Андрю Йоркски

Андрю Йоркски
Херцог на Йорк
Херцогът на Йорк през 2013 г.
Роден	принц Андрю Албърт Крисчън Едуард 19 февруари 1960 г. Бъкингамски дворец, Уестминстър, Великобритания
Религия	Англиканство
Учил в	Кралски военноморски колеж „Британия“
Управление
Период	23 юли 1986 –
Предшественик	Албърт, херцог на Йорк
Други титли	Принц на Обединеното кралство Граф на Инвърнес Барон Килилей Вицеадмирал на Кралската флота
Семейство
Род	Уиндзор
Баща	Филип, херцог на Единбург
Майка	Елизабет II
Братя/сестри	Чарлз III Принцеса Ан Принц Едуард
Съпруга	Сара Фъргюсън (1986 - 1996)
Деца	принцеса Беатрис принцеса Юджини
Подпис
Уебсайт	thedukeofyork.org Страница в IMDb
Андрю Йоркски в Общомедия

Принц Андрю, херцог на Йорк (на английски: Prince Andrew, Duke of York), пълно име Андрю Албърт Крисчън Едуард (на английски: Andrew Albert Christian Edward), е член на британското кралско семейство. Той е втори син (след Чарлз III) и трето дете (след Чарлз III и принцеса Ан) на кралица Елизабет II и съпруга ѝ принц Филип. Към септември 2022 г. той е осми в линията за наследяване на британския трон и първият човек в линията, който не е потомък на по-големия си брат Чарлз III.

Андрю е служил в Кралския флот като пилот и инструктор на хеликоптер и като капитан на военен кораб. По време на войната за Фолкландските острови той лети на множество мисии, включително такива за елиминиране на надводни кораби, евакуация на ранени и примамки за ракети Екзосе. През 1986 г. се жени за Сара Фъргюсън и става херцог на Йорк. Двамата имат две дъщери: принцеса Беатрис и принцеса Юджини. Техният брак, раздялата през 1992 г. и разводът през 1996 г. привличат широко медийно отразяване. Андрю служи като специален представител на Обединеното кралство за международна търговия и инвестиции в продължение на 10 години до юли 2011 г.

През 2014 г. американско-австралийската активистка Вирджиния Джуфре твърди, че като 17-годишна е била обект на сексуален трафик за Андрю от американския финансист и осъден сексуален престъпник Джефри Епстийн. Андрю отрича каквото и да е злодеяние. След критики за връзката му с Епстийн той подава оставка от публични роли през май 2020 г. и неговите почетни военни принадлежности и кралски благотворителни патронажи са премахнати от кралицата през януари 2022 г. Той е ответник по гражданско дело за сексуално посегателство, заведено от Джуфре в щата Ню Йорк. Делото е уредено извънсъдебно през февруари 2022 г.

Ранни години

Андрю е роден в Белгийския апартамент на Бъкингамския дворец на 19 февруари 1960 г. в 15:30 местно време, като трето дете и втори син на кралица Елизабет II и Филип, херцог на Единбург. Той е кръстен в Музикалната зала на двореца на 8 април 1960 г.

Училище „Гордънстаун“

Андрю е първото дете, родено от управляващ британски монарх след управлението на кралица Виктория. Подобно на неговите братя и сестри Чарлз, Ан и Едуард Андрю има гувернантка, която отговаря за ранното му образование в Бъкингамския дворец. Изпратен е в Училище „Хедърдаун“ близо до Аскът в Бъркшър. През септември 1973 г. постъпва в училището „Гордънстаун“ в Северна Шотландия, където са учили баща му и по-големият му брат Чарлз. Съучениците му там му дават прякора „Кикотещият се“ (на англ. The Sniggerer) заради склонността му към неприятни шеги, на които се смее прекомерно. Докато е там, той прекарва шест месеца – от януари до юни 1977 г. в програма за обмен в колежа „Лейкфийлд Скул“ в Канада. Завършва Гордънстаун през юли 1975 г. с A-нива (матури) по английски, история и икономика.

• 

  Принц Филип (1921 – 2021), херцог на Единбург, баща

• 

  Кралица Елизабет II (1926 – 2022) – майка

• 

  Принц Андрю Гръцки и Датски (1991 – 1944) – дядо по бащина линия

• 

  Принцеса Алис Батемберг (1885 – 1969) – баба по бащина линия

• 

  Крал Джордж VI (1895 – 1952) – дядо по майчина линия

• 

  Кралица Елизабет (1900 – 2002) – баба по майчина линия

• 

  Крал Чарлз III (1948) – брат

• 

  Принцеса Ан (1950) – сестра

• 

  Принц Едуард (1964) – брат

Военна служба

Кралски военноморски сили

Кралският дом обявява през ноември 1978 г., че Андрю ще се присъедини към Кралските военноморски сили на следващата година. През декември той преминава различни спортни тестове и изпити в Центъра за подбор на екипаж в База „Бигин Хол“ в Централен Лондон заедно с допълнителни тестове и интервюта в тогавашната база HMS Дедал в Хампшър и интервюта в Адмиралтейската комисия за интервюиране HMS Султан в Госпорт, Хампшър. През март и април 1979 г. е записан в Кралския военноморски колеж „Флайт“, преминавайки пилотно обучение, докато не бъде приет като стажант-пилот на хеликоптер и е назначен за 12 години от 11 май 1979 г. На 1 септември същата година Андрю е назначен за старшина и постъпва в Кралския военноморски колеж „Британия“ в Дартмут (Девън). През 1979 г. той също така завършва курс за командоси (All Arms Commando Course) на Кралските морски пехотинци, за което получава своята Зелена барета. Назначен е като младши лейтенант на 1 септември 1981 г. и е зачислен към Тренираната сила на 22 октомври.

След като завършва Дартмут, Андрю преминава на начално летателно обучение с Кралските военновъздушни сили в База Лийминг (Северен Йоркшър), а по-късно на основно летателно обучение с флота на база HMS Сийхоук близо до Хелстън (Корнуол), където се научава да управлява хеликоптер Газел. След като му е дадена емблемата на завършил („крила“), той преминава към по-напреднало обучение на хеликоптера Сий Кинг и провежда оперативно летателно обучение до 1982 г. Той се присъединява към палубната 820 военновъздушна ескадрила, служейки на борда на самолетоносача HMS Invincible (Непобедим).

Фолкландска война

На 2 април 1982 г. Аржентина нахлува във Фолкландските острови – британска задморска територия, за която тя претендира, което води до Фолкландската война. „Непобедим“ е един от двата действащи самолетоносача, налични по това време, и като такъв трябва да играе важна роля в оперативната група на Кралския флот, събрана да отплава на юг, за да си върне островите.

Мястото на принц Андрю на борда и възможността синът на кралицата да бъде убит в битка карат британското правителство да се разтревожи и кабинетът пожелава принц Андрю да бъде преместен на работа на бюро за времетраенето на конфликта. Кралицата обаче настоява на сина ѝ да бъде позволено да остане на кораба си. Принц Андрю остава на борда на „Непобедим“, за да служи като втори пилот на хеликоптер Сий Кинг, летейки на мисии, включващи противоподводна отбрана и надводна война, примамка за ракети Екзосе, евакуация на пострадали, транспорт и търсене и спасяване по въздух. Той е свидетел на аржентинското нападение срещу британския търговски кораб SS Атлантик Кънвейър, ударен на 25 май 1982 г. от две ракети Екзосе, при което загиват 12 моряка.

В края на войната „Непобедим“ се завръща в Портсмът, където кралицата и принц Филип се присъединяват към други семейства от екипажа, за да посрещнат кораба у дома. Съобщава се, че аржентинското военно правителство е планирало, но не се е опитало, да убие принца на малкия частен остров Мустик (част от Сейнт Винсент и Гренадини) през юли 1982 г.

Въпреки че има кратки назначения на лекия самолетоносач HMS Illustrious, в базата Кулдроуз близо до Хелстън (Корнуол) и в Обединената разузнавателна школа, принц Андрю остава с „Непобедим“ до 1983 г. Мемоарите на командир Найджъл Уорд „Морски блатари над Фолкландските острови“ (Sea Harrier Over the Falklands) описват принц Андрю като „отличен пилот и многообещаващ офицер".

Кариера на морски офицер

Принц Андрю през 2007 г.

В края на 1983 г. Андрю се прехвърля в база RNAS Портланд на о-в Портланд в Дорсет и е обучен да управлява хеликоптер Уестланд Линкс. На 1 февруари 1984 г. той е повишен в чин лейтенант, след което кралицата го назначава за свой личен адютант. Принц Андрю служи на борда на фрегата HMS Брейзън като пилот до 1986 г., включително разполагане в Средиземно море като част от Постоянната морска група 2 на НАТО. Той преминава курса за щаба на лейтенантите на Кралския военноморски колеж „Гринуич“ (Лондон). На 23 октомври 1986 г. Херцогът на Йорк (както е дотогава) се прехвърля в Корпуса на Генералната служба (General Service Corps (GSC)), записва се в четиримесечен курс за инструктор по хеликоптерна военна сила в RNAS Йоувилтън в Йоувил (Южен Съмърсет) и след дипломирането си служи от февруари 1987 г. до април 1988 г. като военен офицер на хеликоптер към 702 Военновъздушна ескадрила в RNAS Портланд. Той също е служил на ескадрения миноносец с управляеми ракети HMS Едингбург като вахтен офицер и помощник-навигатор до 1989 г., включително шестмесечна мисия в Далечния Изток като част от учението Outback 88.

