Коминформбюро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Коминформбюро (Комунистическо информационно бюро) е разпостраненото наименование на организацията Информационно бюро на комунистическите и работнически партии. Това е първият официален форум на международното комунистическо движение след разпускането на Коминтерна, утвърдил се в новата международна политическа реалност след края на Втората световна война.

Коминформбюро е организация на комунистическите партии, контролирана от Комунистическата партия на Съветския съюз.[1] Организацията е създадена през септември 1947 година на Конференция на комунистическите партии в курортния град Шкларска Поремба, Полша,[1] свикана по инициатива на съветския лидер Йосиф Сталин в отговор на опитите на някои източноевропейски правителства да се отклонят от поетия политически курс и участието им в Парижката мирна конференция и Плана „Маршал“. Създаването на Коминформбюро е съпътствано и с промяна на съветската политика към Източна Европа – отказ от т.нар. „народна демокрация“ и пристъпване към ускорено налагане на тоталитарни режими в региона.[1]

Първоначално седалището на Коминформбюро е в Белград (тогава столица на Социалистическа федеративна република Югославия) (СФРЮ). След изключването на Югославия от Коминформбюро за титовизъм през юни 1948 седалището и е преместено в Букурещ (Румъния).

Коминформбюро е замислено от Сталин да координира действията между комунистическите партии под съветско ръководство. В резултат на това Коминформбюро се пръвръща в средство за прокарване на съветски интереси и налагане на сталинизъм. Организацията има собствен вестник на име За дълготраен мир, за народна демокрация!, който пропагандира обединението на комунистическите партии под директивите на Съветския съюз.

Коминформбюро е разпуснато през 1956 година след подновяването на приятелски отношения между СССР и СФРЮ в процеса на десталинизация.

Партии членки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Вачков, Даниел. Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944). // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 118.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]