Румънска комунистическа партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Румънска комунистическа партия
Partidul Comunist Român
Coat of arms of PCR.svg
Ръководител Георге Кристеску (първи)
Николае Чаушеску (последен)
Основана 8 май 1921
Разформирована 22 декември 1989
Щаб Букурещ
Идеология комунизъм
марксизъм-ленинизъм
национал-комунизъм
Цветове червено, златисто
Румънска комунистическа партия в Общомедия

Румънската комунистическа партия (Partidul Comunist Român) е румънска комунистическа политическа партия, която наследява болшевишкото крило на Румънската социалистическа партия. Изгражда идеологическите основи, върху които е положена комунистическата революция и оттеглянето от Велика Румъния.

РКП е малка и нелегална групировка през голяма част от периода между двете световни войни и е подложена на пряк контрол от Коминтерна. През 30-те години повечето от активистите ѝ са вкарани в затвора или бягат в Съветския съюз, което води до промяна на аудиторията на нейната идеологичвска работа като вместо румънските работници, партията става защитник на потиснатите от румънската чокойска колонизация малцинства в Румъния – главно българите в Добруджа като те са основни нейни кадри заедно с няколко румънци от групата на Георге Георгиу-Деж докато СССР и съветската ВКП (б) на Сталин въобще не пожелава да контактува и подкрепя вътрешните в Румъния комунистически кръгове, дори заявява че не счита да контактува с който и да е било в Румъния. Това по късно е причина на създаването на отделни и съперничещи си фракции до 50-те години.В годините на Втората световна война, и одобенно след 1943 г. когато се очертава съветската победа във войната Сталин залага на етническите румънци в Украйна като основа на формиране на румънските комунистически кадри които трябва да поемат след войната властта в Румъния, вече за която е решено че ще е в бъдещия блок от държави под доминацията на СССР.В СССР е формиран доброволчески батальон от румънски военнопленници в състава на съветската армия заловени като войници и някои офицери на 3-та румънска армия разбита при Сталинград „Тудор Владимиреску“ които членове са и комунисти, но има лица нямащи нищо общо с комунистическата идея които също след съветската победа се присъединяват към батальона.

Комунистическата партия излиза на преден план в румънската политика през август 1944 година, когато участва в кралския преврат, който събаря про-нацисткото правителство на Йон Антонеску. Но въпреки това СССР и Сталин не се доверяват на вътрешните румънски комунистически сили да управляват Румъния (за разлика от съседната България) и оставят на власт монархическите, но готови на съглашателство със СССР политически и военни кръгове които управляват държавата по време на участието и във войната против Германия 1944 – 1945 г. В Румъния в резултат на ескалация на вътрешнополитическата ситуация след няколко демонстрации на комунистически групи, които са разстреляни от румънските кралски въоръжени сили като компромис е организирано коалиционно правителство начело с лидера на селската партия д-р Петру Гроза през март 1945 г. С помощта на съветските окупационни сили в РКП като кадри се настаняват съветските румънци – повечето с произход от румънското малцинство в Украйна, които до 1944 г. са съветски граждани, като местните кадри на комунистите са сложени на заден план и успява да изпрати крал Михай I в изгнание и да установи комунистически режим през 1948 година. Лидера на комунистите в Румъния Георге Георгиу-Деж се съгласява основа на кадровото ядро на партията да са внесените от СССР тамошни румънци. В партията част от тези кръгове е и евейското лоби в нея начело с Ана Паукер. След идването през 1965 г. на власт на Николае Чаушеску постепенно кадрите в РКП внесени от СССР 1944 г. са изтикани и на тяхно място са сложени кадри верни на Чаушеску и привърженици на линията на самостоятелния румънски комунистически път преставен от Чаушеску. Отначало играеща доминираща роля, партията постепенно се превръща в единствената управляваща сила в Румъния чак до промените от 1989 година.

През 1947 година Комунистическата партия поглъща голяма част от Социалдемократическата партия и същевременно привлича различни нови членове. В началото на 50-те доминиращото крило на РКП, ръководено от Георге Георгиу-Деж и подкрепяно от Йосиф Сталин, побеждава всички други фракции и поема пълен контрол върху партията и страната. След 1953 година румънските комунисти не предприемат стъпки в посока на десталинизация и вместо това създават собствена теория за румънския път към комунизма. Тези националистически и национал-комунистически позиции са продължени под ръководството на Николае Чаушеску. След кратък период на либерализация в края на 60-те години, Чаушеску отново започва да налага изключително суров режим. Членската маса на партията рязко и изкуствено се увеличава, а партията става изцяло зависима от волята на генералния секретар и вожд Чаушеску.

Комунистическата партия координира няколко организации по време на съществуването си, включително Съюза на комунистическата младеж, и организира обучението на кадрите си в академията Щефан Георгиу. Освен „Скънтея“, официална платформа и основен вестник от 1931 до 1989 година, партията издава няколко местни и национални печатни издания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Romanian Communist Party“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]