Херцогът на Йорк служи като командир на полета и пилот на хеликоптер Линкс HAS3 на фрегата HMS Кембълтаун от 1989 до 1991 г. Той също така е офицер от авиацията към Постоянната морска група 1 на НАТО, докато Кембълтаун е флагман на силите на НАТО в Северния Атлантически океан от 1990 до 1991 г. На 16 юли 1991 г. издържа изпита за командир на ескадрила, а на следващата година посещава Щабния колеж „Камбърли“ в Камбърли (Съри) и завършва курса за щаба на армията. Повишен е в лейтенант-командир на 1 февруари и полага изпит за командир на кораб на 12 март 1992 г. От 1993 до 1994 г. принц Андрю командва минотърсач от клас „Ловец“ HMS Котсмор.

Принц Андрю през 2011 г.

От 1995 до 1996 г. Андрю е командирован като старши пилот на 815 Военновъздушна ескадрила, тогава най-голямата летателна единица във Въздушните сили на флота на Великобритания (Fleet Air Arm). Основната му отговорност е да контролира летателните стандарти и да гарантира ефективна оперативна способност. Повишен е в командир на 27 април 1999 г., като завършва активната си военноморска кариера в Министерството на отбраната през 2001 г. като офицер от Дипломатическата дирекция на Военноморския щаб. През юли същата година Андрю е пенсиониран от активния списък на Военноморските сили. Три години по-късно той става почетен капитан. На 19 февруари 2010 г., неговия 50-ти рожден ден, той е повишен в контраадмирал. Пет години по-късно е повишен във вицеадмирал.

През януари 2022 г. той спира да използва почетните си военни звания, след като повече от 150 ветерани от Кралския флот, Кралските военновъздушни сили и армията подписват писмо, с което поискват кралицата да премахне почетните му военни звания поради участието му в гражданско дело за сексуално насилие. Съобщено е, че той все пак ще запази служебния си ранг на вицеадмирал.

Личен живот

Хобита

Андрю е запален играч на голф и има нисък едноцифрен хендикап. Хендикапът за голф е числена мярка за потенциала на играча, която се използва, за да позволи на играчи с различни способности да се състезават един срещу друг. По-добрите играчи са тези с най-ниски хендикапи. Андрю е капитан на Кралския и древен голф клуб „Сейнт Андрюс“ между 2003 и 2004 г. и по време на 250-годишния сезон на клуба е патрон на редица кралски голф клубове, като е избран за почетен член на много други. През 2004 г. той е критикуван от депутата от Лейбъристката кооперативна партия Иън Дейвидсън, който в писмо до Националната сметна палата поставя под съмнение решението му да лети до двореца Сейнт Андрюс със самолети на Военновъздушните сили за две голф пътувания. Андрю напуска почетното си членство в клуба, когато кралицата премахва кралските патронажи в няколко голф клуба. Неговото почетно членство в Кралския дорнохски голф клуб е отнето на следващия месец.

Херцогът също е запален скиор и през 2014 г. купува туристическа хижа във село Вербие, Швейцария, за 13 млн. лири заедно с бившата си съпруга Сара Фъргюсън.

Андрю е пълноправен (т.е. старши) член на Почитаемата компания на корабостроителите – най-старото морско професионално дружество в Лондонското Сити.

През май 2008 г. той присъства на лов на гъски в Казахстан с президента Нурсултан Назарбаев.

Сантиментална връзка с Ку Старк

Андрю се запознава с американската фотографка и актриса Ку Старк (Катлийн Норис Старк, р. 1956) през февруари 1981 г. преди активната си служба във Фолкландската война. През октомври 1982 г. те отиват на почивка заедно на частния остров Мустик. Биографката на принцеса Даяна Тина Браун казва, че Старк е единственият сериозен сантиментален интерес на Андрю. През 1983 г. те се разделят под натиска на пресата, папараците и двореца. През 1997 г. Андрю става кръстник на дъщерята на Старк. Когато Андрю е изправен пред обвинения през 2015 г. за връзката му с Джефри Епстийн, Старк отива в негова защита.

Брак със Сара Фъргюсън

Пощенска марка от Сейшелите по случай сватбата

Андрю се жени за Сара Фъргюсън (р. 15 октомври 1959) в Уестминстърското абатство на 23 юли 1986 г. На същия ден кралицата го номинира за херцог на Йорк, граф на Инвърнес и барон Килилей. Първите две от тези титли преди са държани както от неговия дядо по майчина линия крал Джордж VI и от прадядо му крал Джордж V. Принц Андрю познава Фъргюсън от дете; те се срещат от време на време на мачове по поло и се запознават отново на конното надбягване Роял Аскът през 1985 г.

Двойката изглежда има щастлив брак и има две дъщери заедно: Беатрис и Юджини, и в края на 80-те години семейството се представя като сплотено. Личните качества на съпругата му се смятат за освежаващи в контекста на официалния протокол около кралското семейство. Въпреки това честите пътувания на Андрю поради военната му кариера, както и безмилостното, често критично медийно внимание, фокусирано върху Херцогинята на Йорк, довеждат до сривове в брака. На 19 март 1992 г. двойката обявява плановете си да се раздели и го прави приятелски. Няколко месеца по-късно в таблоидите се появяват снимки на херцогинята в интимна връзка с Джон Браян, неин финансов съветник по онова време, което на практика слага край на всякакви надежди за помирение между Андрю и Фъргюсън.

Бракът завършва с развод на 30 май 1996 г. Херцогът на Йорк говори нежно за бившата си съпруга: „Успяхме да работим заедно, за да отгледаме децата си по начин, по който малцина други са успели, и съм изключително благодарен, че мога да го направя.“ Двойката се съгласява да сподели попечителството над двете си дъщери и семейството продължава да живее в Сънингхил Парк (построен близо до Големия парк „Уиндзор“ за двойката през 1990 г.), докато Андрю не се мести в Роял Лодж (в същия парк) през 2004 г. През 2007 г. Сара се премества в Долфин Хаус в село Енгълфийлд Грийн на по-малко от миля от Роял Лодж. През 2008 г. пожар в Долфин Хаус води до преместването на Сара в Роял Лодж, като тя отново споделя дом с Андрю. Наемът на дома от Андрю е за 75 години, като наемодател е Собствеността на Короната, на цена от 1 млн. британски лири премия и ангажимент да похарчи 7,5 млн. за ремонт.

През май 2010 г. Сара е заснета от репортер на в. „Нюз ъф дъ Уърлд“, казвайки, че Андрю се е съгласил, че ако тя получи 500 хил. лири, той ще се срещне с дарителя и ще му даде полезни бизнес контакти на най-високо ниво. Тя е заснета да получава в брой 40 хил. долара като първоначална вноска. Вестникът казва, че Андрю не е знаел за ситуацията. През юли 2011 г. Сара заявява, че многомилионните ѝ дългове са били изплатени благодарение на намесата на бившия ѝ съпруг.

Здраве

На 2 юни 2022 г. Андрю дава положителна проба за COVID-19 и е обявено, че той няма да присъства на Националната благодарствена служба в катедралата „Свети Павел“ на 3 юни по случай Платинения юбилей на кралицата.

Дейности и благотворителна дейност

Херцогът е бил патрон на Близкоизточната асоциация (MEA) – водещата организация в Обединеното кралство за насърчаване на търговията и добрите отношения с Близкия Изток, Северна Африка, Турция и Иран. След приключването на ролята му на специален представител за международна търговия и инвестиции Андрю продължава да подкрепя предприятията в Обединеното кралство без специална роля. Британският журналист Робърт Джобсън казва, че е свършил тази работа добре и пише: „Той е особено страстен, когато се занимава с млади стартиращи предприемачи и ги събира заедно с успешни бизнеси на работа в мрежа и представяне на събития. Андрю е директен и точен и методите му изглежда работят."

Херцогът на Йорк на парада Trooping the Colours в Лондон, 16 юни 2012 г.

Херцогът също така е бил патрон на Файт фор Сайт – благотворителна организация, посветена на изследването на превенцията и лечението на слепота и очни заболявания, и е член на Скаутската асоциация. Той обикаля Канада често, за да поеме задължения, свързани с канадската му военна роля. Рик Питърс, бившият командващ офицер на Кралските планински стрелци на Канада, заявява, че принц Андрю е бил много добре информиран за канадските военни методи.

