Направо към съдържанието

Олга Константиновна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олга Константиновна
кралица на Гърция

Родена
Павловск, Русия
Починала
18 юни 1926 г. (74 г.)
ПогребанаФлоренция, Италия

Религияправославие
Управление
Период1867 – 1913 – кралица на елините
17 ноември – 19 ноември 1920 – регент на Константинос I
Герб
Семейство
РодХолщайн-Готорп-Романов
БащаКонстантин Николаевич
МайкаАлександра Йосифовна
Братя/сестриВера Константиновна
Вячеслав Константинович
Дмитрий Константинович
Константин Константинович
Николай Константинович
СъпругГеоргиос I (27 октомври 1867 – 1913)
ДецаКонстантинос I
Александра Георгиевна
Мария Георгиевна
Подпис
Олга Константиновна в Общомедия

Олга Константиновна (3 септември 185118 юни 1926) е велика руска княгиня – внучка на император Николай I, и кралица на Гърция като съпруга на гръцкия крал Георгиос I.

Олга Константиновна е родена на 3 септември 1851 г. в Павловск, Русия. Тя е дъщеря на великия княз Константин Николаевич и принцеса Александра фон Сакс-Алтенбург.[1]

През 1863 г. гръцкият крал Георг I посещава Петербург, за да благодари на руския император Александър II за оказаната му подкрепа за заемането на гръцкия престол. Тогава 12-годишната Олга Константиновна среща за първи път бъдещия си съпруг.[2]

Двамата се влюбват през 1867 г., когато Георг гостува на сестра си Мария Фьодоровна в Петербург. Двамата се венчават на 27 октомври 1867 г., след което Олга получава титлата кралица на елините. По майчина линия кралица Олга е 27-о поколение потомка на византийската императрица Ефросина Дукина Каматерина (1155 – 1211), която е била съпруга на византийския император Алексий III Ангел. Като потомка на византийските василевси Олга става много популярна в Гърция.

В Гърция Олга е популярна и с благотворителната си дейност.[2][3] Тя основава най-голямата болница в Гърция, Евангелисмос в Атина, и руската болница в Пирея.[2][4][5][6]

След смъртта на внука ѝ Александрос I, на 25 октомври 1920, гръцкото правителство предлага трона на брат му Павлос. Павлос отказва, уповавайки се на факта, че баща му и по-големият му брат са живи.[7][8] След като правителството на Елевтериос Венизелос губи изборите, на 17 ноември 1920 г. регентът адмирал Павлос Кундуриотис се оттегля в полза на кралица Олга. Тя управлява като регент до завръщането на сина ѝ Константинос на гръцкия престол на 19 ноември.[9]

Кралица Олга умира на 18 юни 1926 г. в Рим, Италия. Първоначално е погребана в криптата на православната църква „Рождество Христово и Св. Николай Чудотворец“ във Флоренция (гръцкият кралски дом използва едно от помещенията на криптата като гробница за монарси в изгнание). През 1936 г., след възстановяването на монархията в Гърция, тленните останки на царица Олга са препогребани в Татой, имението на гръцките крале в околностите на Атина.

Олга Константиновна и Георг I имат осем деца:

  1. Montgomery-Massingberd 1977, с. 469 – 474.
  2. а б в The Times (London), Monday 21 June 1926, p. 19.
  3. Vickers 2000, с. 67.
  4. Christmas 1914, с. 131.
  5. Mateos Sáinz de Medrano 2004, с. 72.
  6. Christmas 1914, с. 130 – 131.
  7. Van der Kiste 1999, с. 125 – 126.
  8. Vickers 2000, с. 148.
  9. Van der Kiste 1999, с. 126.
  • Christmas, Walter; translated by A. G. Chater. King George of Greece. New York, MacBride, Nast & Company, 1914.
  • Mateos Sáinz de Medrano, Ricardo. La Familia de la Reina Sofίa, La Dinastίa griega, la Casa de Hannover y los reales primos de Europa. Madrid, La Esfera de los Libros, 2004. ISBN 84-9734-195-3.
  • Montgomery-Massingberd, Hugh (ed.). Burke's Royal Families of the World, 1st edition. London, Burke's Peerage, 1977. ISBN 0-85011-023-8.
  • Van der Kiste, John. Kings of the Hellenes: The Greek Kings 1863 – 1974. Stroud, Gloucestershire, Sutton Publishing, 1999. ISBN 0-7509-2147-1.
  • Vickers, Hugo. Alice: Princess Andrew of Greece. London, Hamish Hamilton, 2000. ISBN 0-241-13686-5.