Мозъчно сътресение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мозъчно сътресение
Concussion mechanics.svg
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 S06.0
МКБ-9 850
База данни
eMedicine
aaem/123
Мед. рубрики MeSH D001924
Мозъчно сътресение в Общомедия

Мозъчното сътресение (наричано също комоцио) е лека травма на главата, която временно засяга мозъчната функция.[1][2] Симптомите могат да включват изпадане в безсъзнание, загуба на памет, главоболие, затруднение при мислене, концентрация или баланс, гадене, замъглено зрение, нарушения на съня и промени в настроението.[3] Всеки от тези симптоми може да се появи веднага или няколко дни след травмата.[3] Понякога симптомите могат да се задържат до две седмици при възрастни и до четири седмици при деца.[4][5] По-малко от 10% от спортните сътресения сред децата водят до загуба на съзнание.[6]

Сред най-честите причини се открояват пътнотранспортните произшествия, паданията, спортните травми и инцидентите с велосипеди.[7][8] Рискови фактори са употребата на алкохол[9] и предишни сътресения.[4] Механизмът на травмата включва или пряк удар по главата или удар другаде по тялото, който се предава към главата.[4] Смята се, че това води до невронна дисфункция.[5]

Предотвратяването на сътресения включва употреба на каска по време на каране на велосипед или мотор.[7] Лечението включва физическа и когнитивна почивка за ден-два с постепенно възвръщане към ежедневните дейности.[10][5][11] Прекалено дългият възстановителен период може да доведе до по-бавно възстановяване и да доведе до тревожност или депресия.[5] За справяне с главоболието може да се приемат парацетамол или нестероидни противовъзпалителни средства.[5] Физиотерапията може да помогне за дълготрайните проблеми с баланса, а когнитивната поведенческа терапия може да помогне за промените на настроението.[5]

В световен мащаб, от сътресения страдат над 3,5 от 1000 души годишно.[12] Най-често засягани са младите мъже.[7][12] След единични случаи рядко има дълготрайни последствия, но многократни сътресения могат да увеличат риска от хронична травматична енцефалопатия, болест на Паркинсон и депресия в по-късен етап от живота.[13]

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Сътресенията са свързани с различни симптоми, които обикновено настъпват скоро след травмата.[14] Ранните симптоми обикновено изчезват след няколко дни или седмици.[15] Броят и вида на симптомите варират от човек до човек.[16] Тежестта на първоначалните симптоми е показателна за времето, което ще е необходимо за възстановяване.[4]

Главоболието е най-често срещаният симптом.[17] Освен него, може да настъпи замаяност, гадене, повръщане, липса на координация и затруднение при поддържането на баланс.[17] Зрителните симптоми могат да включват чувствителност към светлина,[18] виждане на ярки светлини,[19] замъглено зрение[15] и двойно виждане.[20] Често докладвано е и звънене в ушите (тинитус).[15] В много редки случаи е възможно потърпевшият да получи конвулсии.[21]

Когнитивните симптоми включват объркване, дезориентация и трудно фокусиране. Възможна е загубата на съзнание, но ако е кратка обикновено няма връзка със степента на сериозност на сътресението.[22] Посттравматичната амнезия, при която потърпевшият губи спомените си за събитията след сътресението, е типичен признак на сътресение.[17] Човек може да повтаря едни и също въпроси,[23] да отговаря бавно на въпроси и насоки, да има празен поглед или да има неясна и несвързана реч.[24] Промяна в навиците на сън също могат да се появят, както и трудности с концентрацията и извършването на ежедневните дейности.[15][17]

Сътресението може да доведе до промени в настроението, включително раздразнителност, загуба на интерес в любимите дейности, сълзливост и проява на емоции, неподходящи за дадена ситуация.[25][26][24] При децата се наблюдава безпокойство, сънливост и раздразнителност.[27]

Механизъм[редактиране | редактиране на кода]

Човешкият мозък е обграден от гръбначно-мозъчна течност, която го защитава от леки травми. По-тежките удари или сили, които водят до голямо ускорение, не могат да се абсорбират от тази „възглавница“.[28] Сътресение може да се причини от ударна сила (главата е ударена от нещо или се удря в нещо) или от импулсивна сила (главата се движи много бързо, без да се пряк обект на травма).[26]

