Адреналин
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
| Адреналин | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₉H₁₃NO₃ |
| Моларна маса | 183,09 u |
| Точка на топене | 218 °C |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 51-43-4 |
| PubChem | 5816 |
| ChemSpider | 5611 |
| DrugBank | DB00668 |
| KEGG | C00788 |
| MeSH | D004837 |
| ChEBI | 28918 |
| ChEMBL | CHEMBL679 |
| ATC | R03AA01 |
| SMILES | CNCC(C1=CC(=C(C=C1)O)O)O |
| InChI | InChI=1S/C9H13NO3/c1-10-5-9(13)6-2-3-7(11)8(12)4-6/h2-4,9-13H,5H2,1H3/t9-/m0/s1 |
| InChI ключ | UCTWMZQNUQWSLP-VIFPVBQESA-N |
| UNII | YKH834O4BH |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Адреналин в Общомедия | |
Aдреналинът представлява хормон и невротрансмитер. Той се произвежда в клетките на надбъбречната медула (сърцевина), както и в някои неврони на централната нервна система. Химически, адреналинът спада към групата на моноамините, наречени катехоламини. Синтезира се от аминокиселините фенилаланин и тирозин. Нарича се още хормон на стреса, поради факта че при стресови ситуации, като страх, гняв, опасност, усилено физическо натоварване и др., синтезата на адреналин се усилва значително. Основната роля на адреналина е да подготви организма за справяне с възникналата ситуация. Той влияе също и на емоционалното състояние.
В състояние на покой в организма се синтезира нормално количество адреналин, но при различни болестни състояния, като например тумор на надбъбречната жлеза, може да доведе до смущения в секрецията. При засилено производство на адреналин, най-честите симптоми са силна бледост, пот, гръдни спазми, пристъпи на тревожност, повишено кръвно налягане и др. При намалена продукция се наблюдава отпадналост, замаяност, ниско кръвно налягане, гадене и др.

Екстракти от надбъбречната жлеза за първи път са проучени от полския физиолог Наполеон Цибулски през 1895 г. През 1901 г. японският химик Джокичи Такамине (Jokichi Takamine) успешно изолира и пречиства хормона от надбъбречните жлези на овце и говеда. Епинефринът, който представлява синтетично създаден адреналин, за първи път е синтезиран в лаборатория от Фридрих Столц и Хенри Драйсдейл „Dakin“ през 1904 г.
Функции на адреналина
[редактиране | редактиране на кода]- повишава въглехидратната обмяна;
- служи като медиатор при провеждането на нервни импулси;
- повишава рязко, но непродължително артериалното налягане;
- възбужда дихателния център;
- понижава тонуса на гладката мускулатура на бронхите;
- забавя перисталтиката;
- повишава нивото на кръвната захар;
- повишава основната обмяна.
Епинефрин
[редактиране | редактиране на кода]Синтетичният вариант на адреналина се нарича епинефрин и се използва в болнични условия за лечение на спешни състояния, като сърдечен арест, анафилактичен шок, сърдечно-белодробна реанимация, повърхностно кървене, бронхоспазми, хипогликемия, анафилаксия и др.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||||||
|