Джефри Епстийн

Джефри Епстийн Jeffrey Epstein
американски милионер, финансист и сексуален престъпник
Епстийн през 2019 година
Роден	20 януари 1953 г. Бруклин, Ню Йорк, САЩ
Починал	10 август 2019 г. Ню Йорк, САЩ
Погребан	САЩ
Националност	САЩ
Партньор	Гилейн Максуел
Подпис
Джефри Епстийн в Общомедия

Джефри Едуард Епстийн (на английски: Jeffrey Edward Epstein; 20 януари 1953 в Ню Йорк, САЩ, † 10 август 2019, пак там) е американски финансист, милионер и сексуален престъпник. Роден и израснал в Бруклин, Ню Йорк, той започва професионалния си живот като учител по физика и математика в училище „Далтън“ в Манхатън въпреки липсата на диплома от колеж. След уволнението си навлиза в банковия и финансовия сектор, работейки на различни позиции за Беър Стърнс – глобална инвестиционна банка и търговска и брокерска фирма за ценни книжа; в крайна сметка той основава собствена фирма. Епстийн създава елитен социален кръг и осигурява много жени и деца, след което той и някои от неговите сътрудници се възползват сексуално от тях.

През 2005 г. полицията в Палм Бийч, Флорида започва да разследва Епстийн, след като родител съобщава, че той се е възползвал сексуално от 14-годишната ѝ дъщеря. Епстийн се признава за виновен и е осъден през 2008 г. от щатския съд във Флорида за набавяне и склоняване на дете към проституция. Той излежава почти 13 месеца в ареста, но с възможност за работа извън затвора по време на работното му време. Той е осъден само за тези две престъпления като част от противоречиво споразумение за признаване на вината; федералните служители идентифицират 36 момичета, някои на възраст 14 години, за които се твърди, че Епстийн е малтретирал сексуално.

Епстийн е арестуван отново на 6 юли 2019 г. по федерални обвинения за сексуален трафик на непълнолетни във Флорида и Ню Йорк. Той умира в килията си на 10 август 2019 г. Съдебният лекар определя смъртта като самоубийство. Адвокатите му оспорват решението и има значителен обществен скептицизъм относно истинската причина за смъртта му, което води до множество теории на конспирацията. Тъй като смъртта му изключва възможността за повдигане на наказателни обвинения срещу него, съдията отхвърля всички наказателни обвинения на 29 август 2019 г.

Епстийн има десетилетна връзка с британската светска личност Гилейн Максуел, дъщеря на медийния магнат Робърт Максуел, което води до осъждането ѝ през 2021 г. по федерални обвинения на САЩ в трафик на сексуални услуги и съучастие за това, че му е помагала да набавя момичета, включително 14-годишно, за сексуално насилие над деца и проституция. Епстийн също поддържа дългосрочни контакти с високопоставени лица, включително Джордж Дж. Мичъл, Бил Ричардсън, Доналд Тръмп, Лес Уекснър, Бил Клинтън, Алън Дершовиц и принц Андрю, херцог на Йорк.

Поради връзките му Епстийн става основна фигура в множество теории на конспирацията, които твърдят, че не се е самоубил, а е бил ликвидиран от влиятелни личности, за да не излизат наяве връзките им с него. Смъртта му се превръща в мем с хедлайнер „Епстийн не се е самоубил“ (Epstein didn't kill himself).

Ранен живот

Джефри Епстийн е роден през 1953 г. в квартал Бруклин в Ню Йорк, САЩ. Родителите му Полин Столофски (1918 – 2004) и Сиймор Г. Епстийн (1916–1991) са евреи и се женят през 1952 г., малко преди неговото раждане. Полин работи като помощничка в училище и е домакиня. Сиймур работи в Отдел „Паркове и отдих“ в Ню Йорк като пазач и градинар. Джефри има по-малък брат, Марк. Двамата израстват в работническия квартал „Сий Гейт“ – частен затворен комплекс в Кони Айлънд, Бруклин.

Епстийн посещава местни държавни училища: първо държавното училище „188“, а след това гимназия „Марк Твен“ наблизо. През 1967 г. той посещава Националния музикален лагер в Центъра за изкуства в Интерлохен (Мичиган). Започва да свири на пиано, когато е на 5 г. През 1969 г. завършва гимназия „Лафайет“ на 16-годишна възраст, след като пропуска два класа. По-късно същата година ходи на уроци в частния колеж „Купър Юниън“ в Ню Йорк, докато не сменя колежа през 1971 г. От септември 1971 г. следва в Института по математически науки „Куран“ към Нюйоркския университет, но го напуска през юни 1974 г., без да се дипломира.

Кариера

Преподавателска дейност

Епстийн започва работа през септември 1974 г. като учител по физика и математика за тийнейджъри в училище „Далтън“ в Горен Ийст Сайд на Манхатън. Известно е, че Доналд Бар, който е директор до юни 1974 г., прави няколко нетрадиционни набирания на персонал, въпреки че не е ясно дали той има пряка роля в наемането на Епстийн. Три месеца след заминаването на Бар Епстийн започва да преподава в училището въпреки липсата на сертификати. Твърди се, че Епстийн има неподходящо поведение към непълнолетни ученици по онова време. Той се запознава с Алън Грийнбърг, главен изпълнителен директор на Беър Стърнс, чийто син и дъщеря посещават училището. Дъщерята на Грийнбърг, Лин Копел, изтъква родителска среща, на която Епстийн повлиява на друг родител на Далтън да се застъпи за него пред Грийнбърг. През юни 1976 г., след като Епстийн е уволнен от Далтън за слабо представяне, Грийнбърг му предлага работа в Беър Стърнс.

Банкиране

Епстийн се присъединява към Беър Стърнс (Bear Stearns) през 1976 г. като младши асистент на ниско ниво на floor трейдър. Той бързо се издига до търговец на опции, работейки в отдела за специални продукти, а след това съветва най-богатите клиенти на банката като президента на Сийграм Едгар Бронфман относно стратегиите за облекчаване на данъците. Джими Кейн, бъдещ главен изпълнителен директор на банката, хвали уменията на Епстийн с богати клиенти и сложни продукти. През 1980 г., четири години след присъединяването си към компанията, Епстийн става ограничен партньор.

През 1981 г. Епстийн е помолен да напусне Беър Стърнс, тъй като, според неговите показания под клетва, е виновен за „нарушение на Reg D“ (съдържащ правилата, предоставящи изключения от изискванията за регистрация, което позволява на някои компании да предлагат и продават своите ценни книжа, без да се налага да регистрират ценните книжа към Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ). Въпреки че Епстийн напуска внезапно, той остава близък с Кейн и Грийнбърг и е клиент на Беър Стърнс до нейния крах през 2008 г.

Финансов консултант

През август 1981 г. Епстийн основава своя собствена консултантска фирма: Международна група за активи (Intercontinental Assets Group Inc. (IAG)), която помага на клиентите да възстановят откраднати пари от измамни брокери и адвокати. Той описва работата си по това време като ловец на глави на високо ниво. Казва на приятели, че понякога работи като консултант на правителства и много богати личности за възстановяване на присвоени средства, докато в други случаи работи за клиенти, които са присвоили средства. Испанската актриса и наследница Ана Обрегон е такъв негов богат клиент, на когото Епщайн помага през 1982 г. да възстанови милионите загубени инвестиции на баща ѝ, които са изчезнали, когато Дриздейл Гавърнмънт Секюритис се сриват поради измама.

Епстийн също заявява пред някои хора по това време, че е агент на разузнаването. През 80-те години той притежава австрийски паспорт с негова снимка, но с фалшиво име. Паспортът показва мястото му на резиденция в Саудитска Арабия. През 2017 г. бивш високопоставен служител на Белия дом съобщава, че Александър Акоста, американският прокурор за Южния окръг на Флорида, който се е занимавал с наказателното дело на Епстийн през 2008 г., е заявил пред интервюиращите по време на прехода на Тръмп (т.е. преди Доналд Тръмп да спечели президентските избори): „Казаха ми, че Епстийн принадлежи към разузнаването и да оставя нещата на мира“, и че Епстийн е над неговия клас на заплащане.

През този период един от клиентите на Епстийн е бизнесменът от Саудитска Арабия Аднан Хашоги, който е посредник при прехвърлянето на американски оръжия от Израел към Иран като част от аферата Иран-Контра през 80-те години. Хашоги е един от няколкото доставчици на оръжие, които Епстийн познава. В средата на 80-те години Епстийн пътува многократно между Съединените щати, Европа и Югозападна Азия. Докато е в Лондон, той се запознава със американския бизнесмен Стивън Хофенберг. Те са представени чрез Дъглас Лийс, изпълнител на отбраната, и Джон Мичъл, бивш главен прокурор на САЩ.

Финансова корпорация „Тауърс“

Стивън Хофенбърг наема Епстийн през 1987 г. като консултант за Финансова корпорация „Тауърс" (несвързана с едноименната компания, основана през 1998 г. и придобита от Олд Нешънъл Банкорп през 2014 г.). Това е агенция за събиране на задължения, която изкупува дълговете на хора към болници, банки и телефонни компании. Хофенберг настанява Епстийн в офиси във Вилард Хаусиз в Манхатън и му плаща 25 хил. щатски долара на месец за консултантската му работа (равняващи се на 60 хил. щатски долара към 2021 г.).

След това Хофенберг и Епстийн стават корпоративни райдъри, използвайки корпорацията като съд за набези. Едно от първите задачи на двамата е да реализират това, което се оказва неуспешен опит за поглъщане на американската въздушна линия Пан Ам през 1987 г. Подобна неуспешна оферта през 1988 г. е направена за поглъщане на карго въздушната компания Емъри Еър Фрайт Корп. През този период Хофенберг и Епстийн работят в тясно сътрудничество и пътуват навсякъде с частния самолет на Хофенберг.

През 1993 г. Финансова корпорация „Тауърс“ се срива, когато е разкрито, че е една от най-големите схеми на Понци в американската история, губейки своите инвеститори с над 450 млн. щатски долара (равняващи се на 844 млн. и 126 хил. долара през 2021 г.). В съдебни документи Хофенберг твърди, че Епстийн е бил тясно замесен в схемата. Епстийн напуска компанията към 1989 г. и никога не е обвинен за участие в масовата измама с ценни книжа. Не е известно дали той е придобил откраднати средства от схемата на Понци с Тауърс.

Фирма за финансово управление

Епстийн управлява богатството на Уекснер и различни проекти като построяването на неговата яхта Лимитлес.

През 1988 г., докато Епстийн все още консултира Хофенберг, той основава своята фирма за финансов мениджмънт Дж. Епстийн и компания (J. Epstein & Company). Според него компанията е създадена, за да управлява активите на клиенти с повече от 1 млрд. щатски долара състояние, въпреки че други изразяват скептицизъм, че той е бил рестриктивен към клиентите, които е взимал.

