Уилям I (Шотландия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям I
шотландски крал
Уилям I 
Роден: ок. 1142 г.
Шотландия
Починал: 4 декември 1214 г.
Стърлинг, Шотландия

Уилям I (на средновековен шотландки келтски:Uilliam mac Eanric, на съвременен шотландки келтски: Uilleam mac Eanraig), наричан Лъва и Грубияна, е крал на Шотландия от 1165 до 1214 г. Неговото управление е второ по продължителност преди унията с Англия от 1707 г.

Уилям е роден около 1143 г. Той е по-малък син на Хенри, граф на Нортумбрия, и Анна от Варен. Наследява шотлансдкия престол след смъртта на по-големия си брат Малкълм IV, 9 декември 1165 г. За разлика от религиозния си и крехък брат Улиям е едър, силен, червенокос и своенравен. Прозвищата си Лъва заради герба, който е използвал — червен разярен лъв на жълт фон.

Уилям носи и титлата Граф на Нортумбрия, което предава на английския крал Хенри II през 1157 г. След като става крал, Уилям многократно се опитва да си върне властта над Нортумбрия. Той участва във въстанието срещу Хенри II от 1173-1174. По време на битката при Олнлик от 1174 Уилям е пленен от англичаните и през Нюкасъл е отведен във Фалез, Нормандия, след което Хенри II изпраща армия в Шотландия и я окупира. Като откуп за свободата си и за кралството си Уилям се съгласява да даде васална клетва на Хенри II. Освен това Уилям се задължава да заплати разходите на английските войски за окупацията, чрез допълниелно облагане на поданиците си. Ангажиментите на Уилям са юридически оформени в договора от Фалез, след подписването на който Уилям е освободен и се завръща в Шотландия. През 1175 г. Уилям произнася васалната си клетва в Йорк Кясъл. Договорът от Фалезостава валиден и през следващите 15 години. Тогава крал Ричард III Лъвското сърце, търсейки пари за кръстоносните си походи, се съгласява да анулира договора срещу 10 хиляди сребърни марки.

Според договора от Фалез Хенри II трябвало да избере и съпруга на Уилям I. За целта английският крал избира племенницата си Ерменгард дьо Бомон — внучка на Хенри I, за която Уилям се жени в Удсток през 1186 г. Бракът им не е щастлив, но въпреки това двамата имат пет деца:

  • Маргарет (1193–1259)
  • Изабел (1195–1253)
  • Александър II (1198–1249)
  • Маржори (1200–1244)

Уилям I умира в Стърлинг на 4 декември 1214 г. и наследен от сина си Александър II.