Гастрин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Гастрин


Обща информация
Символ GAST; GAS
Entrez Gene 2520
HGNC 4164
OMIM 137250
RefSeq mRNA NM_000805.4
RefSeq белтък NP_000796.1
UniProt P01350
Физикохимични данни
Брой АК 6/14/17/34
Други
Хромозома и Локус Хромозома 17 q21
Локализация Chr 17: 39.87 - 39.87 Mb
Механизъм на действие на гастрина

Гастринът при хората е пептиден хормон, който стимулира секрецията на стомашна киселина (HCl) от париеталните клетки на стомаха и подпомага стомашната моторика. Той се освобождава от G-клетките на стомаха, дванадесетопръстника и панкреаса. Свързва се с рецепторите на холецистокинин B, за да стимулира отделянето на хистамин в ентерохромафин подобни клетки и предизвиква интегрирането на K+/H+ ATPазни помпи в апикалната мембрана на париеталните клетки (което на свой ред увеличава H+ освобождаване). Отделянето му се стимулира от наличието на пептиди в лумена на стомаха.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Съществуването му за първи път е предложено през 1905 г. от британския физиологДжон Сидни Едкинс,[1][2] а гастрини са изолирани през 1964 г. от Родериг Алфред Грегъри и Трейси в Ливърпулския университет.[3] През 1964 г. е определена структурата на гастрина.[4]

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Генетика[редактиране | редактиране на кода]

GAS генът е разположен върху дългото рамо на седемнадесета хромозома(17q21).[5]

Синтез[редактиране | редактиране на кода]

Гастринът е линеен пептиден хормон, произвеждан от G клетки на дванадесетопръстника и в пилорната празнина на стомаха. Той се секретира в кръвта. Гастрин се намира предимно в три форми:

  • гастрин-34 („голям гастрин“)
  • гастрин-17 („малък гастрин“)
  • гастрин-14 („минигастрин“)

Също така е изкуствено синтезирани, пет аминокиселинна последователност пентагастрин, идентичен с последните пет аминокиселини в C-крайната края на гастрин.

Номерата показват броя на аминокиселините.

Освобождаване[редактиране | редактиране на кода]

Гастрин се освобождава в отговор на определени стимули. Те включват:

Гастриновото освобождаване се инхибира от:[6][7]

Функция[редактиране | редактиране на кода]

Наличието на гастрин стимулира париеталните клетки на стомаха да отделят солна киселина (HCl), стомашна киселина. Това се осъществява както пряко чрез париеталните клетки, така и косвено чрез свързване на рецепторите на холецистокинин B на ентерохромафин подобни клетки в стомаха, които след това реагират чрез освобождаването на хистамин, който на свой ред действа върху париеталните клетки на паракринен принцип, като ги стимулира да отделят H+ йони. Това е основният механизъм за секреция на киселина от париеталните клетки.

Заедно с горепосочената функция, е доказано, че гастрин има и допълнителни функции:

  • Стимулира съзряването париеталните клетки.
  • Предизвиква главните клетки да отделят пепсиноген, неактивна форма на храносмилателната ензима пепсин.
  • Увеличава мобилността на мускулите и предизвиква стомашни контракции.
  • Засилва контракциите срещу пилора и отпуска пилорния сфинктер, което стимулира изпразването на стомаха.
  • Играе роля в за релаксация на илеоцекалния клапан.[8]
  • Предизвиква панкреатична секреция и изпразването на жлъчния мехур.[9]
  • Въздейства на долния езофагеален сфинктер, карайки го да се отпусне.[10] Имайки това предвид, високи нива на гастрин могат да играят роля в развитието на някои от най-често срещаните нарушения на кардията, като например болестта на киселинен рефлукс.

Фактори, влияещи върху секрецията[редактиране | редактиране на кода]

Стомашни[редактиране | редактиране на кода]

  • Стимулиращ фактори: хранителен протеин и аминокиселини (месо), хиперкалциемия (т.е. по време на стомашната фаза).
  • Инхибиращ фактор: киселинност (рН под 3) – отрицателна обратна връзка, постига се чрез освобождаването на соматостатин от δ клетки в стомаха, който инхибира гастрин и освобождаването на хистамин.

Паракринни[редактиране | редактиране на кода]

  • Стимулиращ фактор: бомбесин.
  • Инхибиращ фактор: соматостатин – действа на соматостатин-2 рецепторите на G клетки. Действа паракринно чрез локална дифузия в междуклетъчните пространства, но също така и системно чрез освобождаването му в кръвообращението на лигавица, той потиска киселинната секреция, като действа на париеталните клетки.

Нервен[редактиране | редактиране на кода]

  • Стимулиращ фактор: бета-адренергичните агенти, холинергичните агенти, гастрин-освобождаващ пептид (GRP).
  • Инхибиращ фактор: ентерогастрален рефлекс.

Циркулация[редактиране | редактиране на кода]

Източцици[редактиране | редактиране на кода]

  1. Edkins JS. The chemical mechanism of gastric secretion. // J. Physiol. (Lond.) 34 (1 – 2). 13 March 1906. с. 133 – 44.
  2. Modlin IM, Kidd M, Marks IN, Tang LH. The pivotal role of John S. Edkins in the discovery of gastrin. // World J Surg 21 (2). 1997. DOI:10.1007/s002689900221. с. 226 – 34.
  3. doi:10.1136/gut.5.2.103
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  4. doi:10.1038/204931a0
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  5. Lund T, Geurts van Kessel AH, Haun S, Dixon JE. The genes for human gastrin and cholecystokinin are located on different chromosomes. // Hum. Genet. 73 (1). 1986. DOI:10.1007/BF00292669. с. 77 – 80.
  6. Holst, J и др. Somatostatin is an essential paracrine link in acid inhibition of gastrin secretion. // Digestion 51 (2). 1992. с. 95 – 102.
  7. Leonard, Johnson. Effects of Somatostatin and Acid on Inhibition of Gastrin Release in Newborn Rats. // Endocrinology 114 (3). 6 1983. DOI:10.1210/endo-114-3-743. с. 743 – 746.
  8. Vadokas B, Lüdtke FE, Lepsien G, Golenhofen K, Mandrek K. Effects of gastrin-releasing peptide (GRP) on the mechanical activity of the human ileocaecal region in vitro. // Neurogastroenterol Motil. 9 (4). December 1997. DOI:10.1046/j.1365-2982.1997.d01-59.x. с. 265 – 270.
  9. Valenzuela JE, Walsh JH, Isenberg JI. Effect of gastrin on pancreatic enzyme secretion and gallbladder emptying in man. // Gastroenterology 71 (3). September 1976. с. 409 – 411.
  10. Castell DO. Gastrin and lower esophageal sphincter tone. // Arch. Intern. Med. 138 (2). February 1978. DOI:10.1001/archinte.138.2.196. с. 196.