Единственият публично известен милиардер, негов клиент, е Лесли Уекснър, председател и главен изпълнителен директор на Ел Брандс (бивша The Limited, Inc.) и Викторияс Сикрет. През 1986 г. Епстийн се запознава в Палм Бийч, Флорида с Уекснър чрез техни общи познати – застрахователния директор Робърт Майстър и съпругата му. Година по-късно Епстийн става финансов съветник на Уекснър и служи като негова дясна ръка. В рамките на годината той успява да подреди заплетените финанси на Уекснър. През юли 1991 г. Уекснър му дава пълно пълномощно по делата му. Пълномощното му позволява на Епстийн да наема хора, да подписва чекове, да кпува и продава имоти, да заема пари и да прави всичко друго от правно обвързващ характер от името на Уекснър.

Към 1995 г. Епстийн е директор на Фондация „Уекснър“ и Фондация за наследство „Уекснър“. Той също така е президент на Уекснърс Пропърти, която разработва част от град Ню Олбъни извън Кълъмбъс, Охайо, където Уекснър живее. Епстийн печели милиони от хонорари, като управлява финансовите дела на милиардера. Въпреки че никога не е нает от Ел Брандс, той често си кореспондира с ръководителите на компанията. Епстийн посещава често модни ревюта на Викторияс Сикрет и приема на гости моделите в дома си в Ню Йорк – градския дом „Хърбърт Н. Щраус Хаус“ на 9 East 71st Street, както и помага на амбициозните модели да намерят работа в компанията.

През 1996 г. Епстийн променя името на фирмата си на Файненшъл Тръст Кампъни (Financial Trust Company) и за избягване на данъци я основава на Сейнт Томас – остров от Американските Вирджински острови. Премествайки се на Американските Вирджински острови, той успява да намали федералните данъци върху доходите си с 90%. Американските Вирджински острови действат като офшорно данъчно убежище, като в същото време предлагат предимствата да бъдат част от банковата система на Съединените щати.

Медийни дейности

През 2003 г. Епстийн наддава, за да придобие списание „Ню Йорк“. Сред другите участници в наддаването са рекламният директор Дони Дойч, инвеститорът Нелсън Пелц, медийният магнат и издател на „Ню Йорк Дейли Нюз“ Мортимър Зукерман и филмовият продуцент Харви Уайнстийн. Крайният купувач е Брус Васерстийн, дългогодишен инвестиционен банкер от Уолстрийт, който плаща 55 млн. щатски долара.

През 2004 г. Епстийн и Зукерман се ангажират със сумата до 25 млн. щатски долара за финансиране на „Радар“ – списание за знаменитости и поп култура, основано от Маер Рошан. Епщайн и Зукерман са равностойни партньори в начинанието. Рошан, като негов главен редактор, запазва малък дял от собствеността. След три издания то се прекратява като печатно издание и става изключително онлайн издание.

Ликвид Фъндинг ООД

Между 2000 и 2007 г. Епстийн е президент на компанията „Ликвид Фъндинг ООД“ (Liquid Funding Ltd.). Компанията е ранен пионер в разширяването на вида дълг, който може да бъде приет при обратно изкупуване, или репо пазара, който включва кредитор, който дава пари на кредитополучател в замяна на ценни книжа, които кредитополучателят след това се съгласява да изкупи обратно на договорени по-късно време и цена. Иновацията на Ликвид Фъндинг и други ранни компании е, че вместо акции и облигации като основни ценни книжа, има търговски ипотеки и жилищни ипотеки с инвестиционен клас, групирани в сложни ипотечни облигации като основна ценна книга.

Ликвид Фъндинг първоначално е 40% собственост на Беър Стърнс. С помощта на агенциите за кредитен рейтинг Стандарт енд Пуърс, Фитч Рейтингс и Мудис Инвестърс Сървис новите пакетни ценни книжа успяват да бъдат създадени за компании, така че те да получат позлатен рейтинг AAA. Разрушаването на такива сложни ценни книжа, поради техните неточни рейтинги, довежда до колапса на Беър Стърнс през март 2008 г. и поставя началото на световната финансова криза от 2007–2008 г. и последвалата Голяма рецесия. Ако Ликвид Фъндинг е оставено да държи големи количества такива ценни книжа като обезпечение, може да загуби големи суми пари.

Ивестиции

Хедж фондове

Между 2002 и 2005 г. Епстийн инвестира 80 млн. долара във Фонда за специални възможности „ДБ Цвирн“ (DB Zwirn Special Opportunities Fund) – хедж фонд, който инвестира в неликвидни дългови ценни книжа. През ноември 2006 г. той се опитва да изкупи инвестицията си, след като е информиран за счетоводни нередности във фонда. По това време инвестицията му е нараснала до 140 млн. долар. Фондът „ДБ Цвирн“ отказва да изкупи инвестицията. Хедж фондовете, които инвестират в неликвидни ценни книжа, обикновено имат дълги години „блокировки“ на капитала си за всички инвеститори и изискват заявките за обратно изкупуване да бъдат направени в писмен вид 60 до 90 дена предварително. Фондът е затворен през 2008 г., а останалите му активи, възлизащи на около 2 млрд. долара, включително инвестицията на Епстийн, са прехвърлени на Инвестиционна група „Фортрес“ (Fortress Investment Group), когато тази фирма купува активите през 2009 г. По-късно Епстийн отива на арбитраж с Фортрес за опита си за обратно изкупуване. Резултатът от този арбитраж не е публично известен.

През август 2006 г. Епстийн, месец след началото на федералното разследване срещу него, инвестира 57 млн. долара в хедж фонда „Беър Стърнс“ за висококачествени структурирани кредитни стратегии с повишен ливъридж. Този фонд е с голям ливъридж в обезпечени с ипотека дългови облигации (CDO).

Правителството започва преговори с Епстийн за споразумение за правно споразумение в средата на 2007 г., тъй като хедж фондът започна да се срива.

На 18 април 2007 г. инвеститор във фонда, който има инвестирани 57 милиона, обсъжда откупуването на инвестицията си По това време фондът има съотношение на ливъридж 17:1, което означава, че за всеки инвестиран долар има 17 долара заети средства; следователно обратното изкупуване на тази инвестиция би било еквивалентно на премахване на 1 млрд. долара от слабо търгувания CDO пазар. Продажбата на CDO активи за посрещане на обратното изкупуване през този месец започва процес на преоценка и общо замразяване на CDO пазара. Преоценката на активите на CDO причинява колапса на фонда три месеца по-късно през юли и евентуалния колапс на Беър Стърнс през март 2008 г. Вероятно Епстийн губи по-голямата част от тази инвестиция, но не е известно колко е била неговата.

По времето, когато фондът Беър Стърнс започва да се срива през май 2007 г., Епстийн е започнал да преговаря за споразумение с прокуратурата на САЩ относно предстоящи обвинения към него за секс с непълнолетни. През август 2007 г., месец след фалита на фонда, американският прокурор в Маями Александър Акоста влиза в преки дискусии относно споразумението за признаване на вината. Според самия Акоста той посредничи за снизходителна сделка, защото е получил нареждане от висши държавни служители, които са му казали, че Епстийн е важна личност за правителството. Като част от преговорите, според в. „Маями Хералд“, Епстийн е предоставил неуточнена информация на федералните прокурори на Флорида за по-лека присъда и се предполага, че е неназован ключов свидетел на федералните прокурори в Ню Йорк в тяхното неуспешно наказателно дело от юни 2008 г. срещу двама мениджъри на фалиралия хедж фонд „Беър Стърнс“. Алън Дершовиц, един от адвокатите на Епстийн във Флорида по случая, казва пред „Фокс Бизнес Нетуърк“: „Щяхме да се похвалим с това, ако той [сътрудничеше]. Идеята, че Епстийн е помогнал във всяко съдебно преследване, е новина за мен.“

Израелски стартъп

През 2015 г. израелският вестник „Хаарец“ съобщава, че Епстийн е инвестирал в стартъпа Рипорти Хоумланд Секюрити (Reporty Homeland Security), ребрандиран на Карбайн (Carbyne) през 2018 г. Стартъпът е свързан с отбранителната индустрия на Израел. Той е ръководен от бившия израелски министър-председател Ехуд Барак, който по едно време е министър на отбраната и началник-щаб на Израелските отбранителни сили (IDF). Главен изпълнителен директор на компанията е Амир Елихай, който е офицер от специалните части, а Пинхас Бухрис, който е директор на компанията, е по едно време Генерален директор на Министерството на отбраната и командир на киберотряд 8200 на IDF. Епстийн и Барак - мениджър на Карбайн са близки и Епстийн често му предлага квартира в един от апартаментите си на 301 East 66th Street в Манхатън. Епстийн има предишен опит с изследователския и военния сектор на Израел. През април 2008 г. той отива в Израел и се среща с редица изследователи и посещава различни израелски военни бази. По време на това пътуване той мисли да остане в Израел, за да избегне съдебен процес и евентуален затвор по обвинения, пред които е изправен за сексуални престъпления, обаче избира да се върне в Съединените щати.

Видеозаписи

Епстийн има скрити камери на много места в имотите си, за да записва сексуална активност с непълнолетни момичета на видни хора за престъпни цели като изнудване. Гилейн Максуел, дългогодишната негова приятелка и партньорка, казва на приятел, че частният му остров Литъл Сейнт Джеймс на Американските Вирджински острови е напълно видео окабелен и приятелят вярва, че Максуел и Епстийн записват на видео всички на острова като застрахователна полица. Когато полицията нахлува в резиденцията на Епстийн в Палм Бийч през 2006 г., открива две скрити стенопеични фотоапарата. Също така е съобщено, че имението на Епстийн в Ню Йорк е широко окабелено със система за видеонаблюдение.

Мария Фармър, художничка, работила за Епстийн през 1996 г., отбелязва, че той ѝ е показал медийна стая в имението си „Хърбърт Н. Щраус Хаус“ в Ню Йорк, където е имало хора, наблюдаващи камерите през дупки в цялата къща. В медийната зала се е влизало през скрита врата. Тя заявява, че в медийната зала „седяха мъже. И погледнах към камерите и видях тоалетна, тоалетна, легло, легло, тоалетна, легло.“ Тя добавя, че „беше много очевидно, че те като че ли наблюдаваха интимни моменти“.

Твърди се, че Епстийн е заемал момичета на влиятелни хора, за да се сприятелят с него и също така за да получи информация за възможно изнудване. Според Министерството на правосъдието той е държал компактдискове, заключени в сейфа си в имението си в Ню Йорк, с ръкописни етикети, включващи описанието: „млада [име] + [име]“. Епстийн намеква, че разполага с материали за изнудване, когато казва неофициално на репортер на в. „Ню Йорк Таймс“ през 2018 г., че има мръсотия за влиятелни хора, включително информация за техните сексуални наклонности и употреба на наркотици за развлечение.