Докато обикаля Индия като част от Диамантения юбилей на кралицата през 2012 г., Андрю се интересува от работата на Фондацията на женските взаимовръзки“ (Women's Interlink Foundation) – благотворителна организация, която помага на жените да придобият умения, за да печелят доходи. По-късно той и семейството му инициират „Ключ към свободата“ (Key to Freedom) – проект, който се опитва да намери път към пазара за продукти, произведени от фондацията. На 3 септември 2012 г. Андрю е сред екип от 40 души, които се спускат по Дъ Шард в Лондон (най-високата сграда в Европа), за да съберат пари за образователни благотворителни организации Тръст „Външна връзка“ (Outward Bound Trust) и Благотворителен тръстов фонд на Кралската морска пехота (Royal Marines Charitable Trust Fund).

Херцогът на връчване на награда „Чатам Хаус“ през 2013 г.

През 2013 г. е обявено, че Андрю става патрон на Лондонския метрополен университет и Университет „Хъдърсфийлд“. През юли 2015 г. той е назначен за канцлер на Университета в Хъдърсфийлд. Като признание за популяризирането на предприемачеството от страна на Андрю, той е избран за почетен член на Хюз Хол в Кеймбриджкия университет на 1 май 2018 г. Той става патрон на благотворителната организация „Attend“ през 2003 г. и е член на Международния консултативен съвет на Кралски съвместен институт за отбранителни изследвания – британски мозъчен тръст за отбрана и сигурност.

През 2014 г. Андрю основа инициативата Питч ет Палас (Pitch@Palace) в подкрепа на предприемачите с разширяването и ускоряването на техните бизнес идеи. Предприемачите, избрани за тренировъчен лагер Pitch@Palace Bootcamp, са официално поканени от Андрю да посетят Двореца „Сейнт Джеймс“, за да представят своите идеи и да се свържат с потенциални инвеститори, ментори и бизнес контакти. Херцогът също така основа Благотворителния тръст на принц Андрю, който има за цел да подкрепя млади хора в различни области като образование и обучение. Той основава и редица награди, включително Наградата за вдъхновяваща дигитална компания (Inspiring Digital Enterprise Award (iDEA)), програма за развитие на дигитални и корпоративни умения, Наградата на Херцога на Йорк за техническо образование, която се дава на талантливи млади хора в техническото образование, и Наградата на Херцога на Йорк за млад предприемач, която признава талантите на младите хора в предприемачеството. Херцогът на Йорк оказва подкрепата си на организации, които се фокусират върху науката и технологиите, като става патрон на Каталист Инк и ТийнТех. През 2014 г. Андрю посещава Женева (Швейцария), за да популяризира британската наука на честванията по повод 60-ата годишнина на Европейската асоциация за ядрени изследвания. През май 2018 г. той посещава Китай и открива Pitch@Palace China Bootcamp 2.0 в Пекинския университет.

Принц Андрю, руският президент Медведев и японският премиер Таро Асо посещават нефтения и газов проект Сахалин-II в руския Далечен изток, 2009 г.

През март 2019 г. Андрю поема патронажа на Тръст „Външни връзки“ от баща си, херцога на Единбург, като служи до собствената си оставка през ноември 2019 г. Принц Андрю заема поста на председател на настоятелството на организацията от 1999 г. Благотворителната организация се опитва да възпитава лидерски качества сред младите хора. През май 2019 г. е обявено, че Андрю е наследил лорд Карингтън като патрон на Тръста на Кралската комисия по изобразителни изкуства.

На 13 януари 2022 г. е обявено, че неговото кралско покровителство ще бъде разпределено от кралицата между други членове на кралското семейство.

Спорове и противоречия

Обвинения в сексуално насилие

Приятелство с Джефри Епстийн и съд

Джефри Епстийн

Гилейн Максуел

Андрю е приятел с Джефри Епстийн – американски финансист, осъден за сексуален трафик през 2008 г. и починал в затвора през 2019 г. Би Би Си съобщава през март 2011 г., че приятелството предизвиква постоянен поток от критики и има призиви Андрю да се оттегли от ролята си на търговски представител. Андрю също е критикуван в медиите, след като бившата му съпруга Сара разкрива, че той е помогнал на Епстийн да изплати 15 хил. лири от нейните дългове. Андрю е сниман през декември 2010 г. да се разхожда с Епстийн в Сентръл Парк по време на посещението си в Ню Йорк. През юли 2011 г. ролята на Андрю като търговски посланик е прекратена и според съобщенията той прекъсва всички връзки с Епстийн.

На 30 декември 2014 г. съдебна жалба във Флорида от адвокатите Брадли Дж. Едуардс и Пол Г. Касел твърди, че Андрю е една от няколкото видни фигури, включително адвокат Алън Дершовиц и бивш министър-председател, които са участвали в сексуални дейности с непълнолетно лице, по-късно идентифицирано като Вирджиния Джуфре (тогава известна с моминското си име Вирджиния Робъртс), за която се твърди, че е била трафикирана от Епстийн. Клетвена декларация от Джуфре е включена в по-ранен съдебен процес от 2008 г., обвиняващ Министерството на правосъдието на САЩ в нарушаване на Закона за правата на жертвите на престъпления по време на първото наказателно дело на Епстийн, като не позволява на няколко от жертвите му да оспорят сделката му за споразумение за признаване на вината; тогава Андрю не е страна по делото.

През януари 2015 г. има подновен медиен и обществен натиск Бъкингамският дворец да обясни връзката на Андрю с Епстийн. Бъкингамският дворец заявява, че „всяко внушение за некоректност с непълнолетни е категорично невярно“, а по-късно отново отрича. Исканията на адвокатите на Джуфре за изявление от Андрю относно обвиненията под клетва са върнати без отговор.

Джуфре твърди, че е правила секс с Андрю три пъти, включително при пътуване до Лондон през 2001 г., когато е била на 17 г., и по-късно в Ню Йорк и на малкия частен остров Литъл Сейнт Джеймс (част от Американските Вирджински острови). Тя твърди, че Епстийн ѝ е платил 15 хил. долара, след като е правила секс с Андрю в Лондон. Полетните дневници показват, че Андрю и Джуфре са били на местата, за които тя твърди, че са се срещнали. Андрю и Джуфре също са снимани заедно с ръка около кръста ѝ, със сътрудничката на Епстийн, Гилейн Максуел на заден план, въпреки че поддръжниците на Андрю многократно казват, че снимката е фалшива и редактирана. Джуфре заявява, че е била принудена да прави секс с Андрю и не е посмяла да възрази, тъй като Епстийн, чрез контакти, е можел да я убие или да я отвлече.

На 7 април 2015 г. съдия Кенет Мара постановява, че „обвиненията за секс срещу Андрю в съдебните документи, подадени във Флорида, трябва да бъдат заличени от публичния регистър“. Мара не взема решение дали твърденията на Джуфре са верни или неверни, като изрично заявява, че тя може по-късно да даде показания, когато делото стигне до съда. Джуфре заявява, че няма „да бъде тормозена обратно да замълчи“.

Икономът на Епстийн, Туан „Джон“ Алеси, заявява в показания, които е подал по делото за клевета на Джуфре от 2016 г. срещу Максуел, че досега неотбелязаните посещения на Андрю в къщата на Епстийн в Палм Бийч са били по-чести, отколкото се смята до момента. Той твърди, че Андрю „прекарва седмици с нас“ и получава „ежедневни масажи“.

През август 2019 г. съдебни документи, свързани с дело за клевета между Джуфре и Максуел, разкриват, че второ момиче, Йохана Сьоберг, е дала показания, че Андрю е поставил ръката си на гърдите ѝ, докато е бил в имението на Епстийн, позирайки за снимка с неговата кукла от кукленото шоу „Спитинг Имидж“. По-късно същия месец Андрю публикува изявление, в което се казва: „На нито един етап от ограниченото време, което прекарах с [Епстийн], не видях, станах свидетел или подозирах каквото и да било поведение от този вид, което впоследствие доведе до неговия арест и осъждане“, въпреки че той изразява съжаление, че се среща с него през 2010 г., след като Епстийн вече се е признал за виновен за сексуални престъпления за първи път. В края на август 2019 г. американският вестник „Ню Рипаблик“ публикува размяна на имейли от септември 2013 г. между американския литературен агент Джон Брокман и американския писател и интелектуалец Евгений Морозов, в които Брокман споменава, че е видял британец с прякор „Анди“ да получава масаж на краката от две руски жени в резиденцията на Епстийн в Ню Йорк по време на неговото последно посещение в имението през 2010 г. и е разбрал, че „получателят на масажа на краката на Ирина е Негово кралско височество принц Андрю, херцогът на Йорк“.

През юли 2020 г. Каролайн Кауфман, предполагаема жертва на Епстийн, казва на федерален съдебен процес, че е видяла Андрю в имението на Епстийн в Ню Йорк през декември 2010 г. През ноември 2021 г. Лорънс Висоски, пилотът на Епстийн, свидетелства в съда по време на процеса срещу Гилейн Максуел, че принц Андрю е летял в частния самолет на Епстийн заедно с други видни личности, включително Бил Клинтън, Доналд Тръмп и Джон Глен. Висоски заявява, че не е забелязал никаква сексуална активност или нередности в самолета. По същия начин името на Андрю е записано на 12 май 2001 г. от пилота на Епстийн Дейвид Роджърс в бордовия му дневник и той свидетелства, че Андрю е летял три пъти с Епстийн и Джуфре през 2001 г. Следващия месец снимка от около 1999 г. на Епстийн и Максуел, седнали в хижа в имението на кралицата Балморал по покана на Андрю, е показана на журито, за да се установи статусът им на партньори.

