Катарина де Браганса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Катарина де Браганса
Кралица на Англия, Шотландия и Ирландия
Catherine of Braganza, Queen of England.jpg
Лични данни
Родена 25 ноември 1638 г.
Вила Висоза, Португалия
Починала 31 декември 1705
Лисабон, Португалия
Семейство
Брак Чарлз II
Династия Браганса
Баща Жуау IV
Майка Луиза де Гусман
Катарина де Браганса в Общомедия

Катарина де Браганса (25 ноември 1638 – 31 декември 1705) е португалска инфанта от династията Браганса и кралица на Англия, Шотландия и Ирландия като съпруга на крал Чарлз II.

Катарина е родена във Вила Висоза на 25 ноември 1638 г. Тя е дъщеря на португалския крал Жуау IV (тогава херцог на Браганса) и Луиза де Гусман. Катарина получава строго католическо образование, под прекия надзор на майка си. След отделянето на Португалия от Хабсбургската империя и възкачването на баща ѝ на португалския престол, ръката на Катарина няколко пъти е искана от Дон Хуан Австрийски, Франсоа дьо Вендом, Луи XIV и Чарлз II. След Пиренейския договор от 1659 г., когато Франция се отчуждава от Португалия, в Англия започват да гледат на Катарина и като на полезен инструмент за укрепване на съюза с Португалия. След реставрацията на Стюартите през 1660 г. и възцаряването на Чарлз II, майката на Катарина започва преговори със съветниците на английския крал и на 23 юни 1661 г. е подписан предбрачният договор между двете страни.

Кралица на Англия[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално Катарина е омъжена символично за Чарлз II на специална церемония в Лисабон на 23 април 1662 г. След пристигането на инфантата в Портсмът на 14 май 1662 г. двойката официално е венчана на две церемонии – едната, извършена тайно по католически обред, и една официална церемония по англикански обред на 21 май. Според предбрачния договор Англия получава като зестра от Португалия пристанищните градове Танжер и Бомбай, които по-късно стават опорни пунктове за британската колонизация на Северна Африка и Индия.

Бракът на английския крал с португалската инфанта не е посрещнат добре от английската общественост поради католическата вяра на младоженката, която дори не е коронясана като кралица[1]. Катарина среща големи трудности при преодоляването на езиковата бариера, изневерите на съпруга си и честите конфликти между англикани и католици. С времето обаче нейното благоприличие, лоялност и привързаност към Чарлз II променят отношението на обществото към нея.

Катарина обаче не успява да роди на краля деца, въпреки няколкото си бременности, завършили с аборт. Поради това кралицата се чувства неудобно, като се има предвид, че кралят продължава да се сдобива с незаконни деца от своите любовници. Въпреки това Чарлз II се отнася с уважение към съпругата си, не спира да я подкрепя и застава на нейна страна, когато собствените му любовници не ѝ засвидетелстват подобаващо уважение. Кралят категорично отхвърля и идеята да се разведе с Катерина, за да осигури протестантски наследник на короната, въпреки постоянни натиск за това от страна на Парламента.

Тъй като е известно, че кралицата продължава да изповядва католицизма, въпреки привързаността ѝ към краля Катарина става мишена на антикатолическите чувства в страната. През 1678 г. тя е обвинена, че е съпричастна към убийството на сър Едмънд Готфри, който уж е убит от нейни хора.[източник? (Поискан преди 31 дни)] През ноември Катарина е обвинена от Тит Оутс, че е организирала т. нар. „Папистки заговор“[notes 1] за отравянето на краля. Въпреки че става ясно, че доказателствата срещу кралицата са изфабрикувани, Камарата на общините предявява искане кралицата да бъде изгонена от Уайтхол. През 1679 г. кралят категорично застава на страната на съпругата си срещу инсинуациите.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

По време на последното боледуване на Чарлз II през 1685 г. Катарина е загрижена за връщането на краля в лоното на католицизма, а след смъртта му скърби дълбоко. По-късно същата година Катарина неуспешно се застъпва пред Джеймс II в защита на Джеймс Скот, херцог Монмът, незаконен син на съпруга ѝ и водач на Монмътското въстание. По време на управлението на Джеймс II, свалянето му от Славната революция и възкачването на престола на Уилям и Мери (Мария II Стюарт и Вилхелм Орански), Катарина остава в Англия, пребивавайки в Съмърсет Хаус. Въпреки добрите отношения на бившата кралица с кралското семейство, позициите ѝ в двора продължават да отслабват поради католическата ѝ вяра, което довежда до постепенната изолация на Катарина. Освен това парламентът гласува за намаляване на броя на католическата прислуга на бившата кралица и я предупреждава да не участва в агитации срещу властта. Най-накрая през март 1692 г. Катарина де Браганса се завръща в Португалия, където се грижи и става ментор на своя племенник Жуау, бъдещия Жуау V, чиято майка починала.

Бившата английска кралица подкрепя договора между Англия и Португалия от 1703 г. и управлява като регент[1] на брат си Педру II през 1701, 1703 – 1705. Катарина умира на 31 декември 1705 в лисабонския дворец Бемпошта и е погребана в манастира на св. Херонимо в Лисабон.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Катарина де Браганса популяризира в Англия пиенето на чай между 16:00 и 17:00 - обичай, който по това време е по-популярен сред португалската аристокрация. Чаят е внесен за първи път в Португалия от португалските владения в Азия, както и чрез търговията, която португалците осъществяват с Китай и Япония. Според някои твърдения на управителя на музея на Браганса, освен „пиенето на чай“ кралица Катарина въвежда употребата на вилицата на английските трапези.

Въпреки твърденията, че нюйоркският квартал Куинс е наречен така в чест на Катарина де Браганса, името на кралицата не се споменава в нито един от 200-годишните документи, които се съхраняват в градския архив. Поради твърденията, че семейството на кралицата е спечелило значително богатство от търговията с африкански роби, нейната 10-метрова статуя в Куинс е унищожена от местни афроамериканци и потомци на ирландски заселници. Умален размер на тази статуя е поставен в Лисабон по време на Експо 98.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Historical Dictionary of the British Monarchy. Scarecrow Press, 24 February 2011. ISBN 978-0-8108-5779-7. с. 90 – 91. Посетен на 15 July 2012.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Несъществуващ реално заговор, довел до антикатолическа истерия, обхванала Англия, Уелс и Шотландия в периода 1678 – 1681 г.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Catherine of Braganza“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.