Алтернативен синод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Разкол в БПЦ)
Направо към: навигация, търсене

Алтернативният синод е неканоническа православна църква, възникнала в 1992 година в резултат на разкол в Българската православна църква.

Израз е на противоборство за овладяване на ръководството на БПЦ. През 1992 г. е извършен преврат в църковната организация (в нарушение на Устава на БПЦ) с подкрепата и помощта на управляващите политически сили. Новото ръководство на БПЦ е само частично признато в организацията. Разколниците са отстранени от ръководството на БПЦ и създават алтернативна православна църква в България.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

На 7 март 1971 г. умира патриарх Кирил. За наместник-председател на Св. Синод е определен митрополит Максим, който по устав трябва да организира избора на новия патриарх и да поиска съгласието на правителството за провеждането на епархийски избори за членове на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор. Митрополит Максим не поисква такова съгласие. Вместо това по негово предложение на 1 април 1971 г. Св. Синод взима противоречащо на Устава на БПЦ решение да не се провежда избор на членове на Църковно-народния събор, а в събора да участват членовете на Църковно-народния събор от избора на патриарх Кирил (чийто 4-годишен мандат е изтекъл 16 години по-рано). На 8 март 1971 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение "А" № 145 да бъде издигната и поддържана кандидатурата на Ловчанския митрополит Максим за нов патриарх. На председателя на Комитета по църковните въпроси Михаил Кючюков е възложено да осигури избора. На 4 юли 1971 г. Патриаршеският църковно-народен избирателен събор избира Ловчанския митрополит Максим за патриарх и софийски митрополит. Избран е с 98 от 101 гласа.

Развитие на разкола[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с тези факти на 18 май 1992 г. 6 митрополити – Пимен Неврокопски, Стефан Великотърновски, Панкратий Старозагорски, Софроний Доростолски и Червенски, Калиник Врачански, Йоаникий Сливенски, излизат със следното изявление:

Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ следва да се избере наместник-председател на Св. Синод, който да поеме председателството на Св. Синод до избирането на патриарх

— Йоаникий Сливенски

Разколът бе по явна политическа поръчка. Там инструкторът бе Филип Димитров - убиецът на нашата Църква, човекът, който обяви война на Църквата и в България.

— Йосиф Босаков, митрополит на епархията на БПЦ в САЩ, Канада и Австралия, в интервю за в. „Монитор“ от 14.12.2000 г.[1]

Интересното в случая е, че върху публикувания на сайта www.pravoslavieto.com акт за избор на Максим за патриарх, стои подписът на самия главен разколник Пимен Неврокопски[2].

На 25 май същата година Дирекцията по вероизповеданията на МС издава акт № 92, с който официално обявява за незаконен дотогава действащия състав на Св. Синод като ръководен орган на БПЦ. След излизането на този акт, за наместник-председател на "алтернативния Синод" е определен митрополит Пимен, като по този начин духовниците сами се отлъчват от Църквата по силата на Тридесето Апостолско Правило: "Ако някой епископ си послужи със светските власти, за да получи епископска власт в Църквата, да бъде низвергнат и отлъчен, както и всички, които се съобщават с него".

На 1 юни по заповед на военния министър Александър Сталийски отборът по карате на ЦСКА окупира Синодалната палата. Под ръководството на Христофор Събев и на политици от СДС е завзета и Софийската семинария, следва и неуспешен опит за превземане на Софийската митрополия. Св. Синод обжалва двукратно решението на Дирекцията, но Върховният съд, Трето гражданско отделение отхвърля жалбата. На 11 юни Конституционният съд обявява за неконституционен действащия Закон за вероизповеданията.

През 1996 година "алтернативният синод" свиква църковно-народен събор, който избира дядо Пимен за патриарх, а Крупнишкия епископ Инокентий – за софийски митрополит, като се нарушава Уставът на БПЦ, според който българският патриарх е и софийски митрополит. Президентът Петър Стоянов полага клетвата си при встъпване в длъжност именно пред "патриарх" Пимен.

На 30 септември и 1 октомври 1998 година в храм "Св. Александър Невски" е проведен разширен, надюрисдикционен всеправославен събор с участието на предстоятели и представители от всички автокефални и автономни православни църкви, който обявява избора на патриарх Максим за каноничен. Съборът приема разкаянието на митрополит Калиник (възстановен като Врачански митрополит) и "патриарх" Пимен (останал на разположение на Св. Синод с титлата бивш Неврокопски митрополит)[3].

През април 1999 година след няколкомесечно боледуване на 93-годишна възраст умира дядо Пимен. Разколниците избират "митрополит" Инокентий за наместник-председател на "алтернативния синод".

В първия ден на 39-то народно събрание народният представител от НДСВ Борислав Цеков внася законопроект за вероизповеданията. Законът е приет в края на 2002 година. На 21 юли 2004 г., със знанието на президента и министър-председателя и с разрешението на бившия главен прокурор Никола Филчев, е проведена полицейска акция "Расо", която връща на Св. Синод храмовете, отнети от "алтернативния синод". Разколниците завеждат иск за 200 милиона евро в Европейския съд по човешките права в Страсбург, които държавата да им плати като компенсация за "неправомерното им изгонване от храмовете"[4].

От началото на 2005 година "алтернативният синод" се води официално от 90-годишния епископ Борис Пловдивски. След смъртта му на 22 март 2006 г. начело на Синода е отново Инокентий.

Край на разкола[редактиране | редактиране на кода]

На 26 ноември 2012 г. главата на "алтернативния синод" "митрополит" Инокентий прави изявление, че се връща в лоното на БПЦ като епископ Крупнишки[5]. Същото правят и по-малко от 15 свещеници от Софийска и няколко от други области, починени на "Алтернативния синод", готови да се върнат в лоното на каноничната църква[6]. Св. Синод в заседанието си на 11 декември 2012 г., след като разглежда покайната молба на Крупнишкия епископ Инокентий и неговата писмена декларация, с която се отрича от титлата „софийски митрополит и наместник-председател на Св. Синод“ и от всички извършени от него хиротонии след 1 октомври 1998 година, решава да го приеме в лоното на БПЦ – БП и по молба на Старозагорския митрополит Галактион му определя църковно послушание да бъде негов викариен епископ[7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]