Федерално бюро за разследване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Официалната емблема на ФБР

Федералното бюро за разследване (ФБР, на английски език Federal Bureau of Investigation, FBI) е федерален правоприлагащ орган и контраразузнавателна специална служба, която е основният разследващ орган на Министерството на правосъдието на САЩ . Глава 28 от Наказателния кодекс (U.S. Code), параграф 533, който ѝ легитимира пълни правомощия да разкрива престъпления срещу Съединените щати и други федерални закони, дават на ФБР правомощие и отговорност да разследват специфични престъпления. Понастоящем ФБР разследва нарушения в над 200 категории на т. нар. федерални престъпления. ФБР-листата за най-търсените личности се използва от 1949 година, за да съобщи на обществеността за издирвани престъпници.

Задача[редактиране | edit source]

Задачата на ФБР е да поддържа закона чрез разследване на нарушенията на федералния закон; да защитава Съединените щати от чужди влияния и терористични действия; да осигури ръководство и помощ за спазването на закона на федерални, щатски, местни и международни агенции; да изпълнява тези отговорности по начин, който отговаря на нуждите на обществото и в съответствие с конституцията на САЩ.

Персонал[редактиране | edit source]

Персоналът е квалифициран и подбиран след внимателен избор.

Сегашната задача на ФБР[редактиране | edit source]

От месец юни 2002 г. главният официален приоритет на ФБР е борбата с тероризма. Патриотичният акт гарантира на ФБР по-големи възможности, особено при подслушването и следенето на интернет активността. Едно от най-противоречивите условия на акта е така нареченото "дебни и надзъртай", разрешаващо на ФБР-части да претърсват домове, докато обитателите ги няма за няколко седмици. С дадените от “Патриотичния акт” правомощия, ФБР подновяват практиката на запитване до библиотечните картони на тези, които са заподозрени в тероризъм – нещо, което не е правено от 70-те години. ФБР поделя същата юристдикция като "DEA" (отдела за борба с наркотиците) в сила от акта за контрола на частите от 1970-та.

История на ФБР[редактиране | edit source]

Една година по-късно (на 1-ви юли 1933 г.) е допълнено бюрото на забраната, което става известно като "разделение за разследване". Най-накрая, през 1935 г., бюрото се преименува на Федерално бюро за разследване (ФБР). След смъртта на Едгар Хувър ФБР налага политика на лимит за времето на служба на бъдещите директори - максимално до 10 години.

При Дж. Едгар Хувър, който става директор на бюрото на 10 май 1924 година, се отделя повече внимание на политически дейности, които не са свързани с престъпления (за пример - Алберт Айнщайн, разследван като социалист).

Научната лаборатория на ФБР за разкриване на престъпления (известна като "Криминална лаборатория на ФБР") е официално открита на 24 ноември 1932 година.

През 30-те години, агенцията играе важна роля за арестуването на множество известни престъпници, извършители на отвличания, обири и убийства. Сред тях са били Джон Дилинджър, Нелсон "Бейбифейс", Кейт "Ма" Баркър и Джон "автоматичното оръжие" Кели. Също така изиграва решителна роля в намаляването размаха и влиянието на "Ку Клукс Клан". Чрез работата на Едвин Атертън, ФБР постига успех в арестуването на цялата армия на мексиканските нео-революционери по калифорнийската граница през 20-те.

Започвайки през 40-те и продължавайки през 70-те, агенцията разследва случаи на шпионаж срещу Съединените щати и техните съюзници. Осем нацистки агента, които са планирали саботиращи операции срещу американски цели, са арестувани.

Въпреки че Хувър първоначално премълчава съществуването на гъсто свързана организирана престъпна мрежа в САЩ, бюрото ръководи операции срещу известни банди и фамилии, включително ръководените от Джон Готи и Сам Джанкана.

Широко известно е разследването на Хувър срещу Мартин Лутър Кинг. ФБР не намира никакви доказателства за престъпление, но се опитва да използва записи на Кинг, участващ в сексуална дейност, за изнудване. По-нататък ФБР праща анонимни писма да Кинг насърчаващи го да се самоубие.

