Федерално бюро за разследване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Официалната емблема на ФБР

Федералното бюро за разследване (ФБР, на английски език Federal Bureau of Investigation, FBI) е федерален правоприлагащ орган и контраразузнавателна специална служба, която е основният разследващ орган на Министерството на правосъдието на САЩ . Глава 28 от Наказателния кодекс (U.S. Code), параграф 533, който ѝ легитимира пълни правомощия да разкрива престъпления срещу Съединените щати и други федерални закони, дават на ФБР правомощие и отговорност да разследват специфични престъпления. Понастоящем ФБР разследва нарушения в над 200 категории на т. нар. федерални престъпления. ФБР-листата за най-търсените личности се използва от 1949 година, за да съобщи на обществеността за издирвани престъпници.

Задача[редактиране | редактиране на кода]

Задачата на ФБР е да поддържа закона чрез разследване на нарушенията на федералния закон; да защитава Съединените щати от чужди влияния и терористични действия; да осигури ръководство и помощ за спазването на закона на федерални, щатски, местни и международни агенции; да изпълнява тези отговорности по начин, който отговаря на нуждите на обществото и в съответствие с конституцията на САЩ.

Персонал[редактиране | редактиране на кода]

Персоналът е квалифициран и подбиран след внимателен подбор. Персоналът на бюрото е разделен в следните длъжности:[1]

Организационна структура[редактиране | редактиране на кода]

Централно ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Директор на Федералното бюро за разследване (Director of the Federal Bureau of Investigation) - Директорът на ФБР е политическо лице, назначавано от Президента на Съединените американски щати. Той оглавява организацията и е подпомаган от висшето ръководство на ФБР, чиито титуляри избира лично. Най-висшестоящи сред тях са:

  • Заместник-директор на Федералното бюро за разследване (Deputy Director of the Federal Bureau of Investigation) - вторият в йерархията на ФБР. На него са подчинени оперативните служби на бюрото.
  • Помощник-директор на Федералното бюро за разследване (Assistant Deputy Director of the Federal Bureau of Investigation) - третият в йерархията на ФБР. На него са подчинени логистичната поддръжка и обучението и подготовката на кадрите на бюрото, финансовият отдел, вътрешната инспекция и архивът. Заместник- и Помощник-директорът са подпомагани в изпълнението на своите задължения от Асистент помощник-директори на Федералното бюро за разследване (Deputy Assistant Director of the Federal Bureau of Investigation).

Това са трите най-важни позиции в рамките на ФБР. Освен оперативните и спомагателните служби, подчинени на Заместник-директора и Помощник-директора има служби и офиси, подчинени непосредствено на Директора. Те са натоварени с изготвянето на дългосрочни стратегии за развитие на бюрото и със спомагателни функции като връзки с обществеността например. В организационните дела на бюрото Директорът е подпомаган от:

  • Началник-щаб и специален съветник на Директора (Chief of Staff and Special Counsel to the Director) и
  • Заместник началник-щаб (Deputy Chief of Staff)

На Директора докладват и Ръководни специални агенти (Special Agent in Charge) и Помощник-ръководни специални агенти (Assistant Special Agent in Charge).

Клонове[редактиране | редактиране на кода]

Клоновете са централните специализирани служби, отговарящи за работата на бюрото по отделни ресори. Те са шест и всеки от тях се ръководи от Изпълнителен помощник-директор (Executive Assistant Director) със свои заместници (Associate Executive Assistant Director).

На Заместник-директора на Федералното бюро за разследване са подчинени:

