Катарина де Браганса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катарина де Браганса
Кралица на Англия, Шотландия и Ирландия
CatherineofBraganza1.jpg
Лични данни
Управление 23 април 16626 февруари 1685
Родена
Починала
Семейство
Династия Браганса
Баща Жуау IV
Майка Луиза де Гусман
Брак Чарлз II
Катарина де Браганса в Общомедия

Катарина де Браганса (25 ноември 1638 – 31 декември 1705) е португалска инфанта от династията Браганса и кралица на Англия, Шотландия и Ирландия като съпруга на крал Чарлз II.

Катарина е родена във Вила Висоза на 25 ноември 1638 г. Тя е дъщеря на португалския крал Жуау IV (тогава херцог на Браганса) и Луиза де Гусман. Катарина получава строго католическо образование, под прекия надзор на майка си. След отделянето на Португалия от Хабсбургската империя и възкачването на баща ѝ на португалския престол, ръката на Катарина няколко пъти е искана от Дон Хуан Австрийски, Франсоа дьо Вендом, Луи XIV и Чарлз II. След Пиренейския договор от 1659 г., когато Франция се отчуждава от Португалия, в Англия започват да гледат на Катарина и като на полезен инструмент за укрепване на съюза с Португалия. След реставрацията на Стюартите през 1660 г. и възцаряването на Чарлз II, майката на Катарина започва преговори със съветниците на английския крал и на 23 юни 1661 г. е подписан предбрачният договор между двете страни.

Кралица на Англия[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално Катарина е омъжена символично за Чарлз II на специална церемония в Лисабон на 23 април 1662 г. След пристигането на инфантата в Портсмът на 14 май 1662 г. двойката официално е венчана на две церемонии – едната, извършена тайно по католически обред, и една официална церемония по англикански обред на 21 май. Според предбрачния договор Англия получава като зестра от Португалия пристанищните градове Танжер и Бомбай, които по-късно стават опорни пунктове за британската колонизация на Северна Африка и Индия.

Бракът на английския крал с португалската инфанта не е посрещнат добре от английската общественост поради католическата вяра на младоженката, която дори не е коронясана като кралица[1]. Катарина среща големи трудности при преодоляването на езиковата бариера, изневерите на съпруга си и честите конфликти между англикани и католици. С времето обаче нейното благоприличие, лоялност и привързаност към Чарлз II променят отношението на обществото към нея.

Катарина обаче не успява да роди на краля деца, въпреки няколкото си бременности, завършили с аборт. Поради това кралицата се чувства неудобно, като се има предвид, че кралят продължава да се сдобива с незаконни деца от своите любовници. Въпреки това Чарлз II се отнася с уважение към съпругата си, не спира да я подкрепя и застава на нейна страна, когато собствените му любовници не ѝ засвидетелстват подобаващо уважение. Кралят категорично отхвърля и идеята да се разведе с Катерина, за да осигури протестантски наследник на короната, въпреки постоянни натиск за това от страна на Парламента.

Тъй като е известно, че кралицата продължава да изповядва католицизма, въпреки привързаността ѝ към краля, Катарина става мишена на антикатолическите чувства в страната. През 1678 г. тя е обвинена, че е съпричастна към убийството на сър Едмънд Готфри, който уж е убит от нейни хора.[2] През ноември Катарина е обвинена от Тит Оутс, че е организирала т. нар. „Папистки заговор“[notes 1] за отравянето на краля. Въпреки че става ясно, че доказателствата срещу кралицата са изфабрикувани, Камарата на общините предявява искане кралицата да бъде изгонена от Уайтхол[2]. През 1679 г. кралят категорично застава на страната на съпругата си срещу инсинуациите.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

По време на последното боледуване на Чарлз II през 1685 г. Катарина е загрижена за връщането на краля в лоното на католицизма, а след смъртта му скърби дълбоко. По-късно същата година Катарина неуспешно се застъпва пред Джеймс II в защита на Джеймс Скот, херцог Монмът, незаконен син на съпруга ѝ и водач на Монмътското въстание. По време на управлението на Джеймс II, свалянето му от Славната революция и възкачването на престола на Уилям и Мери (Мария II Стюарт и Вилхелм Орански), Катарина остава в Англия, пребивавайки в Съмърсет Хаус. Въпреки добрите отношения на бившата кралица с кралското семейство, позициите ѝ в двора продължават да отслабват поради католическата ѝ вяра, което довежда до постепенната изолация на Катарина. Освен това парламентът гласува за намаляване на броя на католическата прислуга на бившата кралица и я предупреждава да не участва в агитации срещу властта. Най-накрая през март 1692 г. Катарина де Браганса се завръща в Португалия, където се грижи и става ментор на своя племенник Жуау, бъдещия Жуау V, чиято майка починала.

Бившата английска кралица подкрепя договора между Англия и Португалия от 1703 г. и управлява като регент[1] на брат си Педру II през 1701, 1703 – 1705. Катарина умира на 31 декември 1705 в лисабонския дворец Бемпошта и е погребана в манастира на св. Херонимо в Лисабон.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Катарина де Браганса популяризира в Англия пиенето на чай между 16:00 и 17:00 - обичай, който по това време е по-популярен сред португалската аристокрация. Чаят е внесен за първи път в Португалия от португалските владения в Азия, както и чрез търговията, която португалците осъществяват с Китай и Япония. Според някои твърдения на управителя на музея на Браганса, освен „пиенето на чай“ кралица Катарина въвежда употребата на вилицата на английските трапези.

Въпреки твърденията, че нюйоркският квартал Куинс е наречен така в чест на Катарина де Браганса, името на кралицата не се споменава в нито един от 200-годишните документи, които се съхраняват в градския архив. Поради твърденията, че семейството на кралицата е спечелило значително богатство от търговията с африкански роби, нейната 10-метрова статуя в Куинс е унищожена от местни афроамериканци и потомци на ирландски заселници. Умален размер на тази статуя е поставен в Лисабон по време на Експо 98.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Historical Dictionary of the British Monarchy. Scarecrow Press, 24 февруари 2011. ISBN 978-0-8108-5779-7. с. 90 – 91. Посетен на 15 юли 2012.
  2. а б Abernethy, Susan. The Popish Plot. // The Freelance History Writer, 2012. Посетен на 12 февруари 2016. (на английски)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Несъществуващ реално заговор, довел до антикатолическа истерия, обхванала Англия, Уелс и Шотландия в периода 1678 – 1681 г.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Catherine of Braganza“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.