Съдебни производства

Първо наказателно дело

Първоначални развития (2005 – 2006 г.)

Полицейска снимка на Епстийн от 2006 г.

През март 2005 г. жена се свързва с полицейското управление на Флорида в Палм Бийч и твърди, че нейната 14-годишна доведена дъщеря е била отведена в имението на Епстийн от по-голямо момиче. По думите ѝ докато е била там, са ѝ платили 300 долара (равняващи се на 420 към 2021 г.), за да съблече и масажира Епстийн. Твърди се, че тя се е съблякла, но е напуснала срещата по бельо.

Полицията в Палм Бийч започва 13-месечно разследване под прикритие на Епстийн, включително претърсване на дома му. По време на разследването началникът на полицията в Палм Бийч Майкъл Райтър публично обвинява държавния прокурор на Окръг Палм Бийч, Бари Кришър, че е твърде снизходителен и призовава за помощ ФБР.

След това се намесва Федералното бюро за разследване (ФБР). Впоследствие полицията твърди, че Епстийн е платил на няколко момичета да извършват сексуални действия с него. Интервютата с пет предполагаеми жертви и 17 свидетели под клетва, гимназиални записки и други предмети, открити в боклука и дома на Епстийн, показват, че някои от замесените момичета са били под 18 г., като най-младата е била на 14 г., а много са били под 16 г. Полицейското претърсване на дома на Епстийн открива две скрити камери и голям брой снимки на момичета в цялата къща, някои от които полицията интервюира в хода на разследването. Съобщава се, че Адриана Рос, бивш модел от Полша, която става асистентка на Епстийн, е премахнала компютърни устройства и друго електронно оборудване от имението на финансиста във Флорида, преди полицията в Палм Бийч да претърси дома като част от разследването. Съдебните документи записват, че претърсването на резиденцията на Епстийн от детектив Джоузеф Рикари от полицията в Палм Бийч през 2005 г. разкрива уличаваща разписка от Амазон, съдържаща книги за садомазохизъм.

Бивш служител казва на полицията, че Епстийн е получавал масажи три пъти на ден. В крайна сметка ФБР съставя доклади за 34 потвърдени непълнолетни, отговарящи на условията за компенсация (увеличени до 40 в споразумението за ненаказателно преследване), чиито твърдения за сексуално насилие от страна на Епстийн включват потвърждаващи подробности. Разкритията на Джули Браун от 2018 г. във в. „Маями Хералд“ идентифицират около 80 жертви и локализират около 60 от тях. Тя цитира тогавашния началник на полицията Райтер, който казва: „Това бяха 50 и няколко „тя“ и един „той“ – и всички „тя“ разказваха една и съща история.“ Подробностите от разследването включват твърдения, че 12-годишни тризначки са били докарани от Франция за рождения ден на Епстийн и върнати обратно на следващия ден, след като с тях е било сексуално злоупотребено от финансиста. Твърди се, че млади момичета са били набирани от Бразилия и други страни от Южна Америка, бившите съветски страни и Европа и че агенцията за модели на Жан-Люк Брунел „MC2“ също е доставяла момичета на Епстийн.

През май 2006 г. полицията в Палм Бийч подава клетвена декларация (афидавит) за вероятна причина, в която се казва, че Епстийн трябва да бъде обвинен в четири обвинения за незаконен секс с малолетни и едно обвинение за сексуално насилие. На 27 юли 2006 г. Епстийн е арестуван от полицейското управление в Палм Бийч по обвинения в държавно престъпление за склоняване на непълнолетна за проституция и за склоняване към проституиране. Той е задържан в затвора в Окръг Палм Бийч и по-късно освободен срещу гаранция от 3000 долара. Държавният прокурор Кришър по-късно свиква голямо жури на Окръг Палм Бийч, което обикновено се прави само при дела с углавно наказание. Представени са доказателства от само две жертви и голямото жури връща едно обвинение за престъплението „склоняване към проституиране“, по което Епстийн пледира за невинен през август 2006 г.

Адвокатите на защитата на Епстийн включват Рой Блек, Джералд Лефкорт, професорът от Юридическия факултет на Харвардския университет Алън Дершовиц и бившия генерален адвокат на САЩ Кенет Стар. Лингвистът Стивън Пинкър също съдейства.

Споразумение за ненаказателно преследване (NPA) (2006 – 2008 г.)

Противоречивото споразумение за ненаказатлено преследване

През юли 2006 г. ФБР започва собствено разследване на Епстийн, наречено „Операция Високосна година“. Това довежда до обвинителен акт от 53 страници през юни 2007 г. Александър Акоста, тогавашният прокурор на САЩ за Южния окръг на Флорида, се съгласява на споразумение за признаване на вината, което Алън Дершовиц помага да се договори, да предостави имунитет от всички федерални наказателни обвинения на Епстийн, заедно с четирима посочени съучастници и всеки друг неназован потенциален съучастник. Според в. „Маями Хералд“ споразумението за ненаказателно преследване по същество прекратява текущото разследване на ФБР за това дали е имало повече жертви и други влиятелни хора, които са участвали в сексуалните престъпления на Епстийн. Тогава то спира разследването и запечатва обвинителния акт. Вестникът казва: „Акоста се съгласи, въпреки федералния закон за противното, че сделката ще бъде скрита от жертвите“.

По-късно федерален съдия установява, че прокурорите са нарушили правата на жертвите, като са скрили споразумението от жертвите и вместо това са ги призовали да имат търпение.

Според вътрешна проверка, извършена от Службата за професионална отговорност на Министерството на правосъдието, публикувана през ноември 2020 г., Акоста е показал „лоша преценка“, като е предоставил на Епстийн споразумение за ненаказателно преследване и не е уведомил предполагаемите негови жертви за това споразумение.

Осъждане и присъда (2008 – 2011 г.)

На 30 юни 2008 г., след като Епстийн се признава за виновен по държавно обвинение (едно от две) за набавяне за проституция на момиче под 18 години, той е осъден на 18 месеца затвор. Докато повечето осъдени извършители на сексуални престъпления във Флорида са изпращани в държавен затвор, Епстийн вместо това е настанен в частно крило на Окръг Палм Бийч и според офиса на шерифа след 3,5 месеца му е позволено да напусне затвора за работна дейност до 12 часа на ден, 6 дни в седмицата. Това противоречи на собствената политика на шерифа, изискваща максимална оставаща присъда от 10 месеца и прави сексуалните престъпници неизбиряеми за привилегията. Позволено е да идва и излиза извън определените часове за освобождаване.

Вратата на килията на Епстийн е оставена отключена и той има достъп до стаята на адвоката, където е инсталиран телевизор за него, преди да бъде преместен в лазарета на Стокейд, който преди това е без персонал. Той работи в офиса на фондация, която е създал малко преди да влезе в затвора; той я разпуска, след като излежава времето си. Службата на шерифа получава 128 000 долара от организацията с нестопанска цел на Епстийн, за да плати разходите за допълнителни услуги, предоставени по време на освобождаването му от работа. Кабинетът му е наблюдаван от „заместници по разрешителни“, чийто извънреден труд е плащан от Епстийн. От тях се изисква да носят костюми и да се регистрират като „желани гости“ на рецепцията. По-късно офисът на шерифа казва, че тези регистрационни файлове за гости са били унищожени съгласно правилата на отдела за „запазване на записи“ (въпреки че необяснимо регистрационните файлове за посетители на Стокейд не са). На Епстийн е позволено да използва собствения си шофьор, който да го кара между затвора и офиса му, както и на други срещи.

Епстийн излежава почти 13 месеци преди да бъде освободен на 22 юли 2009 г. за една година пробация под домашен арест до август 2010 г. Докато е на изпитателен срок, му са разрешени многобройни пътувания с корпоративния му самолет до резиденциите му в Манхатън и Американските Вирджински острови. Позволяват му дълги обиколки по магазините и разходки из Палм Бийч за упражнения.

След оспорвано изслушване през януари 2011 г. и обжалване, той остава регистриран в щата Ню Йорк като сексуален престъпник на трето ниво (висок риск от повторно престъпление), обозначение за цял живот. На това изслушване окръжният прокурор на Манхатън неуспешно се аргументира, че нивото трябва да бъде намалено до нискорисковото „първо ниво“ и е укорен от съдията. Въпреки съпротивата на адвоката на Епстийн, че той има основен дом на Американските Вирджински острови, съдията потвърждава, че той лично трябва да се регистрира в полицията на Ню Йорк на всеки 90 дни. Въпреки че Епстийн е регистриран като извършител на сексуално престъпление от трето ниво в Ню Йорк от 2010 г. насам, полицейското управление на Ню Йорк никога не му налага 90-дневния регламент, въпреки че неспазването му е углавно престъпление.

Реакции

Споразумението за имунитет и снизходителното отношение към него са обект на продължаващ обществен спор. Началникът на полицията в Палм Бийч обвинява държавата, че го третира с преференции , а в. „Маями Хералд“ казва, че американският прокурор Акоста е дал на Епстийн „сделката на живота му“. След ареста на Епстийн през юли 2019 г. по обвинения в сексуален трафик, Акоста подава оставка като министър на труда на 19 юли 2019 г.

След като обвиненията стават публични, няколко лица и институции връщат даренията, които са получили от Епстийн, включително Елиът Спитцър, Бил Ричардсън и Полицейското управление в Палм Бийч. Харвардският университет обявява, че няма да върне парите. Различни благотворителни дарения, които Епстийн е направил за финансиране на образованието на децата, също са поставени под въпрос.

На 18 юни 2010 г. бившият домоуправител на Епщайн, Алфредо Родригес, е осъден на 18 месеца лишаване от свобода, след като е осъден по обвинение за възпрепятстване, защото не се е предал на полицията и впоследствие се е опитал да продаде дневник, в който е записвал дейностите на Епстийн. Специалният агент на ФБР Кристина Прайър преглежда материала и се съгласява, че това е информация, „която би била изключително полезна при разследването и наказателното преследване на случая, включително имената и информацията за контакт на важни свидетели и допълнителни жертви“.

Граждански дела

Джейн Доуз срещу Епстийн (2008)

На 6 февруари 2008 г. анонимна жена от Вирджиния, известна като „Джейн Доу № 2“, завежда граждански иск за 50 милиона долара във Федералния съд срещу Епстийн, като казва, че когато е била 16-годишна непълнолетна девойка през 2004 – 2005 г., тя е била вербувана да му прави масаж. Тя твърди, че е била отведена в имението му, където той се е съблякъл и е имал сексуален контакт с нея, и веднага след това ѝ е платил 200 долара.

Подобен иск за 50 млн. долара е заведен през март 2008 г. от различна жена, която е представлявана от същия адвокат. Тези и няколко подобни дела са отхвърлени.

