Алтернативна медицина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Алтернативна медицина е всяка една практика, която има претенции да лекува, а „не попада в обхвата на конвенционалната медицина“.[1] По тази си дефиниция алтернативната медицина не е базирана на научни доказателства, нито предоставя такива в защита на претенциите, които има. Алтернативната медицина се основава на разнообразни методологии и вярвания, които могат да включват, традиционна/народна медицина, народни поверия, духовни схващания или "нови", но научно необосновани подходи за лечение, Хомеопатия както и Шарлатанство.[2]

Ароматерапия[редактиране | редактиране на кода]

Ароматерапията е дял от алтернатичната медицина. При него различни етерични масла, които се получават от растенията, се използват за профилактика и лечение на редица състояния като скованост в мускулите, кожни раздразнения, главоболие, проблеми със сексуалната функция, нарушения в съня, стрес, страхови състояния, депресия и други нервни разстройства. Основното действие на маслата е стимулиране на мозъчната функция, повишаване на когнитивните функции и подобряване на настроението. Ароматерапията има доказан антибактериален и противовирусен ефект при профилактика на инфекциозни заболявания, предавани по въздушно-капков път. Изследвания, проведени в щатския университет в Юта, доказват способността на някои етерични масла да понижат количеството на Micrococcus luteus с 82%, Pseudomonas aeruginosa с 96% и Staphylococcus aureus с 44%, след като биват разпръснати в затворено помещение. [3]

Комплементарна медицина[редактиране | редактиране на кода]

Комплементарна медицина и интегративна медицина са понятия, означаващи алтернативната медицина, използвана съвместно с конвенционалната.[4][5][6] Като термин - чадър се използва комплементарна и алтернативна медицина или КАМ.[7][8] Според някои критици тази терминология е лъжлив евфемизъм, кредитиращ тези практики с авторитета на медицината.[9][10][11]

През 1998 г. систематичен преглед на разпространението на алтернативната медицина в 13 държави установява, че ок. 31% от болните от рак пациенти използват някаква форма на алтернативна или комплементарна медицина.[12] Тези практики обаче не са еднородни и варират в различните страни. Юрисдикциите, в които такива практики са широко разпространени, често пъти ги легализират като въвеждат регулации за тях. Изследователят на алтернативната медицина Едзард Ернст посочва, че в Австралия и Германия този вид практики са в ръцете на медиците,[7] а данни от САЩ показват, че половината от алтернативните лечители са дипломирани лекари.[13]

Практиките на алтернативната медицина са разнообразни в основата и методологията си. Могат да включват или да се основават изцяло на традиционната медицина, народната мъдрост, духовните вярвания или новопоявили се концепции за лечение.[14] „Макар и хетерогенни, големите системи КАМ имат много общи характеристики, в това число фокус върху индивидуализираното лечение, лечение на цялостната личност, идеята за грижа за себе си и самолечението, разкриването на духовната природа на всеки човек. В добавка към това много КАМ имат характеристики, откриваеми и в конвенционалната медицина, като фокус върху доброто хранене и превантивни практики. За разлика от конвенционалната медицина, КАМ не се основават на или се основават на много ограничени експериментални и клинични изследвания. Въпреки това науката започва да попълва тази празнина. Така границите между КАМ и конвенционалната медицина, както и между различните системи на КАМ, често са мъгляви и постоянно променящи се“.[4]

Липсата на доказателства за твърдяната ефикасност на алтернативната медицина е обичайна и тя последователно се проваля да покаже претендираните резултати при тестове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bratman, MD, Steven. The Alternative Medicine Sourcebook. Lowell House, 1997. ISBN 978-1-56565-626-0. с. 7.
  2. Acharya, Deepak and Shrivastava Anshu. Indigenous Herbal Medicines: Tribal Formulations and Traditional Herbal Practices. Jaipur, Aavishkar Publishers Distributor, 2008. ISBN 978-81-7910-252-7. с. 440.
  3. Ароматерапия. // 2014.02.18.
  4. а б White House Commission on Complementary and Alternative Medicine Policy. // March 2002. Архив на оригинала от 2011-08-25.
  5. Ernst, E. Complementary medicine: common misconceptions. // Journal of the Royal Society of Medicine 88 (5). 1995. с. 244–247.
  6. Joyce, C.R. Placebo and complementary medicine. // The Lancet 344 (8932). 1994. DOI:10.1016/S0140-6736(94)90757-9. с. 1279–1281.
  7. а б Interview with Edzard Ernst, editor of The Desktop Guide to Complementary and Alternative Medicine. // Elsevier Science, 2002. Архив на оригинала от 2007-03-11.
  8. Cassileth BR, Deng G. Complementary and alternative therapies for cancer. // The Oncologist 9 (1). 2004. DOI:10.1634/theoncologist.9-1-80. с. 80–9.
  9. Carroll RT. "complementary medicine" at The Skeptic's Dictionary
  10. Acupuncture Pseudoscience in the New England Journal of Medicine, Science Based Medicine, Steven Novella, Science-Based Medicine » Acupuncture Pseudoscience in the New England Journal of Medicine
  11. Credulity about acupuncture infiltrates the New England Journal of Medicine, Science Based Medicine, David Gorski, Science-Based Medicine » Credulity about acupuncture infiltrates the New England Journal of Medicine
  12. Ernst E, Cassileth BR. The prevalence of complementary/alternative medicine in cancer: a systematic review. // Cancer 83 (4). August 1998. DOI:<777::AID-CNCR22>3.0.CO;2-O 10.1002/(SICI)1097-0142(19980815)83:4<777::AID-CNCR22>3.0.CO;2-O. с. 777–82.
  13. Cassileth, Barrie R.. Alternative and Complementary Cancer Treatments. // The Oncologist 1 (3). June 1996. с. 173–9.
  14. Acharya, Deepak and Shrivastava Anshu. Indigenous Herbal Medicines: Tribal Formulations and Traditional Herbal Practices. Jaipur, Aavishkar Publishers Distributor, 2008. ISBN 978-81-7910-252-7. с. 440.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]