Силите могат да предизвикат линейно, ротационно или ъглово движение на мозъка (или комбинация от тях).[26] Смята се, че големината на ротационната сила е основния компонент при сътресенията и степента им на сериозност.[29][30] Проучванията върху спортисти сочат, че големината на силата и мястото на удара не са задължително свързани със сериозността на сътресението или симптомите му. Предполага се, че прагът на сътресението е около 70 – 75 g.[31][32]

Най-често засяганите части от мозъка вследствие ротационни сили са средният мозък и междинният мозък.[33][8] Смята се, че силите от травмата нарушават нормалната клетъчна дейност в тези области и че това нарушение води до често срещаната загуба на съзнание при сътресенията.[8] Ъглово ускорение от 4600, 5900 и 7900 rad/s2 води съответно до 25%, 50% и 80% риск за лека мозъчна травма.[34]

Превенция[редактиране | редактиране на кода]

Превенцията на леки черепно-мозъчни травми включва общи мерки, като например поставянето на предпазен колан и употребата на еърбег в превозните средства, както и използването на защитна екипировка, като например каска за високорисковите спортове.[17][35] При възрастните хора е препоръчително да намалят опасността от падане вкъщи.[25]

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

След изключване на нараняване на шията или главата, наблюдението трябва да продължи няколко часа. Ако симптомите са много, продължителни или се появяват нови такива, тогава е необходима незабавна оценка в спешно отделение.[36][6] След това физическата и когнитивна почивка трябва да продължат, докато всички симптоми не отзвучат, като повечето (80 – 90%) сътресения отзвучават за 7 – 10 дни. Времето за възстановяване може да е по-дълго при деца и подрастващи.[36] Когнитивното отпочиване включва намаляване на дейностите, изискващи концентрация и внимание.[36] След това пациентът следва да се възвърне към обичайните си дейности с бавно темпо, което не влошава симптомите.[37]

Могат да се изписват лекарства за облекчаване на проблемите със съня и депресията.[16] Най-често се препоръчва парацетамол.[38] Пациентът със сътресение не трябва да консумира алкохол и кафе или да пуши.[1][39]

Прогноза[редактиране | редактиране на кода]

Хора, които са претърпели сътресение на мозъка, са по-уязвими към последващо сътресение, особено ако новата травма настъпи, преди да са изминали симптомите от предното сътресение.[13] Многократните сътресения увеличават риска от деменция, болест на Паркинсон или депресия в по-късен етап от живота.[13]

Все пак, сътресенията почти никога не водят до смъртоносен край.[40] Симптомите на повечето сътресения изчезват след седмици, макар след това могат да останат някои проблеми, които рядко са дълготрайни.[30] Около 75% от децата се възстановяват в рамките на три месеца.[41]