Всички други дела са уредени от Епстийн извънсъдебно. Той прави много извънсъдебни споразумения с предполагаемите жертви.

Права на жертвите: Джейн Доуз срещу САЩ (2014)

На 30 декември 2014 г. е заведен федерален граждански иск във Флорида от Джейн Доу 1 (Къртни Уайлд) и Джейн Доу 2 срещу Съединените щати за нарушения на Закона за правата на жертвите на престъпления от NPA на Министерството на правосъдието на САЩ с Епстийн и неговата ограничена държавна молба от 2008 г. По-късно има неуспешен опит да се добавят Вирджиния Робъртс (Джейн Доу 3) и друга жена (Джейн Доу 4) като ищци към това дело. Допълнението обвинява Алън Дершовиц в сексуално насилие над непълнолетна – Джейн Доу 3, предоставена му от Епстийн. Обвиненията срещу Дершовиц са отхвърлени от съдията и елиминирани от делото, тъй като той казва, че те са извън намерението на делото за повторно отваряне на споразумението за признаване на вината. В документ, подаден в съда, се твърди, че Епстийн е ръководил кръг за сексуално насилие и е давал назаем непълнолетни момичета на видни американски политици, влиятелни бизнесмени, чуждестранни президенти, добре известен министър-председател и други световни лидери.

Това продължително съдебно дело е висящо във Федералния съд, целящо да анулира федералното споразумение за признаване на вина на основание, че то нарушава правата на жертвите. На 7 април 2015 г. съдия Кенет Мара постановява, че обвиненията, направени от предполагаемата жертва Вирджиния Робъртс срещу принц Андрю, херцог на Йорк, нямат отношение към делото от предполагаеми жертви, които искат да възобновят споразумението за ненаказателно преследване на Епстийн с федералното правителство; съдията нарежда това обвинение да бъде заличено от протокола. Съдия Мара не се произнася дали твърденията на Робъртс са верни или неверни. Въпреки че не позволява на Джейн Доу 3 и 4 да се присъединят към делото, Мара изрично казва, че Робъртс може по-късно да даде показания, когато делото стигне до съда.

На 21 февруари 2019 г. по делото Две Джей Доу срещу Съединените щати, старшият съдия от Американския окръжен съд за южния окръг на Флорида Кенет Мара казва, че федералните прокурори са нарушили закона, като не са уведомили жертвите, преди да му позволят да се признае за виновен само за двете престъпления във Флорида. Съдията оставя открито какво би могло да бъде възможното средство за защита.

Вирджиния Джуфре срещу Епстийн (2015)

В съдебен акт във Флорида от декември 2014 г. от Брадли Едуардс и Пол Г. Касел, предназначен за включване в съдебния процес по Закона за правата на жертвите на престъпления, Вирджиния Джуфре (тогава известна като Вирджиния Робъртс) твърди в клетвена декларация, че на 17-годишна възраст е била сексуално трафикирана от Епстийн и Гилейн Максуел за тяхна собствена употреба и за използване от няколко други лица, сред които принц Андрю  и пенсионираният професор по право в Харвард Алън Дершовиц. Джуфре също твърди, че Епстийн, Максуел и други са я малтретирали физически и сексуално. Тя твърди, че ФБР може да е участвало в прикриването. Тя казва, че е служила като секс робиня на Епстийн от 1999 до 2002 г. и е вербувала други непълнолетни момичета. Принц Андрю, Епстийн и Дершовиц отричат да са правили секс с Джуфре. Дершовиц предприема правни действия по обвиненията. Джуфре завежда дело за клевета срещу Дершовиц, твърдейки, че целенасочено е направил „фалшиви и злонамерени клеветнически изявления“ за нея. Дневник, за който се твърди, че принадлежи на Джуфре, е публикуван онлайн. Епстийн влиза в извънсъдебно споразумение с Джуфре, както е направил в няколко други дела.

През 2019 г. Джуфре е интервюирана от британската телевизионна програма „Панорама“ на Би Би Си, където тя продължава да твърди, че Епстийн я е продал на принц Андрю. Тя призовава директно обществеността, като заявява: „Умолявам хората в Обединеното кралство да застанат до мен, да ми помогнат да се боря с тази битка, да не приемат това като нормално“. Към 2016 г. тези обвинения не са били тествани в нито един съд.

Вирджиния Джуфре срещу Гилейн Максуел (2015)

В резултат на твърденията на Джуфре и коментарите на Гилейн Максуел за тях, Джуфре съди Максуел за клевета през септември 2015 г. След дълга правна конфронтация делото е уредено тайно през май 2017 г. В. „Маями Хералд“, други медии и Алън Дершовиц подават молба документите за споразумението да бъдат разпечатани. След като съдията отхвърля искането им, въпросът е обжалван пред Втория апелативен съд на САЩ.

На 11 март 2019 г. в обжалването на отказа на окръжния съдия да разпечата документите, свързани със споразумението за клевета от 2017 г. Джуфре срещу Максуел, Вторият окръжен съд дава на страните една седмица, за да представят основателна причина защо те трябва да останат запечатани, без която те ще бъдат разпечатани на 19 март 2019 г. По-късно Съдът нарежда тези документи да бъдат разпечатани (след като ги кара да ги редактират, за да защити невинните страни). В показанията на Джуфре тя твърди, че е била „насочена“ от Максуел да прави еротични масажи и да участва в сексуални действия с принц Андрю, Жан-Люк Брюнел, Глен Дъбин, Марвин Мински, губернатор Бил Ричардсън, друг неназован принц, неназован чуждестранен президент, известен министър-председател и неназован собственик на хотелска верига от Франция, както и с други. В показанията не се твърди, че някой от тези мъже действително е участвал в секс с Джуфре и към август 2019 г. никой от тези мъже не е обвинен или съден за свързани сексуални престъпления. Джуфре свидетелства: „Целият ми живот се въртеше само около това да угодя на тези мъже и да поддържам Гилейн и Джефри щастливи. Целият им живот се въртеше около секса."

На 9 август, по-малко от 24 часа преди смъртта на Епстийн, са разпечатани 2000 страници от предварително запечатани документи от делото. Два комплекта допълнителни запечатани документи ще бъдат анализирани от федерален съдия, за да се определи дали те също трябва да бъдат публикувани. „Джон Доу“ поисква от съдията на 3 септември да запази завинаги документите в тайна, твърдейки, че „недоказани твърдения за некоректност“ могат да навредят на репутацията му, въпреки че той няма доказателства, че името му е включено.

Джейн Доу срещу Епстийн и Тръмп (2016)

Федерално съдебно дело, заведено в Калифорния през април 2016 г., срещу Епстийн и Доналд Тръмп от жена от Калифорния, твърди, че двамата мъже са я изнасилвали сексуално на поредица от партита в резиденцията на Епстийн в Манхатън през 1994 г., когато тя е била на 13 г. Делото е отхвърлено от федерален съдия през май 2016 г., тъй като не повдига валидни искове съгласно федералния закон. Жената завежда друг федерален иск в Ню Йорк през юни 2016 г., но той е оттеглен три месеца по-късно, очевидно без да бъде връчен на ответниците. Трето федерално дело е заведено в Ню Йорк през септември 2016 г.

Последните две искове включват клетвени декларации от анонимен свидетел, който удостоверява обвиненията, твърдейки, че Епстийн я е наел да набавя непълнолетни момичета за него, и анонимен човек, който декларира, че ищецът му/ѝ е казал за нападенията по времето, когато те са настъпили. Ищецът, който е подал анонимно като Джейн Доу, трябва да се появи на пресконференция в Лос Анджелис шест дни преди изборите през Президентски избори в САЩ (2016) през 2016 г., но внезапно отменя събитието, а нейният адвокат Лиза Блум твърди, че жената е получавала заплахи. Делото е прекратено на 4 ноември 2016 г. Адвокатът на Тръмп Алън Гартен отрича обвиненията, докато Епстийн отказва коментар.

Сара Рансъм срещу Епстийн и Максуел (2017)

През 2017 г. Сара Рансъм завежда дело срещу Епстийн и Максуел, твърдейки, че Максуел я е наел да прави масажи на Епстийн и по-късно я е заплашил да я нарани физически или да унищожи перспективите ѝ за кариера, ако не се съобрази със сексуалните им изисквания в имението му в Ню Йорк Сити и на неговия частен карибски остров Литъл Сейнт Джеймс. Делото е уредено през 2018 г. при неразкрити условия.

Клевета на Брадли Едуардс срещу Епстийн (2018)

Щатско гражданско дело във Флорида, заведено от адвокат Брадли Едуардс срещу Епстийн, е насрочено за съдебен процес през декември 2018 г. Очаква се процесът да предостави на жертвите първа възможност да изкажат обвиненията си публично. Въпреки това делото е уредено в първия ден от процеса, като Епстийн публично се извинява на Едуардс; другите условия на споразумението са поверителни.

Мария Фармър срещу Епстийн и Максуел (2019)

На 16 април 2019 г. Мария Фармър става публична и подава клетвена декларация във Федералния съд в Ню Йорк, в която се твърди, че тя и нейната 15-годишна сестра Ани са били сексуално насилвани от Епстийн и Максуел на различни места през 1996 г. Фармър се запознава с двамата на прием в художествената галерия в Нюйоркската академия за изкуства през 1995 г. На следващата година, през лятото на 1996 г., те я наемат да работи по арт проект в имението на милиадера Лесли Уекснър в Охайо, където след това е сексуално нападната. Фармър докладва за инцидента на полицията в Ню Йорк и ФБР.

В клетвената декларация на Фармър също така се посочва, че през същото лято Епстийн е откарал нейната тогава 15-годишна сестра в имота си в Ню Мексико, където той и Максуел са се възползвали сексуално от нея на масата за масаж.

Дженифър Араоз срещу Епстийн и Максуел (2019)

На 22 юли 2019 г., докато е в затвора в очакване на процеса, на Епстийн е връчена петиция относно висящ държавен граждански иск, заведен от Дженифър Араоз. Тя заявява, че сътрудник на Епстийн я е вербувал извън Гимназия „Талънт Ънлимитид“ на 14-годишна възраст и е била постепенно подложена на грууминг повече от година, преди Епстийн да я изнасили в имението си в Ню Йорк, когато е била на 15 г. Араоз завежда делото си на 14 август 2019 г., когато законът на щата Ню Йорк е актуализиран, за да позволи една година на възрастни, преживели сексуално насилие над деца, да съдят за предишни престъпления, независимо от това преди колко време е извършено насилието. През октомври 2019 г. Араоз променя жалбата си, за да включи над 20 корпоративни субекта, свързани с Епстийн, и сочи допълнителните лица Лесли Гроф и Симбърли Еспиноза като съучастници.