На 5 януари 2022 г. бившият приятел на Вирджиния Джуфре, Антъни Фигероа, казва в „Добро утро, Великобритания“, че Джуфре му е казала, че Епстийн ще я заведе да се срещне с принц Андрю. Той казва: „Тя ми се обади, когато беше на пътуване и говореше, че знае какво искат от нея и беше наистина нервна и уплашена, защото не знаеше как да реагира на това“. Той твърди, че срещата се е състояла в Лондон. В съдебната документация адвокатите на Андрю преди това се позовават на изявление на сестрата на Фигероа, Кристъл Фигероа, която твърди, че в опита си да намери жертви за Епстийн, Джуфре я е попитала: „Познаваш ли момичета, които са някакси лесни?“ Същия месец Каролин Андриано, която като 14-годишна е представена от Джуфре на Гилейн Максуел и Джефри Епстийн, и е свидетелка на обвинението в процеса на Максуел, казва в интервю за в. „Дейли Мейл“, че Джуфре, тогава на 17 г., ѝ е казала през 2001 г., че е спала с принц Андрю, но е смятала, че е „доста готино“ и не е била разстроена от този факт.

В документален филм на Ай Ти Ви бившият служител на кралската охрана Пол Пейдж разказва за честите посещения на Гилейн Максуел в Бъкингамския дворец и предполага, че Андрю и Гилейн може да са имали интимна връзка, докато лейди Виктория Хърви добавя, че Андрю е присъствал на социални събития, организирани от Гилейн. Името на Херцога на Йорк и номерата за връзка с Бъкингамския дворец, Сънингхил Парк, Ууд Фарм и Балморал се появяват в „Малката черна книжка“ на Максуел и Епстийн – списък с контакти на влиятелни и известни приятели на дуото. През февруари 2022 г. в. „Дейли Телеграф“ публикува снимка на Андрю заедно с Гилейн Максуел по време на обиколка на Бъкингамския дворец на гостите на Андрю – Бил Клинтън и Кевин Спейси, като член на групата за обиколка описва Максуел като „тази, която ни доведе в Бъкингамския дворец“.

Тина Браун, журналистка, която редактира списанията „Венити Феър“, „Ню Йоркър“ и „Дейли Бийст“, твърди, че Епстийн описва Андрю зад гърба си като идиот, но го намира за полезен. Браун казва: „Епстийн довери на свой приятел, че е използвал самолета на Андрю, за да скрие външните пазари, където правителствата са били длъжни да го приемат, и Епстийн е отивал заедно с него като негов инвестиционен съветник. С Андрю като фронтмен Епстийн може да преговаря за сделки с тези (често) сенчести играчи.“

Интервю за телевизионното предаване „Нюзнайт“

През ноември 2019 г. телевизионното предаване „Нюзнайт“ на Би Би Си организира интервю между Андрю и водещата Емили Мейтлис, в което той за първи път разказва за приятелството си с Джефри Епстийн. Епизодът със заглавие „Принц Андрю и Скандалът „Епстийн“ (на англ. „Prince Andrew & the Epstein Scandal“) е излъчен по Би Би Си 2 на 16 ноември. В интервюто принц Андрю казва, че се е запознал с Епстийн през 1999 г. чрез Гилейн Максуел; това противоречи на думите на личния секретар на Андрю през 2011 г., който казва, че двамата са се срещнали в началото на 90-те години. Херцогът казва още, че не съжалява за приятелството си с Епстийн, като казва, че „хората, които срещнах, и възможностите, които ми бяха дадени да уча или от него, или благодарение на него, всъщност бяха много полезни“.

В интервюто Андрю отрича да е правил секс с Джуфре на 10 март 2001 г., както тя го обвинява, тъй като той е бил вкъщи с дъщерите си, след като е бил на парти в Пица Експрес в Уокинг с по-голямата си дъщеря Беатрис. Принц Андрю също добавя, че твърденията на Джуфре за танци с него в клуб в Лондон, докато се е изпотил, са неверни, тъй като той временно е загубил способността си да се поти след „свръхдоза адреналин“ по време на Фолкландската война. Според лекари, консултирани от в. „Таймс“, предозирането на адреналин обикновено причинява прекомерно изпотяване при хората. Андрю също така казва, че не пие, въпреки разказа на Джуфре, че е осигурявал алкохол и за двамата. Разкази на други хора подкрепят твърдението му, че не пие.

Андрю казва, че е останал в имението на Епстийн три дни през 2010 г., след присъдата на Епстийн за сексуални престъпления срещу непълнолетно лице, описвайки местоположението като „удобно място за престой“. Херцогът казва, че се е срещнал с Епстийн с единствената цел да прекъсне всякакви бъдещи отношения с него. Той също така казва, че би бил готов да свидетелства под клетва относно връзките си с него.

През юли 2022 г. е обявено, че ще бъде заснет филм за подготовката за интервюто и самото интервю, с работно заглавие Scoop. Снимките трябва да започнат през ноември 2022 г. Според новинарския сайт Дедлайн филмът е по сценарий на Питър Мофат.

Гражданско дело

През август 2021 г. Вирджиния Джуфре съди принц Андрю във Федералния окръжен съд за Южния окръг на Ню Йорк, обвинявайки го в „сексуално насилие и умишлено причиняване на емоционален стрес“. На 29 октомври 2021 г. адвокатите на Андрю подават отговор, заявявайки, че техният клиент „недвусмислено отрича неверните твърдения на Джуфре“.

На 12 януари 2022 г. съдия Каплан отхвърля опитите на Андрю да отхвърли делото, позволявайки делото за сексуално насилие да продължи. През февруари делото е уредено извънсъдебно, като Андрю прави дарение за благотворителната организация на Джуфре за жертвите на насилие. В. „Гардиън“ съобщава, че решението на кралицата да лиши Андрю „от неговите кралски патронажи, почетни военни титли и всякаква официална употреба на титлата му HRH (Негово кралско височество), все още е твърдо“. Все още са възможни наказателни производства в Съединените щати по исковете на Вирджиния Джуфре.

Последици

Интервюто от 2019 г. се счита от водещата Майтлис и предаването Нюзнайнт за одобрено от кралицата, въпреки че вътрешни лица от двореца, говорещи пред в. „Сънди Телеграф“, оспорват това. Един от официалните съветници на принц Андрю подава оставка точно преди излъчването на интервюто. Въпреки че Андрю е доволен от резултата от интервюто и, както се твърди, е развел Мейтлис и екипа на предаването из Бъкингамския дворец, интервюто получава отрицателни реакции както от медиите, така и от обществеността вътре и вън от Обединеното кралство. Интервюто е описано като „автомобилна катастрофа“, „лошо ниво на ядрена експлозия“ и най-лошата криза на връзките с обществеността за кралското семейство след смъртта на Даяна, принцесата на Уелс. Експерти и хора, свързани с Бъкингамския дворец, казват, че интервюто, последиците от него и внезапното спиране на кралските задължения на Андрю са безпрецедентни.

На 19 ноември 2019 г. Съюзът на студентите на Университета в Хъдърсфийлд приема предложение за лобиране за това Андрю да подаде оставка като негов канцлер, тъй като Лондонският метрополен университет обмисля ролята на Андрю като свой патрон. На 18 ноември счетоводната фирма Кей Пи Ем Джи обявява, че няма да поднови спонсорството си на предприемаческата схема на принц Андрю Питч ет Палъс (Pitch@Palace), а на 19 ноември компанията Стандард Чартърд също оттегля подкрепата си.

На 20 ноември 2019 г. изявление от Бъкингамския дворец обявява, че Андрю спира обществените си задължения „в обозримо бъдеще“. Решението, взето със съгласието на кралицата, е придружено от настояването, че Андрю съчувства на жертвите на Джефри Епстийн. Други работещи кралски особи поемат ангажиментите му в краткосрочен план. На 21 ноември Андрю се отказва от ролята си на канцлер на Университета в Хъдърсфийлд. Три дена по-късно дворецът потвърждава, че Андрю ще се оттегли от всичките си 230 патронажа, въпреки че той изразява желание да има някаква обществена роля в бъдеще.

