Видео стрийминг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уникаст конекции изискват множество конекции от един стрийминг сървър, дори и съдържанието да е същото.
Мултикаст излъчванията са на едно копие от мултимедията към цялата мрежа или група от клиенти.
Типичен уебкаст, със стрийминг чрез вграден медиа плейър

Видео стрийминг или стрийминг медия (на английски: streaming media), е метод за предаване на данни, използван обикновено за мултимедийни файлове. Познат е още и като поточно (предаване на) видео (на живо), а дадено съдържание, което се предава по този начин, обикновено се нарича видео поток на живо. При него възпроизвеждането на файла на машината на потребителя започва още с началото на свалянето му, без да се налага той да бъде изцяло свален. Предаването на данните продължава и по време на възпроизвеждането. Името се отнася до доставния метод, а не до самата среда. Разликата обикновено се прилага в медии, които се разпространяват чрез телекомуникационни мрежи, тъй като повечето други методи за доставка по своята същност са или стрийминг (радио, телевизия), или не (книги, видео касети, аудио дискове). Интернет телевизията често е „поточна“ среда.

Стриймингът на живо по-конкретно означава, че дадена медия се излъчва на живо в интернет. Процесът включва камера за медията, кодираща система за цифровизиране на съдържанието, медиен издател, чрез който потоците са достъпни на потенциалния краен потребител и доставяща съдържанието мрежа, която да го разпределя и доставя. Така медията може да бъде гледана от крайния потребител на живо.

Едно от основните предизвикателства за тази нова технология остава сигурността. Digital Rights Management (DRM) системите са пример за решение това съдържание да се запази защитено.

История[редактиране | редактиране на кода]

Опитите за показване на медиите на компютри, датират от най-ранните дни на изчислителната техника в средата на 20 век. Въпреки това, в продължение на няколко десетилетия е отбелязан малък напредък, главно поради високата цена и ограничените възможности на хардуера на компютъра.

От края на 1980 през 1990-те години, персоналните компютри стават достатъчно мощни за показване на различни медии.

Въпреки това, компютърните мрежи все още са били ограничени и медиите обикновено са се предоставяли по не-стрийминг канали, като това се е осъществявало чрез свалянето на файл от чужд сървър и запазването му на локалния диск на компютъра на крайния потребител, или съхраняването му като файл и възпроизвеждането от CD-ROM.

В края на 1990-те и началото на 2000 г.се наблюдава:

  • по-голям мрежов трафик
  • увеличен достъп до мрежи, особено в Интернет
  • използване на стандартни протоколи и формати, като например TCP/IP, HTTP и HTML
  • комерсиализиране на Интернет

Този напредък в областта на компютърните мрежи, в комбинация с мощни домашни компютри и съвременни операционни системи, прави видео стрийминга практичен и достъпен за обикновените потребители. Самостоятелните интернет радио устройства възникват, за да се предложи на слушателите не-компютърна опция за слушане на аудио-предавания.

Като цяло, мултимедийното съдържание има голям обем, така че медийното съхранение и предаване все още изисква значителни разходи. За да се компенсира това до известна степен, медиите обикновено компресират както файловете за съхранение, така и стрийминга.

Медийният поток може да бъде предаван на живо или излъчен при поискване. Живото предаване принципно се осъществява по начини, наречени истински стрийминг. Той изпраща информацията директно към компютъра или устройството, без да го запаметява на твърдия диск. Предаването при поискване се осигурява от средства, наричани прогресивен стрийминг или прогресивно сваляне. То записва файла на твърдия диск и след това се възпроизвежда от това място. Тези потоци се записват на твърдите дискове и сървъри за по-дълъг период от време, докато предаванията на живо са достъпни само за определено време (например по време на футболен мач).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Grant and Meadows. (2009). Communication Technology Update and Fundamentals 11th Edition. pp.114

Виж още[редактиране | редактиране на кода]