Катлин Доу и др. срещу имението на Епстийн (2019)

Три жени (Катлин Доу, Лиза Доу и Присила Доу) съдят имението на Джефри Епстийн на 20 август 2019 г. Две от жените са на 17 г., а една на 20 г., когато срещат Епстийн. Жените твърдят, че са били вербувани, подложени на нежелани сексуални актове и контролирани от Епстийн и „огромна компания“ от съучастници.

Джейн Доу срещу имението на Епстийн (2019)

Нюйоркска обвинителка на Епстийн, известелна само като Джейн Доу, инициира федерално дело срещу неговото имение в Южния окръг на Ню Йорк на 18 септември 2019 г., заявявайки, че е била вербувана през 2002 г. и сексуално малтретирана от Епстийн в продължение на 3 г., започвайки от 14-годишна възраст.

Тереза Хелм и др. срещу имението на Епстийн (2019)

Пет жени (Тереза Хелм, Ани Фармър, Мария Фармър, Джулиет Брайънт и неидентифицирана жена), представлявани от Дейвид Бойс, съдят имението на Епстий във Федералния окръжен съд в Манхатън през ноември 2019 г., обвинявайки го в изнасилване, побой и незаконно лишаване от свобода, и търсейки неуточнени щети.

Джейн Доу 15 срещу имението на Епстийн (2019)

На 18 ноември 2019 г. жена, идентифицирана като Джейн Доу 15, се появява публично с адвоката си Глория Олред, за да обяви, че съди имението на Джефри Епстийн в Окръжния съд за Южния окръг на Ню Йорк, твърдейки, че той я е манипулирал, трафикирал и малтретирал сексуално през 2004 г., когато била на 15 г.

Теала Дейвис срещу имението на Епстийн (2019)

На 21 ноември 2019 г. Теала Дейвис се появява с адвоката си Глория Олред и обявява делото си във федералния съд на Манхатън срещу имението на Епстийн. Дейвис заявява, че след срещата си с Епстийн през 2002 г. той я е насилвал сексуално и я трафикирал в Ню Йорк, Ню Мексико, Флорида, Вирджинските острови и Франция.

Джейн Доуз 1-9 срещу имението на Епстийн (2019)

На 3 декември 2019 г. адвокат Джордан Мърсън завежда дело в Ню Йорк от името на девет анонимни обвинителки (Джейн Доуз 1–9) срещу имението на Епстийн за побой, нападение и умишлен емоционален стрес. Твърденията датират от 1985 г. до 2000 г. и включват лица, които са били на 13, 14 и 15 г., когато за първи път са срещнали Епстийн.

Дж. Дж. Доу срещу имението на Епстийн (2019)

Делото е заведено от Брадли Едуардс от името на негова клиентка в края на декември 2019 г. Обвинителят, Джей Джей Доу, е описана като 14-годишна жителка на Окръг Палм Бийч по времето, когато Епстийн се възползва сексуално от нея през 2004 г.

Американските Вирджински острови срещу имението на Епстийн и др. (2020)

Дело е заведено във Върховния съд на Американските Вирджински острови през януари 2020 г., в което се твърди, че Епстийн е ръководил конспирация за сексуален трафик в продължение на повече от две десетилетия, до 2018 г., с деца на възраст до 11 г. на карибските острови на Епстийн. Според главния прокурор Дениз Джордж неговите предполагаеми престъпни дейности на островите са били прикрити чрез сложна мрежа от компании.

Джейн Доу срещу имението на Максуел и Епстийн (2020)

През януари 2020 г. е заведено дело срещу Максуел и Епстийн, в което се твърди, че са вербували 13-годишна ученичка по музика в Центъра за изкуства Интерлохен (Мичиган) през 1994 г. и са я подложили на сексуално насилие В делото се посочва, че Джейн Доу е била многократно сексуално насилвана от Епстийн в продължение на четири години и че Максуел е изиграла ключова роля както в нейното набиране, така и чрез участие в нападенията.

Джейн Доуз срещу имението на Епстийн (2020)

През август 2020 г. 9 Джейн Доу завеждат дело, обвинявайки Епстийн в сексуално насилие. Предполагаемите жертви в делото включват 11 и 13-годишно дете и жертва, която твърди, че е била подложена на сексуален тормоз през 1975 г.

Джейн Доу срещу имението на Епстийн (2020)

През август 2020 г. Епстийн е съден от Джейн Доу, която го обвинява в сексуално насилие над нея за повече от година, започвайки, когато е била на 18 г.

Кели Бренан срещу имението на Епстийн (2021)

През 2021 г. е заведен граждански иск срещу имението на Епстийн от родената в Лонг Айлънд Кели Бренън, която обвинява Епстийн в сексуално насилие над нея в клубен ресторант в Ню Йорк, наречен Чиприани. Тя обвинява Епстийн, че я е изнасилил брутално и изтезавал в резиденцията си в Манхатън през 2003 г.

Джейн Доу срещу имението на Епстийн (2021)

През март 2021 г. е заведено гражданско дело срещу имението на Епстийн от жена от Окръг Брауърд, която обвинява Епстийн и Максуел в трафик на нея, след като многократно са я изнасилвали във Флорида през 2008 г.

Второ наказателно дело

Обвинения за сексуален трафик

Обвинителен акт „САЩ срещу Джефри Епстийн“

На 6 юли 2019 г. Епстийн е арестуван от Специалната група за престъпления срещу деца на ФБР - Нюйоркската полиция на летище Титърбъроу в Ню Джърси по обвинения в сексуален трафик. Той е затворен в Метрополния изправителен център в Ню Йорк, в който лежат затворници като Джон Готи, Хоакин „Ел Чапо“ Гусман и Пол Манафор.

Според свидетели и източници в деня на ареста му около дузина агенти на ФБР отварят насила вратата на къщата му в Манхатън, къщата на Хърбърт Н. Щтраус, със заповеди за обиск. Претърсването на неговата градска къща открива доказателства за сексуален трафик и също така намира „стотици, а може би и хиляди сексуални снимки на напълно или частично голи жени“. Потвърдено е, че някои от снимките са на непълнолетни жени. В заключен сейф са открити компакт дискове с ръкописни етикети, включващи описания: „Млада [Име] + [Име]“, „Разни голи 1“ и „Снимки на голи момичета“. Освен това в сейфа са открити 70 000 долара в брой, 48 диаманта и фалшив австрийски паспорт, изтекъл през 1987 г. и със снимка на Епстийн, но под друго име. Паспортът има множество входни и изходни печати, включително входни печати, които показват използването на паспорта за влизане във Франция, Испания, Обединеното кралство и Саудитска Арабия през 80-те години. Паспортът показва, че местоживеенето му е в Саудитска Арабия. Според адвокатите му Епстийн е бил посъветван да се снабди с паспорта, защото „като заможен член на еврейската вяра“ е бил в опасност да бъде отвлечен, докато е пътувал в чужбина.

Федерална документация относно отказа Джефри Епстийн да бъде пуснат под гаранция

На 8 юли прокурорите от Отдела за борба с обществената корупция на Южния окръг на Ню Йорк го обвиняват в сексуален трафик и съучастие в трафик на непълнолетни за секс. Обвинителният акт на голямото жури твърди, че десетки непълнолетни момичета са били довеждани в имението на Епстийн за сексуални контакти. Съдия Кенет Мара трябва да реши дали споразумението за ненаказателно преследване, което защитава Епстийн от по-сериозните обвинения, трябва да остане в сила.

Епстийн поисква да бъде освободен срещу гаранция, като предлага да плати 100 млн. долара с условието, че ще се подложи и на домашен арест в имението си в Ню Йорк. Американският окръжен съдия Ричард М. Бърман отхвърля иска на 18 юли, като казва, че Епстийн представлява опасност за обществото и той е в сериозен риск от бягство, за да избегне съдебно преследване.

На 29 август 2019 г., след смъртта на Епстийн 10 дни преди това, делото срещу Епстийн е прекратено, след като съдия Берман отхвърля всички обвинения в трафик на сексуални клиенти. Той обаче изразява и подкрепа за обвинителите на Епстийн. Прокурорите възразяват срещу решението и заявяват, че ще продължат разследването за потенциални съучастници.

Разследване във Франция

На 23 август 2019 г. прокуратурата в Париж, Франция, започва предварително разследване срещу Епстийн. Той е разследван за изнасилване и сексуално насилие над малолетни и ненавършили 15 години, престъпно сдружаване с цел извършване на престъпления и сдружаване с криминално проявени лица с цел извършване на престъпления. Прокурорите казват, че целта на разследването е да се открият възможни престъпления, извършени във Франция и другаде срещу френски граждани.

Личен живот

Сантиментални връзки

Предишни дългогодишни приятелки, свързани с Епстийн, включват шведската физичка и мис Швеция 1980 г. Ева Андерсон-Дъбин и издателската наследница Гилейн Максуел. Епстийн е романтично свързан с Андерсън-Дубин за период от 11 години, предимно през 1980-те години, и двамата по-късно остават приятели дълго след брака ѝ с милиардера Глен Дъбин.

Гилейн Максуел – приятелка и съучастничка на Епстийн

Епстийн среща Максуел, дъщеря на опозорения медиен магнат Робърт Максуел, през 1991 г. Той я кара да дойде в Съединените щати през 1991 г., за да се възстанови от мъката си след смъртта на баща си. Максуел е замесена от няколко от обвинителите на Епстийн като отговорна за набавянето или вербуването на непълнолетни момичета в допълнение към това, че някога е била приятелка на Епстийн. В показания от 2009 г. няколко от служителите в домакинството на Епстийн свидетелстват, че Максуел е играла централна роля както в обществения, така и в личния му живот, наричайки я „главната му приятелка“, която също се е занимавала с наемането, надзора и уволнението на персонала от около 1992 г. През 1995 г. Епстийн преименува една от своите компании на Корпорация „Гилейн“ в Палм Бийч, Флорида; компанията е прекратена през 1998 г. През 2000 г. Максуел се мести в градска къща от 7000 квадратни фута, по-малко от 10 пресечки от имението на Епстийн в Ню Йорк. Тя е купена за 4,95 млн. долара от анонимно дружество с ограничена отговорност, с адрес, който съвпада с офиса на Дж. Епстийн & Co. Представител на купувача е Дарън Индик, дългогодишен адвокат на Епстийн. В експозето на сп. „Венити Феър“ от 2003 г. Епстийн нарича Максуел „моята най-добра приятелка“.

Епстийн е дългогодишен познат на принц Андрю и Том Барак и посещава партита с много видни хора, включително Бил Клинтън, Джордж Стефанопулос, Доналд Тръмп, Кейти Курик, Уди Алън и Харви Уайнстийн. Неговите контакти включват Рупърт Мърдок, Майкъл Блумбърг, Ричард Брансън, Майкъл Джексън, Алек Болдуин и сем. Кенеди. Неговите контакти включват и израелския премиер Ехуд Барак, британския премиер Тони Блеър и престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман. И Клинтън, и Тръмп твърдят, че никога не са посещавали острова на Епстийн.