Също през 60-те, ФБР провежда домашно наблюдение спрямо анти-военни активисти и афро-американски лидери. Проекта наречен "Койнтелпро", води до разрушаването на кариерите и живота на много хора, които по някакъв начин са попаднали под широко разпростряната мрежа на ФБР.

Съвременни спорове[редактиране | edit source]

Бюрото търпи обществена критика и вътрешни противоречия в последното десетилетие, докато се опитва едновременно с технологичното си модернизиране да играе по-съществена роля в борбата с тероризма.

  • През 1990 година, се оказва, че в отдела за отпечатъци в криминална лаборатория на ФБР многократно фалшифицират отпечатъци. В някои случаи, лаборантите са подправяли подадена улика оневиняваща заподозрян, на такава ,която го уличава. Много случаи са преразгледани, когато са разкрити тези умишлени грешки. Трябва да се отбележи, че лабораторията на ФБР се счита за една от водещите криминални лаборатории на света.
  • През 2000 година, бюрото започва тристепенен проект за ъпгрейдване на остарялата информационно технологична(ИТ) инфраструктура. Този проект, с първоначално предвиден срок от три години и цена около 380 милиона долара, завършва далеч след плана и над първоначалния бюджет. Усилията да се въведат модерни компютри и мрежово оборудване са като цяло успешни, но опитите да развие софтуер за разследване "SAIC" са пълен провал. Създаването на “Виртуални досиета за случаи” "VCF"(Virtual Case File), както е познат софтуерът, също е неуспешно. През януари 2005 година, повече от две години след първоначално планирания срок на завършване, бюрото официално закрива проекта. Поне 100 милиона долара (по някои оценки дори много повече) са похарчени за този проект, който никога не е функционирал. Бюрото е принудено да използва старата поддържаща система, която се смята за ужасно неудовлетворителна в сравнение с очакванията на "ИТ". През март 2005 г., бюрото обяви началото на нов, по-тщеславен софтуерен проект, под кодовото име "Сентинел",
  • През февруари 2001, Робърт Хансен е заловен да продава информация на руснаците. По-късно се разбира, че Хансен, който е достигнал до висок пост в бюрото, е продавал разузнавателна информация още от 1979 година. Признат е за виновен в предателство през 2002 г. и получава доживотна присъда, но инцидентът поставя много въпроси относно практиката за сигурност на работещите в бюрото.
  • Комисията за 9/11, в нейния финален доклад на 22 юли 2004 г. обяви, че ФБР и ЦРУ са частично виновни за слабостите си в разузнавателните доклади, които са можели да доведат до предотвратяването на атаките от 11 септември (документалния филм Loose Change обвинява комисията в некомпетентност). В "най-лютата" си преценка докладът заключава, че нацията "не е била добре предпазена" от нито една агенция и посочва известен брой препоръки за промени в бюрото. Докато бюрото се съгласява с повечето препоръки, включително и пропуски при новия кабинет за национална сигурност, някои бивши членове на комисията за 9/11 публично критикуват бюрото през октомври 2005, твърдейки, че не са извършени съществени промени.

Директори на Бюрото за разследване (BOI) (1908–35 г.)[редактиране | edit source]

Директори на Федералното бюро за разследвания (от 1936 г.)[редактиране | edit source]

През юли 1932 г., бюрото е преименувано на "Бюро за разследване на Съединените щати". Една година по-късно на 1 юли 1933 се съединява с "бюрото за прохибиционизъм(забрана на алкохол)" и се нарича "дивизия за разследване". През 1935 г., бюрото се преименува на Федерално бюро за разследване (ФБР). След смъртта на Едгар Хувър, се въвежда ограничение в мандата на директорите на ФБР - максимално до 10 години.

Директорите на ФБР от този период са:

Публикации на ФБР[редактиране | edit source]

Интернет сайтове[редактиране | edit source]

Сходни източници[редактиране | edit source]

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]