Направо към съдържанието

Джефри Епстийн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джефри Епстийн
Jeffrey Epstein
американски милионер, финансист и сексуален престъпник
Епстийн през 2019 година
Епстийн през 2019 година
Роден
Починал
10 август 2019 г. (66 г.)
ПогребанСАЩ
Националност САЩ
Семейство
ПартньорГилейн Максуел
Подпис
Джефри Епстийн в Общомедия

Джефри Едуард Епстийн (на английски: Jeffrey Edward Epstein;[1] 20 януари 1953 в Ню Йорк, САЩ, † 10 август 2019, пак там) е американски финансист, милионер и сексуален престъпник.[2][3] Роден и израснал в Бруклин, Ню Йорк, той започва професионалния си живот като учител по физика и математика в училище „Далтън“ в Манхатън въпреки липсата на диплома от колеж. След уволнението си навлиза в банковия и финансовия сектор, работейки на различни позиции за Беър Стърнс – глобален финансов конгломерат за ценни книжа; в крайна сметка основава собствена фирма и забогатява. Епстийн създава важни приятелства с известни личности и елитен социален кръг. Доста по-късно става известно, че е извършвал сексуални престъпления в резиденциите си във Флорида, Ню Йорк и на собствения си остров.[3][4]

През 2005 г. полицията в Палм Бийч, Флорида започва да разследва Епстийн, след като родител съобщава, че той се е възползвал сексуално от 14-годишната ѝ дъщеря.[5] Разследван е от полицията и от федералните власти. Въпреки че федералните следователи идентифицират 36 момичета, някои на възраст 14 години, за които се твърди, че Епстийн е малтретирал сексуално, той е осъден само за набавяне и склоняване на дете към проституция като част от споразумение за признаване на вината, много по-късно признато за невалидно.[6][7]Епстийн се признава за виновен и е осъден през 2008 г. от щатския съд във Флорида. Излежава почти 13 месеца в ареста, но при леки условия – има възможност за работа извън затвора и ползва други привилегии.[8]

Епстийн е арестуван отново на 6 юли 2019 г. по федерални обвинения за сексуален трафик на непълнолетни във Флорида и Ню Йорк.[9][10] Той умира в килията си на 10 август 2019 г. Съдебният лекар определя смъртта като самоубийство.[11] Адвокатите му оспорват решението и има значителен обществен скептицизъм относно истинската причина за смъртта му, което води до множество теории на конспирацията.[12][13] Тъй като смъртта му изключва възможността за повдигане на наказателни обвинения срещу него, съдията прекратява делото на 29 август 2019 г.[14]

Епстийн има десетилетна връзка с британската светска личност Гилейн Максуел, дъщеря на медийния магнат Робърт Максуел. Първоначално тя е извън фокуса на разследванията на Епстийн, но през юли 2020 г. е арестувана[15] по федерални обвинения на САЩ за трафик на сексуални услуги и съучастие да набавя момичета, включително 14-годишно, за сексуално насилие над деца и проституция. През декември 2021 г. е осъдена на 20 години затвор.[16][17] Епстийн поддържа дългосрочни контакти с високопоставени лица, включително Джордж Дж. Мичъл, Бил Ричардсън, Доналд Тръмп, Лес Уекснър, Бил Клинтън, Алън Дершовиц и принц Андрю, херцог на Йорк.[18]

Поради връзките му Епстийн става основна фигура в множество теории на конспирацията, които твърдят, че не се е самоубил, а е бил ликвидиран от влиятелни личности, за да не излизат наяве връзките им с него. Смъртта му се превръща в мем с хедлайнер „Епстийн не се е самоубил“ (Epstein didn't kill himself).[19]

Ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Джефри Епстийн е роден през 1953 г. в квартал Бруклин в Ню Йорк, САЩ. Родителите му Полин Столофски (1918 – 2004)[20] и Сиймор Г. Епстийн (1916 – 1991) са евреи и се женят през 1952 г., малко преди неговото раждане.[21] Полин работи като помощничка в училище и е домакиня.[21][22][23] Сиймур работи в Отдел „Паркове и отдих“ в Ню Йорк като пазач и градинар.[21] Джефри има по-малък брат, Марк. Двамата израстват в работническия квартал „Сий Гейт“ в Кони Айлънд, Бруклин.[22]

Епстийн посещава местните държавни училища: първо училище „188“, а след това гимназия „Марк Твен“.[22] През 1967 г. той посещава Националния музикален лагер в Центъра за изкуства в Интерлохен (Мичиган).[24] Започва да свири на пиано на 5 г.[25] През 1969 г. завършва гимназия „Лафайет“ на 16-годишна възраст, след като пропуска два класа.[26][27] По-късно същата година посещава частния колеж „Купър Юниън“ в Ню Йорк.[26] От септември 1971 г. следва в Института по математически науки „Куран“ към Нюйоркския университет, но го напуска през юни 1974 г., без да се дипломира.[26] [27]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Учител

[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1974 г. Епстийн започва работа като учител по физика и математика за тийнейджъри в училище „Далтън“ в Горен Ийст Сайд на Манхатън въпреки липсата на сертификати.[26][28] Известно е, че директорът Доналд Бар прави няколко нетрадиционни назначения[29].[28] [30][31] Не е ясно дали Бар има пряка роля в наемането на Епстийн, тъй като той напуска поста три месеца преди постъпването на Епстийн.[31] Твърди се, че по онова време Епстийн има неподходящо поведение към непълнолетни ученици.[28] [30] Той се запознава с Алън Грийнбърг, главен изпълнителен директор на Беър Стърнс, чийто син и дъщеря посещават училището. През юни 1976 г. Епстийн е уволнен от Далтън за слаби резултати[28][32], но Грийнбърг му предлага работа в Беър Стърнс.[25][33]

Борсов агент

[редактиране | редактиране на кода]

Епстийн постъпва в Беър Стърнс през 1976 г. като младши асистент на ниско ниво на борсов агент.[34] Той бързо се издига до търговец на опции, работейки в отдела за специални продукти, а след това съветва най-богатите клиенти на банката относно стратегии за облекчаване на данъците.[27][35][33] Джими Кейн, впоследствие главен изпълнителен директор на Беър Стърнс, хвали уменията на Епстийн за работа с богати клиенти и сложни продукти. През 1980 г., четири години след постъпването, Епстийн става младши партньор.[34]

През 1981 г. Епстийн е принуден да напусне Беър Стърнс, тъй като, според неговите клетвени показания, „е нарушил Reg D“ (регламент с правила за регистрация на ценните книжа към Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ).[36][25][27] Въпреки че Епстийн напуска внезапно, той остава близък с Кейн и Грийнбърг и е клиент на Беър Стърнс до нейния крах през 2008 г.[34]

Финансов консултант

[редактиране | редактиране на кода]

През август 1981 г. Епстийн основава своя собствена консултантска фирма (Intercontinental Assets Group Inc. (IAG)),[37] която помага на клиентите да възстановят откраднати пари от измамни брокери и адвокати.[25] Той описва работата си по това време като ловец на глави на високо ниво. Казва на приятели, че понякога работи като консултант на цели правителства и много богати личности за възстановяване на присвоени средства, докато в други случаи обратно – работи за клиенти, присвоили средства.[25] [38] Испанската актриса и наследница Ана Обрегон е такъв негов богат клиент, на когото Епщайн помага през 1982 г. да възстанови милионите загубени инвестиции на баща ѝ, които са изчезнали, когато Дриздейл Гавърнмънт Секюритис фалират поради измама.[39]

По това време Епстийн заявява пред някои хора, че е агент на разузнаването.[40] През 80-те години той притежава австрийски паспорт с негова снимка, но с фалшиво име. Според паспорта живее в Саудитска Арабия.[41][42] През 2017 г. бивш високопоставен служител на Белия дом съобщава, че Александър Акоста, прокурор за Южния окръг на Флорида, който води наказателното дело на Епстийн през 2008 г., е заявил пред интервюиращите: „Казаха ми, че Епстийн принадлежи към разузнаването и да го оставя на мира“, и че Епстийн е над неговия клас на заплащане.[43][44]

В този период клиент на Епстийн е саудитецът Аднан Хашоги, посредник при прехвърлянето на американски оръжия от Израел към Иран като част от аферата Иран-Контра през 80-те години.[4] Епстийн познава и други търговци на оръжие.[25][40] В средата на 80-те години Епстийн пътува многократно между Съединените щати, Европа и Югозападна Азия.[25][45] В Лондон Епстийн се запознава с американския финансов магнат Стивън Хофенберг, по-късно обвинен в измами.[25]

Финансова корпорация „Тауърс“

[редактиране | редактиране на кода]

Стивън Хофенберг наема Епстийн през 1987 г. като консултант в своята финансова корпорация „Тауърс" (през 1993 г. разкрита като схема на Понци).[46] Това е колекторска агенция, която изкупува дълговете на хора към болници, банки и телефонни компании.[47][48] Епстийн работи в офис в Манхатън и получава месечна заплата 25 хил. щатски долара (равняващи се на 60 хил. щатски долара към 2021 г.).[25]

Хофенберг и Епстийн стават корпоративни райдъри (на английски: corporate raiders), използвайки компанията за враждебно изкупуване на дялове. Една от първите задачи на Епстийн е опит за поглъщане на американската авиокомпания Пан Ам през 1987 г., останал неуспешен. Също така неуспешен през 1988 г. е опитът за поглъщане на Емъри Еър Фрайт Корп за товарни въздушни превози. В този период Хофенберг и Епстийн работят в тясно сътрудничество и пътуват навсякъде с частния самолет на Хофенберг.[25]

През 1993 г. става ясно, че „Тауърс“ е една от най-големите схеми на Понци в американската история и компанията фалира. Инвеститорите губят над 450 млн. щатски долара (равняващи се на 844 млн. и 126 хил. долара през 2021 г.).[25] В съдебните документи Хофенберг твърди, че Епстийн е бил наясно със схемата[49][50], но Епстийн е напуснал компанията към 1989 г. и никога не е обвинен за участие в масовата измама с ценни книжа. Не е известно дали той е придобил откраднати средства от схемата с „Тауърс“.[25]

Собствена финансова компания

[редактиране | редактиране на кода]
Епстийн управлява богатството на Уекснер и различни проекти като построяването на неговата яхта Лимитлес.