Епстийн е свързан с бившия главен стратег на Тръмп Стив Банън. Според журналиста Майкъл Волф Банън и Епстийн са представени през декември 2017 г. Банън се среща няколко пъти с Епстийн в имението му в Ню Йорк. Също според Улф Банън подготвя Епстийн за интервю за новинарското телевизионно предаване на Си Би Ес „60-минути", което никога не се реализира. Статия във в. „Ню Йорк Таймс“ съобщава, че контактът на Бил Гейтс с Джефри Епстийн е започнал през 2011 г., само няколко години след присъдата на Епстийн, и е продължил няколко години. През август 2021 г. Гейтс казва, че причината, поради която е имал срещи с Епстийн, е, че се е надявал, че Епстийн може да осигури пари за филантропска дейност, въпреки че от идеята не се получава нищо. Гейтс добавя: „Беше огромна грешка да прекарвам време с него, да му давам доверието, че е там.“

Епстийн притежава частен самолет Боинг 727 и пътува с него често, регистрирайки 600 летателни часа годишно, обикновено с гости на борда. Самолетът е наречен Лолита Експрес от местните жители на Американските Вирджински острови заради честите пристигания на частния му остров Литъл Сейнт Джеймс с очевидно непълнолетни момичета. През 2003 г. Епстийн лети до Куба на борда на своя самолет с колумбийския президент Андрес Пастрана Аранго по покана на кубинския президент Фидел Кастро. Според Фабиола Сантяго от в. „Маями Хералд“ Епстийн вероятно обмисля да се премести в Куба, за да избяга от американските правоприлагащи органи; той е разследван от тях по това време. През 2009 г. братът на Епстийн Марк твърди, че Тръмп е летял поне веднъж със самолета на Епстийн. По-късно той казва пред в. „Вашингтон Поуст“, че Тръмп е летял много пъти със самолета на Епстийн, въпреки че Марк е присъствал само на един от полетите. Според Майкъл Коркоран Тръмп е летял с Епстийн със собствения си самолет поне веднъж. През септември 2002 г. Епстийн откарва Бил Клинтън, Кевин Спейси и Крис Тъкър в Африка с този самолет. Полетните записи, получени през 2016 г., показват, че Бил Клинтън е летял 27 пъти до поне дузина международни места. Полетните дневници не изброяват никакви подробности от Тайните служби за най-малко пет полета, при пътуване в Азия, и Тайните служби заявяват, че няма доказателства бившият президент да е пътувал до частния остров на Епстийн. През 2019 г. говорител на Клинтън заявява, че през 2002 г. и 2003 г. Клинтън е предприел четири пътувания със самолета на Епстийн, правейки кацания на три континента, всички със своя персонал и подробности от Тайните служби. По време на ареста на Епстийн през 2019 г. говорителката на Клинтън Анджел Уреня заявява, че Клинтън не е говорил с Епстийн повече от десетилетие и никога не е бил на остров Литъл Сейнт Джеймс, в ранчото на Епстийн в Ню Мексико или в резиденцията му във Флорида.

В профила на Епстийн в списание „Ню Йорк“ през 2002 г. бившият лидер на Демократическата партия в Сената Джордж Дж. Мичъл казва за него: „Със сигурност бих го нарекъл приятел и поддръжник“. В същата статия Доналд Тръмп отбелязва: „Познавам Джеф от 15 г. Страхотен човек. Много е забавно да бъдеш с него. Говори се дори, че той харесва красиви жени като мен и много от тях са по-млади. Без съмнение Джефри се наслаждава на социалния си живот.“ През юли 2019 г. Тръмп казва: „Познавах го, както го познават всички в Палм Бийч“, заявявайки четири пъти, че не е бил „фен“ на Епстийн и че не е разговарял с него от около 15 години. Появява се видео, заснето през 1992 г., което показва как двамата мъже купонясват заедно в клуба на Тръмп Мар-а-Лаго. Съобщава се, че до 2007 г. Тръмп е забранил на Епстийн да участва в неговия клуб за неприлично преследване на млади жени. Твърдението за забрана е включено в съдебни документи, подадени от адвокат Брадли Едуардс, въпреки че Едуардс по-късно казва, че това е слух, който се опитва да потвърди, но не успява.

През 2002 г. говорител на Бил Клинтън хвали Епстийн като „отдаден филантроп“ с „прозрения и щедрост“. По това време Епстийн е в борда на Рокфелеровия университет, член на Тристранната комисия и Съвета за международни отношения и е основен дарител на Харвардския университет.

Епстийн посещава Белия дом, докато Клинтън е президент, в четири известни случая. През 1993 г. той отива на дарителско събитие в Белия дом със своята партньорка Гилейн Максуел. Приблизително по същото време се среща и със сътрудника на президента Клинтън, Марк Мидълтън поне три пъти в Белия дом. През 1995 г. финансистът Лин Форестър обсъжда „Джефри Епстийн и стабилизирането на валутата“ с Клинтън. Епстийн, според собствените му разкази, е силно ангажиран на валутния пазар и е търгувал големи количества валута на нерегулирания валутен пазар. През 1995 г. Епстийн също присъства на малка политическа вечеря за набиране на средства за Бил Клинтън, която включва 14 други души, включително Рон Перелман, Дон Джонсън, Джими Бъфет и организатора на вечерята Пол Проспери.

От 1990-те до средата на 2000-те г. Епстийн често общува с бъдещия президент Доналд Тръмп. Авторът Майкъл Волф пише, че Тръмп, Епстийн и Том Барак по онова време са били като „набор от мускетари на нощния живот“ на социалната сцена. Епстийн и Тръмп общуват както в Ню Йорк, така и в Палм Бийч, където и двамата имат къщи. През април 2003 г. сп. „Ню Йорк“ съобщава, че Епстийн е домакин на вечеря в резиденцията си в Манхатън в чест на Бил Клинтън, който не присъства, въпреки че Тръмп присъства. Според в. „Вашингтън Поуст“ човек, който познава Епстийн и Тръмп през това време, отбелязва, че „те са били близки“ и „те са били подкрепящи един друг“. През ноември 2004 г. приятелството на Епстийн и Тръмп се сблъсква с проблеми, когато се забърква във война за наддаване за имение от 40 млн. долара – Мезон дьо Л'Амити, което е продадено на търг в Палм Бийч. Тръмп печели търга за 41 млн. долара и успешно продава имота четири години по-късно за 95 млн. долара на руския милиардер Дмитрий Риболовлев. Този месец е последният път, когато Епстийн и Тръмп си взаимодействат.

Богатство

Файловете на Swiss Leaks показват, че Епстийн е съхранявал милиони в офшорни сметки. Картата показва глобалната степен на притежателите на акаунти в изтеклите файлове.

Точният произход на богатството на Епстийн е неизвестен. Лесли Уекснър е един от източниците на първоначалното му богатство. Асистент на Епстийн също заявява, че той е започнал своето богатство чрез Робърт Максуел, медийният магнат, баща на Гилейн Максуел.

Когато Епстийн се признава за виновен през 2008 г. в подбуждане и осигуряване на проституция, неговите адвокати заявяват, че той е милиардер с нетно състояние от над 1 млрд. долара. Редица източници обаче поставят под съмнение степента на богатството на Епстийн и статута му на милиардер. Според статия във в. „Ню Йорк Таймс“ неговото „богатство може да е по-скоро илюзия отколкото факт“. Според вестника Епстийн губи големи суми пари по време на финансовата криза от 2008 г. и приятели и покровители, включително милиардерът Лесли Уекснър, го изоставят, след като се признава за виновен по обвинения в проституция през 2008 г. Сп. „Ню Йорк“ твърди, че има оскъдни доказателства за финансовата добросъвестност на Епстийн, а сп. „Форбс“ публикува статия, озаглавена „Защо сексуалният престъпник Джефри Епщайн не е милиардер“.

Спенсър Кувин, адвокат на три от предполагаемите жертви на Епстийн по делото, в което той се признава за виновен за сексуална активност с непълнолетни, заявява, че той и екипът му преследват всеки възможен ъгъл, за да открият нетната стойност на Епстийн, но установяват, че голяма част от богатството му е офшорна. Разследване на документите на в. „Маями Хералд“ от Swiss Leaks показва, че Епстийн е имал множество финансови сметки с милиони долари в офшорни данъчни убежища. В Досиетата от Рая записите показват, че през февруари 1997 г. той е станал клиент на адвокатската кантора Епълбай, базирана на Бермудските острови, специализирана в създаването на офшорни компании и инвестиционни инструменти за свръхбогатите. Клиентският профил на Епстийн описва работата му загадъчно като „Мениджър на късмета“.

На 12 юли 2019 г. федералните прокурори заявяват в съдебни документи, че въз основа на записи от една финансова институция Джефри Епстийн е бил екстравагантно богат и е имал активи на стойност поне 500 млн. долара и е печелил повече от 10 млн. долара на година. Степента на богатството му обаче не е известна, тъй като той не е попълнил финансова клетвена декларация за молбата си за освобождаване под гаранция. Според Блумбърг Нюз „Днес се знае толкова малко за текущия бизнес или клиенти на Епстийн, че единствените неща, които могат да бъдат оценени със сигурност, са неговите имоти.“ В. „Маями Хералд“ в своето разследване на Документите от Рая и Swiss Leaks стига до извода, че богатството на Епстийн вероятно е разпръснато тайно по целия свят.

През 2020 г. финансите на Имението на Епстийн разкриват, че са изплатени близо 50 млн. долара между юни и декември 2020 г. на повече от 100 жени, предявили искове към „Фонда за компенсиране на жертвите на Епстийн“, създаден на Американските Вирджински острови. До февруари 2021 г. имуществото му е оценено на около 240 млн. долара, което е по-малко от прогнозите за 630 млн. долара година по-рано. Това кара главния прокурор на Американските Вирджински острови, Денис Джордж, да подаде спешна молба за незабавно замразяване на активи. Тя твърди в съдебната жалба, към която се присъединяват и жертвите, че изпълнителите на имуществото погрешно управляват парите.

Резиденции

Главен вход на Хърбърт Н. Щраус Хаус

Епстийн притежава къщата на Хърбърт Н. Щраус на 9 източна 71-ва улица в Горната източна част на Манхатън в Ню Йорк. Първоначално е купена за 13,2 млн. долара през 1989 г. от ментора на Епстййн Лесли Уекснър, който я реновира напълно. Епстийн се мести в имението през 1995 г., след като Уекснър се жени и се премества със съпругата си в Кълъмбъс, Охайо, за да отгледат семейството си. Той завладява изцяло имението през 1998 г., когато плаща на Уекснър 20 млн. долара за него. Къщата е оценена през 2019 г. от федералните прокурори на 77 млн. долара, докато градът оценява стойността ѝ на 56 млн. долара. Имението е смятано за най-голямата частна резиденция в Манхатън с 21 000 sq ft (2 000 m²). Под стълбището има скрита баня с оловна облицовка, оборудвана със собствени телевизионни екрани със затворен кръг и телефон, и двете скрити в шкаф под мивката. Къщата разполага и със собствен отопляем тротоар за топене на снега. Входното антре е облицовано с редици индивидуално рамкирани изкуствени очни ябълки, изработени в Англия за ранени войници.