На 16 януари 2020 г. е съобщено, че Министерството на вътрешните работи препоръчва значително понижаване на степента на сигурност за Андрю, което ще сложи край на денонощната му въоръжена полицейска защита. По-късно е съобщено, че му е било разрешено да запази обезпечението си от 300 хил. лири на година и препоръката ще бъде преразгледана отново в бъдеще. На 28 януари 2020 г. прокурорът на САЩ Джефри Берман заявява, че принц Андрю е предоставил нулево сътрудничество с федералните прокурори и ФБР по отношение на текущите разследвания, въпреки първоначалното си обещание в интервюто за Нюзнайт, когато казва, че е готов да помогне на властите. Бъкингамският дворец не коментира въпроса, въпреки че източници, близки до Андрю, казват, че той не е бил потърсен от американските власти и следователи, и правният му екип обявява, че той е предложил да бъде свидетел „поне на три случая“, но е получил отказ от Министерството на правосъдието. Американските власти отговарят на твърдението и отричат Андрю да е бил потърсен за интервю, и определят изявленията му като начин „да се представи лъжливо пред обществеността като нетърпелив и готов да сътрудничи“. Спенсър Кувин, който представлява девет от жертвите на Епстийн, казва, че Андрю може да бъде арестуван, ако някога се върне в Съединените щати, като казва: „Много малко е вероятно някога да се случи екстрадиция, така че принцът ще трябва да е тук, в САЩ, и да бъде арестуван докато е тук.“

През март 2020 г. Андрю наема експерта по управление на кризи Марк Галахър, който е помагал на високопоставени клиенти, лъжливо обвинени в Операция „Мидланд“. През април 2020 г. е съобщено, че Трофеят за млади шампиони на Херцога на Йорк няма да се играе повече, след като всички дейности, извършвани от благотворителния тръст на принц Андрю, са спрени. През май 2020 г. е съобщено, че Благотворителният тръст на принц Андрю е разследван от Благотворителната комисия за Англия и Уелс по отношение на някои регулаторни въпроси относно плащания в размер на 350 хил. лири на неговата бивша лична секретарка Аманда Тирск. Според в. „Таймс“ старши персонал във флотата и армията смята Андрю за срам за военните и смята, че той трябва да бъде лишен от военните си звания. През май 2020 г. е обявено, че Андрю ще се оттегли завинаги от всички публични роли заради връзките си с Епстийн.

През юни 2020 г. става известно, че Андрю е лице от интерес в криминално разследване в Съединените щати и че Съединените щати са подали молба за правна взаимопомощ до британските власти, за да разпитат Андрю. В. „Нюзуик“ съобщава, че мнозинството от британските граждани смятат, че Андрю трябва да бъде лишен от титлите си и екстрадиран в Съединените щати. След ареста на Гилейн Максуел през юли 2020 г. Андрю отменя планирано пътуване до Испания поради опасения, че може да бъде арестуван и екстрадиран в Съединените щати. В интервюто за Би Би Си през 2019 г. Андрю казва на тв предаване „Нюзнайт“, че връзката му с Епстийн произтича от дългогодишното му приятелство с Гилейн Максуел, която по-късно е осъдена за съучастие в сексуалното насилие на Епстийн.

През август 2020 г. протестиращи срещу трафика на деца скандират „Педофил! Педофил!", позовавайки се на Андрю, събрани пред Бъкингамския дворец, а видеоклипове от протеста стават широко разпространени. През август 2021 г. кралският биограф Пени Джунор потвърди, че репутацията на принц Андрю сред обществеността е непоправимо увредена.

През 2020 г. прокурорите, търсещи достъп до Андрю, отправят официално искане за взаимна правна помощ до британското правителство. През август 2021 г. е съобщено, че американските власти са песимистично настроени относно възможността да интервюират Андрю.

През януари 2022 г. акаунтите на Андрю в социалните медии са изтрити, страницата му в уебсайта на кралското семейство е пренаписана в минало време, а военните му принадлежности и патронажи са премахнати, за да се постави акцент върху оттеглянето му от обществения живот. Той също спира да използва обръщението „Негово кралско височество“ (HRH), въпреки че не е официално премахнато. През същия месец мястото за конни надбягвания „Йорк Рейскорс“ в град Йорк обявява, че ще преименува частта от трасето, дотогава наречена на Херцога на Йорк. Гимназия „Принц Андрю“ в Нова Скотия, обявила две години по-рано, че обмисля промяна на името, тъй като името „вече не отразява ценностите на общността“, заявява, че през следващата академична година ще има ново име. През февруари 2022 г. Градският съвет на Белфаст и Асамблеята на Северна Ирландия решават да не развяват флага за рождения ден на Андрю. През същия месец Общинският съвет на Среден и Източен Антрим обявява, че ще проведе дебат през юни 2022 г. относно предложението за преименуване на път „Принц Андрю“ в град Карикфъргъс. На 27 април 2022 г. Градският съвет на Йорк гласува единодушно премахването на т. нар. „свобода на града“, предоставена на Андрю през 1986 г. Става въпрос за чест, предоставяна от община на ценен член на общността или на гостуваща знаменитост или високопоставено лице. Депутатката от Централния парламент на Рейчъл Маскел от избирателен район Централен Йорк казва, че Андрю е първият, на когото някога е било отнето това. Има и призиви за премахване на титлата му „Херцог на Йорк“.

През март 2022 г. Андрю прави първата си официална поява от месеци насам, помагайки на кралицата да влезе в Уестминстърското абатство за възпоменателна служба за неговия баща Филип, херцога на Единбург. Има смесена реакция от страна на коментаторите на присъствието му, като някои казват, че това ще изпрати грешно послание към жертвите на сексуално насилие за това колко могъщи мъже могат да се освободят от поведението си, а други твърдят, че появата му е необходима като син в памет на баща му.

През юни 2022 г. в. „Телеграф“ съобщава, че Андрю е помолил кралицата да бъде възстановен като полковник от Гренадирската гвардия, да използва титлата си HRH (Негово кралско височество) и да му бъде позволено да се появява на официални събития поради позицията си на „принц по кръв“. През същия месец той взима участие в частни аспекти на церемонията за Ордена на жартиерата, включително в обяд и инвеститура на нови членове, но е изключен от публичното шествие след намеса на брат му Чарлз и племенника му Уилям, които му забраняват да се появява навсякъде, където публиката може да го види. Името на Андрю фигурира в един от списъците, което показва, че това решение е взето в последния момент.

През юни 2022 г. депутатът Рейчъл Маскел представя законопроект за „Премахване на титли“ в Камарата на общините. Ако бъде приет, този законопроект ще позволи на Андрю да бъде лишен от титлата си „Херцог на Йорк“ и от други титли. Маскел твърди, че 80% от гражданите на Йорк искат Андрю да загуби всякаква връзка с техния град. Предложеният законопроект също така ще позволи на други хора, считани за недостойни, да загубят титлите си. Монархът или парламентарна комисия биха могли да премахнат титла. Законопроектът трябва да получи второ четене на 9 декември 2022 г.

През август 2022 г. е съобщено, че Изпълнителният комитет за защита на кралски особи и публични фигури (RAVEC) е оценил заплахата за сигурността срещу Андрю и е заключил, че той трябва да запази своите финансирани от данъкоплатците полицейски бодигардове, като годишните разходи се оценяват на между 500 хил. и 3 млн. лири. В началото на 2021 г. има съобщения за най-малко два инцидента с нахлуване в имота му в Уиндзор, а през декември той е словесно малтретиран от жена, докато кара колата си.

След смъртта на кралицата на 8 септември 2022 г. Андрю се появява в цивилно облекло на различни церемониални събития. Той носи военна униформа за 15-минутното бдение до ковчега на кралицата в Уестминстър Хол на 16 септември. Адвокат Спенсър Кувин, който представлява девет от жертвите на Епстийн, е критичен към публичната роля на Андрю в подготовката за погребението и заявява, че „сега той се опитва да види дали може да възстанови имиджа си пред обществото“. Адвокатът от Ню Йорк Мариан Уанг, която представлява до 12 жертви на Епстийн, описва публичния профил на Андрю като „доста възмутителен“ и „вреден за всеки оцелял от травма да види как насилник или техните помощници продължават да се възползват от предимствата на привилегията, статуса и властта“.

Специален представител за международна търговия и инвестиции

Принц Андрю, херцог на Йорк, специален представител на Обединеното кралство за международна търговия и инвестиции, по време на сесията „Бъдещето на Близкия Изток“ на Световния икономически форум за Близкия изток 2008 г., Шарм ел-Шейх, Египет.

От 2001 г. до юли 2011 г. Андрю работи с Търговия и инвестиции в Обединеното кралство – част от Отдела за бизнес, иновации и умения, като специален представител на Обединеното кралство за международна търговия и инвестиции. Постът, заеман преди това от принц Едуард, херцог на Кент, включва представяне и популяризиране на Обединеното кралство на различни търговски панаири и конференции по света. Пригодността му за ролята е оспорена в Камарата на общините от министъра на правосъдието в сянка Крис Брайънт през февруари 2011 г., по време на либийската гражданска война през 2011 г., на основание, че той е „не само много близък приятел на Сейф ал-Ислам Кадафи, но също... и близък приятел на осъдения либийски контрабандист на оръжие Тарек Кайтуни". Допълнителни проблеми възникват, когато той е домакин на обяд за Сахер Ел Матери, член на корумпирания тунизийски режим, в Двореца по времето на Тунизийската революция. Андрю създава приятелство и с Илхам Алиев, президент на Азербайджан, критикуван за корупция и за нарушаване на човешките права от Амнести Интернешънъл, и го посещава както по време, така и след мандата му като търговски пратеник на Обединеното кралство. Към ноември 2014 г. Андрю се е срещал с Алиев 12 пъти. Противоречията, заедно с връзките му с Джефри Епстийн, го карат да се оттегли от ролята през 2011 г.