През 1988 г., докато Епстийн все още работи за Хофенберг, той основава своя фирма за финансов мениджмънт (J. Epstein & Company).[37][48] Според него целта е да управлява активите на богати клиенти – с над 1 млрд. щатски долара състояние – но според други той не е подбирал клиентите.[27]

Единственият публично известен милиардер, негов клиент, е Лесли Уекснър, председател и главен изпълнителен директор на L Brands (бивша The Limited, Inc.) и Викторияс Сикрет.[25][51] Епстийн се запознава с Уекснър още ррез 1986 г. в Палм Бийч, Флорида чрез общи познати. Година по-късно Епстийн става финансов съветник на Уекснър и дори негова дясна ръка. В рамките на година той успява да подреди заплетените му финанси [27][52]. През юли 1991 г. Уекснър му дава генерално пълномощно, което позволява на Епстийн от името на Уекснър да наема хора, да подписва чекове, да купува и продава имоти, да заема пари и други дейности.[53]В периода 1991 – 2006 Епстийн взема участие в разпореждането с активи на Уекснър на стойност над 1,3 милиарда долара[54]

Към 1995 г. Епстийн е директор на две фондации на Уекснър и президент на Уекснърс Пропърти, която застроява части от Ню Олбъни в близост до столицата на Охайо Кълъмбъс. Епстийн печели милиони, като управлява финансовите дела на милиардера. Къщата му в Ню Йорк също е предишно притежание на Уекснър. Въпреки че никога не е бил наеман от L Brands, той често контактува с ръководителите на компанията, посещава модните ревюта на Викторияс Сикрет и кани моделите в дома си в Ню Йорк, като им обещава да получат работа в компанията.[53]

През 1996 г. Епстийн променя името на фирмата си на Financial Trust Company, мести седалището ѝ на остров Сейнт Томас, Американските Вирджински острови и я прави офшорна компания. В същото време островите остават част от банковата система на САЩ.[27] По този начин успява да намали федералните подоходни данъци с 90%.[55]

Liquid Funding Ltd

[редактиране | редактиране на кода]

Между 2000 и 2007 г. Епстийн е президент на Liquid Funding Ltd..[56] [57] Компанията е пионер в областта на репо пазара на ценни книжа. Иновацията на Liquid Funding Ltd и други подобни компании е, че освен с акции и облигации работи с търговски и жилищни ипотеки, групирани в сложни ипотечни облигации.[56]

Liquid Funding Ltd първоначално е 40% собственост на Беър Стърнс. С помощта на агенциите за кредитен рейтинг Стандарт енд Пуърс, Фитч Рейтингс и Мудис Инвестърс Сървис новите пакети ценни книжа успяват да получат „златен“ рейтинг AAA. Именно сривът на такива сложни ценни книжа, поради неточните им рейтинги, довежда до колапса на Беър Стърнс през март 2008 г. и поставя началото на световната финансова криза от 2007 – 2008 г. и последвалата рецесия.[56][58]

Ивестиции

[редактиране | редактиране на кода]

Хедж фондове

[редактиране | редактиране на кода]

Между 2002 и 2005 г. Епстийн инвестира 80 млн. долара във Фонда за специални възможности DB Zwirn (DB Zwirn Special Opportunities Fund) – хедж фонд, който инвестира в неликвидни дългови ценни книжа.[59][60] През ноември 2006 г. той се опитва да изкупи инвестицията си, след като узнава за счетоводни нередности във фонда.[61] По това време инвестицията му е нараснала до 140 млн. долара. Фондът DB Zwirn отказва да изплати инвестицията. Фондът е затворен през 2008 г., а останалите му активи, възлизащи на около 2 млрд. долара, включително инвестицията на Епстийн, са прехвърлени на Fortress Investment Group през 2009 г.[59][60] По-късно Епстийн опитва арбитраж по повод на опита си за обратно изкупуване, резултатът от този арбитраж не е публично известен.[59]

През август 2006 г. (месец след началото на федералното разследване срещу него), Епстийн инвестира 57 млн. долара[62] в хедж фонд на Беър Стърнс.[59] Този фонд е с голям ливъридж в дългови облигации, обезпечени с ипотека (на английски: Collateralized debt obligation, CDO).[63]

В средата на 2007 г. прокуратурата започва преговори за споразумение с Епстийн. По същото време хедж фондът на Беър Стърнс започва да се срива.

На 18 април 2007 г. инвеститор с 57 милиона във фонда заявява изкупуване на инвестицията си[64] По това време фондът има съотношение на ливъридж 17:1, което означава, че за всеки инвестиран долар има 17 долара заети средства; следователно обратното изкупуване на тази инвестиция би било еквивалентно на изваждане на 1 млрд. долара от съответния пазар.[65] Продажбата на CDO активи за посрещане на обратното изкупуване през април отключва процес на преоценка и общо замразяване на CDO пазара, което в крайна сметка причинява колапса на фонда през юли и крайния колапс на Беър Стърнс през март 2008 г. Вероятно Епстийн губи по-голямата част от тази инвестиция.[59][64]

Според в. „Маями Хералд“ Епстийн е ключов свидетел в разследването на мениджъри на фалиралия хедж фонд „Беър Стърнс“ от юни 2008 г. Един от адвокатите на Епстийн във Флорида е Алън Дершовиц и той твърди пред „Фокс Бизнес Нетуърк“, че не знае нищо за това.[6][59][66]

Израелски стартъп

[редактиране | редактиране на кода]

През април 2008 г. Епстийн пътува до Израел, посещава различни израелски военни бази и се среща с научни работници.[67] По време на това пътуване той мисли да остане в Израел, за да избегне съдебен процес и евентуален затвор по обвиненията, пред които е изправен, обаче избира да се върне в Съединените щати.[68]

През 2015 г. Епстийн инвестира в стартъпа Reporty Homeland Security (ребрандиран на Carbyne през 2018 г.)[69][70] Стартъпът е свързан с отбранителната индустрия на Израел и е ръководен от бившия израелски министър-председател Ехуд Барак, който по едно време е министър на отбраната и началник-щаб на Израелските отбранителни сили (IDF). Главен изпълнителен директор на компанията е Амир Елихай, офицер от специалните части, а Пинхас Бухрис, който е директор на компанията, е по едно време Генерален директор на Министерството на отбраната и командир на киберотряд 8200 на IDF.[71] Епстийн и Барак са близки и Епстийн често му предлага квартира в един от апартаментите си в Манхатън.[72][73]

Съдебни производства

[редактиране | редактиране на кода]

Първо наказателно дело

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално разследване (2005 – 2006 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
Полицейска снимка на Епстийн от 2006 г.

През март 2005 г. жена се свързва с полицейското управление на Флорида в Палм Бийч и твърди, че нейната 14-годишна доведена дъщеря била отведена в имението на Епстийн от по-голямо момиче. По думите ѝ са ѝ платили 300 долара, за да съблече и масажира Епстийн.[74] Тя се съблякла, но избягала по бельо.[75]

Полицията в Палм Бийч започва 13-месечно разследване на Епстийн, включително претърсване на дома му.[76] [77] По време на разследването началникът на полицията в Палм Бийч Майкъл Райтър публично обвинява държавния прокурор на Окръг Палм Бийч, Бари Кришър, че е твърде снизходителен и се обръща за към помощ ФБР.[78]

Разпитите на пет предполагаеми жертви и 17 свидетели под клетва, както и намерени предмети в боклука и дома на Епстийн, показват, че някои от замесените момичета са били под 18 г., като най-младата е била на 14 г., а много са били под 16 г.[79][80] Полицейски обиск на дома на Епстийн открива две скрити камери и голям брой снимки на момичета, някои от които са разпитани в хода на разследването.[81] Съобщава се, че Адриана Рос, бивш модел от Полша, след това асистентка на Епстийн, е премахнала компютърни устройства и друго електронно оборудване от имението във Флорида, преди полицията в Палм Бийч да го претърси.[82] Според бивш служител Епстийн е получавал масажи три пъти на ден.[83] В крайна сметка ФБР съставя доклади за 34 потвърдени непълнолетни, отговарящи на условията за компенсация (броят нараства до 40 в споразумението за ненаказателно преследване), чиито твърдения за сексуално насилие от страна на Епстийн включват потвърждаващи подробности.[84] Разкрития от 2018 г. на Джули Браун в „Маями Хералд“ идентифицират около 80 жертви и локализират около 60 от тях.[85][86][87] Цитиран е началникът на полицията Райтер: „Това бяха над 50 души и всички разказваха една и съща история.“[85] Подробностите от разследването включват твърдение, че 12-годишни тризначки са докарани от Франция за рождения ден на Епстийн и върнати обратно на следващия ден, след като финансистът ги е експлоатира сексуално. Твърди се, че млади момичета са били набирани от Бразилия и други страни от Южна Америка, бившите социалистически страни и Европа и че агенцията за модели на Жан-Люк Брунел „MC2“ също е доставяла момичета на Епстийн.[88][89][90]

През май 2006 г. полицията в Палм Бийч прави постъпки Епстийн да бъде предаден на съд по четири обвинения за незаконен секс с малолетни и едно обвинение за сексуално насилие.[91][92] На 27 юли 2006 г. Епстийн е арестуван по 2 обвинения: склоняване на непълнолетна за проституция и склоняване към проституиране. Той е задържан и по-късно освободен срещу гаранция от 3000 долара.[93][94] Държавният прокурор Кришър свиква голямото жури на окръг Палм Бийч, което обикновено се прави само при углавни дела. Представени са доказателства от само две жертви и голямото жури връща едно обвинение за престъплението „склоняване към проституиране“,[95] по което Епстийн пледира „невинен“ през август 2006 г. [96]

Адвокатите на Епстийн включват Рой Блек, Джералд Лефкорт, професор Алън Дершовиц от Юридическия факултет на Харвардския университет и бившия генерален адвокат на САЩ Кенет Стар.[97]

Споразумение за ненаказателно преследване (2006 – 2008 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
Противоречивото споразумение за ненаказатлено преследване

През юли 2006 г. ФБР започва собствено разследване на Епстийн, което през юни 2007 г. довежда до обвинителен акт от 53 страници с описание на престъпленията на Епстийн. Той е получавал масаж от 36 непълнолетни момичета. Тяхната самоличност е установена, има и 14 годишна, и Епстийн е знаел. Няколко са изнасилени. Получавали са пари за услугите си, а набирането на нови момичета е ставало като всяка е водела приятелки и познати. [62] Александър Акоста, тогавашният прокурор на САЩ за Южния окръг на Флорида, се съгласява на споразумение за ненаказателно преследване (Non-prosecution agreement), което предлага Алън Дершовиц.[98] Срещу признаване на вината прокуратурата се ангажира да предостави на Епстийн имунитет от всички федерални обвинения, заедно с четирима посочени съучастници и всеки друг неназован потенциален съучастник. Според в. „Маями Хералд“ споразумението за ненаказателно преследване по същество прекратява текущото разследване на ФБР за това дали е имало други жертви и други влиятелни хора, участвали в сексуалните престъпления на Епстийн. Разследването и обвинителният акт са засекретени. Вестникът казва: „Акоста се съгласи, въпреки че федералният закон постановява противното, споразумението да бъде скрито от жертвите“.[99]

Много по-късно се установява, че като са скрили споразумението, прокурорите са нарушили правата на жертвите и вместо това са ги призовали да имат търпение.[100][101]

Според вътрешна проверка, извършена от Министерството на правосъдието, публикувана през ноември 2020 г., Акоста е показал „лоша преценка“, като е предоставил на Епстийн споразумение за ненаказателно преследване и не е уведомил предполагаемите негови жертви за него.[102]

Присъда (2008 – 2011 г.)

[редактиране | редактиране на кода]

На 30 юни 2008 г. Епстийн се признава за виновен по едно обвинение: за склоняване на момиче под 18 години към проституция[103] и е осъден на 18 месеца затвор. Докато повечето осъдени за сексуални престъпления във Флорида са изпращани в главния щатски затвор, Епстийн е настанен в частно крило и се ползва с привилегии.[104] Вратата на килията на Епстийн е оставена отключена и той има достъп до стаята на адвоката, където е инсталиран телевизор. След 3,5 месеца му е позволено да напуска затвора за да работи до 12 часа на ден. Това е против възприетата политика сексуалните престъпници да не могат да ползват привилегията за работа и против изискването да изтичане на присъдата да остават не повече от 10 месеца. Позволено му е да влиза и излиза извън определените часове и да ползва автомобил с шофьор, както и да наеме собствен психолог. Работи в офиса на фондация Florida Science Foundation, която е създал преди да влезе в затвора; след като излежава присъдата си, той я закрива. Офисът му е наблюдаван от сътрудници на шерифа (permit deputies) в цивилни дрехи, чийто извънреден труд е плащан от Епстийн. Службата на шерифа получава 128 000 долара от Florida Science Foundation за разходите за допълнителна охрана, докато той работи.[105]

Епстийн излежава почти 13 месеца и е освободен на 22 юли 2009 г. Следва регистрация като сексуален нарушител и една година пробация под домашен арест до август 2010 г.[106] Въпреки това в този период му са разрешени многобройни пътувания с корпоративния му самолет до Ню Йорк и Американските Вирджински острови. Позволяват му дълги обиколки по магазините и разходки из Палм Бийч за раздвижване.[105]

Епстийн е регистриран като сексуален нарушител от „трето ниво“ (висок риск от повторно престъпление) в Ню Йорк през 2010 г. Макар че през януари 2011 г. обжалва регистрацията си в съда и иска нивото на нарушение да бъде намалено до нискорисковото „първо ниво“, тя остава непроменена.[107][108] Въпреки заявлението на адвоката, че постоянният адрес на Епстийн е на Американските Вирджински острови, съдията потвърждава, че той лично трябва да се явява в полицията на Ню Йорк на всеки 90 дни. Въпреки това полицейското управление на Ню Йорк никога не му налага 90-дневния регламент (неспазването му е углавно престъпление).[109]

Реакции

[редактиране | редактиране на кода]

Споразумението и снизходителното отношение към Епстийн са обект на продължаващ обществен спор. Началникът на полицията в Палм Бийч обвинява държавата, че го третира с преференции [110], а в. „Маями Хералд“ казва, че прокурор Акоста е дал на Епстийн „сделката на живота му“.[111] След ареста на Епстийн през юли 2019 г. Акоста, вече министър на труда, подава оставка.[112]

След като обвиненията към Епстийн стават публични, лица и институции връщат даренията му. Сред тях са Елиът Спитцър, Бил Ричардсън[113] и Полицейското управление в Палм Бийч.[114] Харвардският университет заявява, че няма да върне парите.[113] Различни благотворителни дарения, които Епстийн е направил за финансиране на образованието на децата, също са поставени под въпрос.[115]

На 18 юни 2010 г. Алфредо Родригес, бивш домоуправител на Епстийн, е осъден на 18 месеца затвор по обвинение за възпрепятстване на правосъдието, защото не е предал на полицията дневник, в който е записвал дейностите на Епстийн, а впоследствие се е опитал да го продаде. Специалният агент на ФБР Кристина Прайър го преглежда и твърди, че тази информация „би била изключително полезна при разследването и делото, включително имената и информацията за контакт на важни свидетели и допълнителни жертви“.[116][117]

Потърпевшите жертви завеждат срещу Епстийн редица граждански дела.