О-в Литъл Сейнт Джеймс

Другите имоти на финансиста включват резиденция в Палм Бийч, Флорида, закупена през 1990 г.; седем апартамента в жилищна сграда близо до Триумфалната арка на Авеню „Фош“ 22 в Париж, Франция; 7 500 acres (30 km²) ранчо на име Зоро Ранч близо до Стенли, Санта Фе, Ню Мексико, купено през 1993 г.; частен остров близо до Сейнт Томас на Американските Вирджински острови, наречен Литъл Сейнт Джеймс, който включва имение и къщи за гости, купени през 1998 г.; и съседният остров Голям Сейнт Джеймс, купен през 2016 г. Епстийн строи комплекс върху последния остров, включително амфитеатър и подводен офис и басейн, но се натъква на проблеми, когато в края на 2018 г. е издадена заповед за спиране на работата; работата продължава въпреки заповедта.

Епстийн, преди последния си дом в Манхатън, живее в просторна градска къща – бивша сграда на Иранското правителство, поета от Държавния департамент по време на Иранската революция, на 34 East 69th Street на цена от 15 хил. долара на месец от 1992 г. до 1995 г. Преди това притежава имение извън Кълъмбъс, Охайо близо до дома на Лесли Уекснър от 1992 до 1998 г., което купува от своя ментор. Преди Дом „Хърбърт Щраус“ да бъде купен, Уекснър купува през 1988 г. съседната градска къща на 11 East 71st Street. Както в случая с къщата на 9 East 71st Street, Епстийн е в акта на къщата 11 East 71st Street като попечител. Градската къща е продадена през 1996 г. на тръста Комет, който държи част от активите на семейство де Гунцбург/Бронфман.

Вилар Хаус

Епстийн наема офиси за своите бизнес сделки във Вилар Хаус на Медисън авеню номер 457. Стивън Хофенбърг първоначално създава офисите му през 1987 г., когато е консултант за Тауър Файненшъл. Епстийн използва тези офиси поне до 2003 г. По онова време Майкъл Улф вижда финансиста в офиса му, който в миналото е офис на Рандъм Хаус. Улф отбелязва, че офисите на Епстийн са странно място, което изобщо не носи корпоративно усещане: те са „почти европейски. Старо е - старомодно, нереставрирано по свой начин... търговската зала е пълна с момчета в ярмулки ([еврейски шапчици]). Кои са те, нямам представа. Те са като завръщане, група момчета от 1950-те години. Ето го Джефри в този невероятно красив офис, с произведения на изкуството и изглед към двора, и той изглежда като най-спокойният човек на света. Искате да кажете „Какво става тук?“ и той ти дава онази чешърска усмивка.“

Епстийн наема множество апартаменти за своите служители, модели и гости от 1990 г. на 301 East 66th Street. По-голямата част от апартаментния комплекс на този адрес е собственост на Оса пропъртис, която е собственост на брата на Епстийн, Марк, който купува комплекса в началото на 90-те години от Уекснър. През годините Епстийн настанява различни приятели на 11 East 71st Street, включително бившата му приятелка Ева Андерсон, която сега е омъжена за неговия приятел от хедж фонда Глен Дъбин, основателят на модната агенция MC2 Models Жан-Люк Брюнел и понякога бившия израелски министър-председател Ехуд Барак. Той настанява някои от работниците си, включително пилота, икономката и офис персонала, в жилищния комплекс. Той също така настанява непълнолетни момичета, които Брюнел набира чрез своята агенция.

Политически дарения

От 1989 г. до 2003 г. Епстийн дарява повече от 139 хил. долара на федерални кандидати и комисии от Демократическата партия на САЩ и над 18 хил. долара на кандидати и групи от Републиканската партия на САЩ.

Той дарява 50 хил. долара за успешната кампания на демократа Бил Ричардсън за губернатор на Ню Мексико през 2002 г. и отново за успешното му кандидатстване за преизбиране през 2006 г. Също през същата година той дарява 15 хил. долара за успешната кампания на демократа Гари Кинг за главен прокурор на Ню Мексико. По-късно дарява 35 хил. долара за неуспешната кампания на Кинг през 2014 г. за губернатор. Други дарения в Ню Мексико включват 10 хил. долара за кампанията на Джим Бака да стане шеф на Поземлената комисия и 2000 долара за кандидатурата на шерифа на окръг Санта Фе Джим Солано за преизбиране. През 2010 г. Епстийн получава известие от Министерството на обществената безопасност на Ню Мексико, в което се казва: „Не сте длъжни да се регистрирате [като извършител на сексуално престъпление] в щата Ню Мексико.“ Това е в противоречие с федералния закон, който изглежда гласи, че присъдата във Флорида изисква от него да се регистрира в Ню Мексико.

Филантропия

Епстийн дарява милиони долари на Харвардския университет през годините за различни каузи.

През 1991 г. Епстийн е един от четиримата дарители, които обещават да съберат 2 млн. долара за студентска сграда на Хилел (най-голямата еврейска кампус организация в света) на име Росовски Хол в Харвардския университет. През 2000 г. той учредява Фондация „Джефри Епстийн VI“, която финансира научни изследвания и образование. Преди 2003 г. фондацията финансира изследванията на Мартин Новак в Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси. През май 2003 г. Епстийн обещава поредица от дарения на обща стойност 30 млн. долара за създаване на програма по математическа биология и еволюционна динамика в Харвард, ръководена от Мартин Новак. Според в. „Бостън Глоуб“ действителната сума, дарена от Епщайн, е 6,5 млн. долара. През 2019 г. сп. „Форбс“ трие статия от 2013 г., която нарича Епстийн „един от най-големите поддръжници на авангардната наука“, след като в. „Ню Йорк Таймс“ разкрива, че на нейния автор, Дрю Хендрикс, са платени 600 долара, за да я представи лъжливо като своя.

Според адвокат Джералд Б. Лефкорт Епстийн е част от първоначалната група, която замисля Глобалната инициатива на Клинтън“. Епстийн организира научно събитие с илюзиониста и скептик Ал Секел, наречено „Конференция за промяна на съзнанието“. Тя се провежда през 2010 г. на частния остров на Епстийн – Малък Сейнт Джеймс. Присъстват учените Мъри Гел-Ман, Леонард Млодинов и Джералд Джей Съсман.

Истинската степен на даренията на Епстийн е неизвестна. Фондация „Джефри Епстийн VI“ не успява да разкрие информация, която други благотворителни организации разкриват рутинно. Изразени са опасения относно тази липса на прозрачност. През 2015 г. е съобщено, че Главният прокурор на щата Ню Йорк се опитва да получи информация, но му е отказано, тъй като благотворителните организации са базирани извън щата. Епстийн освен дарения чрез Фондация „Джефри Епстийн VI“, прави и редица благотворителни дарения чрез своите три частни благотворителни организации: Epstein Interest, COUQ Foundation и Gratitude American Ltd. Според федералните данъчни декларации той е дарил 30 млн. долара между 1998 г. и 2018 г. чрез тези три благотворителни организации. След смъртта му редица учени и институции, включително Харвардският университет и Масачузетския технологичен институт (MIT), са критикувани за приемането на пари от Епстийн и неговата фондация, като някои хора предлагат да дадат парите, дарени от него.

Интерес към евгеника и трансхуманизъм

Според различни източници, в началото на 2000-те г. Епстийн развива силен интерес към подобряването на човешката раса чрез генно инженерство и изкуствен интелект, включително използването на собствената му сперма. Той се обръща към научната общност на различни събития и поводи и споделя своето очарование от евгениката. През август 2019 г. е съобщено, че Епстийн е планирал да „засее човешката раса със своето ДНК “, като е забременил до 20 жени наведнъж, използвайки своя комплекс в Ню Мексико като ранчо за бебета, където майките ще раждат неговото потомство.

Той е привърженик на криониката и неговата собствена идиосинкратична версия на трансхуманизма и казва, че възнамерява да замрази пениса и главата си.

Катлийн Хол Джеймисън, директорка на Центъра за обществена политика „Аненберг“ към Университета на Пенсилвания, казва: „Учените се нуждаят от финансиране за важна работа... ако финансирането е за законна научна работа, няма нищо лошо да приемете подкрепа от милиардер. Въпреки това би било погрешно учените да приемат финансирането му, ако знаеха, че той планира евгеничен експеримент, който може да черпи легитимност от връзката му с тях." Професор Джордж Чърч също публично се извинява за срещата си с Епстийн след 13-месечната му присъда, като казва: „Трябваше да има повече разговори за това трябва ли да правим това, трябва ли да помагаме на този човек? Имаше просто много зубрашка тунелна визия“. (тунелната визия метафорично обозначава нежеланието да се обмислят алтернативи на предпочитаната линия на мислене).

Смърт

По време на смъртта си Епстийн е държан в Метрополния изправителен център в Манхатън (на снимката през 2010 г.), в очакване на съдебен процес за сексуален трафик.

На 23 юли Епстийн е открит ранен и в полусъзнание в 1:30 часа сутринта на пода на килията си, с белези около врата. Неговият съкилийник, бившият полицай от Ню Йорк Никълъс Тарталионе, който очаква съдебен процес по четири обвинения в убийство, е разпитан за състоянието на Епстийн. Той отрича да знае за случилото се. Епстийн обаче смята, че е бил нападнат от съкилийника си, докато персоналът на затвора подозира опит за самоубийство. Според Ен Би Си Нюз два източника казват, че Епстийн може да се е опитал да се обеси, а трети казва, че нараняванията не са сериозни и може да са инсценирани, а четвърти източник казва, че не е изключено нападение от съкилийника му. След този инцидент той е поставен под наблюдение за самоубийство. Шест дни по-късно, на 29 юли 2019 г., Епстийн е свален от наблюдението и е поставен в специална жилищна единица с друг затворник. Близки негови сътрудници казват, че той е в добро настроение.

Когато Епстийн е настанен в специалната жилищна единица, затворът информира Министерството на правосъдието, че той ще има съкилийник и че пазач ще гледа в килията на всеки 30 минути. Тези процедури не са спазени в нощта на смъртта му. На 9 август 2019 г. съкилийникът му е преместен, но никой не зае мястото му. По-късно вечерта, противно на нормалната процедура в затвора, Епстийн не е проверяван на всеки 30 минути. Двамата пазачи, които са назначени да проверят неговия затвор тази нощ, заспиват и не го проверяват около три часа; те фалшифицират свързаните с това записи. Двете камери пред килията на Епстийн също не функционират тази нощ.