  • Разузнавателен клон (FBI Intelligence Branch) - Клонът отговаря за събирането и обмена на оперативна информация както между различните звена на федералното бюро, така и за комуникацията му с федералните, военните и местните служби за разузнаване, контраразузнаване и охрана на обществения ред.
  • Клон за национална сигурност (FBI National Security Branch) - Клонът отговаря за контра-разузнавателните и контра-терористичните задачи на бюрото.
    • Контра-терористична дивизия (FBI Counterterrorism Division)
    • Контра-разузнавателна дивизия (FBI Counterintelligence Division)
    • Директорат за наблюдение на оръжията за масово поразяване (FBI Weapons of Mass Destruction Directorate)
    • Център за наблюдение на терористичните организации (Terrorist Screening Center)
  • Клон за криминални разследвания, борба с кибер-престъпността, сили за реакция и оперативни служби (FBI Criminal, Cyber, Response, and Services Branch) - Клонът отговаря за криминално-полицейските задачи на бюрото.
    • Дивизия за криминални разследвания (FBI Criminal Investigative Division)
    • Дивизия за разследване на кибер-престъпления (FBI Cyber Division)
    • Дивизия за международни операции (FBI International Operations Division)
    • Група за реагиране при критични инциденти (FBI Critical Incident Response Group)
    • Офис за право-охранителна координация (FBI Office of Law Enforcement Coordination)
  • Научно-технологичен клон (FBI Science and Technology Branch) - Клонът отговаря за техническата поддръжка на работата на бюрото, като криминалистичните лаборатории, сапьорните подразделения, отделите за специални средства за наблюдение.
    • Дивизия на криминалистичните информационни служби (FBI Criminal Justice Information Services Division)
    • Лабораторна дивизия (FBI Laboratory Division)
    • Дивизия за оперативни технологии (FBI Operational Technology Division)
    • Офис за специални технологии и приложения (FBI Special Technologies and Applications Office)

На Помощник-директора на Федералното бюро за разследване са подчинени:

  • Клон за информация и технологии (FBI Information and Technology Branch) - Клонът отговаря за техническата поддръжка на информационните системи на бюрото, както и за разработката и внедряването на нови системи.
    • Дивизия за обслужване на информационни технологии (FBI Information Technology Services Division)
    • Дивизия за разработка на информационни технологии (FBI Information Technology Engineering Division)
    • Дивизия за мениджмънт на информационните технологии (FBI Information Technology Management Division)
    • Офис на Главния технически офицер (Office of the FBI Chief Knowledge Officer)
  • Клон за човешки ресурси (FBI Human Resources Branch) - Клонът отговаря за набирането, обучението и обслужването на човешките ресурси на бюрото.
    • Дивизия за човешки ресурси (FBI Human Resources Division)
    • Дивизия за обучение (FBI Training Division)
      • Академия на ФБР (FBI Academy) - База на Корпуса на морската пехота Куонтико, Вирджиния
    • Дивизия за сигурност (FBI Security Division)
      • Полиция на ФБР (FBI Police)

Териториални подразделения[редактиране | редактиране на кода]

Оперативната работа на Федералното бюро за разследване е децентрализирана в териториалните подразделения. Основните клонове могат да провеждат следствена работа, но правят това единствено при особено важни случаи и при тежки нарушения в работата по случаи от страна на низовите подразделения. Основната функция на централизираните клонове е да определят реда на работа и да съблюдават за качеството ѝ.

Полеви офиси[редактиране | редактиране на кода]

Федералното бюро за разследване е съставено от 56 териториални подразделения, наричани "полеви офиси" ("field offices"). Тъй като бюрото е федерална агенция, то не следва териториалното деление на Съединените американски щати. Освен това като федерална служба освен за територията на щатите, то има юрисдикция и над задморските територии и дипломатическите представителства на САЩ зад граница. Основни субекти на САЩ са петдесетте щата, но полевите офиси следват свое собствено разпределение. Това означава, че няма офис във всеки един щат. Възможно е един полеви офис да покрива изцяло или частично повече от един щат, по-големите щати да имат повече от един офис на своя територия, или както в случаите на Вашингтон, Федерален окръг Колумбия и Сан Хуан, Пуерто Рико, да се намират извън територията на щат. Всеки полеви офис разполага със свои собствени "териториални агенции" ("resident agencies"), които действат като съставна част на офиса-майка и не разполагат с оперативна автономия. Например полевият офис в Солт Лейк Сити, Юта има юрисдикция над работата на бюрото в щатите Юта, Айдахо, Монтана и федералния Природен парк Йелоустоун. Това е рядко населена, но общирна територия и по тази причина на негово подчинение са 19 териториални агенции. Друг пример е полевият офис в Хонолулу, Хавай, който освен за щата Хавай отговаря и за тихоокеанските територии на САЩ - Американски Самоа, Гуам и Северните мариански острови. Затова в свое подчинение има териториални агенции в Кона и Уайлуку в Хавай, както и в Маите, Гуам и Сайпан, Северни мариански острови. По-големите и многобройни като население щати разполагат с повече от един полеви офис. Така територията на щата Ню Йорк е покрита от полеви офис в Бъфало, отговарящ за западната част на щата, полеви офис в щатската столица Олбъни, отговарящ освен за източната част на щата и за щата Върмонт и поради голямата важност и населеност на град Ню Йорк отделен полеви офис, отговарящ за работата на бюрото на територията на града и в окръзите Дъчес, Ориндж, Пътнам, Рокланд, Съливан и Уестчестър на континента и Насау и Съфолк в Лонг Айлънд - прилежащи територии, обвързани тясно икономически, политически и транспортно с града.