Второ наказателно дело

[редактиране | редактиране на кода]

През 2015 г. Вирджиния Джуфре подава клетвена декларация във федералния съд във Флорида с обвинения срещу Гилейн Максуел, че я е наела да задоволява сексуалните нужди на Епстийн и негови приятели. Тя завежда наказателни и граждански дела срещу Епстийн и Максуел и призовава обществеността за справедливост и осведоменост. Това отприщва вълна от обвинения и от други потърпевши и привлича отново вниманието към Епстийн и неудовлетворението на жертвите от споразумението по първото дело. Федералната прокуратура възобновява разследването срещу него.

Обвинения за сексуален трафик

[редактиране | редактиране на кода]
Обвинителен акт „САЩ срещу Джефри Епстийн“

На 6 юли 2019 г. Епстийн е арестуван от Специалната група за престъпления срещу деца на ФБР към Нюйоркската полиция на летище Титърбъроу в Ню Джърси по обвинения в сексуален трафик.[118][119][120] Той е затворен в Метрополния изправителен център в Ню Йорк.

Според свидетели в деня на ареста му около дузина агенти на ФБР разбиват вратата на къщата му в Манхатън със заповед за обиск. Претърсването открива доказателства за сексуален трафик и намира „стотици, а може би и хиляди сексуални снимки на напълно или частично голи жени“. Потвърдено е, че някои от снимките са на непълнолетни момичета. В заключен сейф са открити компакт дискове с ръкописни етикети като: „Млада [Име] + [Име]“, „Разни голи 1“ и „Снимки на голи момичета“.[121] Освен това в сейфа са открити 70 000 долара в брой, 48 диаманта и фалшив австрийски паспорт, изтекъл през 1987 г., със снимка на Епстийн, но с друго име. Паспортът има множество входни и изходни печати, включително печати от Франция, Испания, Обединеното кралство и Саудитска Арабия през 80-те години. Паспортът показва, че постоянният му адрес е в Саудитска Арабия.[122][123] Според адвокатите му Епстийн е бил посъветван да се снабди с паспорта, защото „като заможен член на еврейската вяра“ е бил под риск да бъде отвлечен, докато пътува в чужбина.[124][125]

Федерална документация относно отказа Джефри Епстийн да бъде пуснат под гаранция

На 8 юли прокурорите от Отдела за борба с обществената корупция на Южния окръг на Ню Йорк го обвиняват в сексуален трафик и съучастие в трафик на непълнолетни за секс. Обвинителният акт на голямото жури твърди, че десетки непълнолетни момичета са били довеждани в имението на Епстийн за сексуални контакти.[126][127] [128] Съдия Кенет Мара трябва да реши дали споразумението за ненаказателно преследване, което защитава Епстийн от по-сериозните обвинения, трябва да остане в сила.[129]

Епстийн поисква да бъде освободен срещу гаранция, като предлага да плати 100 млн. долара с условието, че ще се подложи и на домашен арест в къщата си в Ню Йорк.[130] Окръжен съдия Ричард М. Бърман отхвърля иска на 18 юли, като казва, че Епстийн представлява опасност за обществото и има сериозен риск от негово бягство, за да избегне съдебно преследване.[130]

На 29 август 2019 г., след смъртта на Епстийн 10 дни преди това, делото срещу Епстийн е прекратено.[131][132] Той обаче изразява и подкрепа към обвинителите на Епстийн.[131] Прокурорите възразяват срещу решението и заявяват, че ще продължат разследването срещу потенциални съучастници.[132]

Разследване във Франция

[редактиране | редактиране на кода]

На 23 август 2019 г. прокуратурата в Париж, Франция, започва предварително разследване срещу Епстийн. Той е разследван за изнасилване и сексуално насилие над малолетни и ненавършили 15 години, престъпно сдружаване с цел извършване на престъпления и сдружаване с криминално проявени лица с цел извършване на престъпления. Прокурорите казват, че целта на разследването е да се открият възможни престъпления, извършени във Франция и другаде срещу френски граждани.[133]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Сантиментални връзки

[редактиране | редактиране на кода]

Шведската физичка и мис Швеция 1980 г. Ева Андерсон-Дъбин е някогашна приятелка на Епстийн за период от 11 години през 1980-те години, и двамата по-късно остават приятели дълго след брака ѝ с милиардера Глен Дъбин.[134][135][134]

Гилейн Максуел – приятелка и съучастничка на Епстийн

Най-трайна връзка Епстийн има с издателската наследница Гилейн Максуел, дъщеря на опозорения медиен магнат Робърт Максуел.[136] Епстийн среща Гилейн през 1991 г.[137][138][139] и я кани да дойде в САЩ, за да се възстанови от мъката след смъртта на баща си.[140] Те живеят заедно дълги години и в статията на сп. „Венити Феър“ от 2003 г. Епстийн нарича Максуел „моята най-добра приятелка“.[136]. Максуел е посочена от няколко от обвинителите на Епстийн като отговорна за набавянето или вербуването на непълнолетни момичета.[141][137][139] В показания от 2009 г. няколко от служителите в домакинството на Епстийн свидетелстват, че Максуел е играла централна роля както в обществения, така и в личния му живот, наричайки я „главната му приятелка“. Тя се е занимавала с наемането, надзора и уволнението на персонала от около 1992 г. През 1995 г. Епстийн преименува една от своите компании на Корпорация „Гилейн“ в Палм Бийч, Флорида; компанията е прекратена през 1998 г.[142] През 2000 г. Максуел се мести в голяма градска къща в Ню Йорк недалеч от къщата на Епстийн. Тя е купена за 4,95 млн. долара от анонимно дружество с ограничена отговорност, с адрес, който съвпада с офиса на Дж. Епстийн & Co. Представител на купувача е Дарън Индик, дългогодишен адвокат на Епстийн.[143]

Приятелски кръг

[редактиране | редактиране на кода]

Епстийн създава важни приятелства с известни личности и е част от елитен социален кръг. Той притежава частен самолет Боинг 727 и пътува с него често, регистрирайки 600 летателни часа годишно, обикновено с гости на борда.[144] Самолетът е наречен Лолита Експрес от местните жители на Американските Вирджински острови заради честите пристигания на частния му остров Литъл Сейнт Джеймс с очевидно непълнолетни момичета.[145]

Епстийн е дългогодишен познат на принц Андрю и Том Барак[146] и посещава партита с много видни личности, включително Бил Клинтън, Джордж Стефанопулос, Доналд Тръмп,[147] Кейти Курик, Уди Алън[148] и Харви Уайнстийн.[149] Неговите контакти включват Рупърт Мърдок, Майкъл Блумбърг, Ричард Брансън, Майкъл Джексън, Алек Болдуин и сем. Кенеди,[150] израелския премиер Ехуд Барак, британския премиер Тони Блеър и престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман.[151][152][153] И Клинтън[154], и Тръмп[155] твърдят, че никога не са посещавали острова на Епстийн.

През 2002 г. говорител на Бил Клинтън хвали Епстийн като „отдаден филантроп“ с „прозрения и щедрост“.[156] По това време Епстийн е в борда на Рокфелеровия университет, член на Тристранната комисия и Съвета за международни отношения и е основен дарител на Харвардския университет.[27]

Има четири известни случая, когато Епстийн посещава Белия дом, докато Клинтън е президент.[157] През 1995 г. Епстийн присъства на малка политическа вечеря за набиране на средства за Бил Клинтън, която включва 14 души, включително Рон Перелман, Дон Джонсън, Джими Бъфет и организатора на вечерята Пол Проспери.[158]

От 1990-те до средата на 2000-те г. Епстийн често общува с бъдещия президент Доналд Тръмп.[159] Майкъл Волф пише, че Тръмп, Епстийн и Том Барак по онова време са „отбор мускетари на нощния живот“ на социалната сцена.[160][146] Епстийн и Тръмп общуват както в Ню Йорк, така и в Палм Бийч, където и двамата имат имоти.[161][159] Според в. „Вашингтън Поуст“ човек, който познава Епстийн и Тръмп, отбелязва, че „те са били близки“ и „подкрепящи се един друг“. През ноември 2004 г. приятелството им се разстройва поради спор за имението Мезон дьо Л'Амити, обявено на търг в Палм Бийч. Тръмп печели търга за 41 млн. долара и четири години по-късно успешно продава имота за 95 млн. долара на руския милиардер Дмитрий Риболовлев. Тогава Епстийн и Тръмп контакуват за последно.[162]

Епстийн е свързан с бившия главен стратег на Тръмп Стив Банън.[163][164] Според Майкъл Волф Банън и Епстийн се запознават през декември 2017 г.[164] Банън се среща няколко пъти с Епстийн в дома му в Ню Йорк.[164][163] Според Волф Банън подготвя Епстийн за интервю за новинарското телевизионно предаване на Си Би Ес „60 минути", което обаче не се реализира.[146] „Ню Йорк Таймс“ съобщава, че контактът на Бил Гейтс с Джефри Епстийн започва през 2011 г., няколко години след присъдата на Епстийн, и продължава няколко години.[165] През август 2021 г. Гейтс обяснява, че се е надявал Епстийн да осигури пари за филантропия, но идеята не се реализира. Гейтс добавя: „Беше огромна грешка да бъда с него, да го легитимирам.“ [166]

Състояние

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки разпространеното схващане, че Епстийн е милиардер, няма доказателства за това. Според списание New York, когато той се признава за виновен във Флорида през 2008 г, адвокатите му твърдят, че е милиардер с активи над 1 милиард[167].

Журналисти от Форбс изучават бизнеса на Епстийн през 2004 – 2005 г. и според техни източници той не е милиардер [168][169]. Според New York Times състоянието му е по-скоро илюзорно. По време на финансовата криза от 2008 той губи много средства, а след осъждането му през същата година приятелите и покровителят му Уекснър го изоставят[48]. Адвокатът на три от потърпевшите жертви Спенсър Кувин заявява, че той и неговият екип са опитали да изяснят състоянието на Епстийн, но установяват само, че значителна част от богатството му е в офшорни компании[168].

На 12 юли 2019 г. федералните прокурори заявяват, че Джефри Епстийн е много богат („extravagantly wealthy“), притежава активи от не по-малко от 500 милиона и печели годишно около 10 милиона. Точното му богатство обаче е неизвестно, тъй като той не попълва необходимата декларация за финансово състояние[170][171].