Херцогът на Йорк с президента на Азербайджан Илхам Алиев, 2011 г.

Андрю не получава заплата от търговията и инвестициите на Обединеното кралство за ролята си на специален представител, но ходи на делегации с платени разходи и се твърди, че понякога е използвал плащани от правителството пътувания за лична почивка, което му печели прякора „Анди въздушните мили“ (Airmiles Andy) от пресата. На 8 март 2011 г. в. „Дейли Телеграф“ съобщава: „През 2010 г. принцът е похарчил 620 хил. лири като търговски пратеник, включително 154 хил. лири за хотели, храна и гостоприемство и 465 хил. лири за пътувания.“

През ноември 2020 г. и след преглед на имейли, вътрешни документи и неотчетени регулаторни документи, както и интервюта с 10 бивши служители на банката, американското списание „Блумбърг Бизнесуик“ съобщава за Андрю, използващ кралския си печат и ролята си на специален представител за международна търговия и инвестиции за подпомагане на Дейвид Роуланд и неговата частна банка, Банка Хавиланд, с осигуряване на сделки с клиенти по целия свят. Семейство Роуланд са сред инвестиционните съветници на Андрю и той присъства на официалната церемония по откриването на тяхната банка през юли 2009 г.

Предполагаеми коментари за корупция и Казахстан

Като специален търговски представител на Обединеното кралство, Андрю пътува по света, за да популяризира британския бизнес. Разкрито е в изтичането на информация от дипломатически депеши на Съединените щати, че Андрю е бил докладван от Татяна Гфьолер, посланик на Съединените щати в Киргизстан, обсъждайки подкупите в Киргизстан и разследването на оръжейната сделка Ал-Ямама. Херцогът, обяснява тя, „се позоваваше на разследване, впоследствие затворено, за предполагаеми рушвети, получени от висш саудитски кралски представител в замяна на многогодишния, доходоносен договор на Би Ей И Систъмс за предоставяне на оборудване и обучение на саудитските сили за сигурност“. Депешът продължава: „Поданиците на майка му, насядали около масата, изреваха одобрително. След това той продължи с „тези (ругателни) журналисти, особено от „Гардиън“, които си пъхат носовете навсякъде“ и (вероятно) затрудняват правенето на бизнес за британските бизнесмени. Тълпата на практика ръкопляска!"

По-рано през 2010 г. е разкрито, че зетят милиардер на казахстанския президент Тимур Кулибаев е платил на представителите на Андрю 15 млн. лири (3 млн. над исканата цена) чрез офшорни компании за имението на Андрю Сънингхил Парк в Съри. Кулибаев често се появява в американските депеши като един от хората, натрупали милиони в богатия на газ Казахстан. По-късно е разкрито, че службата на Андрю се е опитала да получи имот в близост до двореца Кенсингтън за Кулибаев по това време.

През май 2012 г. е съобщено, че швейцарската и италианската полиция, разследваща мрежа от лични и бизнес взаимоотношения, за която се предполага, че се използва за международна корупция, разглежда дейностите на Енвиро Пасифик Инвестмънтс, която начислява хонорари за много милиони лири на енергийни компании, желаещи да се занимават с Казахстан. Смята се, че тръстът е платил 6 млн. лири закупуването на Сънингхил парк, който сега изглежда изоставен. В отговор говорител на двореца казва: „Това беше частна продажба между два тръста. Никога не е имало некоректност от страна на Херцога на Йорк.“

Либи Първс пише във в. „Таймс“ през януари 2015 г.: „Принц Андрю заслепява лесно, когато се сблъска с огромно богатство и очевидна власт. Той си е падал по „приятелствата“ с лоши, корумпирани и умни мъже, не само в САЩ, но и в Либия, Казахстан, Узбекистан, Тунис, навсякъде.“

През май 2016 г. избухва нова полемика, когато в. „Дейли Мейл“ твърди, че Андрю е посредничил в сделка за подпомагане на гръцко-швейцарски консорциум за осигуряване на договор за 385 млн. лири за изграждане на водопроводни и канализационни мрежи в два от най-големите градове в Казахстан, докато работи като британски търговски пратеник и може да получи комисионна от 4 млн. лири. Вестникът публикува имейл от Андрю до казахстанския олигарх Кенгес Ракишев (за когото се твърди, че е посредничил при продажбата на имението на принца Сънингхил парк в Бъркшър) и казва, че Ракишев е уредил срещи за консорциума. След като първоначално заявява, че имейлът е фалшификат, Бъкингамският дворец се опитва да блокира публикуването му като нарушение на поверителността. Дворецът отхвърля обвинението, че Андрю е действал като „посредник“, наричайки статията „невярна, клеветническа и нарушаваща кодекса за поведение на редактора“. Бившият министър на външното министерство, депутатът Крис Брайънт заявява: „Когато бях във външното министерство, беше много трудно да се види в чии интереси действа той [Андрю]. Той не придава точно блясък на кралската диадема.“

Продажба на оръжие

През март 2011 г. Кей Стърман от Кампанията срещу търговията с оръжия каза пред новините на Чанъл 4, че кампанията вижда принц Андрю като част от по-голям проблем: „Той е лицето на Търговия и инвестиции в Обединеното кралство (UKTI). Нашите притеснения не са само принц Андрю, това е цялата организация на UKTI. Те гледат на оръжията като на още една стока, но разполага с напълно непропорционални ресурси. В лондонския офис на UKTI оръжейният сектор има повече служители от всички останали, взети заедно. Ние сме загрижени, че принц Андрю е използван за продажба на оръжие и там, където продавате оръжия, това вероятно ще бъде на деспотични режими. Той е главният мажоретен лидер на оръжейната индустрия, ръкува се и проправя пътя за търговците.“

През януари 2014 г. принц Андрю участва в делегация в Бахрейн, близък съюзник на Обединеното кралство. Говорителят на CAAT Андрю Смит казва: „Призоваваме принц Андрю и правителството на Обединеното кралство да спрат да продават оръжие на Бахрейн. Подкрепяйки диктатурата на Бахрейн, принц Андрю дава своята имплицитна подкрепа за техните потиснически практики. Когато нашето правителство продава оръжие, то дава морална и практическа подкрепа на един нелегитимен и авторитарен режим и пряко подкрепя тяхното систематично потискане на опозиционните групи... Не трябва да позволяваме международният ни имидж да бъде използван като PR инструмент за насилствената и потисническа диктатура в Бахрейн.“ Андрю Смит също казва: „Принцът последователно е използвал позицията си, за да насърчава продажбите на оръжия и да подкрепя някои от най-неприятните правителства в света, неговите продажби на оръжия не само са дали военна подкрепа на корумпирани и репресивни режими. Те придадоха на тези режими политическа и международна легитимност.“

Реакция на избирането му като член на Кралското общество

Избирането на Андрю в Кралското общество кара водещите учени на Великобритания да се бунтуват поради липсата на научна подготовка на Андрю, като някои отбелязват, че той има само средно образование. В публикация на в. „Сънди Таймс“ фармакологът, носител на Хумболтова награда и член на Кралското общество, Дейвид Колхун изразява мнение, позовавайки се на квалификациите на Андрю, че „ако исках подсказка за победителя в 14.30 на конното надбягване в Нюмаркет, аз бих попитал кралска особа. За повечето други въпроси не бих.“

Обвинения в расистки език

Рохан Силва, бивш сътрудник на Даунинг стрийт, твърди, че когато са се срещнали през 2012 г., Андрю е коментирал: „Е, извинете за израза, това наистина е негър в купчина дърва“ (идиом, който значи, че някакъв факт от значителна важност не се разкрива - нещо подозрително или грешно). Бившият министър на вътрешните работи Джаки Смит също твърди, че Андрю е направил расистки коментар за арабите по време на държавна вечеря за саудитското кралско семейство през 2007 г. Бъкингамският дворец отрича Андрю да е използвал расистки език и в двата случая.

Обвинения за повреждане на портите в Големия парк на Уиндзор

През март 2016 г. главният изпълнителен директор на политическата организация „Рипаблик“ Греъм Смит подава официален доклад до полицията, изисквайки разследване на твърденията, че Андрю е повредил сензорно управляваните врати в Големия парк ,Уиндзор“, като ги е отворил принудително със своя Рейндж Роувър, за да избегне допълнителната миля по пътя си до дома. Полицията в Темз Вали отхвърля докладите поради липсата на подробности.

Отношение към репортери, служители и др.

По време на четиридневната си обиколка в Южна Калифорния през април 1984 г. Андрю пръска боя върху американски и британски журналисти и фотографи, които правят репортажи от обиколката, след което той казва на окръжния управител на Лос Анджелис Кенет Хан: „Това ми хареса“. Инцидентът поврежда дрехите и екипировката на репортерите и в. „Лос Анджелис Хералд Икзаминър“ праща сметка от 1200 долара до британското консулство с искане за финансова компенсация.