Сред петдесет и шестте полеви офиса се открояват три с особено значение - това са офисите във Вашингтон (федералната столица на САЩ) и в Ню Йорк и Лос Анджелис - най-големите по население градове съответно на източното и западното крайбрежие, в които са разположени и множество дипломатически консулства, а в Ню Йорк и централата на Организацията на обединените нации. Поради особената си важност тези три офиса се оглавяват от служители на длъжност Отговарящ помощник-директор (Assistant Director in Charge (ADIC), които са част от централния апарат на бюрото. Те са подпомагани от няколко служители на длъжност Отговарящ специален агент (Special Agent in Charge (SAC), всеки със свой ресор. Останалите 53 полеви офиса са оглавявани от служители на длъжност Отговарящ специален агент, подпомагани от служители на длъжност Помощник-отговарящ специален агент (Assistant Special Agent-in-Charge (ASAC). Оперативните работници на бюрото извършват специфичната за него работа. Освен споменатите длъжности Отговарящ специален агент и Помощник-отговарящ специален агент в тази категория служители влизат и Наблюдаващ специален агент (Supervisory Special Agent), Старши специален агент (Senior Special Agent), Специален агент (Special Agent) и Агент на изпитателен срок (Probationary Agent).

Освен поделенията на територията на САЩ, бюрото има и служители в качеството им на "правни аташета" в над 50 посолства на Съединените щати, а в 15 посолства има и офиси на бюрото, натоварени с координирането на съвместната работа на американските служби на Департамента на правосъдието с полицейски служби в съответните страни.

Сегашната задача на ФБР[редактиране | редактиране на кода]

От месец юни 2002 г. главният официален приоритет на ФБР е борбата с тероризма. Патриотичният акт гарантира на ФБР по-големи възможности, особено при подслушването и следенето на интернет активността. Едно от най-противоречивите условия на акта е така нареченото "дебни и надзъртай", разрешаващо на ФБР-части да претърсват домове, докато обитателите ги няма за няколко седмици. С дадените от “Патриотичния акт” правомощия, ФБР подновяват практиката на запитване до библиотечните картони на тези, които са заподозрени в тероризъм – нещо, което не е правено от 70-те години. ФБР поделя същата юристдикция като "DEA" (отдела за борба с наркотиците) в сила от акта за контрола на частите от 1970-та.

История на ФБР[редактиране | редактиране на кода]

Една година по-късно (на 1-ви юли 1933 г.) е допълнено бюрото на забраната, което става известно като "разделение за разследване". Най-накрая, през 1935 г., бюрото се преименува на Федерално бюро за разследване (ФБР). След смъртта на Едгар Хувър ФБР налага политика на лимит за времето на служба на бъдещите директори - максимално до 10 години.

При Дж. Едгар Хувър, който става директор на бюрото на 10 май 1924 година, се отделя повече внимание на политически дейности, които не са свързани с престъпления (за пример - Алберт Айнщайн, разследван като социалист).

Научната лаборатория на ФБР за разкриване на престъпления (известна като "Криминална лаборатория на ФБР") е официално открита на 24 ноември 1932 година.

През 30-те години, агенцията играе важна роля за арестуването на множество известни престъпници, извършители на отвличания, обири и убийства. Сред тях са били Джон Дилинджър, Нелсон "Бейбифейс", Кейт "Ма" Баркър и Джон "автоматичното оръжие" Кели. Също така изиграва решителна роля в намаляването размаха и влиянието на "Ку Клукс Клан". Чрез работата на Едвин Атертън, ФБР постига успех в арестуването на цялата армия на мексиканските нео-революционери по калифорнийската граница през 20-те.

Започвайки през 40-те и продължавайки през 70-те, агенцията разследва случаи на шпионаж срещу Съединените щати и техните съюзници. Осем нацистки агента, които са планирали саботиращи операции срещу американски цели, са арестувани.