В завещанието, подписано от него два дни преди смъртта му, той оставя активи на стойност 577 милиона долара, с които да се разпорежда частен тръст[172].

Резиденции

[редактиране | редактиране на кода]

Къщата на Епстийн в Нюю Йорк в Горен Ийст сайд, Манхатън, е известна като Herbert N. Straus House[173]. По общо мнение, това е най-голямата частна резиденция в Ню Йорк с площ около 1900 м²[173], оценена между $56 и $77 млн[169][173]. Освен нея има къща в Палм Бийч ($12,4 млн)[169][173][174], ранчо в Ню Мексико с площ над 3000 хектара ($12 млн)[169][173], апартамент в Париж ($4 млн)[169][173] и два острова от Американските Виржински острови, Литъл Сейнт Джеймс ($8 млн)[169][175][176] и разположения наблизо Грейт Сейнт Джеймс ($18 млн)[175][176][177].

Видеонаблюдение

[редактиране | редактиране на кода]

При следствието се разкрива, че на много места в имотите си Епстийн има скрити камери, за да записва секс с непълнолетни момичета за престъпни цели като изнудване на видни личности.[178] Гилейн Максуел казва на приятел, че частният му остров Литъл Сейнт Джеймс е напълно видео окабелен и приятелят смята, че Максуел и Епстийн записват всички на видео като застраховка.[179] Когато полицията нахлува в резиденцията на Епстийн в Палм Бийч през 2006 г., открива два скрити стенопеични фотоапарата.[180] Къщата на Епстийн в Ню Йорк също е напълно окабелена със система за видеонаблюдение.[181]Мария Фармър, художничка, работила за Епстийн през 1996 г., свидетелства, че той ѝ е показал медийна стая с хора, които наблюдават скрити камери, разположени в цялата къща. В медийната зала се влизало през тайна врата. Тя твърди, че: „... там седяха мъже. И погледнах към камерите и видях тоалетна, тоалетна, легло, легло, тоалетна, легло. ...Беше много очевидно, че те наблюдаваха интимни моменти“.[182]

Твърди се, че Епстийн е заемал момичета на влиятелни хора, за да се сприятели с тях и за да получи материал за възможно изнудване.[183] Според Министерството на правосъдието той е съхранявал в сейфа си компактдискове с ръкописни етикети, с описание: „младата [име] + [име]“.[184] Когато през 2018 г. споделя неофициално с репортер на в. „Ню Йорк Таймс“, Епстийн намеква, че разполага с материали за изнудване, има компромати за влиятелни хора, включително за техните сексуални наклонности и употреба на наркотици.[153]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]
По време на смъртта си Епстийн е държан в Метрополния изправителен център в Манхатън (на снимката през 2010 г.), в очакване на съдебен процес за сексуален трафик.

В 1:30 часа сутринта на 23 юли Епстийн е открит ранен и в полусъзнание на пода на килията си, с белези около врата.[185]Съмненията за нападението падат върху неговия съкилийник Никълъс Тарталионе, бивш полицай от Ню Йорк, който очаква съдебен процес по четири обвинения в убийство. Той отрича да знае нещо. Персоналът на затвора подозира опит за самоубийство, но Епстийн твърди, че е бил нападнат от съкилийника си.[186][187][188] След този инцидент той е поставен под наблюдение за самоубийство.[189] Шест дни по-късно, наблюдението е свалено и Епстийн е поставен в специална килия с друг затворник.[185] Близки негови сътрудници казват, че той е в добро настроение.[190]

Затворът информира Министерството на правосъдието, че Епстийн ще има съкилийник и че пазач ще оглежда килията на всеки 30 минути. Тази процедура обаче не е спазена в нощта на 9 август 2019 г., когато съкилийникът му е преместен, но никой не заема мястото му.[191] По-късно вечерта, противно на нормалната процедура в затвора, Епстийн не е проверяван на всеки 30 минути. Двамата дежурни пазачи заспиват и не го проверяват около три часа; те фалшифицират свързаните с това видеозаписи.[192] Двете камери пред килията на Епстийн също не записват тази нощ.[193]

В 6:30 часа сутринта на 10 август 2019 г. Епстийн е намерен мъртъв в килията си в Метрополния изправителен център (MCC) в Ню Йорк[194][195] Бюрото на затворите казва, че са предприети животоспасяващи мерки веднага след откриването на тялото му. Извикани са екипи на Спешна помощ и той е откаран в болница. На 10 август 2019 г. Бюрото на затворите и главният прокурор на САЩ Уилям Бар определят смъртта като очевидно самоубийство, въпреки че не е взето окончателно решение.[196] Обстоятелствата, довели до смъртта му, се разследват от Министерството на правосъдието.[197][198]

Аутопсия

[редактиране | редактиране на кода]

На 11 август 2019 г. е извършена аутопсия.[199] Изглежда вероятно Епстийн да се е хвърлил със сила от горното легло на килията, което би обяснило нараняванията, които са различни от удушването.[200] Предварителните резултати от аутопсията показват множество счупвания на костите на врата. Сред тях е подезичната кост. Такива счупвания на тази кост могат да възникнат при обесване, но са по-чести при жертвите на убийство чрез удушване. Счупванията на подезичните кости стават по-чести с възрастта, тъй като костите стават по-чупливи.[201] Съдебният патолог Сирил Вехт отбеляза, че обесването чрез накланяне напред няма да доведе до счупване на шийните кости.[202]

На 16 август 2019 г. Барбара Сампсън, съдебен лекар, определя смъртта на Епстийн като самоубийство чрез обесване.[203] Според защитника на Епстийн съдебният лекар е видял едва 9 мин запис от една охранителна камера, за да ѝ помогне да стигне до заключението си.[204] Адвокатите на защитата на Епстийн не са доволни от заключението на съдебния лекар и провеждат собствено независимо разследване на смъртта му, включително предприемат правни действия за преглед на основния запис на камерата до килията през нощта на смъртта му.[205] Според адвокатите доказателствата са много по-отговарящи на убийство, отколкото на самоубийство.[204] Майкъл Баден, независим патолог, нает от тръста на Епстийн, наблюдава аутопсията. През октомври 2019 г. той съобщава, че г-н Епстийн, на 66 години, е получил редица наранявания, сред които счупена кост на врата, които „са изключително необичайни при самоубийствените обесвания и могат да се появят много по-често при удушаване“. Баден заявява, че според него доказателствата сочат по-скоро убийство, отколкото самоубийство.[206]

Последна воля

[редактиране | редактиране на кода]

На 18 август 2019 г. е съобщено, че Джефри Епстийн е подписал последната си воля и завещание на 8 август 2019 г., два дни преди смъртта си.[207] До този момент той депозира пари в сметки на други затворници, за да избегне нападение.[208] Подписването на завещанието е засвидетелствано от двама адвокати, които го познават. Завещанието незабавно дарява всички негови активи и всички активи, останали в наследството му, на тръст и посочва двама дългогодишни служители като изпълнители.[172]

Погребение

[редактиране | редактиране на кода]

След аутопсията тялото на Епстийн е взето от брат му Марк.[209][210] На 5 септември 2019 г. то е погребано в необозначен гроб до тези на родителите му в гробището в Палм Бийч, Флорида. Имената на родителите му също са премахнати от надгробната им плоча, за да се предотврати вандализъм.[211]

Разследвания

[редактиране | редактиране на кода]

В допълнение към разследването от ФБР главният прокурор Бар нарежда разследване от Министерството на правосъдието. Той казва, че е ужасен от смъртта на Епстийн във федералния арест.[212] Два дни по-късно Бар казва, че са установени сериозни нередности в работата на затвора с Епстийн, обещавайки „Ще стигнем до дъното на случилото се и ще има отговорност“.[213]

На 14 август 2019 г. съдия Ричард М. Берман, който наблюдава наказателното дело на Епстийн, пише до надзирателя на Метрополния изправителен център, питайки дали разследването на очевидното самоубийство на милионера ще включва разследване на неговите предишни наранявания. Съдия Бърман пише, че доколкото му е известно, инцидентът никога не е било категорично обяснен.[214]

Президентът на Американската федерация на държавните служители (Local 3148) казва, че Метрополният изправителен център функционира с по-малко от 70% от необходимите служители и това принуждава мнозина да работят извънреден труд с 60 до 70-часова работна седмица.[215] В предишни показания в Конгреса главният прокурор Бар признава, че в системата на затворите не достигат около 4000 до 5000 служители и той е предприел стъпки за наемане на достатъчно нови служители.[215]

Адвокатите на Епстийн искат от съдия Бърман да проучи смъртта на техния клиент, твърдейки, че могат да предоставят доказателства, че инцидентът, довел до смъртта му, прилича повече на нападение, отколкото на самоубийство.[216]

Една седмица след подписването на окончателното му завещание е съобщено, че поне една камера в коридора пред килията му има запис, който е неизползваем, въпреки че в района са записани други кадри.[217] Двете повредени камери пред килията му са изпратени в криминална лаборатория на ФБР за изследване.[218] Федералните прокурори разпитват до 20 служители на затвора във връзка със смъртта на Епстийн.[219]

След като видеозаписите разкриват, че Епстийн не е проверяван цели осем часа преди да бъде открит мъртъв в килията си, на 19 ноември 2019 г. федералните прокурори обвиняват пазачите Майкъл Томас и Това Ноел във фалшифициране на записи и в заговор за измама.[220][221] На 22 май 2021 г. двамата пазачи признават, че са фалшифицирали записи, но сключват споразумение за отложено наказателно преследване[222] Като част от споразумението, на 25 май и двамата се признават за виновни. Те са осъдени на шест месеца затвор и 100 часа общественополезен труд. [223]

В популярната култура

[редактиране | редактиране на кода]
Графити с фразата върху надлез на междущатска магистрала 71 в Синсинати

Смъртта на Джефри Епстийн пораждастава широк дебат. Фразата „Джефри Епстий не се е самоубил“ (на английски: Epstein didn't kill himself) се отнася до множество теории на конспирацията около смъртта му, които оспорват официалното, но спорно[224] решение за самоубийство чрез обесване. Фразата става популярен интернет мем,[225] набирайки популярност през ноември 2019 г., когато повечето от обстоятелствата около смъртта му стават публични. Мемът се появява на множество телевизионни спортни игри под формата на знаци и боядисани тела.[226][227] Няколко души също произволно вмъкват фразата в края на интервюта.[228] Използва се от лица от всички страни на политическия спектър без съгласие относно конкретните подробности за смъртта на Епстийн.[229][230]

Хоум Бокс Офис създава сериал за живота и смъртта му с режисьор и изпълнителен продуцент Адам Маккей.[231][232] Сони Пикчърс Телевижън допълнително разработва минисериал за живота му.[233] Във финала на четвъртия сезон на сериала на Си Би Ес "Добрата битка“ (The Good Fight) сюжетът се върти около смъртта му.[234][235] Премиерата на документалната поредица на Нетфликс „Джефри Епстийн: гнусно богат“ (Jeffrey Epstein: Filthy Rich) е през май 2020 г.[236][54] Премиерата на документалния филм за целия му живот Surviving Jeffrey Epstein е през август 2020 г.[237]

