Джон Дилинджър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Дилинджър
американски престъпник
John Dillinger mug shot.jpg
Роден
Починал
22 юли 1934 г. (31 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ

Подпис John Dillinger signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Джон Дилинджър в Общомедия

Джон Дилинджър (на английски: John Dillinger) е прочут американски банков крадец и гангстер, действал в САЩ по време на Великата депресия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Дилинджър е роден в Индианаполис в семейството на бакалин. Майка му умира точно преди четвъртия му рожден ден и с възпитанието на малкия Джон и сестра му се заема бащата, който е жесток и суров човек. В училище малкият Джон постоянно се замесва в неприятности – побои, дребни кражби, тормоз на по-малките ученици. Баща му в опит да отклони сина си от „лошото влияние на големия град“ мести семейството си в Муурсвил, Индиана през 1920 г. Въпреки спокойната провинциална среда, поведението на Дилинджър не се променя съществено. През 1922 е арестуван за кражба на кола. В опит да се установи и да започне нов живот Джон се жени през 1924 г. за Берил Ховиъс, но отново среща трудности да се задържи дълго време на една работа и да се посвети на семейството си. През 1929 г. двамата се развеждат.

Началото на Великата депресия през 1929 г. съвсем намалява свободните работни места и безпаричието тласка Дилинджър и неговия приятел Ед Сингълтън към въоръжен грабеж. Двамата обират местна бакалия и задигат общо 120 $. На следващия ден са заловени и Дилинджър по съвет на баща си се признава за виновен. Осъден е на 10 до 20 години затвор.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Той учи в държавно училище до седма степен. Често има проблеми с борба, дребни кражби и малтретиране на по-малките деца. Напуска училище за да работи в металургичен цех в Индианаполис.

Престъпна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Дилинджър изтърпява присъдата си в Щатския затвор на Индиана в Мичиган сити. При прегледа при постъпване се оказва, че е болен от гонорея. Лечението, на което е подложен е изключително болезнено. Дилинджър е допълнително огорчен от несправедливо високата си присъда и започва да се озлобява срещу обществото. Често заявява на надзирателите, че „при излизането си оттук, ще е най-злобното копеле, което някога е ходило по земята“. Сприятелява се и с известни банкови обирджии, които подробно му разкриват тайните на занаята и планират съвместни акции, когато излязат навън.

Дилинджър е освободен на 10 май 1933 г. и веднага се заема с реализацията на плановете си. На 22 септември обира първата си банка в Блъфтън, Охайо. В следващите месеци Дилинджър и неговата банда обират повече от дузина банки, събирайки по неофициални данни над 300 000$. ФБР обявява Дилинджър и бандата му за „Обществени врагове номер 1“ и сформират специален екип за залавянето им. Примката около тях скоро се затяга и бандата напуска базата си в Чикаго на юг, в опит да избяга в Мексико. В началото на 1934, докато се укриват в Тусон, Аризона избухва пожар в хотела им. Принудени да напуснат спешно сградата те оставят багажа си, в който има няколко автомата и револвери. Пожарникарите съобщават за това в полицията и на 25 януари 1934 г. петима от бандата, сред които и Дилинджър, са арестувани. Оттогава в Тусон се провежда всяка година фестивал Dillinger Days, чиято кулминация е въстановка на събитията в хотел „Конгрес“.

Дилинджър е преместен в Краун Пойнт, Индиана, където да бъде съден за престъпленията си, но не остава дълго в затвора. В затворническата работилница той изработва фалшив пистолет от парче дърво и с негова помощ измамва охраната да отвори вратата на килията. От паркинга на затвора, Дилинджър открадва чисто новата кола на шерифа на града, с която бяга в Чикаго. В любимия си град Дилинджър заживява с новата си приятелка Евелин „Били“ Фрешет. На 30 март 1934 г. квартирата, където се крият заедно с други членове на бандата, е атакувана от ФБР. При престрелката е убит агент на ФБР, а самият Дилинджър е ранен. Заедно с Фрешет двамата бягат в родния дом на гангстера в Мурсвил, където остават докато се възстанови. Когато Фрешет се връща в Чикаго, за да посети приятелка, тя е арестувана от ФБР, но въпреки заплахите и наложената ѝ двегодишна присъда не издава местонахождението на любимия си.

Анна Сейдж, 1934 г.

Последни месеци[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1934 г. ФБР окончателно изгубва всякаква следа към Дилинджър. Той е успял да се промъкне незабелязано в Чикаго и води анонимен живот в големия метрополис. Работи като чиновник и има нова приятелка – Поли Хамилтън, проститутка, която не знае бурното му минало. На 21 юли Анна Сейдж, бившата му приятелка, българка родена в Добрич, който тогава се е намирал на румънска територия, се обръща към ФБР. Тя твърди, че знае къде се укрива Дилинджър и иска наградата за залавянето му и съдействие за напускане на САЩ. След съгласието на ФБР, тя разкрива, че Дилинджър излиза с нейна колежка проститутка на име Поли Хамилтън и че на следващата вечер тя заедно с двойката ще ходят на кино. Задействана е светкавична операция за залавянето на Дилинджър. Ана Кумпанаш се съгласява да носи яркочервена рокля, за да улесни идентифицирането на гангстера.[1]

На 22 юли вечерта Дилинджър в компанията на двете дами посещава кино „Биограф“ в северната част на Чикаго. При излизането от салона след прожекцията, Дилинджър забелязва агентите на ФБР и прави опит да извади оръжието си. Трима агенти стрелят общо пет пъти и улучват Дилинджър отзад. Един от куршумите излиза през лицето му, точно под дясното око. Въпреки пристигналата веднага линейка, Дилинджър бързо умира от раните си. Погребан е в родния си град Индианаполис, но гроба му няколко пъти е преместван заради вандализъм.

Дилинджър в киното[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. излиза филмът на режисьора Майкъл Ман Обществени врагове (Public Enemies), който разказва историята на гангстера. Ролята на бандита се изпълнява от Джони Деп.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]