges. Office of the Governor General of Canada: Canadian Heraldic Authority. Архивирано от оригинала на 4 март 2016. Посетено на 4 януари 2016.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Ан (кралска принцеса)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anne, Princess Royal в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ан_(кралска_принцеса)&oldid=12742033“.