На 1 юли 2020 г. пред кметството в Албъкърки, Ню Мексико се появява мистериозно негова статуя, която бързо е премахната.[238] Кадри с Тръмп и Епстийн, които говорят на парти в клуба на Тръмп Мар-а-Лаго през 1992 г., се появяват в комедийния филм „Борат 2“ от 2020 г., където те са показани като вдъхновяващи Борат да подари тийнейджърската си дъщеря на някого от вътрешния кръг на Тръмп (като Борат избира отначало Майк Пенс, а по-късно Руди Джулиани). По-късно във филма едно от децата на Борат променя името си на Джефри Епстийн.[239][240]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Barron, James. Who Is Jeffrey Epstein? An Opulent Life, Celebrity Friends and Lurid Accusations // The New York Times. 9 July 2019. Архивиран от оригинала на 2021-06-28. Посетен на 10.11.2023. (на английски)
  2. ↑ "Jeffrey Epstein Charged in Manhattan Federal Court With Sex Trafficking of Minors" (Press release). U.S. Attorney's Office for the Southern District of New York. July 8, 2019. Архивирано от оригинала на 8 юли 2019. Посетено на 25 септември 2022.
  3. ↑ а б Lewis, Paul. Jeffrey Epstein: The rise and fall of teacher turned tycoon // The Guardian. 4 януари 2015. Архивиран от оригинала на 26 ноември 2016. Посетен на 25 септември 2022.
  4. ↑ а б Who Was Jeffrey Epstein Calling? A close study of his circle—social, professional, transactional—reveals a damning portrait of elite New York // New York (magazine). 22 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  5. ↑ Brown, Julie K. Jeffrey Epstein abused teen girls for years, police say. A timeline of his case // Miami Herald. 29 ноември 2018. Архивиран от оригинала на 15 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  6. ↑ а б Brown, Julie K. How a future Trump Cabinet member gave a serial sex abuser the deal of a lifetime // Miami Herald. 28 ноември 2018. Архивиран от оригинала на 28 ноември 2018. Посетен на 28 ноември 2018.
  7. ↑ Buncombe, Andrew. Jeffrey Epstein: the billionaire paedophile with links to Bill Clinton, Kevin Spacey, Robert Maxwell – and Prince Andrew // The Independent. London, England, 2 януари 2015. Архивиран от оригинала на 25 септември 2015. Посетен на 25 септември 2022.
  8. ↑ Goldsmith, Samuel. Jeffrey Epstein Pleads Guilty to Prostitution Charges // New York Post. 30 юни 2008. Архивиран от оригинала на 13 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  9. ↑ Shallwani, Pervaiz. Jeffrey Epstein Arrested for Sex Trafficking of Minors // The Daily Beast. 6 юли 2019. Архивиран от оригинала на 25 септември 2022. Посетен на July 7, 2019.
  10. ↑ Chaitin, Daniel. Jeffrey Epstein arrested for sex trafficking of minors in Florida and New York // Washington Examiner. 7 юли 2019. Архивиран от оригинала на 7 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  11. ↑ Sisak, Michael R. Medical examiner rules Epstein death a suicide by hanging // AP NEWS. 17 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  12. ↑ Stockler, Asher. Epstein Lawyers say evidence 'far more consistent' with murder than suicide // Newsweek. 27 август 2019. Архивиран от оригинала на 27 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  13. ↑ Hosenball, Mark. FBI studies two broken cameras outside cell where Epstein died: source // Reuters. London, 28 август 2019. Архивиран от оригинала на 29 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  14. ↑ Pierson, Brendan. Case against Jeffrey Epstein dismissed following his death // Reuters. 29 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  15. ↑ Jeffrey Epstein Confidante Ghislaine Maxwell Arrested, Sources Say // NBC New York. 2 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022. (на американски английски)
  16. ↑ Ghislaine Maxwell guilty of helping Jeffrey Epstein abuse girls // BBC News. 30 декември 2021. Посетен на 25 септември 2022.
  17. ↑ Hall, Richard. Ghislaine Maxwell 'enticed and groomed' minors for Jeffrey Epstein to abuse, indictment says // The Independent. 2 юли 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  18. ↑ Helmore, Edward. Who were the rich and powerful people in Jeffrey Epstein's circle? // The Guardian. 10 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  19. ↑ ‘Epstein Didn’t Kill Himself’ and the Meme-ing of Conspiracy – в www.wired.com, 19.11.2019 г.
  20. ↑ Dantus, Larry. Pauline Epstein (Stolofsky) // Geni.com. 25 септември 2022.
  21. ↑ а б в Volscho, Thomas. Jeffrey Epstein Dodged Questions About Sex With His Dalton Prep-School Students // The Daily Beast. 12 юли 2019. Архивиран от оригинала на 14 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  22. ↑ а б в Daly, Michael. Epstein's Coney Island Days: From Math Nerd to 'Arrogant' Prick // The Daily Beast. 15 юли 2019. Архивиран от оригинала на 17 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  23. ↑ Feldman, Ari. What We Know About Jeffrey Epstein's Childhood // The Forward. 15 юли 2019. Архивиран от оригинала на 17 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  24. ↑ Briquelet, Kate. Epstein Had His Own Lodge at Interlochen's Prestigious Arts Camp for Kids // The Daily Beast. 11 юли 2019. Архивиран от оригинала на 12 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  25. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Ward, Vicky. The Talented Mr. Epstein // Vanity Fair (magazine). 1 март 2003. Посетен на 25 септември 2022.
  26. ↑ а б в г Volscho, Thomas. Jeffrey Epstein Dodged Questions About Sex With His Dalton Prep-School Students // The Daily Beast. 12 юли 2019. Архивиран от оригинала на 14 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  27. ↑ а б в г д е ж з Thomas Jr., Landon (October 28, 2002). "Jeffrey Epstein: International Moneyman of Mystery". New York. Архивирано от оригинала на 19 декември 2002. Посетено на 10 август 2019.
  28. ↑ а б в г Baker, Mike. Jeffrey Epstein Taught at Dalton. His Behavior Was Noticed. // The New York Times. 12 юли 2019. Архивиран от оригинала на 17 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  29. ↑ Robertson, Linda. 'Poor, smart and desperate to be rich': How Epstein went from teaching to Wall Street // Miami Herald. 16 юли 2019. Архивиран от оригинала на 17 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  30. ↑ а б Schuknecht, Cat. A Young Jeffrey Epstein Made An Impression On His High School Students // NPR. 19 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  31. ↑ а б Ferreira, Becky. Epstein Truthers Are Obsessed With a Sci-Fi Book About Child Sex Slavery Written by Bill Barr's Dad // Vice News. 16 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  32. ↑ Klein, Rebecca. Jeffrey Epstein Was Their Teacher. He Became A Monster. // HuffPost. 13 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  33. ↑ а б Patterson, James. 21 // Filthy Rich: A Powerful Billionaire, the Sex Scandal that Undid Him, and All the Justice that Money Can Buy: The Shocking True Story of Jeffrey Epstein. Little, Brown, 2016. ISBN 9780316362450.
  34. ↑ а б в Metcalf, Tom. Mystery Around Jeffrey Epstein's Fortune and How He Made It // Bloomberg News. 8 юли 2019. Архивиран от оригинала на 8 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  35. ↑ Gasparino, Charlie. The woes of Jeffrey Epstein: How he maintained Wall Street connections while downplaying child sex accusations // FOX Business. 10 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  36. ↑ Ward, Vicky. I Tried to Warn You About Sleazy Billionaire Jeffrey Epstein in 2003 // The Daily Beast. 11 юни 2020. Посетен на 25 септември 2022.
  37. ↑ а б Herron, Janna. From private island to private jet: What is 'billionaire' Jeffrey Epstein's net worth? // USA Today. 14 юли 2019. Архивиран от оригинала на 14 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  38. ↑ Kornbluth, Jesse. I was a friend of Jeffrey Epstein; here's what I know // Salon (website). 9 юли 2019. Архивиран от оригинала на 15 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  39. ↑ Patterson, James. Chapter 26 // Filthy Rich: A Powerful Billionaire, the Sex Scandal that Undid Him, and All the Justice that Money Can Buy: The Shocking True Story of Jeffrey Epstein. Little, Brown, 2016. ISBN 9780316362450.
  40. ↑ а б Rosser, Nigel. Andrew's Fixer She's the Daughter of Robert Maxwell and She's Manipulating his Jetset Lifestyle // Evening Standard. 22 януари 2001. с. 10.
  41. ↑ Connor, Tracy. Jeffrey Epstein's Fake Foreign Passport Was Used in Saudi Arabia and Other Countries // The Daily Beast. 17 юли 2019. Архивиран от оригинала на 22 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  42. ↑ Winter, Tom. Jeffrey Epstein had cash, diamonds and a foreign passport stashed in safe, prosecutors say // NBC News. 15 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  43. ↑ Ward, Vicky. Jeffrey Epstein's Sick Story Played Out for Years in Plain Sight // The Daily Beast. 9 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  44. ↑ Schindler, John R. It Sure Looks Like Jeffrey Epstein Was a Spy—But Whose? // New York Observer. 10 юли 2019. Архивиран от оригинала на 28 декември 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  45. ↑ Winter, Tom. Jeffrey Epstein had cash, diamonds and a foreign passport stashed in safe, prosecutors say // NBC News. 15 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  46. ↑ Company Overview of Towers Financial Corporation // Bloomberg. Посетен на 20 юли 2019.
  47. ↑ Cole, Brendan. Jeffrey Epstein's mentor says his former protege was ruined by relationship with Bill Clinton: „It inflated his ego“ // Newsweek. 9 юли 2019. Архивиран от оригинала на 12 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  48. ↑ а б в Stewart, James B. Jeffrey Epstein's Fortune May Be More Illusion Than Fact // The New York Times. 10 юли 2019. Архивиран от оригинала на 11 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  49. ↑ Towers Ponzi Scheme Complaint, Case 1:18-cv-07580 // United States District Court for the Southern District of New York. Архивиран от оригинала на 18 юли 2019. Посетен на 18 юли 2019.
  50. ↑ Briquelet, Kate. Ponzi Scheme Victims Say Epstein Swindled Them // The Daily Beast. 15 юли 2019. Архивиран от оригинала на 16 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  51. ↑ Petrarca, Emilia. What Is the Link Between Victoria's Secret and Jeffrey Epstein? // New York (magazine). 26 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  52. ↑ Alexander, Sophie. The Billionaire and the Sex Offender // Bloomberg News. 13 юли 2019. Архивиран от оригинала на 14 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  53. ↑ а б Steel, Emily. How Jeffrey Epstein Used the Billionaire Behind Victoria's Secret for Wealth and Women // The New York Times. 25 юли 2019. Архивиран от оригинала на July 26, 2019. Посетен на July 27, 2019.
  54. ↑ а б Jeffrey Epstein: Filthy Rich | сериал на Нетфликс // netflix.com. Посетен на 9 ноември 2023. (на английски)