В. „Гардиън“ пише през 2022 г., че „неговият груб маниер със служителите е добре документиран. Един старши лакей веднъж каза на репортер, който работеше под прикритие в Бъкингамския дворец, че при събуждането на принца „отговорът лесно може да бъде „майната ти“ като добро утро“. Бившият офицер от кралската охрана Пол Пейдж казва в документален филм на Ай Ти Ви, че Андрю има колекция от 50 или 60 плюшени играчки и ако те „не са били поставени обратно в правилния ред от прислужниците, той би крещял и пищял и ставал словесно обиден." Бившата прислужница на херцога, Шарлот Бригс, също си спомня как е поставила плюшените мечета на леглото му и казва пред в. „Сън“, че когато тя била ухапана от неговия норфолкски териер през 1996 г., той само се засмял и „не се е притеснявал“. Тя казва, че е била разплакана от Андрю, защото не е затворила правилно тежките завеси в кабинета му и добавя, че поведението му е в контраст с това на братята му Чарлз и Едуард, които „не бяха като него“ и баща му Филип, когото тя описва като „толкова мил и джентълменски“.

Масажистката Ема Грюнбаум казва, че Андрю редовно прекрачвал границата, правейки страховити сексуални коментари, когато тя идвала да му прави масаж. Тя твърди, че той непрекъснато е говорил за секс по време на първия масаж и е искал да знае кога е правила секс за последен път. Грюнбаум казва, че Андрю е организирал редовни масажи за около два месеца и тя вярва, че исканията за масажи са спрели, когато той е разбрал, че няма да получи повече.

Финанси и дългове

Не е ясно как Андрю финансира луксозния си начин на живот. През 2021 г. в. „Гардиън“ пише: „С малко видима подкрепа рядко се отговаря на въпросите как Андрю е успял да финансира начина си на живот. В миналото изглеждаше, че живее живота под светлините на прожекторите на мултимилионера, с почивки на борда на луксозни яхти, редовни престоя на голф и ски пътувания до изключителни курорти.“

Херцогът на Йорк получава 249 хил. лири рента от кралица Елизабет II. През 12-месечния период до април 2004 г. той похарчва 325 хил. за полети, а търговските му мисии като специален представител на Търговия и инвестиции в Обединеното кралство (UKTI) струват 75 хил. лири през 2003 г. В. „Сънди Таймс“ съобщава през юли 2008 г., че за „публичната роля на херцога на Йорк... той миналата година е получил 436 хил. лири за покриване на разходите си". Той има и пенсия от Кралския флот от 20 хил. лири.

През май 2020 г. е съобщено, че Андрю и бившата му съпруга са били в съдебен спор за швейцарската си ски хижа, тъй като не са могли да изплатят дълга си. Те взимат ипотека от 13,25 млн. лири и се очаква да платят 5 млн. в брой вноски, които след прилагане на лихвите възлизат на 6,8 млн. Въпреки твърденията, че кралицата ще помогне с плащането на дълга, говорител на Андрю потвърждава, че тя няма да се намеси. В. „Таймс“ съобщава през септември 2021 г., че Андрю и Сара са постигнали правно споразумение с предишния собственик на имота и ще продадат къщата, за да изплатят дълга си. Собственикът се съгласява да получи 3,4 млн. лири, т.е. половината от дължимата му сума, тъй като е останал с впечатлението, че Андрю и Сара се занимават с финансови проблеми. Съобщава се, че парите от продажбата на имота ще бъдат използвани и за плащане на съдебните разноски на Андрю по гражданското дело. През юни 2022 г. швейцарският вестник „Льо Там“ съобщава, че хижата е била замразена поради дълг от 1,6 млн. лири, който Андрю дължи на неназовани хора. Професорът по право Никола Жанден казва пред вестника: „Продажбата е принципно невъзможна освен със съгласието на кредитора“.

През 2021 г. Блумбърг Нюз съобщава, че фирма, свързана с Дейвид Роуланд, е изплащала дълговете на Андрю. През ноември 2017 г. Андрю взима заем от 250 хил. лири от Банка „Хавиланд“, добавяйки към съществуващ заем от 1,25 млн. лири, който е „удължен или увеличен 10 пъти“ от 2015 г. Документите показват, че докато „достоверността на жалбоподателя“ е била поставена под съмнение, той е получил заема в опит да „разшири бизнес потенциала си с кралското семейство“. 11 дни по-късно и през декември 2017 г. 1,5 млн. са прехвърлени от сметка в Олбани Ризървс, контролирана от семейство Роуланд, към сметката на Андрю в Банка „Хавиланд“, изплащайки заема, който трябва да бъде изискуем през март 2018 г. Политикът от либералдемократите и убеден републиканец Норман Бейкър заявява: „Това още веднъж демонстрира, че трябва да бъдат зададени важни въпроси относно бизнес отношенията на принц Андрю и връзката му с някои съмнителни личности.“

Няколко месеца след противоречивото интервю на Андрю за тв предаване „Нюзнайт“ през 2019 г. (виж по-горе), неговата лична служба създава Тръст „Урамур“ (Urramoor Trust), който притежава както Lincelles Unlimited (създадена през 2020 г.), така и Urramoor Ltd (създадена през 2013 г.), и според в. „Таймс“ е създадена, за да поддържа неговото семейство. Lincelles е доброволно ликвидиран през 2022 г. Андрю е описан като „основател, но не и бенефициент“ и не притежава нито една от компаниите, въпреки че Регистърът на компаниите в Обединеното кралство посочва него и неговия частен банкер от 20 години Хари Кио като хора със значителен контрол.

През март 2022 г. е съобщено, че на 15 ноември 2019 г. съпругата на затворения бивш турски политик Илхан Ишбилен е прехвърлила 750 хил. лири на Андрю с убеждението, че това ще ѝ помогне да си осигури паспорт. Херцогът изплаща парите 16 месеца по-късно, след като с него се свързват адвокатите на г-жа Ишбилен. В. „Телеграф“ съобщава, че парите, изпратени по сметката на Андрю, са били описани на банкерите като сватбен подарък за най-голямата му дъщеря Беатрис, въпреки че съдебните документи не включват никакви предложения, че принцесата е била наясно с транзакциите. Г-жа Ишбилен твърди, че още 350 хил. са били преведени на Андрю чрез бизнесмена Селман Тюрк, когото г-жа Ишбилен съди за измама. Тюрк е удостоен с наградата „Пийпълс Чойс“ за своя бизнес Хейман Ал на събитието на Андрю Питч ет Палас (Pitch@Palace), проведено в двореца Сейнт Джеймс, дни преди плащането от 750 хил. да бъде направено от г-жа Ишбилен. Въпреки че печели наградата чрез публично гласуване онлайн и гласуване на публиката в нощта на церемонията, има опасения, повдигнати пред старши член на кралското семейство, че Тюрк играе със системата и не трябва да печели, понеже той може да е използвал ботове – автономни интернет програми, за да увеличи вота си. Роденият в Либия осъден контрабандист на оръжие Тарек Кайтуни запознава Андрю със Селман Тюрк през май или юни 2019 г. и провежда по-късни срещи най-малко два пъти. Кайтуни, за когото се твърди, че Андрю е лобирал в британска компания, според съобщенията е подарил на принцеса Беатрис огърлица от злато и диаманти на стойност 18 хил. лири за нейния 21-ви рожден ден през 2009 г. и е бил поканен на сватбата на принцеса Юджини през 2018 г.

Титли, обръщения, звания, гербове и щандарти

Титли и обръщения

• 19 февруари 1960 г. – 23 юли 1986 г.: Негово кралско височество Принц Андрю
• 23 юли 1986 г. – понастоящем: Негово кралско височество Херцогът на Йорк
• 16 февруари 2022 г. - понастоящем: Принц Андрю, херцог на Йорк (запазва титлата си „Негово кралско височество“, но няма да я използва в официално качество)

Кралска монограма на принц Андрю

Към септември 2022 г. Андрю е осми в линията за наследяване на британския трон. В редки случаи той е известен с второстепенните си титли „Граф на Инвърнес“ – в Шотландия и „барон Килилей“ – в Северна Ирландия. През 2019 г. жителите на Инвърнес започват кампания за отнемането му на тази титла, заявявайки, че „е неуместно принц Андрю да се свързва с нашия красив град“, в светлината на приятелството му с осъдения сексуален престъпник Джефри Епстийн. Подобни молби са отправени от хора, свързани със село Килилей и град Йорк по отношение на неговите титли „Барон Килилей“ и „Херцог на Йорк“, с члена на лейбъристката кооперация за Централен Йорк, Рейчъл Маскел, заявявайки, че тя ще търси начини да накара Андрю да се откаже от херцогската си титла, ако не се откаже доброволно от нея. През януари 2022 г. е съобщено, че въпреки че Андрю запазва обръщението „Негово кралско височество“, той повече няма да го използва в публично качество. През април 2022 г. няколко съветници от Йорк призовават Андрю да загуби титлата „Херцог на Йорк“. Също през 2022 г. има подновена петиция да му бъде отнета титлата „Граф на Инвърнес“.