Общата прогноза за възстановяване може да бъде повлияна от различни фактори, включващи възраст, интелектуални способности, семейна среда, система за социално подпомагане, професионален статут, стратегии за справяне и финансови обстоятелства.[42] Хората над 55-годишна възраст се нуждаят от повече време за възстановяване.[43] По неизвестни причини, претърпяването на едно сътресение значително увеличава риска от повторно такова.[44]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Мозъчно сътресение. // Пирогов. Посетен на 20 март 2020.
  2. Traumatic Brain Injury (TBI): Condition Information. // Посетен на 18 декември 2017.
  3. а б What are common TBI symptoms?. // Посетен на 18 декември 2017.
  4. а б в г McCrory, Paul и др. Consensus statement on concussion in sport-the 5th international conference on concussion in sport held in Berlin, October 2016. // British Journal of Sports Medicine 51 (11). юни 2017. DOI:10.1136/bjsports-2017-097699. с. 838 – 847.
  5. а б в г д е Sports-Related Concussion: Acute Management and Chronic Postconcussive Issues. // Child and Adolescent Psychiatric Clinics of North America 27 (1). януари 2018. DOI:10.1016/j.chc.2017.08.005. с. 93 – 108.
  6. а б American Academy of Pediatrics. Clinical report--sport-related concussion in children and adolescents. // Pediatrics 126 (3). септември 2010. DOI:10.1542/peds.2010-2005. с. 597 – 615.
  7. а б в Incidence, risk factors and prevention of mild traumatic brain injury: results of the WHO Collaborating Centre Task Force on Mild Traumatic Brain Injury. // Journal of Rehabilitation Medicine 36 (43 Suppl). February 2004. DOI:10.1080/16501960410023732. с. 28 – 60.
  8. а б в Clinical practice. Concussion. // The New England Journal of Medicine 356 (2). януари 2007. DOI:10.1056/NEJMcp064645. с. 166 – 72.
  9. What causes TBI?. // Посетен на 18 декември 2017.
  10. What are the treatments for TBI?. // Посетен на 18 декември 2017.
  11. Sport-Related Concussion in Children and Adolescents. // Pediatrics 142 (6). декември 2018. DOI:10.1542/peds.2018-3074. с. e20183074.
  12. а б Nguyen, Rita и др. The International Incidence of Traumatic Brain Injury: A Systematic Review and Meta-Analysis. // The Canadian Journal of Neurological Sciences. Le Journal Canadien des Sciences Neurologiques 43 (6). ноември 2016. DOI:10.1017/cjn.2016.290. с. 774 – 785.
  13. а б в Kenneth Maiese. Concussion. // The Merck Manual Home Health Handbook. януари 2008.
  14. Summary and agreement statement of the First International Conference on Concussion in Sport, Vienna 2001. Recommendations for the improvement of safety and health of athletes who may suffer concussive injuries. // British Journal of Sports Medicine 36 (1). февруари 2002. DOI:10.1136/bjsm.36.1.6. с. 6 – 10.
  15. а б в г Contemporary issues in mild traumatic brain injury. // Archives of Physical Medicine and Rehabilitation 84 (12). декември 2003. DOI:10.1016/j.apmr.2003.03.001. с. 1885 – 94.
  16. а б A systematic review of treatments for mild traumatic brain injury. // Brain Injury 19 (11). октомври 2005. DOI:10.1080/02699050400025042. с. 863 – 80.
  17. а б в г д Mild traumatic brain injury: toward understanding manifestations and treatment. // Archives of Internal Medicine 158 (15). 1998. DOI:10.1001/archinte.158.15.1617. с. 1617 – 24.
  18. Second impact syndrome: a rare, catastrophic, preventable complication of concussion in young athletes. // Journal of Emergency Nursing 29 (3). юни 2003. DOI:10.1067/men.2003.90. с. 287 – 9.
  19. Posttraumatic Retrograde and Anterograde Amnesia: Pathophysiology and Implications in Grading and Safe Return to Play. // Journal of Athletic Training 36 (3). септември 2001. с. 244 – 248.
  20. Neuropsychology of sports-related head injury: Dementia Pugilistica to Post Concussion Syndrome. // The Clinical Neuropsychologist 13 (2). май 1999. DOI:10.1076/clin.13.2.193.1963. с. 193 – 209.
  21. Concussive convulsions: emergency department assessment and management of a frequently misunderstood entity. // Academic Emergency Medicine 8 (3). март 2001. DOI:10.1111/j.1553-2712.2001.tb01312.x. с. 296 – 8.
