Годежен пръстен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Годежен пръстен
Размяна на годежни пръстени, Казахстан

Годежният пръстен е пръстен, показващ, че човекът, който го носи, е сгоден (поел ангажимент да се ожени/омъжи), особено в западните култури. Пръстенът се представя като годежен подарък от партньор на бъдещата му съпруга, когато той предлагат брак или директно след приемане на предложение за брак. Годежният пръстен представлява официално споразумение за бъдещ брак.

В западните страни годежните пръстени се носят предимно от жени, а пръстените могат да съдържат диаманти или други скъпоценни камъни. Неологизмът „mangagement“ понякога се използва за годежен пръстен, носен от мъже. В някои култури мъжете и жените носят съвпадащи пръстени, а годежните пръстени също могат да се използват като сватбени пръстени. В англосаксонските страни пръстенът обикновено се носи на безименния пръст на лявата ръка, но обичаите се различават значително навсякъде по света.

Нито годежният, нито друг пръстен се носи по време на сватбената церемония, когато сватбеният пръстен се слага от младоженеца върху пръста на булката като част от ритуала, а понякога и от булката върху пръста на младоженеца. След сватбата годежният пръстен обикновено се поставя отново и обикновено се носи от външната страна на сватбения пръстен.

История[редактиране | редактиране на кода]

В древността[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че на древните египтяни понякога се приписва изобретяването на годежния пръстен, а на древните гърци – възприемането на традицията, историята на годежния пръстен може да бъде проследена надеждно чак до древен Рим.[1][2][3][4][5]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Вестготският кодекс от средата на VII век изисква „когато церемонията по сгодяването е извършена, ..., и пръстенът трябва да бъде даден или приет като залог, въпреки че може да не е било ангажирано писмено, обещанието при никакви обстоятелства няма да бъде нарушено".[6][7]

Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

Първото добре документирано използване на диамантен пръстен за означаване на годеж е от ерцхерцог Максимилиан I в императорския двор на Виена през 1477 г., след сгодяването му с Мария Бургундска. Тогава това повлиява на хората от по-висока социална класа и със значително богатство да подаряват диамантени пръстени на своите близки.[8]

Реформация[редактиране | редактиране на кода]

По време на протестантската реформация сватбеният пръстен замества годежния пръстен като основен пръстен, свързан с брака.[9] В католическите страни преходът се осъществи малко по-късно.[10]

Просвещение[редактиране | редактиране на кода]

По време на епохата на Просвещението, както gimmal пръстените (от лат. „gemellus“, два или три пръстена съвпадащи и формиращи един общ), така и „posie“ пръстените (златни пръстени с къс надпис, обикновено от вътрешната им страна) са били популярни, въпреки че последният е бил по-често използван като израз на чувство, отколкото като официален ангажимент.[11]

Викторианска епоха[редактиране | редактиране на кода]

В Южна Африка диамантите са открити за първи път през 1866 г., въпреки че те не са идентифицирани като такива до 1867 г.[12][13] Към 1872 г. добивът на диамантените мини надхвърля един милион карата годишно.[14] Тъй като производството се увеличава, тези с по-ниски средства успяват да се включат в това движение. Въпреки това, диамантените годежни пръстени дълго време циркулират сред благородници и аристокрацията, а традицията често предпочита по-опростените годежни ленти.

20 век[редактиране | редактиране на кода]

В Съединените щати популярността на диамантените годежни пръстени намалява след Първата световна война, още повече след началото на Голямата депресия.[15]

21 век[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 21 век бижутерската индустрия започва да пуска на пазара годежни пръстени за мъже под името „mangagement пръстени“.[16][17]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Toliver, Wendy. The Little Giant Encyclopedia of Wedding Etiquette. Sterling Publishing Company, Inc., 1 March 2003. ISBN 978-0-8069-9389-8. с. 19 – 20. Посетен на 6 November 2013.
  2. Patrick, Bethanne Kelly, Thompson, John Milliken. An Uncommon History of Common Things. National Geographic Books, 2009. ISBN 978-1-4262-0420-3. с. 81. Посетен на 6 November 2013.
  3. Encyclopaedia Britannica, Inc.. Britannica Concise Encyclopedia. Encyclopaedia Britannica, Inc., 1 May 2008. ISBN 978-1-59339-492-9. с. 1623. Посетен на 6 November 2013.
  4. Hersch, Karen K.. The Roman Wedding: Ritual and Meaning in Antiquity. Cambridge University Press, 24 May 2010. ISBN 978-0-521-12427-0. с. 41 – 42. Посетен на 6 November 2013.
  5. O'Rourke, Meghan. Diamonds Are a Girl's Worst Friend. // Slate. 11 June 2007. Посетен на 7 April 2013.
  6. Scott, Samuel Parsons. Forum Judicum. Wm. S. Hein Publishing, 1910. ISBN 978-0-8377-1233-8. с. 77. Посетен на 3 November 2013.
  7. The Visigothic Code: (Forum judicum) – Book III: Concerning Marriage – Title I: Concerning Nuptial Contracts
  8. Hesse, Rayner W.. Jewelrymaking Through History: An Encyclopedia. Greenwood Publishing Group, 1 January 2007. ISBN 978-0-313-33507-5. с. 76. Посетен на 6 November 2013.
  9. Kunz, George F.. Rings for the Finger, from the Earlieast Known Times to the Present.... and Lond., 1917. с. 205. Посетен на 11 November 2013.
  10. The Sexual Person: Toward a Renewed Catholic Anthropology. Georgetown University Press, 2008. ISBN 978-1-58901-726-9. с. 199.
  11. White, Carolyn L.. American Artifacts of Personal Adornment, 1680 – 1820: A Guide to Identification and Interpretation. Rowman Altamira, 8 September 2005. ISBN 978-0-7591-1465-4. с. 94. Посетен на 5 November 2013.
  12. Robert M. Hazen. The Diamond Makers. Cambridge University Press, 22 July 1999. ISBN 978-0-521-65474-6. с. 11–.
  13. Chisholm, Hugh. Diamond. // The Encyclopaedia Britannica: A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th. Т. 8. Encyclopaedia britannica Company, 1911. с. 160. Посетен на 5 November 2013.
  14. Reunert, Theodore. Diamonds and gold in South Africa. J. C. Juta & Co., 1893. с. 126. Посетен на 5 November 2013.
  15. Russell, Rebecca Ross. Gender and Jewelry: A Feminist Analysis. Rebecca Ross Russell, 5 June 2010. ISBN 978-1-4528-8253-6. с. 50. Посетен на 10 November 2013.
  16. Why millennial men are wearing engagement rings. // 2017-08-30. Посетен на 2019-01-13.
  17. Zabell, Samantha. The Rise of the Man-gagement Ring. // 2014-02-14. Посетен на 2019-01-13.
CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Engagement ring“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​