  55. ↑ Metcalf, Tom. The Jeffrey Epstein Guide to Cutting Your Tax Bill by 90% // Bloomberg News. 27 юли 2019. Архивиран от оригинала на 27 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  56. ↑ а б в Hall, Kevin G. Leaked documents show Jeffrey Epstein kept funds offshore. Can the money even be tracked? // Miami Herald. 18 юли 2019. Архивиран от оригинала на 18 юли 2019. Посетен на 18 юли 2019.
  57. ↑ Liquid Funding, Ltd. // Offshore Leaks. International Consortium of Investigative Journalists, 25 септември 2022. Архивиран от оригинала на 19 юли 2019. Посетен на 19 юли 2019.
  58. ↑ Watson, Rick, Carter, Jeremy. Asset Securitisation and Synthetic Structures: Innovations in the European Credit Markets. Euromoney Books, 2006. ISBN 9781843742005. с. 123.
  59. ↑ а б в г д е Celarier, Michelle. Jeffrey Epstein's Hedge-Fund Bets Gone Bad // New York (magazine). 16 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  60. ↑ а б Barr, Alistair. Fortress takes on $2 billion in assets from D.B. Zwirn // MarketWatch. 1 юни 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  61. ↑ Morris, Meghan. Hedge-fund giant Glenn Dubin and his wife, Eva, told Jeffrey Epstein's probation officer they were '100% comfortable' with the sex offender around their kids. New documents show the extent of the billionaire couple's relationship with Epstein. // Business Insider. 10 август 2019. Архивиран от оригинала на 1 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  62. ↑ а б Brown, Julie K. For years, Jeffrey Epstein abused teen girls, police say. A timeline of his case // Miami Herald. November 28, 2018. Архивиран от оригинала на 15 август 2019. Посетен на August 2, 2019.
  63. ↑ Bear Stearns Hedge Funds Collapse // securitiesarbitration. Архивиран от оригинала на 23 юли 2019. Посетен на July 23, 2019.
  64. ↑ а б Cohan, William D. The secret history of Bear Stearns' collapse // Fortune (magazine). Архивиран от оригинала на 20 септември 2019. Посетен на July 23, 2019.
  65. ↑ Siew, Walden. Bear says troubled funds have „very little value“ // Reuters. 17 юли 2007. Архивиран от оригинала на 29 септември 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  66. ↑ Gasparino, Charlie. Jeffrey Epstein was said to be a witness against Wall Street; an FBN investigation suggests otherwise // FOXBusiness. 19 март 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  67. ↑ Donnelly, Shannon. Jeffrey Epstein at the Tel Aviv Hilton in Israel // Palm Beach Daily News. 27 април 2008. с. A17. Архивиран от оригинала на 9 октомври 2019. Посетен на 12 септември 2019.
  68. ↑ Second Thoughts // Page Six. 8 май 2008. Архивиран от оригинала на 9 октомври 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  69. ↑ Barak says he visited Epstein at home, but didn't attend sex parties // The Times of Israel. 19 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  70. ↑ Weitz, Gidi. Revealed: Jeffrey Epstein Entered Partnership Worth Millions With Ehud Barak in 2015 // Haaretz. 11 юли 2019. Архивиран от оригинала на 11 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  71. ↑ Shavit, Ilan. Barak Invests $1 Million in Firm Linked to Military-Industrial Complex // Jewish Business News. 14 април 2015. Архивиран от оригинала на 10 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  72. ↑ Bluestone, Gabrielle. Inside the mysterious Manhattan apartment building on East 66th Street, where underage models, lawyers, and key players in Jeffrey Epstein's sex-trafficking circle all live. Ex-Israeli Prime Minister Ehud Barak is a frequent visitor. // Business Insider. 5 август 2019. Архивиран от оригинала на 8 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  73. ↑ Shugerman, Emily. Israeli Politician Ehud Barak Often Crashed at Epstein Apartment Building, Neighbors Say // The Daily Beast. 5 август 2019. Архивиран от оригинала на 10 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  74. ↑ Weiss, Philip. The Fantasist // New York. December 10, 2007. Архивиран от оригинала на 17 октомври 2016.
  75. ↑ Billionaire in Palm Beach sex scandal; Investigators: Moneyman Jeffrey Epstein solicited teen masseuses // The Smoking Gun.
  76. ↑ For years, Jeffrey Epstein abused teen girls, police say. A timeline of his case // Miami Herald. Посетен на 10 ноември 2023. (на английски)
  77. ↑ Brown, Julie K. Cops worked to put serial sex abuser in prison. Prosecutors worked to cut him a break // Miami Herald. November 28, 2018. Архивиран от оригинала на 2 август 2019. Посетен на August 2, 2019.
  78. ↑ Weiss, Philip. The Fantasist // New York. December 10, 2007. Архивиран от оригинала на 7 октомври 2016.
  79. ↑ Sarnoff, Conchita. Jeffrey Epstein, Billionaire Pedophile, Goes Free // Daily Beast. Посетен на September 1, 2019.
  80. ↑ Marra, Andrew. Jeffrey Epstein craved big homes, elite friends – and, investigators say, underage girls // The Palm Beach Post. Palm Beach, Florida, GateHouse Media, 14 август 2006. Архивиран от оригинала на June 16, 2011.
  81. ↑ Billionaire in Palm Beach sex scandal; Investigators: Moneyman Jeffrey Epstein solicited teen masseuses // The Smoking Gun.
  82. ↑ McCoy, Kevin. Jeffrey Epstein is dead. Prosecutors could still go after his inner circle if they helped him prey on young girls // USA Today]л. August 23, 2019.
  83. ↑ Billionaire in Palm Beach sex scandal; Investigators: Moneyman Jeffrey Epstein solicited teen masseuses // The Smoking Gun.
  84. ↑ Gerstein, Josh. Judge unseals more details in Jeffrey Epstein underage sex lawsuit // Politico. 7 юли 2015. Архивиран от оригинала на August 3, 2019. Посетен на August 2, 2019.
  85. ↑ а б Brown, Julie K. How a future Trump Cabinet member gave a serial sex abuser the deal of a lifetime // Miami Herald. 28 ноември 2018. Архивиран от оригинала на 28 ноември 2018. Посетен на November 28, 2018.
  86. ↑ Brown, Julie K. For years, Jeffrey Epstein abused teen girls, police say. A timeline of his case // Miami Herald. 28 ноември 2018. Архивиран от оригинала на 15 август 2019. Посетен на August 2, 2019.
  87. ↑ Brown, Julie K. Even from jail, sex abuser manipulated the system. His victims were kept in the dark // Miami Herald. November 28, 2018. Архивиран от оригинала на 1 декември 2018. Посетен на 1 декември 2018.
  88. ↑ Sarnoff, Conchita. Jeffrey Epstein, Billionaire Pedophile, Goes Free // Daily Beast. Посетен на September 1, 2019.
  89. ↑ Ziff, Sarah. What Modeling Taught Me About Jeffrey Epstein // the Cut. New York (magazine). Посетен на September 1, 2019.
  90. ↑ Legendre, Benjamin. French model tycoon at heart of Epstein scandal accusations // Yahoo/AP. Посетен на September 1, 2019.
  91. ↑ Billionaire in Palm Beach sex scandal; Investigators: Moneyman Jeffrey Epstein solicited teen masseuses // The Smoking Gun.
  92. ↑ Palm Beach Police Dep't Probable Cause Affidavit // The Smoking Gun.
  93. ↑ Goddard, Chris и др. A Rapist's Camouflage: Child Prostitution // Child Abuse Review 14 (4). 2005. DOI:10.1002/car.894. с. 275 – 291.
  94. ↑ Goldsmith, Samuel. Jeffrey Epstein Pleads Guilty to Prostitution Charges // New York Post. June 30, 2008. Архивиран от оригинала на August 13, 2019. Посетен на August 12, 2019.
  95. ↑ Keller, Larry. Second teen-sex suit seeks $50 million from Jeffrey Epstein // The Palm Beach Post. GateHouse Media, February 6, 2008. Архивиран от оригинала на February 9, 2008.
  96. ↑ Goodnough, Abby. Questions of Preferential Treatment Are Raised in Florida Sex Case // The New York Times. 3 септември 2006. Архивиран от оригинала на October 6, 2011. Посетен на July 10, 2019.
  97. ↑ Weiss, Philip. The Fantasist // New York (magazine). December 10, 2007. Архивиран от оригинала на 17 октомври 2016.
  98. ↑ North, Anna. Alan Dershowitz helped sex offender Jeffrey Epstein get a plea deal. Now he's tweeting about age of consent laws. // Vox.com. Посетен на August 21, 2019.
  99. ↑ Brown, Julie K. How a future Trump Cabinet member gave a serial sex abuser the deal of a lifetime // Miami Herald. November 28, 2018. Архивиран от оригинала на November 28, 2018. Посетен на November 28, 2018.
  100. ↑ Fitzpatrick, Sarah. Judge: Prosecutors broke law in deal with sex offender Jeffrey Epstein // NBC News. Посетен на July 21, 2019.
  101. ↑ Sales, Ben. Alan Dershowitz helped Jeffrey Epstein secure his controversial plea deal. He has no regrets. // Посетен на July 13, 2019.
  102. ↑ Scannell, Kara. DOJ review finds Alex Acosta used 'poor judgment' in Jeffrey Epstein deal // CNN. Посетен на August 17, 2021.
  103. ↑ Swaine, Jon. Jeffrey Epstein's donations to young pupils prompts US Virgin Islands review // The Guardian.
  104. ↑ Christine Stapleton. Jail records show sex offender Jeffrey Epstein got special treatment // Palm Beach Post. 19 юли 2019. Посетен на 11 ноември 2023. (на английски)
  105. ↑ а б Brown, Julie K. Even from jail, sex abuser manipulated the system. His victims were kept in the dark // Miami Herald. November 28, 2018. Архивиран от оригинала на 1 декември 2018. Посетен на December 1, 2018.
  106. ↑ Jeffrey Epstein, sex offenders qualified for work release under PBSO's 2007 policy // Посетен на April 9, 2021.
  107. ↑ Dargan, Michele. Jeffrey Epstein must register as NY's highest level sex offender // Palm Beach Daily News. GateHouse Media, 22 ноември 2011. Архивиран от оригинала на September 17, 2016.
  108. ↑ Sutherland, Amber. Billionaire Jeffrey Epstein: I'm a sex offender, not a predator // New York Post. Tribune Publishing, 25 февруари 2011. Архивиран от оригинала на January 13, 2015.
  109. ↑ Sales, Ben. Alan Dershowitz helped Jeffrey Epstein secure his controversial plea deal. He has no regrets. // Посетен на July 13, 2019.
  110. ↑ Weiss, Philip. The Fantasist // New York (magazine). December 10, 2007. Архивиран от оригинала на October 17, 2016.
  111. ↑ Brown, Julie K. How a future Trump Cabinet member gave a serial sex abuser the deal of a lifetime // Miami Herald. November 28, 2018. Архивиран от оригинала на November 28, 2018. Посетен на November 28, 2018.
  112. ↑ Vazquez, Maegan. Acosta resigns amid furor over Epstein plea deal // CNN. July 12, 2019. Архивиран от оригинала на August 10, 2019. Посетен на August 10, 2019.
  113. ↑ а б Ciarelli, Nicholas M. Harvard to Keep Epstein Gift // The Harvard Crimson. September 13, 2006. Архивиран от оригинала на October 27, 2007. Посетен на September 13, 2007.
  114. ↑ Marra, Andrew. Jeffrey Epstein craved big homes, elite friends – and, investigators say, underage girls // The Palm Beach Post. Palm Beach, Florida, GateHouse Media, August 14, 2006. Архивиран от оригинала на June 16, 2011.
  115. ↑ Swaine, Jon. Jeffrey Epstein's donations to young pupils prompts US Virgin Islands review // The Guardian.
  116. ↑ Dargan, Michele. Former Epstein house manager Alfredo Rodriguez sentenced to 18 months // Palm Beach Daily News. 18 юни 2010. Архивиран от оригинала на March 13, 2011. Посетен на January 12, 2012.
  117. ↑ Spencer-Wendel, Susan. Ex-Epstein worker faces obstruction charges // The Palm Beach Post. February 1, 2010. Архивиран от оригинала на 2013-01-31. Посетен на January 12, 2012.
  118. ↑ Billionaire sex offender Jeffrey Epstein charged with sex trafficking // The Jerusalem Post. Посетен на July 17, 2019.