Военни звания

Обединено кралство

• Кралски военноморски сили
  • 1979 – 1981: Мичман, Кралски военноморски колеж „Британия“, база HMS Seahawk
  • 1981 – 1984: Младши лейтенант, пилот, 820 Военноморска ескадрила на самолетоносача HMS Invincible;
  • 1984 – 1992: Лейтенант, пилот, 815 Военноморска ескадрила на фрегата HMS Brazen; инструктор по хеликоптерни военни действия, 702 Военноморска ескадрила в база RNAS Culdrose; полетен командир на 829 Военноморска ескадрила на фрегата HMS Campbeltown
  • 1992 – 1999: Лейтенант командир, капитан, минотърсач HMS Cottesmore; старши пилот в 815 Военноморска ескадрила в база RNAS Portland; Директорат на военноморските операции към Министерство на отбраната
  • 1999 – 2005: Командир, Дипломатическа секция на военноморския щаб. Отписан от активната листа през 2001 г.
  • 2005 – 2010: Почетен капитан
  • 2010 – 2015: Контраадмирал
  • 2015 – понастоящем: Вицеадмирал

Отличия

Общност на нациите

• 21 февруари 2011 г.: Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден (GCVO)
  • 2 юни 2003 г. – 21 февруари 2011 г.: Рицар командир на Кралския викториански орден (KCVO)
  • 19 декември 1979 г. – 2 юни 2003 г.: Комендант на Кралския викториански орден (CVO)
• 23 април 2006 г.: Кралски рицар на Най-благородния орден на жартиера (KG)
• 1977: Сребърен юбилеен медал на кралица Елизабет II
• 1982: Южноатлантически медал с розетка
• 2002: Златен юбилеен медал на кралица Елизабет II
• 2012: Диамантен юбилеен медал на кралица Елизабет II
• 2022: Платинен юбилеен медал на кралица Елизабет II
• 2016: Военноморски медал за дълга служба и добро поведение
• 1990: Нова Зеландия 1990 Възпоменателен медал
• 2001: Награда на канадските сили (CD) (с първата закопчалка)
• 2005: Възпоменателен медал за стогодишнината на Саскачеван

Чуждестранни

• 1988: Голям кръст на Ордена на Свети Олав
• 2010: Огърлица на Ордена на Федерацията
• 2015: Лента на Ордена на ацтекския орел
• 2017: Орден на Изабела Католичка

Звания

• 1 февруари 1984 г. – 13 януари 2022 г.: Личен адютант на кралицата
• 23 февруари 1987 г. – 27 април 2022 г.: Фрийман на град Йорк
• 2007: Лорд Върховен комисар на Общото събрание на Църквата на Шотландия
• 5 май 2013 г.: Кралски член на Кралското общество (FRS)
• 20 февруари 2015 г. – 13 януари 2022 г.: Велик президент на Royal Commonwealth Ex-Services League
• 13 юли 2015 г. – 21 ноември 2019 г.: канцлер на Университета в Хъдърсфийлд
• 20 април 2016 г.: Почетен член на Обществото на светлината и осветлението (Hon. FSLL)
• 1 май 2018 г. – ноември 2019 г.: Почетен член на Хюз Хол, Кеймбридж

Бивши почетни военни звания

През 2019 г. военните принадлежности на Андрю са прекратени и на 13 януари 2022 г. са официално върнати на кралицата.

Обединено кралство

• Полковник в Гренадирската гвардия
• Главнокомандващ полковник на Кралския ирландски полк 27-и (Енискилън), 83-ти и 87-и, и Улстърски отбранителен полк)
• Главнокомандващ полковник на Малкия армейски школен корпус
• Главнокомандващ полковник на Йоркския полк (14-ти/15-и, 19-и и 33-ти/76-и пехотен)
• Главнокомандващ полковник на 9/12 Кралски пиконосци (Принц на Уейлс) (разпуснат)
• Зам. главнокомандващ полковник на Кралските пиконосци (Лични на кралица Елизабета)
• Кралски полковник на Кралските планински стрелци, 2-ри батальон на Кралския шотландски полк
• Почетен въздушен командир, Кралски военновъздушни сили Лосимат
• Главен командир на Флотската авиация
• Адмирал на Морския кадетски корпус

Канада

• Главнокомандващ полковник на Йоркските рейнджъри на кралицата (1-ви американски полк) (RCAC)
• Главнокомандващ полковник на Канадските кралски планински стрелци
• Главнокомандващ полковник на Стрелците на Принцеса Луиз
• Главнокомандващ полковник на Канадския въздушнодесантен полк (разпуснат)

Нова Зеландия

• Главнокомандващ полковник на Логистичния полк на Кралската новозеландска армия

Герб

Пример за тривърхова бризура върху щит.

Герб на Андрю, херцог на Йорк

Личният герб на Херцога, от 1963 г., е Кралският герб на Обединеното кралство, различаващ се по сребриста бризура с три върха: в централния има светлосиня котва. Подковата е в бризурата на Херцога на Йорк от 1892 г.

Надшлемникът е короната на дете на суверена, върху която стои позлатен лъв на четири крака, увенчан със същата корона с тривърхова бризура подобна на тази в герба.

Щитът е разделен на четири: първата и четвъртата четвърт са гербовете на Англия, втората на Шотландия, третата на Ирландия. Първата и четвъртата четвърт са в червено с три леопардоподобни лъва със светлосини нокти и език. Втората четвърт е в златисто с червен лъв, изправен на две лапи, със светлосини лапи и език, в двойна рамка с червени хералдически лилии. Третата четвърт е светлосиня с позлатена арфа със сребристи струни.

Десният щитодръжец е златист лъв, изправен на двете си задни лапи с корона, а левият – сребрист еднорог, изправен на две копита, със златисти грива и рог, и със златиста корона на шията, украсена с кръстове и хералдически лилии. От короната тръгва верига, преминаваща зад гърба и през двата предни крака на еднорога.

Кръгът на жартиерата, който обгражда щита, е изписан с девиза на Ордена на жартиерата на средновековен френски: Honi soit qui mal y pense („Срам за този, който мисли зло за него“).

Транспаранти, знамена и щандарти

Щандартът на Андрю е Кралският щандарт на Обединеното кралство, различаващ се по бризурата с котва, подобно на тази в герба му.

Кралският щандарт на принц Андрю за употреба в Шотландия е този до 1936 г. на Принц Албърт, 3-ти граф на Ивърнес, бъдещ крал Джордж VI.

От 2014 г. Херцогът на Йорк има лично хералдическо знаме за използване в Канада. Това е Кралският герб на Канада под формата на щандарт, нарушен със син кръг, заобиколен от венец от златни кленови листа, в който има изображението "А", увенчано от корона. Над кръга има бяла бризура с три върха, от които в централния има котва.

• 

  Кралски щандарт на Принц Андрю, херцог на Йорк

• 

  Кралски щандарт на Принц Андрю, граф на Инвърнес (Шотландия)

• 

  Кралски щандарт на Принц Андрю, херцог на Йорк (Канада, 2014 – понастоящем)

Брак и потомство

Принц Андрю се жени веднъж:

∞ 23 юли 1986 в Уестминстърското абатство, Лондон за Сара Маргарет Фъргюсън (* 15 октомври 1959, Лондон), херцогиня на Йорк, дъщеря на майор Роналд Фергюсън и Сюзан Барант. Развеждат се на 30 май 1996 г. Имат две дъщери:

• Принцеса Беатрис Елизабет Мери (* 8 август 1988, Лондон); ∞ 17 юли 2020 в Кралския параклис на Дворец „Сейнт Джеймс“ в Лондон за Едоардо Алесандро Мапели-Моци (* 19 ноември 1983 в Лондон), английски строителен предприемач от италиански произход, от когото има една дъщеря: Сиена Елизабет Мапели-Моци (* 18 септември 2021 в Лондон)
• Принцеса Юджини Виктория Хелена (* 23 март 1990 в Лондон); ∞ 12 октомври 2018 в Параклис „Сейнт Джордж“ в Замъка „Уиндзор“ за Джак Кристофър Стамп Бруксбанк (* 3 май 1986 в Лондон), английски мениджър, от когото има един син: Огъст Филип Хоук Бруксбанк (* 9 февруари 2021 в Лондон).

Родословие

Георгиос I

Андрей Гръцки и Датски

Олга Константиновна

Филип, херцог на Единбург

Лудвиг Александър фон Батенберг

Алис Батенберг

Виктория фон Хесен-Дармщат

Андрю Йоркски

Джордж V

Джордж VI

Мери Тек

Елизабет II

Клод Джордж Боуз-Лайън

Елизабет Боуз-Лайън

Сесилия Боуз-Лайън

Вижте също

• Британско кралско семейство
• Обединено кралство
• Общност на нациите
• Уиндзор
• Елизабет II
• Чарлз III
• Принц Едуард
• Принцеса Ан
• Гилейн Максуел
• Джефри Епстийн
• Вирджиния Джуфре

Литература

• Photographs (1985) by HRH Prince Andrew. London: Hamilton. ISBN 978-0-241-11644-9. OCLC 13947617 – снимки на принц Андрю.

Външни препратки

• ((en)) Принц Андрю на Официалния уебсайт на Кралското семейство
• ((en)) Принц Андрю в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Prince Andrew, Duke of York в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​