  22. Overview of concussion consensus statements since 2000. // Neurosurgical Focus 21 (4). октомври 2006. DOI:10.3171/foc.2006.21.4.4. с. E3. Архивиран от оригинала на 28 февруари 2008.
  23. Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology. Practice Parameter: The Management of Concussion in Sports (Summary Statement). // American Academy of Neurology, 1997. с. 1 – 7. Архивиран от оригинала на 28 февруари 2008. Посетен на 5 март 2008. Архив на оригинала от 2008-02-28 в Wayback Machine.
  24. а б Foundations of Athletic Training: Prevention, Assessment, and Management. Lippincott Williams & Wilkins, 2004. ISBN 978-0-7817-5001-1. с. 236.
  25. а б Mayo Clinic Staff. Concussion. // Mayo Clinic, 2007. Посетен на 10 октомври 2008.
  26. а б в [Contemporary view on mild brain injuries in adult population]. // Casopis Lekaru Ceskych 144 (7). 2005. с. 445 – 50; discussion 451 – 4. Архивиран от оригинала на 27 февруари 2008. (на словашки)
  27. Traumatic brain injury. // Emergency Medicine Clinics of North America 25 (3). август 2007. DOI:10.1016/j.emc.2007.07.001. с. 655 – 78, viii.
  28. The neurophysiology of concussion. // Progress in Neurobiology 67 (4). юли 2002. DOI:10.1016/S0301-0082(02)00018-7. с. 281 – 344.
  29. Poirier MP. Concussions: Assessment, management, and recommendations for return to activity. // Clinical Pediatric Emergency Medicine 4 (3). 2003. DOI:10.1016/S1522-8401(03)00061-2. с. 179 – 185.
  30. а б Concussion and mild head injury. // Practical Neurology 6 (6). 2006. DOI:10.1136/jnnp.2006.106583. с. 342 – 57. Архивиран от оригинала на 1 юли 2007.
  31. Measurement of head impacts in collegiate football players: relationship between head impact biomechanics and acute clinical outcome after concussion. // Neurosurgery 61 (6). декември 2007. DOI:10.1227/01.neu.0000306103.68635.1a. с. 1244 – 52; discussion 1252 – 3.
  32. Gever D. Any football helmet hit can cause potential concussion. // MedPage Today, 7 декември 2007. Посетен на 27 февруари 2008.
  33. Observations on concussion. A review. // European Neurology 59 (3 – 4). 2007. DOI:10.1159/000111872. с. 113 – 9.
  34. The effects of impact management materials in ice hockey helmets on head injury criteria. // Proceedings of the Institution of Mechanical Engineers, Part P: Journal of Sports Engineering and Technology 223 (4). 2009. DOI:10.1243/17543371JSET36. с. 159 – 65.
  35. Primary prevention of contact sports-related concussions in amateur athletes: a systematic review from the Eastern Association for the Surgery of Trauma. // Trauma Surgery & Acute Care Open 3 (1). 2018. DOI:10.1136/tsaco-2017-000153. с. e000153.
  36. а б в Consensus statement on concussion in sport: the 3rd International Conference on Concussion in Sport held in Zurich, November 2008. // Journal of Athletic Training 44 (4). 2009. DOI:10.4085/1062-6050-44.4.434. с. 434 – 48.
  37. Facts About Concussion and Brain Injury. // Centers for Disease Control and Prevention, 2006. Посетен на 13 януари 2008.
  38. Aspirin as a risk factor for hemorrhage in patients with head injuries. // Neurosurgical Review 15 (1). 1992. DOI:10.1007/BF02352062. с. 21 – 25.
  39. What Can I Do to Help Feel Better After a Concussion?. // Center of Disease Control, 8 март 2010.
  40. Diagnostic procedures in mild traumatic brain injury: results of the WHO Collaborating Centre Task Force on Mild Traumatic Brain Injury. // Journal of Rehabilitation Medicine 36 (43 Suppl). февруари 2004. DOI:10.1080/16501960410023822. с. 61 – 75.
  41. Centers for Disease Control and Prevention Guideline on the Diagnosis and Management of Mild Traumatic Brain Injury Among Children. // JAMA Pediatrics 172 (11). ноември 2018. DOI:10.1001/jamapediatrics.2018.2853. с. e182853.
  42. Depression and Psychosis in Neurological Practice. // Bradley's neurology in clinical practice.. 6. Т. 1. Philadelphia, PA, Elsevier/Saunders, 2012. ISBN 978-1-4377-0434-1. с. 111.
  43. Mild traumatic brain injury: pathophysiology, natural history, and clinical management. // Neurology 45 (7). юли 1995. DOI:10.1212/WNL.45.7.1253. с. 1253 – 1260.
  44. Neuropsychological evaluation in the diagnosis and management of sports-related concussion. // Archives of Clinical Neuropsychology 22 (8). ноември 2007. DOI:10.1016/j.acn.2007.09.004. с. 909 – 16.