  119. ↑ Brown, Julie K. Jeffrey Epstein arrested on sex trafficking charges // Miami Herald. July 6, 2019. Архивиран от оригинала на July 7, 2019. Посетен на July 7, 2019.
  120. ↑ Santiago, Ellyn. Here's the $77M Mansion the Feds Want to Seize from Jeffrey Epstein // Heavy. Посетен на August 2, 2019.
  121. ↑ Stanglin, Doug. Inside Jeffrey Epstein's New York mansion: 'Vast trove' of lewd photos, a life-size doll and other oddities // USA Today. July 10, 2019. Архивиран от оригинала на July 10, 2019. Посетен на July 14, 2019.
  122. ↑ Connor, Tracy. Jeffrey Epstein's Fake Foreign Passport Was Used in Saudi Arabia and Other Countries // The Daily Beast. July 17, 2019. Архивиран от оригинала на July 22, 2019. Посетен на July 17, 2019.
  123. ↑ Winter, Tom. Jeffrey Epstein had cash, diamonds and a foreign passport stashed in safe, prosecutors say // NBC News. Посетен на July 16, 2019.
  124. ↑ Winter, Tom. Jeffrey Epstein's lawyers: He had a doctored passport to ward off hijackers // NBC News. Посетен на July 17, 2019.
  125. ↑ Epstein lawyers claim fake passport was needed to hide Jewishness // The Times of Israel. Посетен на July 19, 2019.
  126. ↑ Shallwani, Pervaiz. Jeffrey Epstein Arrested for Sex Trafficking of Minors // The Daily Beast. July 6, 2019. Архивиран от оригинала на July 7, 2019. Посетен на July 7, 2019.
  127. ↑ Chaitin, Daniel. Jeffrey Epstein arrested for sex trafficking of minors in Florida and New York // Washington Examiner. July 7, 2019. Архивиран от оригинала на July 7, 2019. Посетен на July 7, 2019.
  128. ↑ Dienst, Jonathan. Billionaire Jeffrey Epstein Arrested in NYC: Sources // NBC New York. July 6, 2019. Архивиран от оригинала на July 7, 2019. Посетен на July 7, 2019.
  129. ↑ Jeffrey Epstein: US financier 'charged with sex trafficking' // BBC News. July 7, 2019. Архивиран от оригинала на July 7, 2019. Посетен на July 7, 2019.
  130. ↑ а б Mangan, Dan. Judge denies Jeffrey Epstein bail in child sex trafficking case, citing 'danger' to public // CNBC. July 18, 2019. Архивиран от оригинала на July 18, 2019. Посетен на July 18, 2019.
  131. ↑ а б Neumeister, Larry. Judge ends case against Epstein, with a nod to the accusers // Associated Press. Посетен на August 30, 2019.
  132. ↑ а б Pierson, Brendan. Case against Jeffrey Epstein dismissed following his death // Reuters. Посетен на August 31, 2019.
  133. ↑ Crouin, Antoine. Three alleged victims come forward in rape investigation into Jeffrey Epstein in Paris, prosecutor's office says // CNN. Посетен на September 12, 2019.
  134. ↑ а б Kantor, Jodi. Jeffrey Epstein Was a Sex Offender. The Powerful Welcomed Him Anyway. // The New York Times. July 13, 2019. Архивиран от оригинала на July 14, 2019. Посетен на July 14, 2019.
  135. ↑ Cohan, William D. How Jeffrey Epstein Worked Wall Street // Vanity Fair. July 22, 2019. Архивиран от оригинала на August 10, 2019. Посетен на August 10, 2019.
  136. ↑ а б Ward, Vicky. The Talented Mr. Epstein // Vanity Fair (magazine). Посетен на June 11, 2015.
  137. ↑ а б Arnold, Amanda. Everything We Know About Ghislaine Maxwell, Jeffrey Epstein's Alleged Madam // New York (magazine). Посетен на July 12, 2019.
  138. ↑ Patterson, James. Chapter: Epilogue // Filthy Rich: A Powerful Billionaire, the Sex Scandal that Undid Him, and All the Justice that Money Can Buy: The Shocking True Story of Jeffrey Epstein. Little, Brown, 2016. ISBN 9780316362450.
  139. ↑ а б Schneier, Matthew. Ghislaine Maxwell, The Socialite on Jeffrey Epstein's Arm // New York (magazine). Посетен на July 15, 2019.
  140. ↑ Leland Nally. Jeffrey Epstein, my very, very sick pal // Mother Jones. Посетен на August 24, 2019. (на американски английски)
  141. ↑ Brown, Julie K. With Jeffrey Epstein locked up, these are nervous times for his friends, enablers // Miami Herald. July 7, 2019. Архивиран от оригинала на July 7, 2019. Посетен на July 7, 2019.
  142. ↑ Hong, Nicole. Following Epstein's Arrest, Spotlight Shifts to Financier's Longtime Associate // The Wall Street Journal. July 11, 2019. Архивиран от оригинала на July 19, 2019. Посетен на July 19, 2019.
  143. ↑ Twohey, Megan. The 'Lady of the House' Who Was Long Entangled With Jeffrey Epstein // The New York Times. July 15, 2019. Архивиран от оригинала на July 16, 2019. Посетен на July 15, 2019.
  144. ↑ Ostler, Catherine. Jeffrey Epstein: The Sex Offender Who Mixes With Princes and Premiers // Newsweek. January 29, 2015. Архивиран от оригинала на September 4, 2018. Посетен на September 3, 2018.
  145. ↑ Whalen, Andrew. What is the Lolita Express? Epstein's infamous sex plane included VIPS like Bill Clinton // Newsweek. July 9, 2019. Архивиран от оригинала на November 27, 2019. Посетен на November 28, 2019.
  146. ↑ а б в Wolff, Michael. Fire and Fury: Inside the Trump White House. New York City, Henry Holt and Company, 2018. ISBN 978-1-250-15806-2. с. 53.
  147. ↑ Fisher, Marc. Trump's Labor nominee Acosta cut deal with billionaire in underage sex abuse case // The Washington Post. March 21, 2017. Архивиран от оригинала на July 31, 2018. Посетен на August 12, 2018.
  148. ↑ Harris, Paul. Prince Andrew's link to sex offender Jeffrey Epstein taints royalty in US // The Guardian. March 12, 2011. Архивиран от оригинала на November 8, 2016.
  149. ↑ Jaeger, Max. Jeffrey Epstein, Harvey Weinstein attended party for Prince Andrew's daughter // New York Post. Посетен на September 8, 2019.
  150. ↑ Fisher, Marc. Jeffrey Epstein, accused of sexually abusing teenage girls, surrounded himself with influential network of defenders // The Washington Post. July 9, 2019. Архивиран от оригинала на August 10, 2019. Посетен на August 16, 2019.
  151. ↑ Farrell, Greg. If You Flew Epstein's 'Lolita Express' Private Jet—the Feds Want to Talk to You // Bloomberg News. Посетен на July 10, 2019.
  152. ↑ Sommer, Allison Kaplan. Netanyahu Trades Barbs With Barak Over Epstein Sex Trafficking Scandal // Haaretz. July 7, 2019. Архивиран от оригинала на July 10, 2019. Посетен на July 10, 2019.
  153. ↑ а б Stewart, James B. The Day Jeffrey Epstein Told Me He Had Dirt on Powerful People // The New York Times. August 12, 2019. Архивиран от оригинала на August 13, 2019. Посетен на August 14, 2019.
  154. ↑ Perez, Chris. Bill Clinton claims he 'knows nothing' about Jeffrey Epstein's alleged sex crimes // New York Post. Посетен на July 17, 2019.
  155. ↑ Acosta out as Trump Labor secretary // The Hill. July 12, 2019. Архивиран от оригинала на August 13, 2019. Посетен на August 13, 2019.
  156. ↑ Lutz, Eric. Clinton and Trump Plead Ignorance as Epstein's Old Friends Begin to Sweat // Vanity Fair. July 9, 2019. Архивиран от оригинала на August 16, 2019. Посетен на September 8, 2019.
  157. ↑ Parker, Emily. Jeffrey Epstein Visited Clinton White House Multiple Times in Early '90s // The Daily Beast. July 24, 2019. Архивиран от оригинала на July 28, 2019. Посетен на July 28, 2019.
  158. ↑ Melendez, Pilar. Bill Clinton Failed to Mention His Intimate 1995 Dinner With Epstein // The Daily Beast. July 11, 2019. Архивиран от оригинала на July 27, 2019. Посетен на July 28, 2019.
  159. ↑ а б Pasley, James. Inside the relationship of Trump and convicted sex offender Epstein, from party buddies to 'not a fan' // Business Insider. Посетен на July 20, 2019.
  160. ↑ Who Was Jeffrey Epstein Calling? A close study of his circle—social, professional, transactional—reveals a damning portrait of elite New York // New York (magazine). Посетен на July 25, 2019.
  161. ↑ Hall, Colby. Trump and Jeffrey Epstein Footage Mar a Lago in 1992 // Mediaite. Посетен на July 18, 2019.
  162. ↑ Reinhard, Beth. Donald Trump and Jeffrey Epstein partied together. Then an oceanfront Palm Beach mansion came between them. // The Washington Post. July 31, 2019. Архивиран от оригинала на August 1, 2019. Посетен на August 2, 2019.
  163. ↑ а б The Editors. The High Society That Surrounded Jeffrey Epstein // Intelligencer. Посетен на June 20, 2022. (на американски английски)
  164. ↑ а б в Hettena, Seth (October 18, 2021). "Steve Bannon Thought Jeffrey Epstein Was a Spy". Rolling Stone. Retrieved June 20, 2022.
  165. ↑ Flitter, Emily. Bill Gates Met With Jeffrey Epstein Many Times, Despite His Past // The New York Times. October 12, 2019. Архивиран от оригинала на December 29, 2021. Посетен на July 17, 2022.
  166. ↑ Epstein meetings a huge mistake, says Bill Gates // BBC News. August 5, 2021. Посетен на July 17, 2022.
  167. ↑ Stieb, Matt. How Jeffrey Epstein Made His Money: Four Wild Theories // Intelligencer. 9 юли 2019. Посетен на 11 ноември 2023. (на английски)
  168. ↑ а б Noah Kirsch. Why Sex Offender Jeffrey Epstein Is Not A Billionaire // 2019-07-08. Посетен на 2019-07-17. (на английски)
  169. ↑ а б в г д е Темная история Джеффри Эпштейна. Что стоит за богатством миллионера, обвиненного в сексуальных преступлениях // Forbes.ru. Посетен на 11 ноември 2023. (на руски)
  170. ↑ Bob Van Voris, Matt Robinson and Patricia Hurtado. Epstein Is Worth $500 Million and Is Flight Risk, U.S. Says // Bloomberg. 2019-07-12. Посетен на 2019-07-12. (на английски)
  171. ↑ Weiser, Benjamin. Epstein Paid $350,000 to Possible Witnesses Against Him, Prosecutors Say // The New York Times. 2019-07-12. Посетен на 2019-07-12. (на английски)
  172. ↑ а б What we know about Jeffrey Epstein's will, and what happens next with his estate // cbsnews.com. Посетен на 11 ноември 2023. (на английски)
  173. ↑ а б в г д е Haag, Matthew. $56 Million Upper East Side Mansion Where Epstein Allegedly Abused Girls // The New York Times. 2019-07-08. Посетен на 2019-07-08. (на английски)
  174. ↑ Watkins, Ali & Wang, Vivian. Jeffrey Epstein Is Accused of Luring Girls to His Manhattan Mansion and Abusing Them // The New York Times. 2019-07-07. Посетен на 2019-07-11. (на английски)
  175. ↑ а б Stieb, Matt. Everything We Know About Jeffrey Epstein's Private 'Pedophile Island' // 2019-07-10. Посетен на 2019-07-11. (на английски)
  176. ↑ а б Jonathan Levin, Greg Farrell and Tom Metcalf. Mystery surrounds Jeffrey Epstein's private island in the Caribbean // Los Angeles Times. 2019-07-12. Посетен на 2019-07-12. (на английски)
  177. ↑ Carlson, Suzanne. Epstein building compound on Great St. James // 2019-05-07. Посетен на 2019-07-17. (на английски)
  178. ↑ Bhagat, Pooja. Prince Andrew Might Have Been Caught on Tape With 'Sex Slave' // International Business Times. 7 януари 2015. Посетен на 25 септември 2022.
  179. ↑ Grigoriadis, Vanessa. "They're nothing, these girls": Unraveling the mystery of Ghislaine Maxwell, Epstein's enabler // Vanity Fair. 12 август 2019. Архивиран от оригинала на 19 август 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  180. ↑ Marra, Andrew. The Man Who Had Everything: Jeffrey Epstein craved big homes, elite friends and underage girls // The Palm Beach Post. 14 август 2006. Архивиран от оригинала на 5 декември 2019. Посетен на 5 декември 2019.