Въпреки че Хувър първоначално премълчава съществуването на гъсто свързана организирана престъпна мрежа в САЩ, бюрото ръководи операции срещу известни банди и фамилии, включително ръководените от Джон Готи и Сам Джанкана.

Широко известно е разследването на Хувър срещу Мартин Лутър Кинг. ФБР не намира никакви доказателства за престъпление, но се опитва да използва записи на Кинг, участващ в сексуална дейност, за изнудване. По-нататък ФБР праща анонимни писма да Кинг насърчаващи го да се самоубие.

Също през 60-те, ФБР провежда домашно наблюдение спрямо анти-военни активисти и афро-американски лидери. Проекта наречен "Койнтелпро", води до разрушаването на кариерите и живота на много хора, които по някакъв начин са попаднали под широко разпростряната мрежа на ФБР.

Съвременни спорове[редактиране | редактиране на кода]

Бюрото търпи обществена критика и вътрешни противоречия в последното десетилетие, докато се опитва едновременно с технологичното си модернизиране да играе по-съществена роля в борбата с тероризма.

  • През 1990 година, се оказва, че в отдела за отпечатъци в криминална лаборатория на ФБР многократно фалшифицират отпечатъци. В някои случаи, лаборантите са подправяли подадена улика оневиняваща заподозрян, на такава ,която го уличава. Много случаи са преразгледани, когато са разкрити тези умишлени грешки. Трябва да се отбележи, че лабораторията на ФБР се счита за една от водещите криминални лаборатории на света.
  • През 2000 година, бюрото започва тристепенен проект за ъпгрейдване на остарялата информационно технологична(ИТ) инфраструктура. Този проект, с първоначално предвиден срок от три години и цена около 380 милиона долара, завършва далеч след плана и над първоначалния бюджет. Усилията да се въведат модерни компютри и мрежово оборудване са като цяло успешни, но опитите да развие софтуер за разследване "SAIC" са пълен провал. Създаването на “Виртуални досиета за случаи” "VCF"(Virtual Case File), както е познат софтуерът, също е неуспешно. През януари 2005 година, повече от две години след първоначално планирания срок на завършване, бюрото официално закрива проекта. Поне 100 милиона долара (по някои оценки дори много повече) са похарчени за този проект, който никога не е функционирал. Бюрото е принудено да използва старата поддържаща система, която се смята за ужасно неудовлетворителна в сравнение с очакванията на "ИТ". През март 2005 г., бюрото обяви началото на нов, по-тщеславен софтуерен проект, под кодовото име "Сентинел",
  • През февруари 2001, Робърт Хансен е заловен да продава информация на руснаците. По-късно се разбира, че Хансен, който е достигнал до висок пост в бюрото, е продавал разузнавателна информация още от 1979 година. Признат е за виновен в предателство през 2002 г. и получава доживотна присъда, но инцидентът поставя много въпроси относно практиката за сигурност на работещите в бюрото.
  • Комисията за 9/11, в нейния финален доклад на 22 юли 2004 г. обяви, че ФБР и ЦРУ са частично виновни за слабостите си в разузнавателните доклади, които са можели да доведат до предотвратяването на атаките от 11 септември (документалния филм Loose Change обвинява комисията в некомпетентност). В "най-лютата" си преценка докладът заключава, че нацията "не е била добре предпазена" от нито една агенция и посочва известен брой препоръки за промени в бюрото. Докато бюрото се съгласява с повечето препоръки, включително и пропуски при новия кабинет за национална сигурност, някои бивши членове на комисията за 9/11 публично критикуват бюрото през октомври 2005, твърдейки, че не са извършени съществени промени.

Директори на Бюрото за разследване (BOI) (1908–35 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Директори на Федералното бюро за разследвания (от 1936 г.)[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1932 г., бюрото е преименувано на "Бюро за разследване на Съединените щати". Една година по-късно на 1 юли 1933 се съединява с "бюрото за прохибиционизъм(забрана на алкохол)" и се нарича "дивизия за разследване". През 1935 г., бюрото се преименува на Федерално бюро за разследване (ФБР). След смъртта на Едгар Хувър, се въвежда ограничение в мандата на директорите на ФБР - максимално до 10 години.

Директорите на ФБР от този период са:

Публикации на ФБР[редактиране | редактиране на кода]

Интернет сайтове[редактиране | редактиране на кода]

Сходни източници[редактиране | редактиране на кода]

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • fbi.gov. // fbi.gov. Посетен на 2012-03-03.