Епстийн е намерен мъртъв в килията си в Метрополния изправителен център (MCC) в Ню Йорк в 6:30 часа сутринта EDT на 10 август 2019 г. Бюрото на затворите казва, че животоспасяващи мерки са били предприети веднага след откриването на тялото му. Извикани са екипи на Спешна помощ и той е откаран в болница. На 10 август 2019 г. Бюрото на затворите и главният прокурор на САЩ Уилям Бар определят смъртта като очевидно самоубийство, въпреки че не е взето окончателно решение. Обстоятелствата, довели до смъртта му, се разследват от Министерството на правосъдието на Съединените щати.

Аутопсия

На 11 август 2019 г. е извършена аутопсия. Изглежда вероятно Епстийн да се е хвърлил със сила от горното легло на килията, което би обяснило нараняванията, които претърпява, които са различни от удушаването. Предварителните резултати от аутопсията показват, че той е получил множество счупвания на костите на врата. Сред костите е подезичната кост. Такива счупвания на тази кост могат да възникнат при тези, които се обесват, но те са по-чести при жертвите на убийство чрез удушаване. Проучване от 2010 г. установява счупени подезични кости в 25% от случаите на обесване. По-голямо проучване, проведено от 2010 г. до 2016 г., установява увреждане на тази кост само в 16 от 264 случая, или едва 6% от случаите на обесване. Счупванията на подезичните кости стават по-чести с възрастта, тъй като костите стават по-чупливи. Съдебният патолог Сирил Вехт отбеляза, че обесването чрез накланяне напред няма да доведе до счупване на шийните кости.

На 16 август 2019 г. Барбара Сампсън, съдебен лекар в Ню Йорк, определя смъртта на Епстийн като самоубийство чрез обесване. Според защитника на Епстийн съдебният лекар е видял едва 9 мин запис от една охранителна камера, за да ѝ помогне да стигне до заключението си. Адвокатите на защитата на Епстийн не са доволни от заключението на съдебния лекар и провежат собствено независимо разследване на причината за смъртта му, включително предприемане на правни действия, ако е необходимо, за преглед на основния запис на камерата близо до килията му през нощта на смъртта му. Адвокатите казват, че доказателствата относно смъртта на Епстийн са много по-отговарящи на убийство отколкото на самоубийство. Майкъл Баден, независим патолог, нает от Имението на Епстийн, наблюдава аутопсията. През октомври 2019 г. той казва, че г-н Епстийн, на 66 години, е получил редица наранявания, сред които счупена кост на врата, които „са изключително необичайни при самоубийствените обесвания и могат да се появят много по-често при удушаване за убийство“. Баден заявява, че според него доказателствата сочат по-скоро убийство отколкото самоубийство.

Последна воля

На 18 август 2019 г. е съобщено, че Джефри Епстийн е подписал последната си воля и завещание на 8 август 2019 г., две седмици след като е открит ранен в килията си и два дни преди смъртта си. До този момент той депозира пари в сметки на други затворници, за да избегне нападение. Подписването на завещанието е засвидетелствано от двама адвокати, които го познават. Завещанието посочва двама дългогодишни служители като изпълнители и незабавно дарява всички негови активи и всички активи, останали в наследството му, на тръст.

Погребение

След аутопсията тялото на Епстийн е взето от брат му Марк. На 5 септември 2019 г. то е погребано в необозначен гроб до тези на родителите му в гробището И. Дж. Морис Давидова звезда в Палм Бийч, Флорида. Имената на родителите му също са премахнати от надгробната им плоча, за да се предотврати вандализъм.

Разследвания

Главният прокурор Бар нарежда разследване от Главния инспектор на Министерството на правосъдието в допълнение към разследването от Федералното бюро за разследване, като казва, че е ужасен от смъртта на Епстийн във федералния арест. Два дни по-късно Бар казва, че е имало сериозни нередности в работата на затвора с Епстийн, обещавайки „Ще стигнем до дъното на случилото се и ще има отговорност“.

На 14 август 2019 г. съдията от Федералния съд в Манхатън Ричард М. Берман, който наблюдава наказателното дело на Епстийн, пише до надзирателя на Метрополния изправителен център Ламин Н'Диайе, питайки дали разследването на очевидното самоубийство на милионера ще включва разследване на неговите предишни (от 23 юли) наранявания. Съдия Бърман пише, че доколкото му е известно, никога не е било категорично обяснено какво са заключили за инцидента.

Националният президент на Съвета на местните жители на затворите C-33 E. O. Янг заявява, че затворите „никога не могат да спрат никого, който упорито се самоубива“. Между 2010 г. и 2016 г. около 124 затворници са се самоубили, докато са били във федерален арест, или около 20 затворници годишно, от популация от 180 хил. затворници. Предишното докладвано самоубийство на затворник в центъра в Манхатън е през 1998 г. Синдикалният лидер Янг казва, че не е ясно дали има видеозапис на обесването на Епстийн или пряко наблюдение от служители на затвора. Той казва, че въпреки че камерите са навсякъде в съоръжението, той не вярва, че вътрешността на килиите на затворниците е в техния обхват. Янг казва, че синдикалните служители отдавна изразяват загриженост по отношение на персонала, тъй като администрацията на Тръмп е наложила замразяване на назначаването и бюджетни съкращения на Федералното бюро на затворите (BOP), добавяйки, че „всичко това бе причинено от администрацията“.

Президентът Серин Грег от Американската федерация на държавните служители Local 3148 казва, че Меторполният изправителен център функционира с по-малко от 70% от необходимите поправителни служители, което принуждава мнозина да работят задължително извънреден труд и с 60 до 70-часова работна седмица. В предишни показания в Конгреса главният прокурор Бар признава, че BOP е с недостиг от около 4000 до 5000 служители. Той е вдигнал замразяването и работи за наемане на достатъчно нови служители, които да заменят напусналите.

Адвокатите на Епстийн поискват от съдия Бърман да проучи смъртта на техния клиент, твърдейки, че могат да предоставят доказателства, че инцидентът, довел до смъртта му, е много по-съответстващ на нападение отколкото на самоубийство.

Една седмица след подписването на окончателното му завещание е съобщено, че поне една камера в коридора пред килията му има запис, който е неизползваем, въпреки че други използваеми кадри са записани в района. Двете камери, които се повреждат пред килията му, са изпратени в криминална лаборатория на ФБР за изследване. Федералните прокурори извикват до 20 служители на затвора във връзка с причината за смъртта на Епстийн.

На 19 ноември 2019 г. федералните прокурори в Ню Йорк обвиняват пазачите на центъра Майкъл Томас и Това Ноел в създаване на фалшиви записи и в заговор, след като видеозаписите, получени от прокурорите, разкриват, че Епстийн, против разпоредбата, е бил в килията си непроверен цели осем часа преди да бъде открит мъртъв. На 22 май 2021 г. двамата пазачи признават, че са фалшифицирали записи, но те са пощадени от пребиваване зад решетките съгласно споразумение с федералните прокурори Като част от споразумението за отложено наказателно преследване, на 25 май и двамата служители се признават за виновни за фалшифициране на записи и заговор за измама на Съединените щати. Те са осъдени на шест месеца задържане под стража и ще трябва да извършат 100 часа общественополезен труд.

В популярната култура

Графити с фразата върху надлез на междущатска магистрала 71 в Синсинати

Смъртта на Джефри Епстийн става обект на широко разпространено противоречие и дебат. Фразата „Джефри Епстий не се е самоубил“ (на английски: Epstein didn't kill himself) се отнася до множество теории на конспирацията около смъртта му, които оспорват официалното, но спорно решение за самоубийство чрез обесване. Фразата става популярен интернет мем, набирайки популярност през ноември 2019 г., когато повечето от обстоятелствата около смъртта му стават публични. Най-разпространената теория твърди, че истинската причина за смъртта му е убийство чрез удушаване, уредено от един или повече съзаклятници, за да го накарат да замълчи. В резултат на това някои хора използват глагола „епстийн“, за да обозначат сценарий с могъщи престъпници, които уреждат хората с компрометираща информация да бъдат убити, докато служителите определят смъртта им като самоубийства. Мемът често фразата се вмъква в неочакван контекст като надписа на снимка на художника Боб Рос или в края на публикация в социалните медии като non sequitur (разговорно литературно средство, често използвано за комедийни цели, при което казаното, поради очевидната си липса на смисъл в сравнение с това, което го предхожда, изглежда абсурдно до степен да бъде хумористично или объркващо). Мемът се появява на множество телевизионни спортни игри под формата на знаци и боядисани тела. Няколко души също произволно вмъкват фразата в края на интервюта. Използва се от лица от всички страни на политическия спектър без съгласие относно конкретните подробности за смъртта на Епстийн.

Хоум Бокс Офис създава ограничен сериал за живота и смъртта му, чийто режисьор и изпълнителен продуцент е Адам Маккей. Сони Пикчърс Телевижън допълнително разработва минисериал, базиран на живота му. Във финала на четвъртия сезон на сериала на Си Би Ес ,Добрата битка“ (The Good Fight) сюжетът се върти около смъртта му. Премиерата на документалната поредица на Нетфликс „Джефри Епстийн: гнусно богат“ (Jeffrey Epstein: Filthy Rich) е през май 2020 г. Премиерата на документалния филм за целия му живот Surviving Jeffrey Epstein е през август 2020 г.

На 1 юли 2020 г. в Албъкърки, Ню Мексико се появява негова статуя.

Кадри с Тръмп и Епстийн, които говорят на парти в клуба на Тръмп Мар-а-Лаго през 1992 г., се появяват в комедийния филм „Борат 2“ от 2020 г., където те са показани като вдъхновяващи Борат да подари тийнейджърската си дъщеря на някого от вътрешния кръг на Тръмп (като Борат решава това да е Майк Пенс, а по-късно Руди Джулиани). По-късно във филма едно от децата на Борат също променя името си на Джефри Епстийн.

Вижте също

• Гилейн Максуел
• Вирджиния Джуфре
• Харви Уайнстийн
• Сексуален трафик
• Педофилия
• Проституция

Външни препратки

• Filthy Rich: Неприличната история на Джефри Епстийн, нa boulevardbulgaria.bg. Посетено на 26 септември 2022 г.
• Как разобличиха мултимилионера, който посягаше на млади момичета, DW. Посетено на 26 септември 2022 г.
• Джефри Епстийн и педофилският остров на разврата (видео), на glasove.com. Посетено на 26 септември 2022 г.
• Сексуалният хищник Джефри Епстейн, на Банкер.bg. Посетено на 26 септември 2022 г.
• 10 неща, които трябва да знаете за историята на Джефри Епщайн преди документалния филм Money, power and perversion, на nospoler. Посетено на 26 септември 2022 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jeffrey Epstein в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​