Валтер ПП, ППК

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Валтер ПП
1972 Walther PP.jpg
Националност Германия
Тип полуавтоматичен пистолет
История на производство и служба
Изобретател Carl Walther GmbH
Създаване 1929 г.
Производител Carl Walther GmbH
Производство 1929 – наши дни
На въоръжение 1935 - 1992
Конфликти Втора световна война
Варианти PPK, PPK-L, PPKS, PP-Super, PPK/E, PP Sport, Walther TPH
Габаритни характеристики
Маса 665 g
Дължина 170 mm
Дължина на цевта 98 mm
Работни характеристики
Действие свободен затвор
Пълнител 10 (.22 LR), 8 (7,65 × 17 mm), 7 (9 × 17 mm)
Боеприпаси 7,65 × 17 mm
9 × 17 mm
.22 Long Rifle
6,35 × 15 mm
9×18mm Ultra
Начална скорост 256 m/s (9 × 17 mm)
320 m/s (7,65×17 mm)
305 m/s (.22 LR)
Ефективна стрелба 25 m
Валтер ПП в Общомедия
Валтер ППК
Walther PPK-L.jpg
Националност Германия
Тип полуавтоматичен пистолет
История на производство и служба
Изобретател Carl Walther GmbH
Създаване 1931 г.
Производител Carl Walther GmbH
На въоръжение 1935 - до днес
Конфликти Втора световна война
Габаритни характеристики
Маса 590 g
Дължина 155 mm
Дължина на цевта 83 mm
Работни характеристики
Действие свободен затвор
Пълнител 7 (7,65×17 mm)
9 (22 LR)
Боеприпаси 7,65×17 mm
9×17 mm
.22LR
6,35×15 mm
Валтер ППК в Общомедия

Валтер ПП, Валтер ППК (на немски: Walther PP, Walther PPK) са немски самозарядни пистолети, разработени от фирмата Валтер. Модел ПП (на немски: Polizeipistole – полицейски пистолет) е пуснат в производство през 1929 г. През 1931 г. е създаден по-къс и лек вариант, който е наречен ППК (нем. Polizeipistole Kriminal – пистолет за криминалната полиция). Моделът ПП получва широко разпространение в Германия, като през 1939 г. серийното му производство започва и зад граница. С Валтер ПП са въоръжени и германски полувоенни формирования, но и големи количества са закупени от немската армия през Втората световна война, тъй като заради малкия си размер е изключително удобен за лично оръжие на танкисти и пилоти. По време на войната качеството му се снижава драстично и е премахнат индикаторът, сочещ наличие на патрон в патронника. След войната производството му е преустановено, но е подновено през 1950 година, в град Улм на Дунав. Произведените единици са за нуждите на полицията във ФРГ. Производството му започва и във Франция от фирмата Manurhin, която купува лиценза. Копия на ПП се произвеждат в Унгария, ГДР, Турция и др. През 60-те и 70-те години на американския пазар е пуснат моделът PPK/S, който съвместява рамата на ПП и ствола и затвора на ППК. Този модел е произвеждан по лиценз от компанията „Interarms“. След като през 1968 г. американското правителство ограничава вноса на малки пистолети производството му е започнато в САЩ по лиценз от компанията „Interarms“. Впоследствие лиценза е купен от Смит и Уесън.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално ПП е разработен в калибър 7,65 мм; впоследствие се появяват модели, използващи патрон .22 LR и 9x17 мм (браунинг къс). Произведени са и неголямо количество пистолети в калибър 6,35 мм.ПП работи на принципа на свободния затвор, с открито петле и за първи път в самозаряден пистолет успешно прилага ударно-спусков механизъм с двойно действие. Притежава индикатор за наличие на патрон в патронника във вид на игла, която се показва навън в тилната част, бутон за прихващане на пълнителя отляво горе на ръкохватката, зад спусковата скоба, а не отзад на долната рамка, за пръв път поставен на затвора-кожух лостов предпазител, тип „дроп хамър“ („падащ чук“), който при завъртане (спускане) блокира възпламенителната игла и освобождава петлето да падне безопасно напред.

Потребители[редактиране | редактиране на кода]