  181. ↑ Mason, Christopher. Home Sweet Elsewhere // The New York Times. 11 януари 1996. Архивиран от оригинала на 12 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  182. ↑ Mason, Anthony. Jeffrey Epstein accuser says his house had cameras „monitoring private moments“ // CBS News. 18 ноември 2019. Архивиран от оригинала на 5 декември 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  183. ↑ Lewis, Paul. Jeffrey Epstein: Inside the decade of scandal entangling Prince Andrew // The Guardian. London, England, 10 януари 2015. Архивиран от оригинала на 22 май 2016. Посетен на 25 септември 2022.
  184. ↑ Stanglin, Doug. Inside Jeffrey Epstein's New York mansion: 'Vast trove' of lewd photos, a life-size doll and other oddities // USA Today. 10 юли 2019. Архивиран от оригинала на 10 юли 2019. Посетен на 25 септември 2022.
  185. ↑ а б Watkins, Ali. Inmate 76318 – 054: The Last Days of Jeffrey Epstein // The New York Times. August 17, 2019. Архивиран от оригинала на August 18, 2019. Посетен на August 18, 2019.
  186. ↑ Dienst, Jonathan. Jeffrey Epstein found injured with marks on his neck in New York jail cell, sources say // NBC News. July 25, 2019. Архивиран от оригинала на July 25, 2019. Посетен на July 25, 2019.
  187. ↑ Leonnig, Carol D. Investigators scrutinizing video outside Epstein's cell find some footage unusable, according to people familiar with the inquiry // The Washington Post. August 26, 2019. Архивиран от оригинала на August 27, 2019. Посетен на August 27, 2019.
  188. ↑ Drury, Colin. Jeffrey Epstein: Billionaire paedophile 'found with neck injuries in jail' // The Independent. July 25, 2019. Архивиран от оригинала на July 25, 2019. Посетен на July 26, 2019.
  189. ↑ Helmore, Edward. Jeffrey Epstein dies after apparent suicide in New York jail // The Guardian. August 10, 2019. Архивиран от оригинала на August 10, 2019. Посетен на August 10, 2019.
  190. ↑ Zapotosky, Matt. Jeffrey Epstein dead after apparent suicide in New York jail // The Washington Post. August 10, 2019. Архивиран от оригинала на August 10, 2019. Посетен на August 10, 2019.
  191. ↑ Zapotsky, Matt. Correction officers, did not check on Epstein for several hours before his death, violating protocol, person familiar with the case says. // The Washington Post. August 11, 2019. Архивиран от оригинала на August 13, 2019. Посетен на August 14, 2019.
  192. ↑ Benner, Katie. Jeffrey Epstein Death: 2 Guards Slept Through Checks and Falsified Records // The New York Times. August 13, 2019. Архивиран от оригинала на August 13, 2019. Посетен на August 14, 2019.
  193. ↑ Hosenball, Mark. FBI studies two broken cameras outside cell where Epstein died: source // Reuters. London, August 28, 2019. Архивиран от оригинала на August 29, 2019. Посетен на August 29, 2019.
  194. ↑ Rashbaum, William K. Jeffrey Epstein Dead in Suicide at Jail, Spurring Inquiries // The New York Times. August 10, 2019. Архивиран от оригинала на August 10, 2019. Посетен на August 10, 2019.
  195. ↑ Winter, Tom. Jeffrey Epstein, accused sex trafficker, is dead by apparent suicide, found in his Manhattan jail cell // NBC News. Посетен на August 10, 2019.
  196. ↑ Zapotosky, Matt. Jeffrey Epstein dead after apparent suicide in New York jail // The Washington Post. August 10, 2019. Архивиран от оригинала на August 10, 2019. Посетен на August 10, 2019.
  197. ↑ Stracqualursi, Veronica. William Barr 'appalled' by Jeffrey Epstein's death, announces Justice Department watchdog investigation // CNN. Посетен на August 11, 2019.
  198. ↑ Golding, Bruce. There's 'no way' Jeffrey Epstein killed himself, a former NYC jail inmate says // Fox News. August 11, 2019. Архивиран от оригинала на August 11, 2019. Посетен на August 11, 2019.
  199. ↑ Johnson, Alex. After autopsy, cause of Jeffrey Epstein's death awaits 'further information' // NBC News. Посетен на August 12, 2019.
  200. ↑ Jeffrey Epstein Blood Vessels in eyes popped during hanging., TMZ, August 15, 2019. Retrieved June 1, 2021.
  201. ↑ Leonnig, Carol. Autopsy finds broken bones in Jeffrey Epstein's neck, deepening questions around his death // The Washington Post. August 14, 2019. Архивиран от оригинала на August 15, 2019. Посетен на August 14, 2019.
  202. ↑ Wecht, Cyril. Jeffrey Epstein's death ruled suicide by hanging // Fox News. Посетен на August 21, 2019.
  203. ↑ Sisak, Michael R. Medical examiner rules Epstein death a suicide by hanging // AP News. Посетен на August 16, 2019.
  204. ↑ а б Stockler, Asher. Epstein Lawyers say evidence 'far more consistent' with murder than suicide // Newsweek. August 27, 2019. Архивиран от оригинала на August 27, 2019. Посетен на August 27, 2019.
  205. ↑ Frias, Lauren. Jeffrey Epstein's lawyers blast 'medieval conditions' at federal jail where he died by suicide and say they are launching their own investigation // Business Insider. August 16, 2019. Архивиран от оригинала на August 18, 2019. Посетен на August 19, 2019.
  206. ↑ Paybarah, Azi. Epstein's Autopsy 'Points to Homicide,' Pathologist Hired by Brother Claims // The New York Times. October 30, 2019. Архивиран от оригинала на October 30, 2019. Посетен на October 31, 2019.
  207. ↑ Dienst, Jonathan. Jeffrey Epstein found injured with marks on his neck in New York jail cell, sources say // NBC News. July 25, 2019. Архивиран от оригинала на July 25, 2019. Посетен на July 25, 2019.
  208. ↑ Watkins, Ali. Inmate 76318 – 054: The Last Days of Jeffrey Epstein // The New York Times. August 17, 2019. Архивиран от оригинала на August 18, 2019. Посетен на August 18, 2019.
  209. ↑ Jeffrey Epstein's body claimed by unidentified 'associate' // NBC News. August 14, 2019. Архивиран от оригинала на November 21, 2019. Посетен на March 21, 2020.
  210. ↑ Shallwani, Pervaiz. Jeffrey Epstein's Body Claimed by His Brother // The Daily Beast. August 16, 2019. Архивиран от оригинала на November 21, 2019. Посетен на March 21, 2020.
  211. ↑ Jeffery Epstein buried in unmarked grave with family names removed // The Jerusalem Post. September 5, 2019. Архивиран от оригинала на April 9, 2020. Посетен на March 21, 2020.
  212. ↑ Zapotosky, Matt. Jeffrey Epstein dead after apparent suicide in New York jail // The Washington Post. August 10, 2019. Архивиран от оригинала на August 10, 2019. Посетен на August 10, 2019.
  213. ↑ Breuninger, Kevin. Attorney General William Barr says there were 'serious irregularities' at jail where Jeffrey Epstein killed himself // CNBC. August 12, 2019. Архивиран от оригинала на August 12, 2019. Посетен на August 12, 2019.
  214. ↑ The Latest: Judge Asks for Details About Epstein Jail Injury // US News. August 14, 2019. Архивиран от оригинала на August 21, 2019. Посетен на August 21, 2019.
  215. ↑ а б Zapotosky, Matt. Officers watching Epstein were on overtime due to staffing shortage, union president says // Anchorage Daily News. August 11, 2019. Архивиран от оригинала на August 12, 2019. Посетен на August 12, 2019.
  216. ↑ Stockler, Asher. Epstein Lawyers say evidence 'far more consistent' with murder than suicide // Newsweek. August 27, 2019. Архивиран от оригинала на August 27, 2019. Посетен на August 27, 2019.
  217. ↑ Leonnig, Carol D. Investigators scrutinizing video outside Epstein's cell find some footage unusable, according to people familiar with the inquiry // The Washington Post. August 26, 2019. Архивиран от оригинала на August 27, 2019. Посетен на August 27, 2019.
  218. ↑ Hosenball, Mark. FBI studies two broken cameras outside cell where Epstein died: source // Reuters. London, August 28, 2019. Архивиран от оригинала на August 29, 2019. Посетен на August 29, 2019.
  219. ↑ Hays, Tom. Prison staff members subpoenaed in Epstein probe // The Winchester Star. August 22, 2019. Архивиран от оригинала на August 27, 2019. Посетен на December 5, 2019.
  220. ↑ Epstein guards charged with falsifying records // BBC News. November 19, 2019. Архивиран от оригинала на November 19, 2019. Посетен на November 19, 2019.
  221. ↑ U.S. v. Noel Архив на оригинала от ноември 20, 2019 в Wayback Machine. 19-CR-830. Indictment.
  222. ↑ Jeffrey Epstein prison guards spared jail time in deal with US prosecutors // The Guardian. May 22, 2021. Посетен на May 27, 2021.
  223. ↑ Julie K. Brown (May 25, 2021). "In latest Epstein deal, officers who slept while financier died plead guilty, avert trial". McClatchy. Retrieved May 27, 2021.
  224. ↑ Famed pathologist says Jeffrey Epstein's death looks more like a murder than suicide | Fox News // Fox News.
  225. ↑ 'Epstein Didn't Kill Himself' and the Meme-ing of Conspiracy // Архивиран от оригинала на November 29, 2019. Посетен на November 26, 2019.
  226. ↑ Raymond, Adam K. The 'Epstein Didn't Kill Himself' Meme Has Gone Mainstream // Intelligencer (website). Vox Media, November 11, 2019. Архивиран от оригинала на November 30, 2020. Посетен на November 21, 2019.
  227. ↑ Goggin, Benjamin. Why you're seeing Jeffrey Epstein murder memes everywhere // Insider (website). November 19, 2019. Архивиран от оригинала на November 10, 2019. Посетен на November 26, 2019.
  228. ↑ Flood, Brian. 'Jeffrey Epstein didn't kill himself' meme pops up on MSNBC // Fox News. November 12, 2019. Архивиран от оригинала на November 30, 2020. Посетен на December 3, 2019.
  229. ↑ Simon, Scott. Epstein's Death Becomes A Meme // NPR. November 16, 2019. Архивиран от оригинала на November 30, 2020. Посетен на November 21, 2019.
  230. ↑ Rothschild, Mike. Epstein died, but 'Epstein didn't kill himself' memes are alive and well // The Daily Dot. November 7, 2019. Архивиран от оригинала на November 30, 2020. Посетен на November 25, 2019.
  231. ↑ Vadala, Nick. HBO orders Jeffrey Epstein series based on book by former Daily News reporter // Inquirer.com. October 31, 2019. Архивиран от оригинала на December 11, 2019. Посетен на November 26, 2019.
  232. ↑ Otterson, Joe. Adam McKay Sets Jeffrey Epstein Limited Series at HBO Under New First-Look Deal // Variety. Посетен на November 26, 2019.
  233. ↑ White, Peter. Sony Pictures Television To Shop Jeffrey Epstein Story As Limited Series After Optioning Conchita Sarnoff Book 'TrafficKing' // Deadline Hollywood. Посетен на August 1, 2020.
  234. ↑ The Good Fight turns into a parody of itself with its tangled Jeffrey Epstein episode // TV Club. Архивиран от оригинала на 2021-05-06. Посетен на 2022-09-26.
  235. ↑ Adams, Sam. The Good Fight's Jeffrey Epstein Episode Was Bananas Even by Good Fight Standards // Slate Magazine.
  236. ↑ Kreps, Daniel (May 13, 2020). "See First Trailer for Netflix's 'Jeffrey Epstein: Filthy Rich' Docuseries". Rolling Stone. Retrieved August 1, 2020.
  237. ↑ W. Lee, Janet. Lifetime Releases 'Surviving Jeffrey Epstein' Trailer (Watch) // Variety (magazine). Посетен на August 1, 2020.
  238. ↑ Panas, Joshua. Statue of Jeffrey Epstein mysteriously appears in Albuquerque // KOB. Архивиран от оригинала на 2021-09-15. Посетен на July 1, 2020.
  239. ↑ Reilly, Dan. Who's Who in Borat 2: A Guide to Every Notable Cameo // Vulture. Посетен на October 25, 2020. (на американски английски)
  240. ↑ Borat 2: Amazon Drop Sequel Early, Opposite Final Presidential Debate // CBR. Посетен на October 25, 2020. (на американски английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jeffrey Epstein в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джефри_Епстийн&oldid=12349351“.